Решение по дело №694/2020 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 260034
Дата: 29 март 2021 г. (в сила от 7 юли 2021 г.)
Съдия: Пламен Тодоров Дочев
Дело: 20204510100694
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260034

Гр.Бяла, 29.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети март  две хиляди и двадесет и първа година,

                                                                             Председател:   Пламен Дочев

 

              при участието на секретаря Валентина Великова, сложи за разглеждане гр. дело № 694 по описа за 2020г. и като разгледа докладваното от съдията, за да се произнесе съобрази следното:

 

Предявени са искове с правно осн. чл.422 ГПК, чл.49 и 51 от ТЗ.

Производството пред Беленският районен съд е образувано по искова молба на „Евротекс-97” ЕООДс ЕИК - *** със седалище и адрес на управление, гр.В., ул.“Н.В.“ № **, вх.***, ет.***, ап.*** представлявано от управителя Т.П.П., с която са предявени в обективно съединяване установителни искове за парично вземане по реда на чл.422 от ГПК, вр.с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.49 и 51 от ТЗ. за установяване допустимостта  и основателността на претенцията на ищеца.

Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 123/17.07.2020г. по ч.гр. № 431/2020г. по описа на БРС.  С настоящите искове ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника   съществуването на паричното задължение, формиращо вземането по заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 431/2020г. по описа на БРС за дължимото задължение от ответника, както и за разноските по заповедното производство.

Претендират се и направените разноски по настоящото дело.

Ответникът редовно призован, чрез проц. представител с отговора оспорва иска по основание.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните при спазване на разпоредбите на чл.235, ал.2  от ГПК, прие  фактическата обстановка и от правна страна изведе следното:

 От събраните писмени доказателства се установява безспорно, че между страните е съществувало облигационно правоотношение под формата на сключен неформален договор за посредничество. Страните по делото са търговски дружества, а когато търговецът сключва сделка, свързана с упражняваното от него занятие, сделката придобива качеството търговска (чл.286 от ТЗ). В търговското занятие на ищеца е включена и комисионна дейност.

В неоспорената електронна кореспонденция между страните е посочен размер на възнаграждение за „комисионна“. Тази уговорка е била допълнително уточнена писмено от 03.09.2019г., която не е оспорена от ответника. От представените доказателства на ответника се установява, че сделката за която ищеца е свързал съконрахентите  е реализирана. Поради това на ищеца се следва дължимата комисионна, която е уточнена от електронното писмо - 03.09.2019г., за което е издал процесната фактура. По делото е доказано, че всички задължения, които един маклер при такъв тип сделки следва да извърши, са изпълнени, за което му се следва възнаграждение. Сделката е документирана с първичен счетоводен документ съобразно чл.6, ал.1, т.1 от ЗСч - фактура № 228/30.09.2019г., притежаваща всички реквизити, изискуеми от разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗСч: наименование и номер; дата на издаване; предмет и стойностно изражение на стопанската операция. Ответникът не се е противопоставил на ищеца по повод издадената фактура в продължение на една година, нито на електронното писмо от 03.09.2019г. В случай на неприемане и противопоставяне, ответникът е следвало да върне на издателя фактурата, като му противопостави конкретни възражения по сделката. Съгласно разпоредбата на чл.301 от ТЗ не е необходимо конкретно установяване кое е лицето, приело фактурата. Достатъчно е установяването на узнаването за извършеното действие от лицето и непротивопоставяне от страна на ответника.

Предвид горните мотиви съдът счита, че предявените искове следва де се уважат като основателни и доказани, а сторените от ищеца разноски по делото, включително и платеното адвокатско възнаграждение, както и направените разноски в заповедното производство, съгласно заповед за изпълнение № 123/17.07.2020г.  по чл. 410 от ГПК, по арг. от чл.78, ал.1 от ГПК са в тежест на ответника.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Жокей“ ООД, ЕИК:**** със седалище и адрес на управление гр.Д.м.,обл.Рс., ул.“О.ч.“ № *** представлявано от управителя Д.Д.Д., ДЪЛЖИ на  Евротекс-97“ ЕООД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.“Н.В.“ № ***, вх.***, ет.***, ап.***, представлявано от управителя Т.П.П., чрез адв.В.Ч. *** 1038.96 /хиляда тридесет и осем лева и деветдесет и шест ст./, представляваща незаплатено задължение по ДФ № 228/30.09.2019г. ведно със законната лихва върху главница,  считано от 16.07.2020г., до окончателното изплащане на дължимите суми.

ОСЪЖДА „Жокей“ ООД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление гр. Д.м., обл.Рс., ул.“О.ч.“ № ***, представлявано от управителя Д.Д.Д. да заплати на Евротекс-97“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.“Н.В.“ № ***, вх.***, ет***, ап.***, представлявано от управителя Т.П.П. направените по делото разноски в размер на 205,00 лв. /двеста и пет лева/, както и направените по частно гр.дело № 431/2020г., със заповед на изпълнение № 123/17.07.2020г. по описа на БРС разноски в размер на 385,00 лева, /триста осемдесет и пет лева/, на основание чл.78, ал.1 от  ГПК.

Решението  подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       Районен съдия: /п/