РЕШЕНИЕ
№ 526
гр. Бургас, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20252120202018 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по повод на подадена жалба от “Хит Стррй К“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Индустриален и
логистичен парк – гр.Бургас, ул.„Крайезерна“, Складова база „Хит Строй К“ ЕООД, ул.
„Сълза“, представлявано от управителя ...., срещу Наказателно постановление №02-
2500253/12.05.2025г., издадено от директорa на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Бургас, с което на основание чл.416, ал.5 КТ във вр. чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение
на чл.62, ал.1 от КТ, вр. чл.1, ал.2 от КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от адв. ... от БАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на
наказателното постановление, като представя и писмени бележки.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк.
... която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, като видно от разписката към НП (л13) същото е
връчено на представител на жалбоподателя на 20.05.2025г., а жалбата е депозирана
1
04.06.2025г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
При извършена проверка на 27.02.2025 г. около 10:00 ч. на място в строителен
обект: жилищна сграда - плътна част с височина до 2,20 м. по вътрешна регулационна
граница между УПИ 1-168 и УПИ III-169, разположена изцяло в УПИ 1-168, кв. 20, по
плана на ж.к.“Изгрев“, гр. Бургас, ПИ с идентификатор 07079.501.168 по КК на гр.
Бургас - етапно строителство, строител на който е „Хит Строй К“ ЕООД, ЕИК:
*********, съгласно информационна табела, е установено лицето ..., ЕГН **********,
да престира труд на обекта - извършва декофриращи дейности на втора етажна плоча.
Лицето собственоръчно е декларирало в справка-декларация на основание чл. 402, ал.
1, т. 3 от Кодекса на труда, че работи за „Хит Строй К“ ЕООД на посочения обект, на
длъжност „общ работник“ от 26.02.2025 г., работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч.,
почивни дни в седмицата - събота и неделя, уговорено трудово възнаграждение 50лв.
на ден, без сключен писмен трудов договор.
При проверка на документи в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Бургас на
05.03.2025 г. и 20.03.2025 г. не са представени документи, касаещи трудово
правоотношение с ....(включително не е представен сключен писмен трудов договор)
към 27.02.2025 г., когато лицето е установено да полага труд. Представен е граждански
договор № 5 от 26.02.2025г. за извършване на дейност по монтаж на арматура,
сключен с друго дружество – „ПМЛ“ ЕООД, ЕИК: *********, както и договор за
подизпълнение от 01.07.2024 г. между „Хит Строй К“ ЕООД и „ПМЛ“ ЕООД.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи
следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед №З-0864/17.10.2022г. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице
2
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Съобразно цитираната норма, работодател, който наруши разпоредбите на чл.
61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер
от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Следователно, за да се приеме, че е
налице нарушение, следва да се установи, че е налице трудово правоотношение, без да
има сключен договор за това. Отношенията по предоставяне на работна сила следва да
се уреждат само като трудови (чл. 1, ал. 2 КТ), със сключване на предвидения в писмен
трудов договор преди постъпването на работа на работника. Това е така, когато
работникът е подчинен на работодателската власт на физическо или юридическо лице,
което определя условията, при които ще работи. Трудовите правоотношения имат
специфични признаци, които определят техния характер като такъв, а именно работно
място, работно време и почивка, уговорено възнаграждение на работника или
служителя за положения труд, работодателска власт и т.н. С тълкувателно решение №
86/27.02.1986 г. на ОСГК на ВКС са посочени разликите между трудов и граждански
договор, като основаната такава се извлича от предмета на сключения договор, а
именно дали е уговорено престиране на работна сила или се дължи определен трудов
резултат. Когато се уговори престиране на определен трудов резултат, то сключеният
договор не е трудов, а граждански, регламентиран от разпоредбите на ЗЗД. Когато
предметът на сключения договор е престиране на работна сила и са изпълнени
следните условия: работникът или служителят има определено работно време, работно
място и трудово възнаграждение; работата се извършва чрез личния труд на работника
или служителя; работата, която се извършва е свързана с предмета на дейност на
възложителя; работникът или служителят изпълнява указанията на работодателя за
това кога, къде и как да работи; работата се извършва съгласно реда и
последователността, определени от работодателя, е налице трудово правоотношение
(трудов договор), което се урежда от разпоредбите на КТ. Също така следва да се касае
за многократно и повтарящо се изпълнение на трудова операция. При признаването на
едно лице за виновно в извършването на административно нарушение, респ. за
налагането на имуществена санкция на юридическо лице, се прилага стандартът на чл.
303 НПК- обвинението (нарушението) следва да бъде доказано по несъмнен начин,
като актът, с който се налага наказание не може да почива на предположения. От
съвкупната преценка на доказателствата по делото може да се извлече несъмнен извод
за допуснато от жалбоподателя нарушение на трудовото законодателство, което е
описано в НП.
В конкретния случай категорично се установява, че по време на проверката
3
....ЕГН **********, полагал труд на строителен обект: жилищна сграда в УПИ 1-168,
кв. 20, по плана на ж.к.“Изгрев“, гр. Бургас, ПИ с идентификатор 07079.501.168 по КК
на гр. Бургас. По отношение на това обстоятелство не се спори между страните, като
основният спорен между тях въпрос е относно това, дали првоотношението между
работника и работодателя е било трудово или такова, възникнало по силата на
граждански договор. Съдът намира, че в случая е било налице престиране на трудова
дейност от страна на работника, за която следва да се сключи трудов договор.
Съставът счита, че се касае именно за полагане на труд по смисъла на КТ, като в
тази насока е и попълнената от ... справка по чл. 402 от КТ, където е посочено работно
време „8- 17“. Действително по делото е представен граждански договор от 26.02.2025
г., който по своят същност представлява договор за изработка. В него като страни са
посочени „ПМЛ“ ЕООД като възложител и ... като изпълнител. Също така е посочено,
че работата следва да се извърши в периода 26.02.2025 г.- 28.02.2025 г. Същият е
частен документ и не се ползва с материална доказателствена сила. Верността на
обективираните в него изявления следва да се преценят от съда наред с останалите
доказателства по делото. Тази доказателствена сила, по мнение на съда, не се подкрепя
от наличните по делото доказателства, като изцяло влиза в противоречие с
декларацията по чл. 402 от КТ. Там работникът е посочил, че работи за „Хит Строй К“
ЕООД. По мнение на съда липсва каквато и да е логика на 26.02.2025 г. Иванов да е
сключил граждански договор с едно дружество, а още на следващия ден да посочи, че
работи за друго дружество. Също така, липсва каквато и да е логика в гражданския
договор да е уговорено, че работата ще се свърши за три дни, а в декларацията да е
посочено, че има два почивни дни седмично. В тази връзка, предвид противоречията,
съдът не кредитира гражданския договор. Същият е неубедителен и не доказва
твърдяното основание за полагане от посоченото лице на труд в обекта. Престацията
на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско договорно
правоотношение. Вярно е, че страните имат автономия при договарянето помежду си,
но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разпоредбата на чл.1, ал.2
от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат
само като трудови. В казуса е установено, че работодателят не е изпълнил това свое
задължение, тъй като отношенията, свързани с престирането на труд от лицето ..., не
са били уредени в трудов договор, поради което и правилно АНО е ангажирал
отговорността на жалбоподателя.
Всички гореизложени обстоятелства водят до извода, че „Хит Строй К“ ЕООД,
ЕИК: *********, в качеството си на работодател, на 27.02.2025г., не е сключил трудов
договор в писмена форма с ... С неподписването на договор в писмена форма към тази
дата работодателят не е изпълнил задълженията си по чл.414 ал.3 вр. с чл.62 ал.1 от
КТ, поради което правилно е ангажирана отговорността му. Този извод не се
опровергава и от представения договор за подизпълнение между „Хит Строй К“ ЕООД
4
и „ПМЛ“ ЕООД, тъй като той не води непременно до извода, че всички дейности по
строителния обект се осъществяват само от подизпълнителя. Предвид изложеното,
съдът намира, че обжалваното НП е и материално законосъобразно, като
отговорността на дружеството-жалбоподател е била правилно ангажирана.
Настоящият състав счита, че в конкретния случай е неприложима и
разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Както се приема в актуалната практика на касационната
инстанция - Решение № 1474 от 25.09.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
1362/2017 г., Решение № 1059 от 14.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
1158/2017 г. и много други - нормата на чл. 415в, ал.2 от КТ регламентира, че не са
маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал.1 и 2, а тази
регламентация в специалния закон изключва приложението на общата норма на чл. 28
от ЗАНН. Отделно от това, дори да се приеме, че нормата на чл. 415в КТ не е
специална по отношение на чл.28 ЗАНН, то крайният извод на съда отново би бил
същият. Действително, преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен
контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по
т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира обаче, че в случая не е налице
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид. Тъкмо напротив, видно от процесния протокол за извършена
проверка, в хода на последната са констатирани 7 нарушения на КТ и ЗЗБУТ, сред
които 4 такива касаещи именно липсата на уреждане като трудови на
правоотношенията на жалбоподателя с работниците му.
На следващо място, съдът намира също така, че АНО правилно е
индивидуализирал размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на
жалбоподателя. По делото липсват данни и доказателства за други подобни
нарушения, извършени от дружеството преди датата на осъществяване на настоящото
такова, поради което и АНО е наложил на дружеството - жалбоподател имуществена
санкция в минимален размер.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски
за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80
до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до
5
извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №02-2500253/12.05.2025г.,
издадено от директорa на Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, с което на
основание чл.416, ал.5 КТ във вр. чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ,
вр. чл.1, ал.2 от КТ, на жалбоподателя “Хит Стррй К“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Индустриален и логистичен парк –
гр.Бургас, ул.„Крайезерна“, Складова база „Хит Строй К“ ЕООД, ул.„Сълза“,
представлявано от управителя ... е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лв.
ОСЪЖДА „Хит Строй К“ ЕООД, ЕИК: *********, да заплати в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - гр. София сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6