Р Е Ш Е Н И Е № 260093
гр. Троян, 07.07.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, четвърти състав, в
публичното заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Десислава Ютерова
при
секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ………… като разгледа
докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 640 по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе -
съобрази:
„Вико” ЕООД - гр. Троян, представител В.К.е
предявило срещу „Изи паркет” ООД – с. Бели Осъм, общ. Троян, представител
П.В., с посочено правно основание чл. 422 от ГПК.
Твърди се, че от началото на месец февруари 2014 г. ищеца
заплаща дължимите суми по консумацията на ел. ток, месечните такси за
сигнално-охранителната система и годишната застраховка на сгради, находящи се в
поземлен имот с идентификатор 03486.24.240 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Бели Осъм, общ. Троян, с начин на трайно ползване:
За друг вид производствен, складов обект и с площ 3443 кв. м., а именно -
сгради с идентификатори с идентификатор 03486.24.240.1; с идентификатор
03486.24.240.2; с идентификатор 03486.24.240.3; с идентификатор 03486.24.240.4
и с идентификатор 03486.24.240.5.
В с. з.
„Вико“ ЕООД е представлявано от адв.
Б.Д. от ЛАК, който моли съда да признае за установено по отношение на
ответника, че същия дължи сумата 12 067.32 лева, представляваща
заплатените от ищеца разноски по поддържането на процесния имот.
По реда на чл. 131 от ГПК на ответника „Изи
паркет“ ООД е изпратено копие от ИМ и доказателствата. В законовия месечен
срок е представне писмен отговор, с който ответника изцяло оспорва предявения иск. Твръди, че е налице хипотезата
на чл. 60 и чл. 61 от ЗЗД - водене на чужда работа
без пълномощие.
В с. з. ответника е представляван от адв. В.А. от САК, която моли съда изцяло да отхвърли исковата
претенция като неоснователна и недоказана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и приобщените по делото писмени доказателства, показанията на разпитания свидетел по делото Н.М.Н.
и заключението по допусната и изслушана СИЕ с вещо лице М.И. съдът, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
По искане на „Вико"
ЕООД е образувано изпълнително дело № 269/2013 г. по описа на ДСИ А.Й.при ТРС
срещу „Изи паркет" ООД
Взискателят „Вико“ ЕООД, с молба № 3437/10.12.2013 г. на
основание чл. 486 от ГПК е поискал процесните имоти
да бъдат предадени за управление на трето лице. С постановление от 11.12.2013
г., приложено като доказателство, на основание чл. 486, ал. 2 от ГПК, съдебният изпълнител е предал управлението на процесните
имоти на трето лице. Установява се, че от посочената дата, достъпът на „Изи паркет" ООД до имота е
ограничен, като именно ищецът „Вико" ЕООД и
представляващите го лице чрез предприети от тях действия са отказвали достъп до
имота на ответника.
В последствие изпълнителното дело е
преместено при ЧСИ Румен Димитров. С молба с вх. № 14854/11.12.2017 г. и
приложени към нея фактури взискателят по делото е
представил пред ЧСИ Димитров направени разходи по изпълнението, включително
разноски по пазенето на процесните имоти: суми
по полица към Застрахователно Акционерно дружество "Армеец" АД,
заплатени суми към охранителни дружества и ремонт на ферма, а именно: за периода м. февруари 2014 г. до м. ноември 2017 г.
са заплатени месечните такси за COT (сигнално-охранителна техника) по следните
фактури издадени от „ВИП Секюрити" ЕООД: фактура
№ ********** от 04.02.2014 г. на стойност 17.28 лева, фактура № ********** от
04.02.2014 г. на стойност 148.80 лева, фактура № ********** от 01.03.2014 г. на
стойност 96.00 лева, фактура № ********** от 01.04.2014 г. на стойност 96.00
лева, фактура № ********** от 01.05.2014 г. на стойност 96.00 лева, фактура №
********** от 01.07.2014 г. на стойност 96.00 лева фактура № ********** от
01.08.2014 г. на стойност 96.00 лева, фактура № ********** от 01.09.2014 г. на
стойност 96.00 лева, фактура № ********** от 01.11.2914 г. на стойност 96.00
лева, фактура № ********** от 01.12.2014 г. на стойност 96.00 лева, фактура №
********** от 01.01.2015 г. на стойност 96.00 лева,
фактура № ********** от 01.02.2015 г. на стойност 96.00 лева, фактура №
********** от 01.03.2015 г. на стойност 96.00 лева, фактура № ********** от
01.04.2015 г. на стойност 96.00 лева, фактура № ********** от 01.05.2015 г. на
стойност 96.00 лева, фактура № ********** от 01.06.2015 г. на стойност 96.00
лева, фактура № ********** от 01.07.2015 г. на стойност 96.00 лева, фактура №
********** от 01.08.2015 г. на стойност 96 лева, фактура № ********** от
01.09.2015 г. на стойност 96.00 лева, фактура № ********** от 02.10.2015 г. на
стойност 96.00 лева, фактура № ********** от 01.11.2015 г. на стойност 96.00
лева, фактура № ********** от 02.12.2015 г. на стойност 96.00 лева, фактура № **********
от 01.01.2016 г. на стойност 96.00 лева, фактура №
********** от 01.02.2016 г. на стойност 96.00 лева, фактура № ********** от
01.03.2016 г. на стойност 96.00 лева, фактура № ********** от 01.04.2016 г. на
стойност 96.00 лева, фактура № ********** от 01.05.2016 г. на стойност 96.00
лева, фактура № ********** от 01.06.2016 г. на стойност 96.00 лева, фактура №
********** от 01.07.2016 г. на стойност 96.00 лева, фактура № ********** от
01.08.2016 г. на стойност 96.00 лева, фактура № ********** от 01.09.2016 г. на
стойност 96.00 рева, фактура № ********** от 01.10.2016 на стойност 96.00 лева,
фактура № ********** от 01.11.2016 г. на стойност 96.00 лева, фактура №
********** от 01.12.2016 г. на стойност 96.00 лева, фактура № ********** от 01.01.2017 г. на стойност 96.00 лева, фактура № ********** от
01.02.2017 г. на стойност 96.00 лева, фактура № ********** от 01.03.2017 г. на
стойност 96.00 лева, фактура № ********** от 01.04.2017 г. на стойност 96.00
лева, фактура № ********** от 01.05.2017 г. на стойност 96.00 лева, фактура №
********** от 01.06.2017 г. на стойност 96.00 лева, фактура № ********** от
01.07.2017 г. на стойност 96.00 лева, фактура № ********** от 01.08.2017 г. на
стойност 96.00 лева, фактура № ********** от 01.09.2017 г. на стойност 96.00
лева, фактура № ********** от 01.10.2017 г. на стойност 96.00 лева, фактура №
********** от 01.11.2017 г. на стойност 96.00 лева, фактура № ********** от
01.12.2017 г. на стойност 96.00 лева.
Процесните сгради представляват промишлени халета, захранвани от собствен
трансформатор, месечните такси за подаване на напрежение, към който и
разходваната енергия също са заплатени от него за периода от м. февруари 2015
г. до м. септември 2017 г. и са издадени фактури за доставка на електроенергия
от „ЧЕЗ Електро България" АД. Съответните заплатени суми са по: разписка
по фактура № ********* от 31.03.2015 г. на стойност 155.43 лева, разписка по
фактура № ********* от 30.04.2015 г. на стойност 149.98 лева, разписка по
фактура № 390076309292 от 30.04.2015 г. на стойност 2.16 лева, разписка по
фактура № ********* от 31.05.2015 г. на стойност 154.57 лева, разписка по
фактура № 370077567227 от 31.05.2015 г. на стойност 1.52 лева, разписка по
фактура № ********* от 30.06.2015 г. на стойност 151.31 лева, разписка по фактура
№ 630006498095 от 30.06.2015 г. на стойност 0.51 лева, разписка по фактура №
********* от 3107.2015 г. на стойност 153.84 лева, разписка по фактура №
********* от 31.08.2015 г. на стойност 155.88 лева, разписка по фактура №
********* от 30.09.2015 г. на стойност 145.99 лева, разписка по фактура №
********* от 30.11.2015 г. на стойност 143.39 лева, разписка по фактура №
********* от 31.12.2015 г. на стойност 150.47 лева, разписка по фактура №
********* от 01.01.2016 г. на стойност 149.36 лева,
разписка по фактура № 1331968 от 08.02.2016 г. на стойност 155.64 лева,
разписка по фактура № ********* от 31.03.2016 г. на стойност 157.94 лева,
разписка по фактура № ********* от 30.04.2016 г. на стойност 143.30 лева,
разписка по фактура № 70083660342 от 30.04.2016 г. на стойност 6.31 лева,
разписка по фактура № ********* от 31.05.2016 г. на стойност 147.23 лева,
разписка по фактура № 220081490096 от 31.05.2016 г. на стойност 1.63 лева,
разписка по фактура № ********* от 30.06.2016 г. на стойност 144.91 лева,
разписка по фактура № 700005149056 от 30.06.2016 на стойност 0.41 лева,
разписка по фактура № ********* от 31.07.2016 г. на стойност 163.75 лева,
разписка по фактура № 460033997225 от 31.07.2016 г. на стойност 0.64 лева,
разписка по фактура № ********* от 31.08.2016 г. на стойност 164.77 лева,
разписка по фактура № ********* от 30.09.2016 г. на стойност 158.30 лева,
разписка по фактура № 190084981310 от 31.10.2016 г. на стойност 0.78 лева,
разписка по фактура № ********* от 31.10.2016 г. на стойност 165.24 лева, разписка
по фактура № ********* от 30.11.2016 г. на стойност 158.32 лева, разписка по
фактура № ********* от 31.12.2016 г. на стойност 162.37 лева, разписка по
фактура № 570018662068 от 31.12.2016 г. на стойност 0.93 лева, разписка по
фактура № ********* от 31.01.2017 г. на стойност 160.42 лева, разписка по
фактура № 790005184250 от 31.01.2017 г. на стойност 0.54 лева, разписка по
фактура № 90085125031 от 28.02.2017 г. на стойност 0.76 лева, разписка по
фактура № ********* от 28.02.2017 г. на стойност 145.96 лева, разписка по
фактура № ********* от 31.03.2017 г. на стойност 160.93 лева, разписка по
фактура № ********* от 30.04.2017 г. на стойност 155.62 лева, разписка по
фактура № 730005351312 от 30.04.2017 г. на стойност 1.12 лева, разписка по
фактура № ********* от 31.05.2017 г. на стойност 161.61 лева, разписка по
фактура № 620007832889 от 31.05.2017 г. на стойност 0.73 лева, разписка по
фактура № ********* от 31.07.2017 г. на стойност 160.80 лева, разписка по
фактура № ********* от 30.09.2017 г. на стойност 155.68 лева, разписка по
фактура № ********** от 31.10.2017 г. на стойност 165.08 лева, разписка по
фактура № 280081770810 от 31.10.2017 г. на стойност 0.74 лева.
По
делото са представени и документи за заплатени застрахователни премии по полици
на ЗАД „Армеец" АД, а именно: квитанция № 337040/11.11.2013
г. по полица № 392009 от 11.11.2013 г. на стойност
327.96 лева, квитанция № 1055682/03.11.2014 г. по полица № 459855 от 03.11.2014
г. на стойност 310.08 лева, квитанция № 2382459/14.10.2016 г. по полица №
562305 от 14.10.2016 г. на стойност 359.32 лева, квитанция по полица №
0802К6007276138 от 12.10.2017 г. на стойност 325.30 лева.
Ищцовото дружество е представило и доказателства
за сторени разноски по опазване на имуществото на ответника, за което се е
наложило извършването на ремонт на покривна ферма, за което било наето
дружество „Туал" ЕООД. От издадената фактура №
**********/22.11.2017 г. е видно, че е заплатена за ремонт на ферма и колона
сумата 2000 лева.
По направеното искане на взискателя за приемане в
изпълнителното дело на сторените разноски, „Изи
паркет" ООД е депозирало надлежно възражение. Във връзка с молбата ЧСИ
Димитров с Постановление No 169/08.02.2018 г., по изп. дело No 20148800400092, е
отхвърлил част от предявените разноски и е приел разноски по изпълнението в
размер на 1 332.66 лв., представляващи разноски във връзка със застраховане на
имот. Всички останали разноски, които са идентични с тези претендирани
в настоящото производство са оставени без уважение от страна на съдебния
изпълнител.
В
законоустановения едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1
от ГПК, чрез упълномощен процесуален представител е депозирана жалба от страна
на „Изи паркет" ООД срещу така предявените
разноски в изпълнителното производство.
С решение № 70/10.04.2018 г., постановено по в. гр. д. № 123/2018 г. по
описа на Окръжен съд - гр. Ловеч,
съдът е отменил изцяло Постановление No
169/08.02.2018 г., по изп. дело No
20148800400092, на ЧСИ Румен Димитров, peг. No 880, район на действие ОС - Ловеч., като
незаконосъобразно.
По делото като свидетел е разпитан
свидетеля Николай Николов, който излага, че от 2005 г. да 2013 г. е работил в „Изи паркет“ ООД, а след това – във „Вико“
ЕООД. От показанията се установява, че управителя на „Изи
паркет“ ЕООД П.В. има още две фирми, седалищата на които са в процесните сгради. Многократно за периода 2014 г. до 2017
г. Виссер правил опити да влезе в сградите и да
изнесе продукция и машини, които са собственост на „Изи
паркет“ ЕООД. За посочения периода „Вико“ ЕООД е
заплащало сметки за ток, които са били основно такси, тъй като обекта не е функционирал.
Николов излага, че с цел да се предпази имуществото от кражби било наложително
включването на охранителна система. За този период е извършван ремонт на ферми.
Николов излага, че средствата за всички описани разходи са заплащани от
управителя на „Вико“ ЕООД – В.К., посредством
пълномощника му адв. Д..
В заключението си вещото лице М.И.
е констатирала, че приложените по делото фактури са отразени в счетоводството
на „Вико“ ЕООД. За периода 2014 г. до 2017 г. не са
отчетени приходи от основна дейност на „Вико“ ЕООД.
Извършените плащания за период м. февруари 2014 г. до м. ноември 2017 г. са на
обща стойност 12 021.79 лева, от които:1 322.66 лева са платени за застраховка
на имуществото, 2 000 лева – ремонта на ферма и колона, 4 667.13 лева
– заплатена ел. енергия и 4 032 лева – за охрана на обекта.
Правни изводи:
Предмет на производството са правоотношения, възникнали по повод воденето на
чужда работа без пълномощие /гестия/. Настоящият
състав приема, че претендираната сума се основава на извъндоговорно
основание. Воденето
на чужда работа без пълномощие /без наличието на мандатно правоотношение/ е
регламентирано в чл. 60 - чл. 62 ЗЗД. То е извъндоговорен
източник на облигационно отношение и представлява доброволно извършване на
чужда работа без натоварване /възлагане/. Правоотношението от воденето на чужда
работа без пълномощие се поражда между лицето, което съзнателно предприема
извършването на чужда работа /гестор/ и лицето, в
чиято правна сфера се извършват действията /доминус/.
За да възникне вземане на гестора срещу доминуса са необходими няколко кумулативни предпоставки:
извършване на действие по управление на чужда работа /като характерът на
действието не е от значение - може да бъде правно или фактическо/; работата да
е водена в чужд интерес; осъзнаване у гестора, че
действията му са в чужд интерес - че действията се извършват в чужда правна
сфера; действията трябва да са предприети доброволно, без да е налице възлагане
от страна на доминуса за извършването им. Размерът на
вземането, което се поражда за гестора при наличието
на тези предпоставки е различен в зависимост от конкретните особености на
случая съгласно правилата на чл. 61 от ЗЗД. Ако работата е била предприета
уместно и е управлявана добре, за доминуса се поражда
задължение да заплати на лицето, което е действало без пълномощие, стойността
на необходимите и полезни разноски, които е направил, заедно с лихвата от деня
на изразходването на сумите - чл. 61, ал. 1 от ЗЗД. Ако при извършването на
работата гесторът е действал и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до
размера на обогатяването си - чл. 61, ал. 2 от ЗЗД. В случай, че работата е
била извършена въпреки волята на доминуса, последният
отговаря по правилата на неоснователното обогатяване - чл. 61, ал. 3 от ЗЗД.
С оглед на гореизложеното не може да се приеме, че са налице
предпоставките за основателност на претендираното
обезщетение. По цитираното изпълнително дело са налице многобройни писмени
доказателства за изричното противопоставяне от страна на „Изи
паркет" ООД. Съдът приема, че ответното дружество се е противопоставяло на
действията на ищеца по назначаване на охрана, застраховане, ремонт. Установи
се, че е възпрепятстван достъпа на управителя П.В. и на служителите на
дружеството до фабриката.
При тези изводи,
настоящия състав намира исковата претенция за изцяло неоснователна и
недоказана.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва ищцвото дружество да
заплати на ответника сторентие съдебно-деловодни
разноски в размер на 3 058.06 лева. /Списък по чл. 80 от ГПК/.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения по
реда на чл. 422 от ГПК иск от „Вико“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „34 – ти Троянски
полк“ № 50 А, представител В.К.против „Изи паркет“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Бели Осъм, общ. Троян,
ул. „Зеленика“, представител П.В. за признаване съществуването на вземане в
размер на 12 067.32 лева, представляващи заплатени от ищеца за периода м. февруари 2014 г. – м. ноември
2017 г. дължими суми по консумацията на ел. ток, месечните такси за
сигнално-охранителната система, годишната застраховка и ремонт на ферма и
колона на сградите, находящи се в поземлен имот с идентификатор 03486.24.240 по
КККР на с. Бели Осъм, общ. Троян, с начин на трайно ползване: За друг вид
производствен, складов обект и с площ 3443 кв. м., а именно - сгради с
идентификатори с идентификатор 03486.24.240.1; с идентификатор 03486.24.240.2;
с идентификатор 03486.24.240.3; с идентификатор 03486.24.240.4 и с
идентификатор 03486.24.240.5.
ОСЪЖДА
„Вико“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „34 – ти
Троянски полк“ № 50 А, представител В.К.да заплати на „Изи
паркет“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: с. Бели Осъм, общ. Троян, ул.
„Зеленика“, представител
П.В. и сторените разноски в
размер на 3 058.06 – три хиляди петдесет
и осем лева и 06 стотинки.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч
в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: