Решение по дело №2350/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 40 от ЗДОИ.

Делото е образувано по жалба на Гражданско сдружение „Заедно за Пловдив“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от Н.С.К., против мълчалив отказ на Ректора на Технически университет – София по заявлление за достъп до обществена информация с вх. № 69-00-267/31.08.2023 г. по описа на ТУ.

Недоволен от така постановения мълчалив отказ, оспорващият счита същия за незаконосъобразен и настоява за отмяната му, респ. връщане на преписката на Ректора – за произнасяне.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адвокат К. поддържа жалбата. Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

Ответникът – ректора на Технически университет – София, чрез юрк. Т. оспорва жалбата.

Окръжна прокуратура – Пловдив редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, на първо място намира, че жалбата е допустима.

Видно е от приложените доказателства и това не се оспорва от ответната страна, че на 31.08.2023 г. сдружението-жалбоподател е входирало в деловодството на Технически университет – София заявление вх. № 69-00-267/31.08.2023 г., с което е поискало предоставяне на информация, формулирана в пет точки, касаеща театрален салон в сградата на ул. „Цанко Дюстабанов“ №8, преустроен във физкултурен салон. Поискано е информацията да бъде предоставена по електронен път на електронната поща на сдружението – ***. Заявлението е било входирано в деловодството на университета. На 12.09.2023 г., сдружението-жалбоподател входира писмо вх. № 69-00-283 – уточнение към заявлението за достъп до обществена информация № 69-00-267/31.08.2023 г. Следователно и срокът за произнасяне по заявлението, предвиден в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е започнал да тече от 31.08.2023 г. и е изтекъл в края на 14.09.2023 г., до която дата не е било налице изрично произнасяне по заявлението с решение и поради това е бил формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Мълчаливият отказ за предоставяне на обществена информация, формиран по реда на чл. 58, ал. 1 от АПК представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв подлежи на обжалване пред административните съдилища по реда на АПК. Жалбата е била депозирана в рамките на едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 от АПК и от лице, което има правен интерес от оспорване на мълчаливия отказ.

По същество жалбата се явява основателна.

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, какъвто субект безспорно се явява Технически университет – София.

На следващо място, съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, съответно от публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации, както и физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. А съгласно чл. 4, ал. 1 ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.

В случая всички тези предпоставки са налице и за Технически университет – София е налице вмененото му от закона задължение да се произнесе с решение, с което да предостави на заявителя така поисканата от него информация.

Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в глава ІІ и глава III на ЗДОИ, като в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл. 3 да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено и със срок - не по-късно от 14 дни, след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, в определения от закона срок органите, или изрично определени от тях лица, вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Разпоредбите на чл. 37 - чл. 39 от ЗДОИ, от своя страна, императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и редът за неговото съобщаване на заявителя. От изложеното следва, че единствената призната от закона възможност за процедиране по искането за достъп до обществена информация от задължения по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект е да постанови изричен акт - мотивирано решение за предоставяне, или такова за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Като не се е произнесъл в законоустановения срок по отправеното му заявление по ЗДОИ, ректорът на университета е формирал обжалвания мълчалив отказ. Доколкото, съгласно цитираните разпоредби, отказът да бъде предоставен достъп до обществена информация може да бъде обаче само изричен и се постановява с мотивирано решение, в което се посочват правното и фактическо основание на отказа и което се връчва лично срещу подпис на заявителя, то посоченият мълчалив отказ е недопустим и поради това подлежи на отмяна само на това основание. В тази връзка е налице и трайна съдебна практика на ВАС, съобразно с която отказът да бъде предоставена информация, независимо от основанията, включително и когато органът приема, че търсената такава не е обществена, може да бъде само изричен и се постановява с мотивирано решение, а мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим /в този см. са напр. Решение № 11953 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1153/2018 г., или Решение № 15016/19 г. по дело № 3467/2018 г., както и др. / В случая информацията, чието предоставяне е поискано със заявлението, съставлява обществена такава по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и това не се и оспорва от страна на ответника. Следва да се има предвид, че законът не поставя изискване заявителят да мотивира и доказва интереса си от получаване на търсената обществена информация и това е напълно логично, тъй като достъпът до обществена информация е едно субективно право, което е предоставено на всеки, съобразно с предвиденото в чл. 41 от КРБ, вр. с чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗДОИ. Затова и тъй като в случая са спазени условията и реда за заявяване достъп до обществена информация и не е налице предвиден в закон специален друг ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация, то сдружението правомерно е упражнило правото си.

В конкретния случай, както вече се каза, задълженият субект и ответник по настоящото дело не е спазил предвидената по ЗДОИ процедура, като на практика изобщо не се е произнесъл по същество и не е дал какъвто и да било отговор на заявителя по постъпилото заявление за достъп до обществена информация, нито в предвидения за това срок, нито до приключване на съдебното дирене по делото по оспорване на мълчаливия му отказ. Следва при това положение преписката да се върне на задължения субект за произнасяне, при което, според това дали приелият заявлението разполага с исканата информация, същият ще следва да процедира по предвидения в ЗДОИ ред по чл. 32, респективно чл. 33 от ЗДОИ, или да постанови решение по чл. 34, респективно по чл. 38 от ЗДОИ, като изложи мотиви за това /в този см. е и Решение № 8735/2015 г. на ВАС по адм. д. № 13201/2014 г. /.

В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските в доказан размер общо от 1210 лв. за адвокатско възнаграждение и държава такса.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ мълчалив отказ за предоставяне на обществена информация от Ректора на Технически университет - София по заявление за достъп до обществена информация вх. № 69-00-267/31.08.2023 г. подадено Гражданско сдружение „Заедно за Пловдив“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от Н.С.К..

ВРЪЩА преписката на Ректора на Технически университет – София за произнасяне, съобразно дадените в мотивите в решението указания по тълкуването и прилагането на закона, в 14-дневен срок от съобщаването му.

ОСЪЖДА Технически университет – гр. София да заплати Гражданско сдружение „Заедно за Пловдив“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от Н.С.К., разноските по делото в размер от 1210 лв. /хиляда двеста и десет лева/ за адвокатско възнаграждение и държава такса

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: