Решение по дело №8925/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 766
Дата: 4 април 2019 г. (в сила от 5 октомври 2019 г.)
Съдия: Ивелина Ленкова Мавродиева
Дело: 20182120108925
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 766                                               04.04.2019 година                                      град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд                                                                ІІІ-ти граждански състав

На четиринадесети март                                            две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                    Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Кина Киркова  

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 8925 по описа за 2018 г. за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба на В.Й.П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, против „С****“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****, с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 9 500 лв., с която неоснователно се е обогатило за нейна сметка, ведно със законна лихва за забава върху нея от датата на подаването на исковата молба – 30.11.2018 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

            Ищцата твърди, че е имала заемно правоотношение с ответното дружество по сключен договор за заем от 05.04.2017 г., съгласно който му дължала сумата от 12 105 лева в срок от един месец от датата на сключването му. По нареждане на управителя на дружеството ****внесла по сметка на НАП в периода от 20.04.2007 г. до 10.05.2007 г. сумата от 9 5000 лв. за заплащане на дължими осигурителни вноски и данъци на дружеството, като уговорката им била по този начин да погаси част от дължимата главница по договора. Независимо от това обаче с влязло в сила решение по гр.д. № 559/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, било установено, че дължи заетата сума по договора заем. Поради това и счита, че с плащането на сумата от 9 5000 лв., ответникът неоснователното се е обогатил за нейна сметка и следва да й я върне.

            Правното основание на претенциите са чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Не се оспорва допустимостта на иска, но се изразява становище за неговата неоснователност, като се оспорват изложените от ищцата доводи. Твърде се, че същата в качеството на управител на „Валерия 2007“ ЕООД е обслужвала счетоводно дружеството на ответника, като именно във връзка с това управителят на дружеството и е давал парични суми, за да погасява задълженията му към фиска, от негово име и за негова сметка. Също търси присъждане на направените по делото разноски.

            Бургаският районен съд, като взе предвид постъпилата исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма спор, че в периода от 20.04.2017 г. до 10.05.2017 г. ищцата е внесла сумата от 9 500 лева от името и за сметка на ответника в НАП, за задължения но ответното дружество към фиска. С оглед разпределението на доказателствената тежест при това положение е в тежест на ответника при условията на пълно и главно доказване да установи, че внесени от нея в периода от 20.04.2017 г. до 10.05.2017 г. сумите от името и за сметка на ответника по сметка на НАП в размер на 9 5000 лева са били негова лична собственост.

От показанията на свидетеля ****– приятел на управителя на ответното дружество и на неговата съпруга, се установява, че ищцата е обслужвала счетоводно дружеството на ответника, което обстоятелство не се оспорва и от нея. Същият заявява, че е придружавал **** до Бургас, тъй като последния носел в себе си значителни парични суми. Бил е свидетел как е дал на ищцата 12 000 лева на заем. От него знае, че и е давал някакви пари за вноски към НАП, тъй като е счетоводител на фирмата. Но точно какви суми и кога са давани не може да каже.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

Нормата на чл.59, ал.1 от ЗЗД предоставя защита на лицата, които с оглед на оределено разместване на имуществени блага не са могли да получат полагащото им се възмездяване за сметка на обогатяването на други лица, при което в отношенията между обеднелите и обогатилите подържането на това състояние е несправедливо и неоправдано. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването, т.е. дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването. За уважаване на претенция за неоснователно обогатяване е необходимо да бъде установено по безспорен  начин наличието на следните предпоставки: получаването от ответника на определена имуществена полза; настъпило в резултат на това неблагоприятно засягане на правната сфера на ищеца; връзка между обедняването и обогатяването, която може и да не е причинно-следствена, но следва да се основава на настъпването на общ факт или група общи факти.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото не бе проведено указаното пълно и главно доказване възложено в тежест на ответника. Воденият от него свидетел нито установи размери на предаваните суми, още по-малко пък периода, в който са предавани и съответно внесени в НАП, за да може да се приеме, че в периода от 20.04.2017 г. до 10.05.2017 г. ответникът е предоставил на ищцата сумата от 9 500 лева за погасяване на задължения на дружеството към НАП.

При това и с оглед плащането на сумата от ищцата за задължения на ответника от негово име и за негова сметка се налага извода, че същата действително е обедняла, а ответникът съответно се е обогатил чрез извършеното от нея плащане в размер на 9 5000 лева, и същата следва да й бъде възстановена.

С горните мотиви съдът намира, че предявеният иск като основателен следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2018 г., до окончателното й изплащане.

При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски следва да се осъди ответникът да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1 380 лева.

Съответно неоснователна е претенцията на ответното дружество за присъждане на разноски по делото.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            Осъжда „С****“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****, да заплати на В.Й.П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата от 9 500 лв. /девет хиляди и петстотин лева/, с която неоснователно се е обогатило за нейна сметка, поради внасянето й от името и за сметка на ответното дружество в периода от 20.04.2017 г. до 10.05.2017 г. в НАП за негови задължения, ведно със законна лихва за забава върху нея от датата на подаването на исковата молба – 30.11.2018 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 380 лв. /хиляда триста и осемдесет лева/ за направените по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                                 

 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:    Ив. Мавродиева

Вярно с оригинала!

К.К.