№ 133
гр. Габрово, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210101134 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК
*********, предявена срещу ИВ. В. АНТ., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата 337.77 лева - главница по договор за
потребителски кредит № ********* от 15.12.2015 г. с „Провидент Файненшъл
България” ООД, заедно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране
на заявлението в съда до изплащане на вземането, сумата 12.35 лева – договорна лихва
за периода 31.12.2015 г. – 21.06.2016 г., сумата 123.16 лева – обезщетение за забава за
периода от 29.07.2016 г. до 12.03.2021 г., както и за направените по делото разноски -
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По предявеното заявление било
образувано ч. гр. дело № 484/2021 г. по описа на ГРС, и била издадена заповед за
изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът депозирал възражение срещу
заповедта, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил
искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на
част от вземания за които е издадена заповедта, а именно за сумата 337.77 лева –
главница и за сумата 69.31 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода
от 15.03.2018 г. до 12.03.2021 г., за които сума е издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, като в рамките на исковото производство не претендира останалите суми.
Ищецът излага, че на 15.12.2015 г. между „Провидент Файненшъл България”
ООД като кредитор и ИВ. В. АНТ., като кредитополучател е сключен договор за
потребителски кредит № *********. Въз основа на договора кредитополучателят
1
предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 350 лева. От своя страна
ответникът поел задължение да погаси предоставения заем на 27 равни седмични
погасителни вноски, ведно с уговорената договорна лихва и такси. Излага, че срокът на
договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 21.06.2016 г.
като заемополучателят не изпълнил всички задължения по заема, като падежът на
първата неплатена вноска бил на 31.12.2015 г. Сочи, че ответникът дължи и
съответното обезщетение за забава върху непогасената главница.
Твърди, че на 13.09.2019 г. между „Провидент Файненшъл България” ООД и
“Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания, по силата на който вземането на „Провидент Файненшъл
България” ООД, произтичащо от договора за кредит е прехвърлено на ищеца. Излага,
че до длъжникът на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, е изпратено уведомително писмо за
извършената цесия. Счита, че длъжникът следва да се счита за уведомен за
извършването на цесията и с връчване на уведомлението приложено към исковата
молба. Претендира направените разноски по делото.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения
му особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. Оспорва ответникът да е получил сумата по заема. Излага
подробни съображения, че процесният договор за кредит е недействителен поради
противоречие с добрите нрави и явна нееквивалентност на насрещните престации,
както и на основание чл. 22 ЗПК, като били нарушени разпоредбите на ЗПК. Излага, че
са нищожни клаузите на договора за заплащане на такси и лихви и изплатената от
ответника сума следвало да се отнесе единствено към дължимата сума по главницата.
Оспорва да е извършено надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия. В
подаденото срещу издадената заповед за изпълнение възражение на длъжника по чл.
414, ал. 1 ГПК е направено възражение за погасяване на претендираните от ищеца
вземания по давност, което възражение също следва да бъде разгледано от исковия
съд, съгласно приетото в т. 11.а. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
От представения договор за потребителски кредит № ********* от 15.12.2015 г.
подписан от ответника ИВ. В. АНТ. се установява, че последният е получил от
„Провидент Файненшъл България” ООД сума в размер на 350 лева, която се задължил
да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва от 22.03 лева и такса за оценка на
досие в размер на 17.50 лева на 27 седмични погасителни вноски, като първата
погасителна вноска е с падеж 22.15.2015 г., а ден, на който се дължат седмичните
плащания е определен вторник. Уговорен е лихвен процент – 23.01 %, ГПР – 50 %. С
подписването на договора заемополучателят декларирал, че е получил сумата по
договора /чл. 27 от договора/. Уговорено е, че кредиторът може да предостави на
клиента допълнителна услуга по негов избор, представляваща домашна доставка на
заетата сума в брой по негово местоживеене и седмично домашно събиране на
вноските на кредита, наричана "услугата домашна посещение" – Кредит у дома срещу
такса в размер от 160.76 лв., като клиентът е декларирал, че избира тази услуга и е
2
удостоверил съгласието с подписа си. Сумата за тази услуга, която е фиксирана се
дължи при подписване на договора, но е включена поравно в седмичните погасителни
вноски, или общото задължение по кредита и по пакета за допълнителни услуги е в
размер на 550.29 лв., а седмичната погасителна вноска е в размер на 20.39 лв. и размер
на последно плащане 20.15 лв..
Представен е формуляр за кандидатстване за кредит, подписан от ответника ИВ.
В. АНТ. и служител на кредитора.
Представен е договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г., по силата на
който „Провидент Файненшъл България” ООД е прехвърлило вземанията, описани в
Приложение 1 към него на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД. Прехвърлянето на
вземането по процесния договор за кредит е потвърдено писмено от цедента. Видно от
представеното пълномощно, прехвърлителят „Файненшъл България” ООД /с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България” ООД/ е оправомощил приобретателя
– ищец по делото да уведоми длъжниците по цедираните вземания относно
настъпилото частно правоприемство.
Представено е уведомително писмо до длъжника ИВ. В. АНТ., с която ищецът
му съобщава за извършено прехвърляне на вземания. Няма данни представеното
уведомително писмо да е връчено на ответника.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието неоспорено от
страните, се установява, че размерът на усвоения паричен кредит съгласно договора за
потребителски кредит е 350 лева, като ответникът е извършил погасителни плащания
за погасяване на задълженията по договора в размер на 171 лева. Падежът на първата
частично неизплатена вноска по договора за потребителски кредит е 18.02.2016 г. –
вноска 9. Размерът на остатъчното задължение на кредитополучателя по договора за
потребителски кредит е както следва: 250.43 лева – главница, 10.09 лева – договорна
лихва, 11.65 лева – такса оценка на досие, 107.12 лева - такса услуга Кредит у дома.
Обезщетението за забава върху посочената главница за периода от 15.03.2018 г. до
12.03.2021 г. /без периода 14.03.2020 г. – 14.07.2020 г./ се равнява на 67.63 лева. В
случай че всички извършени плащания по процесния договор се отнесат единствено
към главницата и възнаградителната лихва при уговорения в точка от договора В
размер /без включени такса оценка на досие и такса услуга Кредит у дома/ тогава
размера на непогасената главница е в размер на 194.80 лева, съответно обезщетението
за забава върху посочената главница за периода от 15.03.2018 г. до 12.03.2021 г. /без
периода 14.03.2020 г. – 14.07.2020 г./ е в размер на 52.60 лева.
От приложеното за послужване частно гражданско дело № 484 по описа за 2021
г. на РС- Габрово, се установява, че “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД се снабдил със
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми, като с влязло в сила
разпореждане № 909/29.06.2021 г. на РС Габрово, постановено по същото дело е
обезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.03.2021 г. в частта за сумите по
отношение, на които заявителят не е предявил иск за установяване на вземането.
По отношение на иска, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл.99 ЗЗД.
На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са
3
допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание.
При подадено възражение срещу издадената заповед, заявителят следва да предяви иск
за установяване на вземането си в 1-месечен срок от получаване на съобщението с
указанията на съда, който срок в случая е спазен.
Основателността на предявен установителен иск при квалификацията на чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, се обуславя
от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието
на което е задължението на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора,
настъпила изискуемост на задължението и релевирано от задълженото лице
неизпълнение. В тежест на ищеца е да докаже и наличието на сключен договор за
цесия, с който е придобил вземането, както и факта на съобщаване на цесията на
длъжника.
Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по договора е по своето
естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в
доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на
последния, а задълженото лице следва да установи положителния факт, който го
опровергава, а именно - точно изпълнение на задължението си, за което в
производството е допусната съдебно-счетоводна експертиза.
С постигане на съгласието между кредитора „Провидент Файненшъл България”
ООД и ищеца, оформено в сключения формален договор за цесия от 28.07.2016 г., са
настъпили целените правни последици и носител на вземането, но само по отношение
на прехвърлителя, е станало “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД. За да породи
сключеният без участие на длъжника договор за цесия правните си последици и по
отношение на него, законът с разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, изисква прехвърлянето
да му бъде съобщено от предишния кредитор.
Следователно, правната последица на съобщаването на цесията на длъжника е в
това същият да знае спрямо кой правен субект е задължен от този момент.
Трайно установена е съдебната практика, обективирана и в постановените
решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД
задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
първоначалния кредитор, напълно логично е въведеното от законодателя изискване
съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от
първоначалния кредитор - цедента. Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще
обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което
е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, законодателят е предвидил,
че правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
4
длъжника, извършено от първоначалния кредитор.
Приложеното към исковата молба уведомление за извършената в полза на
“Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* цесия на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е направено от предишния кредитор
– „Файненшъл България” ООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България” ООД/, чрез надлежно упълномощения пълномощник – цесионера “Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД. С решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014
г., III г. о., е прието, че по силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9 от
ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, поради което е прието, че предишният
кредитор може да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената
цесия, като това съобщение поражда предвиденото в чл. 99, ал.4 ЗЗД действие спрямо
длъжника. Следователно, в конкретния случай, уведомлението изхожда от
първоначалния кредитор „Файненшъл България” ООД /с предишно наименование
„Провидент Файненшъл България” ООД/, каквото е изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
съдържа всички данни необходими за индивидуализиране на прехвърленото вземане и
на личността на новия кредитор, достигнало е до ответника - длъжник с връчване на
приложенията към исковата молба (по силата на фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК когато
лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се счита, че книжата
са връчени) и е приобщено като доказателство към делото по предвидения за това
процесуален ред. С връчване на уведомлението цесията е породила действие в
отношенията между ищеца - нов кредитор и ответника - длъжник, съгласно изричната
разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, т. е. легитимиран кредитор за вземането срещу ИВ. В.
АНТ. произтичащо от договор за потребителски кредит № ********* от 15.12.2015 г. е
ищецът “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********. Следва да се отбележи, че
длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено
от този кредитор лице до момента на уведомлението. След като бъде известен за
цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване. /Така определение № 987 от
18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС, IV г.о./.
За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за
заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт –
сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост
включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, по
аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята
на страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, с подписването
на процесния договор за потребителски кредит № ********* от 15.12.2015 г.
ответникът е изразил воля в предписаната писмена форма, за поемане на правно
задължение да върне предоставената му сума, на 27 седмични вноски, с размер от
20.39 лева всяка, включващи съответната договорна лихва, разходи, определени на
годишна база и съответни такси.
Предаването на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а
5
съставлява изпълнение на вече възникналото за кредитодателя правно задължение,
което сочи, че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и
пораждането на задължението на потребителя за връщане на сумата чрез внасяне на
уговорените погасителни вноски не се обуславя от факта на предаване на предмета му
на заемателя.
Следователно, договорът от 15.12.2015 г. е породил валидна облигационна
връзка между стария кредитор „Провидент Файненшъл България” ООД, от една страна
и ответника, от друга. Изпълнението на поетото от заемодателя задължение да
предостави паричната сума е установено от положения от ответника подпис, с който
същият е признал факта на получаване на сумата по договора. Ето защо, в правната
сфера на ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената му
парична сума.
Съдът счита, че процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за
действителност, съобразно изискванията на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора
за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази
недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл.
23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно
цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е
приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които –
общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по
кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски (т. 11).
От цитираното съдържание на договора следва изводът, че в същото фигурира
императивно изискваната информация по чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 11 ЗПК. В
договора се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и
общата сума, която следва да се изплати. Тези данни са намерили отражение и в
представения по делото формуляр за кандидатстване за кредит. Ето защо не са налице
нарушения по член 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК. В случая не е налице отделен
погасителен план, но в самия договор е направена уговорка за броя, размера и
падежите на погасителните вноски, поради което съдът приема, че са спазени
условията по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Вещото лице при изготвяне на заключението по
съдебно-счетоводната експертиза е ползвало погасителен план, за който сочи, че му
бил предоставен от ищеца, но отделен погасителен план не е представен и не е приет
6
като доказателство по делото, съответно няма как да бъде обсъждани възраженията на
особения представител на ответника относно неговото съдържание. В случая е налице
фиксиран годишен лихвен процент, а не променлив такъв, като договорът съдържа и
необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Кредитополучателят собственоръчно е подписал договора за
кредит, в който са били уредени ясни и конкретни условия по него. Не е налице и
нарушение на цитираните от особения представител на ответника разпоредби на
закона, които да обосноват нищожност на целия договор, а в настоящото производство
ищецът претендира единствено незаплатената главница и обезщетение за забава.
В договора е предвидено задължението на ответника за погасяване на
предоставената в заем сума, заедно със съответната договорна лихва в размер на 22.03
лева, процент разходи и съответни такси да бъде изпълнено на части – на 27 седмични
вноски, всяка с падеж на определен ден, уговорен в договора. По отношение на всяко
от седмичните задължения падежите са настъпили преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ето защо съдът намира, че в
правната сфера на ответника е налице задължение да престира главницата и договорна
лихва, които са с настъпил падеж. При определяне на размера на дължимата сума за
главница съдът следва да съобрази заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
съгласно което е получено частично изпълнение по договора за заем в размер на 171
лева, с която сума са погасени съответна част от такса оценка на досие, такса Кредит у
дома, договорна лихва и главница. Затова определянето на размера на главното
вземане ще се извърши след преценка съществуват ли вземанията, с които ищецът е
прихванал изпълнението.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Съдът намира, че
посочените такси са нищожни, на основание чл.21, ал.1 ЗПК, като същите по своя
характер е дейност по усвояване и управление на кредита и с тези клаузи в договора
кредиторът цели заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК и е свързана с
основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а допълнителните услуги
не трябва да са свързани с него. С оглед изложеното следва да се приеме, че
посочените клаузи са неравноправни. Ето защо плащането от заемателя на сумата от
171 лева, е произвело погасителен ефект по отношение на съответната част от
уговорената възнаградителна лихва и главница и в никакъв случай плащанията не е
следвало да бъдат отнасяни от заемодателя в погасяване на задължение за такса оценка
на досие и такса за услуга Кредит у дома, които са несъществуващи.
След прихващане на плащането от 171 лева към възнаградителната лихва и
главницата (350 лева), то остава единствено дължима сумата от 194.80 лева,
представляваща непогасена главница съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза.
При този извод, съдът дължи произнасяне по направеното при условията на
евентуалност възражение на ответника за погасяване на вземането по давност.
Съдът намира, че по отношение на задължението за главница е приложима
общата петгодишна давност, тъй като вземанията на кредитора по договора за
7
потребителски кредит не са за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД,
а представлява частични плащания по договора и е приложим общият петгодишен
давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Видно от процесния договор последната погасителна
вноска по кредита е с падеж 23.06.2016 година, а съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1
ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване изискуемостта на вземането.
В случая изискуемостта на вземането е настъпила преди по-малко от пет години назад,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване на исковата
молба – 16.03.2021 г., с оглед на което приложимата 5-годишна давност не е изтекла.
Приетата за дължима от ответника сума 194.80 лева, следва да се заплати заедно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, по повод на което е било образувано ч. гр. дело № 484/2021
год. по описа на РС-Габрово – 16.03.2021 год. до окончателното изплащане – аргумент
от чл.422, ал.1 ГПК.
Относно акцесорния иск с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
С оглед изложеното при разглеждане на главния иск, съдът прие за установено,
че за ответника е възникнало задължение за заплащане на погасителни вноски с
уговорен падеж, съгласно договор от 15.12.2015 г., в който страните постигнали
съгласие при забава на длъжника, в негова тежест да се поражда задължение за
заплащане на обезщетение за периода на забавата, в размер на законната лихва.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86 ал. 2 ЗЗД -
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10
пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова
обезщетението за забава върху главницата от 194.80 лева за претендирания период
/15.03.2018 г. до 12.03.2021 г./, възлиза на сумата 52.60 лева, съгласно заключението на
ССчЕ.
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване на исковата
молба – 16.03.2021 г., по отношение на акцесорното вземане за лихва, приложимата 3-
годишна давност също не е изтекла, като началният й момент е 15.03.2018 г..
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
Предвид частичното уважаването на установителните искове, в ползва на ищеца
следва да бъде присъдена сумата 300.83 лева – разноски за исковото производство,
формирани от заплатената държавна такса (25 лева), депозит за вещо лице по ССчЕ
(220 лева), депозит за особен представител (150 лева) и юрисконсулско възнаграждение
(100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ), пропорционално на уважената част от исковете.
В заповедното производство доказаните разноски представляват внесена
8
държавна такса в размер от 25 лева и юрисконсулско възнаграждение (50 лева), от
които ищецът има право на 39.21 лева.
За настоящото производство ответникът ИВ. В. АНТ. не претендира разноски и
съответно такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул.
“Хенрик Ибсен” № 15, иск, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ИВ. В. АНТ., ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********8” № 7 му дължи заплащане на сумата
194.80 лева (сто деветдесет и четири лева и осемдесет стотинки) - главница по сключен
договор за потребителски кредит № ********* от 15.12.2015 г. с „Файненшъл
България” ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България” ООД/,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда /16.03.2021 г./ до изплащане на вземането, сумата 52.60 лева
(петдесет и два лева и шестдесет стотинки) – обезщетение за забава върху главницата
за периода от 15.03.2018 г. до 12.03.2021 г., за които суми в производството по ч. гр. д.
№ 484/2021 година по описа на РС-Габрово е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главницата за разликата над сумата от 194.80
лева до пълния предявен размер от 337.77 лева и акцесорния иск за разликата над
сумата от 52.60 лева до пълния предявен размер от 69.31 лева.
ОСЪЖДА ИВ. В. АНТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********8”
№ 7, да заплати на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. “Хенрик Ибсен” № 15, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 39.21 лева (тридесет и девет лева и двадесет и една стотинки)
– разноски за заповедното производство и сумата 300.83 лева (триста лева и осемдесет
и три стотинки) - разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
9