Р Е Ш Е Н И Е № 36

гр. Сливен, 17.03.2021  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,    в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                                Радостина Желева                         и с участието на прокурора                              Христо Куков                                             като разгледа докладваното от                 председателя                              КАНД № 24        по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 260198 от 29.12.2020 г., постановено по АНД № 1440/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш серия К № 3939791 на ОД на МВР гр. Сливен, с който на Г.В.С. е наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в полза на държавата в размер на 700 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът Г.В.С. обжалва в срок горепосоченото решение. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е постановено в противоречие с материалния и  процесуалния закон. Счита, че за установеното административно нарушение не може да се издава електронен фиш. Не били обсъдени възраженията, че електронният фиш нямал дата, както и не било обсъдено несъответствието между клипа и електронния фиш. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен, както и електронния фиш..

В с.з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован не се явява и не изразява становище по жалбата.   

В с.з. ответникът по касационното обжалване редовно и своевременно призован не се представлява. В писмено становище представено от пълномощника му оспорва подадената жалба, като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение. Претендира за юрисконсултско възнаграждение

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице били условия атакуваното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила. 

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 13.08.2020г. в 11,07 часа на главен път I- 6, километър 363+ 500 е заснето движението на моторно превозно средство лек автомобил марка „Фолксваген Голф 1,9 ТДИ" с peг. № ***, при ограничение на скоростта до 60 км/час, въведено със знак В-26. С автоматизирано техническо средство TFR1-M 584 била отчетена скоростта, с която се е движело моторното превозно средство, а именно със 126 км/час, при разрешена до 60 км/час.

След обработване на данните от мобилната камера, служителите на ОД на МВР - Сливен установили чия собственост е автомобила, чрез справка в Централна база - КАТ, а именно лицето Г.В.С..

Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К №3939791, в който като нарушител било вписано лицето, на когото е регистрирано МПС - Г.В.С., като било прието, че автомобилът на жалбоподателя се е движел със скорост 122 км/час, т. е. с превишение от 62 км/час. В издадения ЕФ е отразено, че за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 700,00 лева.

За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че от приложената към преписката снимка безспорно се установява, че автомобилът е управляван с по – висока скорост от разрешената 60 км/ч., налагащо извода, че санкционираният С. е извършил нарушение по чл. 21 ал.2  от ЗДвП. Съдът не е констатирал нарушения на процедурата по издаване на електронния фиш, като същият съдържал всички необходими реквизити по ЗДвП. Приел е още, че законосъобразно е определен и размерът на наложеното административно наказание, който е нормативно фиксиран. При такива мотиви районният съд е потвърдил процесния електронен фиш за налагане на глоба.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд в обжалваната част, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени с жалбата и с изявления по делото възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.

Съгласно чл.220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Въззивният съд правилно е установил фактическата  обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и категоричен начин, че на 13.08.2020г. в 11,07 часа на главен път I - 6, километър 363+ 500 е заснето движението на  моторно превозно средство лек автомобил марка „Фолксваген Голф 1,9 ТДИ" с peг. № ***, със скорост 126 км/час, при разрешена до 60 км/час за съответния участък от пътя, въведена с пътен знак В-26, видно от представения по делото снимков материал. Скоростта на движение на процесния автомобил е отчетена извън населено място, което налага извода за допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива въведен с чл. 21, ал.2 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма вменява забрана за водачите на превозни средства при управление на автомобила да превишават въведените с пътен знак ограничения на скоростта. В процесния случай касационният жалбоподател, като собственик на автомобила носи отговорност съгласно чл.188 ал.2 от ЗДвП, след като не е посочил лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, за нарушения при управление на лекия автомобил. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС, като на лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В настоящия по административнонаказателната преписка няма попълнена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от собственика на MIIC, а именно от жалбоподателя, поради което правилно е ангажирана неговата отговорност.

Неоснователно е и възражението на касатора, че не е установено мястото на нарушението. Приложената по делото снимка на процесното МПС съдържа географски координати, от който в достатъчна степен може да се установи, мястото на установяване на нарушението. Това място по конкретен начин е посочено и в процесния ЕФ.

Съдът намира възражението, че издаването на електронен фиш е възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства, които да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган, също за неоснователно. Съгласно легалната дефиниция на понятието „Автоматизирани технически средства и системи”, дадена в текста на § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП, това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат както стационарни, така и мобилни; последните са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Електронният фиш съдържа необходимите за изясняване на фактическата обстановка реквизити, както и задължителните реквизити посочени в ЗДвП, съобразно нормата на чл. 189 ал. 4 изр. второ от този закон. Видно от съдържанието на процесния електронен фиш, всички тези реквизити са налице, следователно така издаденият санкционен акт отговаря в пълна степен и на законовите изисквания за форма. Датата на издаване на ЕФ не е сред тези реквизити, поради което липсата и не представлява нарушение на изискванията на закона.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че  обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от районния съд решение е законосъобразно. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че решение на СлРС следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

С оглед изхода на спора основателно и своевременно се явява искането на ответника по касацията за присъждане на разноски. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Сливен 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 260198 от 29.12.2020 г., постановено по АНД № 1440/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Осъжда Г.В.С., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР Сливен сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.