МОТИВИ към Присъда № 31/08.12.2021г.
постановена по НОХД № 246/2020г. по описа на
РРС.
Обвинението
против подсъдимия И.Б. *** е за това, че: на 27.01.2020г. в гр.Разград, чрез
употреба на сила извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст- И.П.С., род.
на ***г***- престъпление по чл.150, ал.1.
Подсъдимият И.Б. *** не се признава за виновен, като в
дадените на съдебното следствие обяснения категорично отрича да е бил на
мястото, където е нападната пострадалата. Заявява, че е бил с брат си в с.
Раковски, след което брат му го е оставил в дома им и не е излизал от там до
идването на полицейските служители, които са го отвели в полицията.
Защитникът му- адв. Д.Б. счита,
че обвинението прямо подзащитния му не е доказано по несъмнен начин както от
обективна, така и от субективна страна. Счита, че от събраните по делото
доказателства действително се установява, че срещу пострадалата е имало
нападение, тъй като същата е била блъсната и съборена на земята, но няма
доказателства за извършени спрямо нея блудствени
действия, тъй като само свидетелките косвени доказателства, предвид смъртта й,
не са достатъчни да докажат това. Това обстоятелство не е установено от съдебни
лекар, който даже е нямал данни за това и съответно не е извършвал преглед. При
положение, че на разследващите е било известно, че има посегателство срещу
личността от тези блудствени действия, защо лицето не
е прегледано от съдебен лекар и защо не е изискано да бъдат събрани
доказателства в тази насока? Ето защо пледира за оправдателна присъда спрямо
подзащитния му.
Представитeлят на РП- Разград поддържа обвинението и го счита за
доказано, с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Навежда доводи, че деянието е доказано както от обективна, така и от субективна
страна. По несъмнен начин се установява, че именно подс.
И. е автор на блудствените действия спрямо
пострадалата С.. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по така
повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание при условията на чл.54
от НК при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно 6 години
лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, б.в от ЗИНЗС следва да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл.68 от НК следва да
бъде приведено в изпълнение и наказанието му лишаване от свобода в размер на 8
месеца по НОХД № 161/2017г. на Районен съд гр. Исперих.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият И.Б.И.- на 34 години, е
роден и живее в гр.Разград. Той е български гражданин, с основно образование,
неженен, безработен, осъждан.
През м.януари 2020г. подс. И. живеел заедно с баща си Б. И.Т. и братята си П.Б.И.
и Р. Б.И. в апартамент, находящ се в гр.Р.********. Същият
бил несемеен, не работел и нямал никакви доходи, целодневно употребявал алкохол
сам и със свои близки и приятели. Именно за престъпление свързано с употребата
на алкохол - по чл.343б, ал.1 НК, подс. И. бил осъден по НОХД № 161/2017г. по описа на PC-Исперих и му били наложени
наказания: лишаване от свобода за срок от 8 месеца, чието изпълнение било
отложено на основание чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години, и глоба в
размер на 200 лева. Съдебният акт бил влязъл в сила на 29.08.2017г.
На 27.01.2020г. подс.
И. още преди обяд започнал да пие бира в компанията на брат си П.И., с когото
след това отишли до с. Раковски в дома на св. Й.- бивша приятелка на П. И., за
да се види последния с детето си. Там постояли известно време, като продължил
да пие алкохол, като към 18:30 часа били докарани в гр. Разград от св. П. Й.-
брат на св. Й., който ги оставил на спирката до Билла.
П.И. решил да се върне в с.
Раковски, за да занесе пица на дъщеря си, а подс. И.И. ***, като продължил да пие бира и изпил общо повече от 5 литра бира. Около
19.00часа отишъл и си купил от магазин „Била“ още бира- 2,5 литрова
пластмасова бутилка, която седнал сам да изпие в беседката в градинката срещу
хотел „Централ“. Бил облечен с тъмни дрехи- черен
панталон и черно яке. Вече се било стъмнило. Районът на градинката бил слабо
осветен от светлините на магазин „Била“ и хотел „Централ“.
Часът бил около 19.30 часа, когато подс. И. видял, че от към моста на бул. “Бели Лом“ през
градинката върви пострадалата И.П.С., която той не познавал. Била облечена с
мръсно бяло шушлеково яке над коленете и черен
памучен клин. Минавайки покрай него забелязал, че се
олюлява и помислил, че е пияна, предложил й бира, но тя отказала, искайки му
цигара. Пострадалата С. отминала беседката, като на около 50 м след нея, била
застигната от подс. И., който я ударил в гърба с
юмрук с такава сила, че С. паднала по очи на затревената площ в близост до един
бор. Била изненадана и уплашена. В този момент подсъдимият я ударил два пъти по
дупето, като дърпал и клина й. Пострадалата се изплашила, започнала да вика и успяла
да се обърне. Видяла срещу себе си подсъдимия, започнала да му говори, за да го
убеди да я остави. Казала му, че е възрастна- на годините на майка му, излъгала
го, че се е обадила на тел. 112 и полицията идва / а тя всъщност нямала телефон
в себе си/, ритнала го с десния си крак по неговия ляв, но съвсем леко, т.к.
нямала сили.
Възприел казаното, подс. И. се изплашил, преустановил действията си и си
тръгнал като се отдалечил в посока беседката, от която бил дошъл. Пострадалата
станала и побягнала през тревата към паркинга на хотела. Треперела от страх и
срам, плачела, а долната й устна кървяла. Отишла до хотел Централ,
където майка й- св.Р.Т.П., работела в кухнята. Управителят на хотела извикал
св. П., която виждайки дъщеря си забелязала, че е видимо разстроена, със
сцепена устна, косата й пълна с треволяци, очите й щели да изскочат от уплаха. Споделила
с майка си, че е била нападната в гръб от мъж, който се е опитал да я изнасили.
Св.П. позвънила на тел. 112. Бил уведомен разследващ орган и започнато
досъдебно производство.
След установяване на подсъдимия И.,
същия бил отведен в сградата на РУМВР- Разград в 22ч., а впоследствие в 22:45ч.
били отведени и св. П. и св. Б., в 23ч. бил отведен св. Ш., а в 00:20ч. св. Б..
На 28.01.202г. било извършено
разпознаване, при което пострадалата И.С. разпознала подс.
И.И. като мъжа, който „ме нападна, удари ме и ме
събори на земята, след това си вкара пръста в ануса ми и искаше да ми събуе клина“.
Междувременно, на 21.06.2020г.
пострадалата И.П.С. починала.
В хода на разследване е назначена и
изготвена съдебно-медицинска експертиза, която установява, че пострадалата С. е
получила палапторна болка по хода на гръбначния стълб
на ниво 6-7 гръден прешлен- видимо, и кръвонасядане над горнавъншната
част на дъгата на дясната капачка, които телесни увреждания по своята
медико-биологична характеристика обуславят болка и страдание и могат да бъдат
получени както сочи пострадалата- при нанесен удар с юмрук по гърба и
приземяване на терена напред по лице с опора в колената
и дланите. При разпита си вещото лице заявява, че не й е била поставена задача
за снемане на гинекологичен, съответно анален статус, тъй като предварителните
сведения, които й били съобщени по време на прегледа не касаели проникване в
някои от тези области. По принцип ако има проникване в някои от тези анатомични
отвори, може да остави следа, но може и да не остави.
Видно от заключенията на химическите
експертизи, в изследваната кръвна проба на подс. И.,
се установява наличие на етилов алкохол с концентрация 2,01 промила, а в тази
на пострадалата С.- 1,89 на хиляда.
Изготвената комплексна
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на пострадалата И.С.,
установява, че тя страда от „психични и поведенчески разстройства, дължащи се
на употреба на алкохол, синдром на зависимост“. Към момента на извършеното
спрямо нея деяние е била в състояние на обикновено алкохолно опиване - средна
степен, на фона на което се е разгърнала и остра стресова ситуация. Тези
състояния, обаче, не нарушават базисните й психични годности
да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни
показания за тях, ако желае и през призмата на защитните й механизми.
Пострадалата има пълноценен спомен за случилото се и възпроизвежда детайли от
ситуацията логически структурирано и хронологично правилно. Насилственото
деяние спрямо нея е причина за разгръщане на „острата стресова реакция“, която
е преходно разстройство и след първоначалната фаза на „зашеметеност“
се наблюдава депресия, тревожност, гняв, отчаяние, свръхактивност,
отдръпване, но не за дълго, като индивидуалната уязвимост и възможностите за
справяне играят основна роля за появата и тежестта на такъв тип реакция.
Заключението на комплексната
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза по отношение на подс. И.И. определя, че той
страда от „психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на
алкохол, вредна употреба“, което обаче не възпрепятства способността му да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Подсъдимият
може да възприема фактите, които имат значение по делото и да дава достоверни
обяснения за тях, ако желае и през призмата на защитните си механизми.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена след преценка на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства. В конкретния случай пострадалата С. се явява единствен очевидец на
твърдяното престъпление с оглед неговата специфика и обстоятелствата, при които
се твърди да е било осъществено изпълнителното деяние. Нейната смърт преди
даване ход на съдебното следствие поставя съда пред обективна невъзможност да
установи в пълна степен всички релеванти факти във
връзка с деянието. Разпитаните по делото свидетели се явяват косвени
доказателства, тъй като техните впечатления са опосредени
и пресъздават казано им от пострадалата С. или подс. И..
Обективно св. П.- майка на пострадалата С. е възприела
състоянието й след инцидента- „..видях устната й сцепена, косата й пълна с
треволяци, където я съборил и очите й щяха да изскочат от уплаха..“. Същата
обаче не може да посочи конкретни действия, сочещи на блудствени
такива- „Каза, че я съборил на земята, дърпал клина й..“. В голяма степен
показанията й се базират на предположения и хипотези: „..разбрахме, че имал
условна присъда /за подсъдимия/...Доколкото разбрах, че с ръце я бъркал. Не
мога да се сетя дали Здр.Ф. /разследващия полицай/ или дъщеря ми каза това, тя
се срамуваше, но точно какво е не ми е описвала…Срамуваше се от това, което е
станало да ми го разкаже…“.
Показанията на свидетелите М. Н. и П. Н.- синове на С.,
също са косвени и не допринасят за установяване на правно релевантните факти по
делото. Същите са косвени и са възприели казаното им от полицейски служители
или от св. П., тъй като нито един от тях не е разговарял с майка си за
случилото се.
Полицейските служители- свидетелите М. Т., Н. Н., Ю. В.,
Б. А., Б. Ш. са работили по случая, като единствено свидетелите М. Т. и Б. А.
заявяват, че са беседвали с пострадалата С. и са възприели нейните показания.
Пред тях пострадалата обяснила, че „..вървяла в посока хотел Централ, като идва от ОМВ моста и се налага да премине в
градинката, която има на някои места осветление, минала покрай беседката,
видяла, че има младо момче около 25-30 годишен.. Тя обясни, че първоначално
пиел бира. Като минала беседката получила удар в гърба. Като получила удар в
гърба паднала напред и е усетила силна болка в ануса през дрехите. Каза, че
мъжа се и вкарал пръста в ануса й…опитал се да й свали клина, но не успял, тя
започнала да вика и след това този мъж се отказал и се отдалечил..“.
Показанията на тези свидетели не са достатъчни, за да
приеме съда за установено по несъмнен начин, че спрямо пострадалата са
извършени блудствени действия. Същите установяват, че
действително пострадалата е била нападната от подс. И.,
но не и че същият категорично е „бръкнал с пръст през клина и бикините в ануса
й… задържал пръста си около десетина секунди и го извадил..“, както се твърди в
обвинителния акт. Тези показания се опровергават от заключението на вещото лице
В., което е категорично, че пострадалата не е заявила такива данни при прегледа
и не е била прегледана в аналната област от съдебния лекар. Ако се твърди
такова проникване с пръст при това през дрехите и при положение, че в тази
област пострадалата е имала предишни интервенции, то логично е да има
охлузвания или някакви оставени следи още повече, че се твърди в обвинителния
акт причинена болка. Такива обаче не са установени. Ето защо съдът не кредитира
показанията на тези свидетели в тази им част.
Останалите свидетели- П., Б., Ш., Б., Й. и Й., излагат обстоятелства
относими към събития преди или след деянието, като по
отношение разминаването в часовете на свидетелите П., Б. и Б. с останалите,
съдът намира за несъществено, тъй като очевидно показанията им се отнасят за
периода от време след извършване на деянието до задържане на постд. И. /20-22ч./. Показанията на тези свидетели
противоречат както с тези на останалите, така и с направеното разпознаване от
страна на пострадалата. Освен това същите са и вътрешно противоречиви и
нелогични и предвид близките приятелски отношения с подсъдимия целят неговото
оневиняване, още повече че всички са били под въздействие на алкохол. Поради
тази причина съдът ги кредитира частично, съобразявайки ги и с останалите
писмени и гласни доказателства.
Заключенията на вещите лица съдът намира за обективни и
компетентни, същите отговарят ясно и точно на поставените задачи и въпроси,
като са в унисон и с останалия доказателствен
матирал, поради което съдът ги кредитира изцяло.
С оглед на така събраните доказателства, съдът приема, че
по несъмнен начин е доказано, че на инкриминираната дата- 27.01.2020г. подс. И.Б.И. е нападнал пострадалата И.П.С. в градинката до
хотел Централ в гр. Разград, като й е причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в палапторна болка по хода
на гръбначния стълб на ниво 6-7 гръден прешлен- видимо, и кръвонасядане над горнавъншната част на дъгата на дясната капачка, които телесни
увреждания по своята медико-биологична характеристика обуславят болка и страдание.
По този начин същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.130, ал.2 от НК.
От обективна страна не е доказано по несъмнен начин, както
от една страна, че подс. И. е извършил действия спрямо
пострадалата С., които по своята същност да са от категорията да възбудят и удовлетворят
полово желания без съвкупление. Както бе посочено по-горе действията му касаят нападение
и причиняване на телесни увреждания, но не и удовлетворяване на полово желание.
Като не може да бъде извлечена и визираната в закона специална цел за това.
Деянието по чл.150 е от категорията на формалните престъпления,
т. е. на просто извършване, което е довършено с извършване на самото действие с
цел удовлетворяване на полово желание без съвкупление, като не е необходимо тази
цел да бъде постигната.
Предвид факта, че пострадалата С. е починала преди
започване на съдебното производство, както и че това деяние се преследва по частен
ред, а липсва тъжба от нейна страна, съответно и искане от страна на прокурора
и изявление от нея, че желаят съдът да се произнесе и по частното обвинение, то
съдът е изправен пред единствената възможност да признае подс.
И. за невинен и да го оправдае по повдигнатото обвинение по чл.150, ал.1 от НК.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: