№ 211
гр. Ловеч, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500419 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.109 от ЗС.
С Решение № 120/20.05.2025г.,пост.по гр.д.№23/2025г. РС-Тетевен е отхвърлен
като неоснователен и недоказан предявеният от М. Т. В. от гр.***, против М. С. Н. от
с.***,Лов. област, негаторен иск по чл.109 от ЗС,за премахване на изградената от ответника
незаконна ограда, в поземлен имот с идентификатор 62579.502.111 по КККР на село
***,Лов.обл.,собственост на ищеца. М. Т. В. е осъден да заплати на М. С. Н. направените по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
С въззивна жалба М. Т. В. от гр.***, чрез адв.С. П.-АК-София, обжалва
решението. Счита,че е незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните
доказателства. Сочи,че макар фактът на изграждане от ответника на ограда изцяло в имота
на ищеца, да е установен от СТЕ, съдът не е счел, че това е достатъчно за уважаване на иска
по чл.109 от ЗС. Ответникът М. С. Н. не е представил некакви строителни книжа.Сочи,че се
е опитвал няколко пъти да разговаря с Н.,но без успех-отказва да премести оградата и
счита,че го тормози.Не се съгласява с извода на съда,че следва да търпи това състояние, като
възразява,че така се ограничават правата му на собственик.Твърди,че незаконната ограда
ограничава възможността му да ползва имота си изцяло,не може да ползва земята,върху
която е построена отрадата.
По изложените съображения моли да се отмени обжалваното решение и
1
постанови ново,с което М. Н. бъде задължен да премахне незаконно построената от него
ограда между имотите с ид. 62579.502.111 и имот 62579.502.110 по КККР на с.***,Ловешка
област.
В отговор на въззивната жалба М. С. Н.,чрез адв.Т. Ц.-ЛАК, заявява,че е
неоснователна.Сочи,че правилно съдът е съобразил,че по делото не е доказано спорната
ограда между имотите им,да пречи или по някакъв начин да смущава да осъществява в пълен
обем правото на собственост. Споделя цитираната от съда съдебна практика в този смисъл.
Счита за неоснователни твърденията от въззивната жалба,че за изграждане на оградата се
изискват разрешения и строителни книжа. От заключението на СТЕ е установено,че
имотната и регулационна граница напълно се припокриват. Заключението е категорично, че
след извършеното в присъствие на страните трасиране ,е установено, че оградата съвпада с
трасираната граница. Заключението не е оспорено и е прието от ищеца,възприето е и от съда
в първоинстанционното решение. Моли въззивната жалба да се остави без уважение и се
потвърди обжалваното решение.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с пълномощника си и
поддържат въззивната жалба.
Въззиваемият не се явява лично,представлява се от пълномощник, който
поддържа отговора на въззивната жалба.
По допустимостта.
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и с оглед тези констатации следва да се приеме за
допустима.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на
чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
От събраните по делото доказателства-приложените по гр.д.№ 23/2025г. на РС-
Тетевен, както и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното:
Ищецът М. Т. В. се легитимира като собственик въз основа на констативен
Нотариален акт №170,т.VІІ,рег.№3565, н.д.№1669/05.11.1999г. на Нотариус с рег.№305 в НК
и район на действие РС-Тетевен,с който заедно с Т. В. М., са признати за собственици на
масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м.,построена в собствено дворно
място, съставляващо парцела II-403 в кв.60 по плана на с.***,Лов.област.
Ответникът М. С. Н. е наследник на Т.Ц. М.ов,б.ж. на село ***,Лов.обл.,поч.на
24.11.2005г.,като наследник на съпругата си(дъщеря на наследодателя). С Нотариален акт за
дарение №112, т.І, дело №223/17.02.1975г. Т. М.ов придобива по дарение от баща си
собствеността върху имот, описан като дворно място от 1190кв.м., в с.***, съставляващо
2
парцел І-401,в кв.60 по плана на селото.
Не се спори,че по действащите КККР имотът на ищеца е с ид.62579.502.111, а
този на ответника с ид.62579.502.110.
Имотите имат обща вътрешна регулационна граница.
По делото е приложен Протокол за трасиране, означаване и координиране,
извършено на 14.04.2022г., в с.***, в присъствието на страните. Протоколът е подписан и от
двамата, също и скицата към него.
Ищецът представя Протокол №24/04.06.1991г. за определяне на строителни линия
и ниво в парцел ХIII-401 в кв.60 по плана на с.***, който имот е съседен на имотите на
страните,от юг, и не касае спорната вътрешна граница.
Допусната е СТЕ на вл.инж.К.К.,който също е извършил в присъствие на
страните трасиране на границата между двата поземлени имота по координати от КККР на
селото.Заключението му е,че по трасираната граница има изградена ограда от бетонни
колове и мрежа. Оградата съвпада с трасираната граница по КККР на селото. В съдебно
заседание експертът допълва,че цокълът на оградата попада в имота на ищеца,като навлиза с
15-16см. Цокълът е висок около 10см. Вещото лице приема това отклонение в границите на
допустимите разлики и допустима точност на кадастралната карта,съгласно чл.18д от
Наредба №5 за поддържане и изработване на кадастралната карта. Не е приложена уличната
регулация,но тя не касае вътрешната граница между двата имота.
Съдът приема заключението на СТЕ като обективно и компетентно и гради
изводите си на него.
При така установената фактическа обстановка съставът приема,че съдът е сезиран
с иск с правно основание чл.109 от ЗС-за защита на правото на собственост от
неоснователно въздействие,което пречи,ограничава, смущава упражняването му,според
предназначението му и обема на правото.
Известно е,че основателността на иска по чл.109 от ЗС предполага
кумулативното наличие на предпоставките - ищецът да е собственик на имота,а ответникът
с неоснователни, противоправни действия да му пречи да упражнява правата си в пълния им
обем. Защитата,която негаторният иск осигурява, е да брани правото на собственост срещу
неоснователно въздействие и посегателства върху обекта на тази собственост. Не всяко
въздействие, обаче върху имота може да бъде предмет на предвидената петиторна защита, а
само това, което е неоснователно, т.е.противоречи на установения правен режим на ползване
на имота, в притежавания обем и така накърнява чуждите права, предмет на защита. Искът е
относим към такова фактическото действие,което надхвърля нормалните ограничения на
собствеността.(в т.см. Реш.№690/08.02.2010г. по гр.д.№3394/2008г.,IV ГО на ВКС, Реш.
№316/18.02.2005г. по гр.д.№2746/2003г.,IV ГО на ВКС, Реш.№57/26.03.2013г. по гр.д.
№907/2012г.,II ГО на ВКС, Реш.№1344/13.01.2009г. по гр.д.№5868/2007г.,II ГО на ВКС, Реш.
№316/18.02.2005г., по гр.д.№2746/2003г., IV ГО на ВКС., Реш.№66/20.07.2021г. по гр.д.
№3338/2020г., I ГО на ВКС и др.).
3
Правото на собственост е защитимо по този ред в случаите, когато е осъществена
промяна в установения начин на упражняване на правомощията на собственика
(владение,ползване,разпореждане) и тя води до реални негативни последици. Искът е
предвиден като правно средство за възстановяване на имота в състоянието от преди
нарушението (ТРеш.№31/06.02.1985г. по гр.д.№10/1984 на ОСГК).
В случая правото на собственост на ищеца ,съотв.на ответника не се оспорва от
страните.
Спорно е пречи ли, с какво изградената на вътрешната регулационна граница,
ограда. Съставът намира,че ищецът не е обосновал в какво конкретно се състои вредното
въздействие на навлизането с 15 см.на оградата между двата имота, при упражняване на
правомощията му на собственик. Макар и несвоевременно, във въззивната жалба се
споменава за „необосновано ограничаване на правото на собственост и заставяне да търпи
незаконната ограда..“, което само по себе си не обосновава създадено ограничение,
надхвърлящо нормалните ограничения на собствеността. Следва да се съобрази ,че
отклонение от 15см. е в границите на т.н.“допустими стойности на грешка“ при
изработване на кадастралната карта,които за урбанизирани територии с трайно
материализирани граници на поземлени имоти, са до 30см., когато се касае за нанасяне на
имота,съгласно чл.18 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри(чл.31, чл.54,ал.3от ЗКИР).
Също така, следва да се съобрази, че макар изграждането на оградата без
строителни книжа да я определя като „незаконна“(чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ)- факт,който не се
оспорва и от ответника, за да е основание за уважаване на иск по чл.109 от ЗС, това
нарушение на установените от закона строителни правила и норми следва да води до
неоснователно въздействие върху имота или да създава трайни и надхвърлящи
обикновените затруднения за упражняване на правото на собственост.Такива твърдения
ищецът не е изложил. Не е обосновал изобщо с какво изграждането на оградата го
ограничава да владее,ползва и се разпорежда с имота си. Както правилно
първоинстанционният съд е посочил- самият факт на изграждане на незаконна постройка, не
дава основание да се иска премахването й, освен ако създаденото състояние нарушава и
създава пречки за ищеца да ползва имота си. Както се посочи-такива данни няма по делото.
Ищецът не установява строителството на спорната ограда дали и как му пречи или да
смущава упражняването на собствеността му. Навлизането с 15-16см.,съотв.при
разпределяне на по 7-8см. във всеки имот, не надхвърля допустимите ограничения-в т.см.е
константната съдебна практика- Реш.№690/08.02.2010г., по гр.д.№3394/2008г., IV ГО на
ВКС, Реш.№316/18.02.2005г. гр.д.№2746/2003г. на ВКС, Реш.№316/18.02.2005г. по гр.д.
№2746/2003г., IV ГО на ВКС и др.
По изложените съображения съставът напълно споделя извода на РС-Тетевен за
отхвърляне на иска с правно основание чл.109 от ЗС като неоснователен и недоказан.
По разноските.
4
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция въззиваемият има право на
възстановяване на направените разноски.Представено е пълномощно и договор за правна
защита и съдействие,с вписан като реално изплатен адвокатски хонорар от 500лв.,която сума
следва да се присъди в тежест на въззивника М. Т. В..
На основание изложеното ОС-Ловеч
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №120/20.05.2025г., пост.по гр.д.№23/2025г. по описа
на РС-Тетевен, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА М. Т. В. с ЕГН **********,с адрес в гр.***,***, ДА ЗАПЛАТИ на М.
С. Н. с ЕГН **********,от с.***,***, сумата 500(петстотин)лева, представляваща заплатен
адвокатски хонорар в производството.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от уведомяване на
страните и при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5