№ 1264
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000501266 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 1150 от 28.02.2014 г. по гр.д.№ 4396/2023 г. по описа на СГС, ГК, І-17 състав,
Прокуратурата на Република България /ПРБ/ е осъдена да заплати на Л. Г. М. сумата 10 000
лева -
обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.04.2020 г. до окончателното й заплащане,
както и сумата 10 лева разноски по делото на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ. Присъдено е и
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 865 лв. на процесуалния представител
на ищеца. Искът е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 100 000 лева,
като неоснователен и недоказан. Изцяло е отхвърлена исковата претенция на М. против
ОДМВР – Стара Загора, поради което на дирекцията е присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв.
В срока по чл.259, ал. 1 ГПК решението е обжалвано, както от ПРБ, така и от ищеца Л. М..
Ищецът /чрез редовно упълномощен адв. Ч./ атакува решението в частта, с която иска е
отхвърлен за разликата над сумата 10 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лева,
като поддържа, че не са отчетени тежестта на повдигнатите обвинения с произтичащите от
това терзания за ищеца; продължителността на наказателното производство, тежестта на
повдигнатите обвинения и други фактори, които обосновавали по-висок размер на
присъденото обезщетение. Също така се счита, че ОДМВР-Стара Загора също следвало да
1
носи отговорност и да бъде осъдена наред с ПРБ да заплати търсеното обезщетение в размер
на 100 000 лв. Претендира се възнаграждение по чл. 38 ЗА във втората инстанция.
Ответникът Прокуратура на Република България моли във въззивната си жалба решението
да бъде отменено в осъдителната част, като се намали размера на обезщетението с оглед на
това, че определеният размер бил завишен, с което е допуснато нарушение на чл.52 ЗЗД.
Освен това размерът на обезщетението е необоснован, тъй като не може да се проследи
използвания механизъм за определянето му.
Ищецът М. е депозирал отговор на въззивната жалба на Прокуратурата, в който е взел
становище по доводите, изложени в същата. Намира я за неоснователна и моли решението
на СГС да бъде потвърдено в осъдителната му част.
Писмен отговор е депозиран и от ОДМВР-Стара Загора относно въззивната жалба на ищеца
Л. М., в който се счита, че тя е неоснователна и следвало да се отхвърли, като се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззивните жалби са подадени в установения от закона срок, от страни в процеса, имащи
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим
съдебен акт.
Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 и 3 ГПК и като съобрази изложените във въззивните жалби основания за
обжалване съгласно чл.269, изр.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предмет на разглеждане по настоящото дело е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Обсъждайки събраните по делото доказателства в тяхната взаимовръзка, въззивният съд
констатира, че релевантните за спора факти са установени правилно от първоинстанционния
съд, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към изложените от СГС в
обжалваното решение мотиви изцяло - както по отношение на приетото за установено от
фактическа страна, така и по отношение на изложените правни изводи досежно
съществуването на предпоставките за ангажиране на отговорността на Държавата при
условията на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
В допълнение и в отговор на конкретните оплаквания на ищеца и ответника, САС намира за
необходимо да посочи, че не споделя разбирането, застъпено от страните във въззивните им
жалби, че решението на СГС не е съобразено с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
2
увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице – т.е
отговорността на държавата е обективна. Фактическият състав по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ не
включва в себе си като предпоставка за възникването на задължение по чл.4 ЗОДОВ
отделните действия, довели до повдигането на незаконно обвинение, сами по себе си също
да са били незаконосъобразни като или изобщо не са били регламентирани в закона или са
противоречали на материално- и/или процесуално-правни норми. Предвид това, достатъчно
е да се установи съществуването на влязла в сила присъда по отношение на ищеца, за да се
проведе успешно главно и пълно доказване на основанието по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
ангажиране на отговорността на Държавата за вредите от незаконно обвинение, което в
случая е налице.
Неоснователни са доводите, развити във въззивната жалба на ответника, че определеният
размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен, с което е допуснато нарушение
на чл.52 ЗЗД, както и че размерът на обезщетението е необоснован, тъй като не може да се
проследи използвания механизъм за определянето му. Съгласно т.11 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. по т.гр.д.№ 3/2004 г. на ВКС – ОСГК, обезщетението за
неимуществени вреди по ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/ се определя глобално. Този принцип се
прилага както в случаите, когато обезщетение се претендира във връзка с повдигнато
обвинение за няколко отделни деяния, така и при съобразяването на отделните конкретни
обстоятелства, характеризиращи разглеждания случай. За съда няма задължение да
остойностява тежестта на всяко отделно обстоятелство, така че крайният размер на
определеното по чл.52 ЗЗД обезщетение да съставлява механичен сбор от отделни суми,
каквото очевидно е разбирането на ответника. Неоснователно е и оплакването на ищеца, че
определеният размер на обезщетението от 10 000 лв. е занижен.
В настоящия казус съвкупно се отчитат възрастта на ищеца в периода на неоснователното
му наказателно преследване (между 28 и 36 годишната му възраст); характера и интензитета
на причинените увреждания, установени, както с показанията на разпитания свидетел С. Т.
С. в заседанието в СГС на 02.02.2024 г.; общата продължителност на наказателното
производство – около седем години и седем месеца (между м. август 2011 г. и 22.03.2019 г.),
като не се установява тази продължителност да е била обусловена и от действията на самия
ищец – напротив: както в досъдебната, така и в съдебната фаза на производството ищецът (в
качеството си на обвиняем, а впоследствие – подсъдим) е имал коректно процесуално
поведение. Съобразява се също така вида и тежестта на инкриминираното деяние, което
съставлява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК с произтичащите от
това терзания за ищеца. От друга страна обаче, спрямо М. не са взимани тежки мерки за
процесуална принуда – бил е задържан за 72 часа, а впоследствие – парична гаранция в
невисок размер.
При определяне на размера на обезщетението се взема предвид още липсата на трайни
увреждания на здравето на ищеца (физическо и психическо), които да се намират в
причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство; фактът, че
взетата мярка за неотклонение „парична гаранция – 2 000 лева” в минимална степен се е
3
отразила върху обичайното ежедневие и начина му на живот. Съдът отчита и конкретната
икономическа обстановка в страната като цяло към момента на приключване на
наказателното преследване - като отправна точка при определянето на обществено
приемливите като справедливи размери на обезщетения от обсъждания вид.
Всички посочени обстоятелства са съобразени както от първата, така и от настоящата
инстанция, в резултат на което съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществените вреди, причинени на ищеца от процесното незаконно обвинение, възлиза
на сумата 10 000 лева. Правилно е преценено от първостепенния съд от кой момент следва
да се начислява законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата по присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, вкл. и това, че част от исковата претенция за лихви е
погасена по давност.
Последният въззивен довод, на който САС следва да даде отговор е този за това защо
исковата претенция против ОДМВР-Стара Загора е била отхвърлена изцяло. Всички
действия на разследващите полицаи са извършени в изпълнение на задължителни за тях
указания от прокурор при ОП – гр. Стара Загора. На следващо място, съдебната практика е
безпротиворечива, че в случаите, когато предявената искова претенция е такава по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ /след постановяване на оправдателна присъда по внесен ОА за престъпление
от общ характер/, то субектът, който носи цялата отговорност за незаконното обвинение е
именно ПРБ, доколкото действията на полицаите към съответното ОДМВР са били изцяло
под надзора, контрола и указанията на прокуратурата, а не с оглед самостоятелно извършени
действия и осъществен деликт от служители на МВР.
Налице е съвпадение между крайния резултат от изводите на СГС и САС, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, доколкото жалбите и на двете страни са неоснователни, то не е
налице основание да им се присъждат разноски и възнаграждение по чл. 38 ЗА, но в полза
на ОДМВР-Стара Загора /и в съответствие с искането на юрк. М. в писмения й отговор от
17.04.2024 г. по чл. 263, ал. 1 ГПК/, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 /сто/ лева в полза на дирекцията за настоящата инстанция.
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1150 от 28.02.2014 г. по гр.д.№ 4396/2023 г. по описа на СГС,
ГК, І-17 състав.
ОСЪЖДА Л. Г. М. с ЕГН: **********, гр. ***, ж.к. „***“ 159, вх. *, ет. *, ап. * да заплати на
ОДМВР-Стара Загора, гр. Стара Загора, ул. „Граф Н. Игнатиев“ № 16 юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 78, ал.
8 ГПК.
4
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5