Решение по дело №2998/2018 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 313
Дата: 27 февруари 2019 г. (в сила от 22 март 2019 г.)
Съдия: Владимир Балджиев
Дело: 20184110102998
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е 

                                  от 27.02.2019г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на осми февруари две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2998/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на В.А.К., в която се излагат твърдения, че с решение от 17.10.2012г. по гражданско дело *, по описа на Великотърновския районен съд, потвърдено с решение от 21.02.2013г. по въззивно гражданско дело *, по описа на Великотърновския окръжен съд, е осъден да заплати на ответника сумите от 7000 лв. – главница, представляваща направени разходи за възстановяване на унищожена обща част – покривна конструкция на сграда в режим на етажна собственост в *, ведно със законната лихва считано от 30.05.2011г. до окончателното изплащане на задължението, както и 890 лв., представляващи направени по делата разноски. Ищецът твърди, че решението е влязло в сила на 21.02.2013г. като на 04.09.2015г. в полза на ответника е издаден изпълнителен лист за горепосочените вземания. Изтъква се, че на 03.09.2018г. по молба на последния е образувано изпълнително дело **, във връзка с което на 17.09.2018г. на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение на вземанията по изпълнителния лист от общо 13114,57 лв., от които 7000 лв. за главница, 5224,57 лв. за обезщетение за забава за периода от 30.05.2011г. до 19.09.2018г. и 890 лв. за разноски. Ищецът твърди, че изпълнителното производство е образувано след изтичане на предвидения в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД давностен срок, поради което вземанията за главница, лихви и разноски, за които е издаден изпълнителният лист се явяват недължими. С оглед гореизложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите по процесния изпълнителен лист, във връзка с който е образувано изпълнително дело *, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на исковата претенция. Изтъква, че след влизане в сила на съдебното решение между страните са водени преговори за доброволно заплащане на присъдените суми, при които ищецът е признал задълженията си. С оглед гореизложеното счита, че давността многократно е била прекъсвана съгласно чл. 116, б. „а” от ЗЗД, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Налице е и претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Между страните не се оспорват обстоятелствата, че с решение от 17.10.2012г. по гражданско дело *, по описа на Великотърновския районен съд, потвърдено с решение от 21.02.2013г. по въззивно гражданско дело *, по описа на Великотърновския окръжен съд, ищецът е осъден да заплати на ответника сумите от 7000 лв. – главница, представляваща направени разходи за възстановяване на унищожена обща част – покривна конструкция на сграда в режим на етажна собственост в *, ведно със законната лихва считано от 30.05.2011г. до окончателното изплащане на задължението, както и 890 лв., представляващи направени по делата разноски. След влизане в сила на съдебното решение страните постигнали съгласие за прехвърляне в полза на ответника на правото на собственост на имот на ищеца вместо изпълнение на задължението му. Страните одобрили проект на договор за прехвърляне на имота, който се съгласили да подпишат пред нотариус на 05.06.2013г. като по делото липсват доказателства за сключване на сделката. На 04.09.2015г. в полза на ответника е издаден изпълнителен лист за вземанията по съдебното решение като на 03.09.2018г. по негова молба е образувано изпълнително дело **. В хода на изпълнителното производство на 17.09.2018г. на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение на вземанията по изпълнителния лист от общо 13114,57 лв., от които 7000 лв. за главница, 5224,57 лв. за обезщетение за забава за периода от 30.05.2011г. до 19.09.2018г. и 890 лв. за разноски.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Процесните вземания са установени със съдебно решение, поради което срокът на погасителната давност е пет години съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. По аргумент от чл. 115, б. „ж” от ЗЗД, давността между страните е започнала да тече на 21.02.2013г., когато е влязло в сила решението  по гражданско дело *, по описа на Великотърновския районен съд и е прекъсната съгласно чл. 116, б. „а” от ЗЗД на 05.06.2013г., когато ищецът е направил предложение до ответника за прехвърляне на имот вместо изпълнение на задължението си. Следва да бъде посочено, че за да се прекъсне давността по смисъла на чл. 116, б. „а” от ЗЗД е достатъчно длъжникът да е да направил недвусмислено волеизявление, че задължението му към кредитора съществува към момента, в който е направено волеизявлението, без значение с каква цел е направено признанието, по какъв повод и пред кого, както и до кого е адресирано. Достатъчно е волеизявлението на длъжника да е еднозначно и надлежно обективирано пред свидетели или пред държавен орган, или да е изразено чрез недвусмислени конклудентни действия. Горепосочената разпоредба не съдържа и ограничение, че признаването следва да се отнася само за спорни вземания. Това е така, защото след установяване безспорността на вземането със съдебно решение длъжникът може да изрази воля за доброволното му изпълнение /в разглеждания случай чрез предложение за сключване на сделка/, което да мотивира кредитора да не предприема действия по смисъла на чл. 116, б. „в” от ЗЗД. След 05.06.2013г. липсват доказателства за сключване на предложената от ищеца сделка и за последващи признавания от негова страна на вземанията по съдебното решение. В резултат на това и предвид бездействието на ответника да предприеме своевременно изпълнителни действия, които да прекъснат давността, е довело до нейното изтичане на 05.06.2018г. Поради това молбата му от 03.09.2018г. за образувано изпълнително дело *е ирелевантна за разглеждания правен спор. От гореизложеното се достига до извода, че вземанията за главница, лихви и разноски по изпълнителния лист от 04.09.2015г. по гражданско дело *, по описа на Великотърновския районен съд са погасени по давност и недължими, поради което предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да заплати на ищеца сумата от 1524,58 лв., представляващи направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Приема за установено по отношение на Р.Г.Р. с ЕГН: ********** ***, че В.А.К. с ЕГН: ********** ***, не дължи поради погасяването им по давност сумите от 7000 лв. /седем хиляди лева/ – главница, представляваща направени разходи за възстановяване на унищожена обща част – покривна конструкция на сграда в режим на етажна собственост в *, 5224,57 лв. /пет хиляди двеста двадесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 30.05.2011г. до 19.09.2018г. и 890 лв. /осемстотин и деветдесет лева/ - разноски, за които е издаден изпълнителен лист №1933 от 04.09.2015г. по гражданско дело *, по описа  на Великотърновския районен съд и е образувано изпълнително дело *.  

Осъжда Р.Г.Р. с ЕГН: ********** ***, да заплати на В.А.К. с ЕГН: ********** ***, сумата от 1524,58 лв. /хиляда петстотин двадесет и четири лева и петдесет и осем стотинки/, представляващи направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: