Р Е
Ш Е Н
И Е №
43
гр. Силистра, 31.03.2021 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд гр.Силистра, в
открито съдебно заседание на осемнадесети март, две хиляди двадесет и първа
година, в състав – съдия Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря
Румяна Пенева, разгледа докладваното от съдията АД № 35 / 2021 г. по описа на
съда за 2021 г., и, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс
(АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Образувано е по жалба на И.Д.А.
***, чрез адв. Д. срещу решение № 1040- 18-8 / 05.02.2021 г. на Директора на ТП
на НОИ – Силистра,с което е потвърдено разпореждане № Ц
2113-18-553#6/08.12.2020 г. на Ръководител на "Пенсионно осигуряване"
при ТП на НОИ - Силистра. С оспорения акт е отказано признаване право на пенсия
по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като заявеният стаж, представляващ наборна военна
служба в периода от 13.09.1974 г. до 25.07.1977 г., не е зачетен като
действителен осигурителен стаж съгласно изискванията на чл. 68, ал. 3 от КСО
във връзка с § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Чрез жалбата се
поддържат оплаквания за незаконосъобразност поради нарушаване на материалния
закон /чл. 146, т. 4 от АПК/. Излагат
се подробни съображения с цитирана съдебна непротиворечива практика в подкрепа
на тезата, че времето за отбиване на военна, наборна служба е
действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО във вр. с §
9, ал. 1 от ПЗР на КСО във вр. с Правилника за прилагане на закона за пенсиите /отм/
- чл. 81/, Закона за всеобщата военна служба в НРБ /чл. 3 и чл. 9/. По този
начин са налице изискванията на заявената правна норма на чл. 68, ал. 3 от КСО/
навършена възраст за жалбоподателя
от – 66 години и 6 месеца към момента на подаване на заявление от 28.09.2020г./
и 15 години действителен осигурителен стаж/, поради което заявеното право е
следвало да се уважи. Претендира за отмяна на акта, връщане на преписката за
ново произнасяне и за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата –
Директор на ТП на НОИ гр. Силистра, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Ж. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС)
и според чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж от трета категория се
признава времето на наборна военна служба
и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до
размера на наборната служба за съответния род войски
съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. При това
положение, на основание чл. 9, ал. 7 от КСО на заявителя е зачетен осигурителен
стаж за периода на обучение във висше транспортно училище "Тодор
Каблешков" – София, еквивалентен на редовна военна служба, но само до
предела от 2 години .Този стаж според пенсионния орган е осигурителен, но не е
действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Разликата на стажа над 2 години до 2 години, 9 месеца и
29 дни /според удостоверение от Окръжно военно управление – Силистра – л. 6/
съставлява доказателство за дейност, свързана с осигуряването, обслужващо
тезата, че лицето не е полагало трудова дейност по обективни причини. Претендира
отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в рамките
на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Административното
производство е инициирано със заявление вх. № 2113-18-553/28.09.2020 г. от И.Д.А.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на основание чл. 68, ал.
3 от КСО. Към заявлението са приложени документи, въз основа на
които е зачетен осигурителен стаж на жалбоподателя, както следва:
- Стаж по чл. 9, ал. 7 от КСО
– наборна/мирновременна, алтернативна служба – 2 години;
- Действителен стаж по § 1, ал.
1, т. 12 от ДР на КСО – 13 г., 10 месеца и 27 дни;
- Осигурителен стаж по чл. 104 от КСО 20 г., 01 м. 27 дни;
Основният мотив за отказ се
състои в обяснението /л. 29/, че съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО към датата на
подаване на заявлението жалбоподателят е доказал 13 години, 10 месеца и 27 дни
действителен осигурителен стаж по § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, а са му
необходими 15 години.
Въз основа на изложеното е
издадено процесното Разпореждане за отказ, потвърдено от горестоящия орган.
Въз основа на гореизложените
факти, съдът извежда следните правни изводси:
Оспореният административен
акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Силистра е постановен от
материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административно-производствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода
на административно производство, което е приключило с постановяване на
предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ.
По делото няма спор по
фактите. Оспорва се приложението на материалния закон чрез правното третиране
на периода на обучение на жалбоподателя в Полувисш
железопътен институт /ПЖИ/ "Тодор Каблешков" – София,
еквивалентен на редовна военна служба за времето от 13.09.1974 г. – 25.07.1977
г. с продължителност 02 г., 09 м.и 29 дни.
Безспорно е обстоятелството,
че жалбоподателят през спорния период е бил курсант на обучение в ПЖИ "Тодор Каблешков" – София
(към настоящият момент Висше транспортно училище "Тодор Каблешков"),
специалност "Експлоатация и ремонт на вагони", видно от представеното
удостоверение /л. 6/.
Съгласно § 9, ал. 1 от Преходните и Заключителни
разпоредби на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов
стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите
дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
Спорният период на обучение е
започнал от 13.09.1974 г. и е завършил на 25.07.1977 г., т. е. при действието
на чл. 81 от ППЗП (отм.), в редакцията му обн. ДВ, бр.
102 от 1967 г., според който, за трудов стаж от ІІІ категория се зачита
времето, прекарано в редовна военна служба. Тази редакция на разпоредбата е
съобразена с действащия по това време закон за всеобщата военна служба на Република
България /отм. ДВ, бр. 112 от 1995 г., в сила от 27.02.1996 г./, чийто чл. 9
предвижда, че: "Военната служба във въоръжените сили се състои от
действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се
намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и
сержанти, приети за кадър във въоръжените сили, и всички срочно служещи от
сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна
служба във въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от
сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна
служба след изслужване на редовната военна служба – свръхсрочнослужещи.
Намиращите се на действителна военна служба се наричат военнослужещи, а
зачислените в запаса – запасни."
Цитираната разпоредба е
уреждала статуса на жалбоподателя в периода на обучението му като курсант в ПЖИ "Тодор Каблешков", който
период от своя страна е приравнен на редовна (наборна)
военна служба. В този смисъл всички срочно служещи от курсантския състав, са на
действителна военна служба, което означава действителен осигурителен стаж.
По силата на чл. 3 от ЗВВСНРБ (отм.) жалбоподателя е бил задължен
да изпълнява редовна (наборна) военна
служба, а това е трудова дейност, свързана с отбраната на страната, чието
зачитане за осигурителен стаж от трета категория е изрично регламентирано.
Става дума за време, през което лицето е работило по друго правоотношение по
смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КСО и за което държавата е внасяла съответни осигуровки.
Действащата към момента на
подаване на заявлението за отпускане на пенсия разпоредба на чл. 9, ал. 7 КСО (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила
от 01.01.2014 г.) предвижда, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита
периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба. За тези периоди се внасят осигурителни вноски във фонд
"Пенсии" за сметка на държавния бюджет. В този смисъл е и нормата на чл. 44, ал. 1 НПОС, съгласно която за осигурителен стаж
от трета категория се признава времето на наборна
военна служба, като за този стаж се дължат осигурителни вноски от
републиканския бюджет.
При наличие на изрична
нормативна уредба на цитирания осигурителен стаж, то липсва правно основание за
непризнаване на периода на наборна/редовна
военна служба за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, както неправилно е приел административният орган.
По отношение на настоящия
казус, практиката на Върховния административен съд е константна.
Изложените до тук съображения
имат за последица незаконосъобразност на оспореното Решение № 1040-18-8 / 05.02.2021
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Силистра и потвърденото с него Разпореждане №
Ц 2113-18-553#6/08.12.2020
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Силистра.
На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено като
преписка на компетентното длъжностно лице за ново произнасяне по процесното
заявление при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на спора на
основание чл. 120, ал. 2 от КСО,
на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството в размер на
500 лв.,представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание
чл. 173, ал. 2 от АПК Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1040- 18-8 /
05.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра,с което е потвърдено
разпореждане № Ц 2113-18-553#6 / 08.12.2020 г. на Ръководител на
"Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Силистра по жалба на И.Д.А., ЕГН:
********** ***, с което е отказано признаване право на пенсия по чл. 68, ал. 3
от КСО.
ИЗПРАЩА преписката на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
социално осигуряване
при ТП на НОИ - гр. Силистра за ново произнасяне по процесното заявление при
спазване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането
на закона.
ОСЪЖДА Националния
осигурителен институт - гр. София, да заплати на И.Д.А., ЕГН: ********** ***
сумата от 500 /петстотин/лв., представляваща заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет
дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: