Р
Е Ш Е
Н И Е №
260032
гр. П., 01.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на първи септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ
ПЕТКО МИНЕВ
при
участието на секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа ВНЧХД № 1224 по описа за
2020г. докладвано от чл. съдия Петко Минев и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 97 от 26.05.2020 г.,
постановена по НЧХД № 2918/2019 г. на П.ския районен съд, 26 н.с., подсъдимият В.Д.Н.
е признат за ВИНОВЕН в извършване на
престъпление по чл.148, ал.1, т. 2 3 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 78а от НК, съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание „глоба”
в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за това че на 19.11.2018 г. по друг начин – чрез
социалната мрежа „I see you KAT“, е казал в негово присъствие нещо унизително
за честта и достойнството на Т.Х.Т. в качеството му на длъжностно лице – ***,
към Сектор „***“ към ОД на МВР – П. по
повод изпълнение на службата му, както следва: „***“, „***“ и „***“.
С присъдата подс. В.Д.Н. е бил
признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН да е осъществил престъплението по чл.148, ал.2,
т. 2 и 3 вр. чл. 147, ал. 1 от НК за това, че на 19.11.2018 г. по друг начин –
чрез социалната мрежа „I see you KAT“, е разгласил позорни обстоятелства за Т.Х.Т.
в качеството му на длъжностно лице – ***, към Сектор „***“ към ОД на МВР – П. по повод изпълнение на
службата му, чрез думите:
- „Т.Т.
е ***, който се представя за полицай, ама законите малко не ги знае“;
- „че
ме заплашваше“;
- „доста
нагъл служител“.
Съдът се е произнесъл и по
направените разноски по делото в размерна 817 лв, като е осъдил подс. В.Д.Н. да
ги заплати.
Срещу
така постановената присъда в осъдителната ѝ част е постъпила жалба от
подсъдимия Н., чрез защитника му – адв. А.Б.. В жалбата се твърди, че присъдата
на Пловдивския районен съд в наказателно-осъдителната ѝ част е
незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон, постановена е при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното
административно наказание е явно несправедливо. Иска се отмяна на присъдата в
обжалваната част и изцяло оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се прави
искане за намаляване размера на наложеното административно наказание „глоба“ от
1800 лв на 1000 лв.
В
съдебно заседание, подсъдимият Н. се явява със защитника си – адв. А.Б., който поддържа
жалбата. Иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава.
Алтернативно се иска намаляване на наложеното административното наказание до
законовия минимум.
Въззиваемата страна –
частният тъжител Т.Т. не се явява. Повереникът му – адв. Й.Д. иска присъдата да бъде
потвърдена, а жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение.
В последната си дума
подс. Н. иска да бъде оправдан, а първоинстанционната присъда – отменена.
Въззивният съд, като
обсъди направените с жалбата оплаквания, становищата на страните заявени пред
настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата,
съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по
делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият В.Д.Н. е роден
на *** ***, обл. П., ул. „***“ № ***,
българин, български гражданин, с висше образование, неженен, работещ,
неосъждан, ЕГН **********.
Тъжителят Т.Х.Т. работел на
длъжност *** към Сектор „***“ към ОД на
МВР – П., като бил назначен на тази длъжност със Заповед №
317-1633/20.04.2015г.
На 19.11.2018г. съгласно изготвен
график същият бил наряд, заедно с колегата си А.К., като задачата му била да
осъществява контрол на движението по пътищата на колелото на Асеновградско
шосе, гр. П.
На същата дата тъжителят
управлявал МПС в зоната контролирана от тъжителя и св. А.К.. Същият бил спрян
за проверка, като след констатация за извършено от него нарушение на правилата
на ЗДвП, а именно движение през деня без включени светлини му бил издаден акт
за установяване на административно нарушение. При издаване на АУАН тъжителят Т.
се легитимирал пред подсъдимия.
Издаването на акта афектирало
подсъдимия, който започнал да снима с телефона си служебния автомобил на
тъжителя и св. К. и да се заканва с думите „вие ще видите сега“
По-късно същия ден подсъдимият
влезнал в мрежата „I see you KAT“ от профила си V.N.и публикувал заснетата от
него снимка на патрулния автомобил на тъжителя и св. К..
Под снимката отново от профила V.
N., подсъдимият направил и следните коментари:
„***и на колелото на
Асеновградско. Единия е меко казано ***, полицая Т.“
„Т.Т.,***, който се представя за
полицай, ама законите малко не ги знае, ама... простено му е затова, но не и за
това, че ме заплашваше…“
„… той даже е в групата, нека
гледа сладура му със сладура, дано не се засичаме в кабинета ми… иначе силно се
надявам да се видим в съдебна зала с него, доста нагъл и ***…“
Още същият ден публикацията била
забелязана от свидетелите Г., Д., К., Р., С.
които своевременно информирали тъжителя по телефона за написаното по
негов адрес. След получените обаждания от колегите си Т.Т. лично прочел
процесната публикация, съдържаща инкриминираните изрази, като се почувствал
силно унизен, огорчен и обезчестен от
тях.
Колегите на тъжителя, реагирали
подигравателно на публикуваното по негов адрес, като започнали закачки и
подмятания.
На 19.12.2018г. подсъдимият
входирал в Министерство на вътрешните работи, дирекция вътрешна сигурност
сигнал за извършени корупционни деяния или други престъпления от служители на
МВР № 010000000361 от 19.12.2018г. В сигнала като подател бил посочен В.Н.,***
3а и email ****. Сигналът бил подаден срещу Т.Т. за поискан на 19.11.2018г подкуп.
Точния текст на сигнала бил: „
При проверка от въпросния инспектор и при установено нарушение от моя страна ,
въпросния служител, каза че може да мина и с „почерпка“. Държа се доста
високомерно и нагло. Срам за пагона! Отказах подкупа и ми беше съставен акт!“
По случаят бил издаден акт за
констатиране на проява на дребно хулиганство № 44/ 01.03.2019г., въз основа на
който било образувано АНД № 1386/2019 по описа на ПРС, 26 н.с.
В рамките на производството по
УБДХ подсъдимият, признал написването на инкриминираните фрази и изразил
желание да се извини на полицейския служител. С влязло в сила решение на ПРС,
изменено досежно наложеното наказание с решение на ПОС, деецът Н. бил признат
за виновен в написване на всички инкриминирани фрази и му било наложено
административно наказание глоба за извършения от него акт на дребно
хулиганство.
След подаване на частната тъжба
по настоящото производство с решение на Апелативен съд П. от 18.11.2019г. по
НОХД/в/ 477/2019г. производството по АНД № 1386/2019 по описа на ПРС, 26 н.с. е
възобновено и прекратено поради нарушаване на принципа non bis in idem.
Горната фактическа
установка, първостепенният съд е приел за безспорно установена от събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетелите З.Г., А.К., Д.Р., А.С., Г.Д., както и от писмените
доказателства – справка за съдимост, характеристична справка, сигнал за извършени корупционни деяния или
други престъпления от служители на МВР № 010000000361 от 19.12.2018г., типова
длъжностна характеристика, Заповед № 317-1633/20.04.2015г, приложеното за
послужване АНД 1386/2019 по описа на
ПРС, 26 н.с.
ПРС е кредитирал с доверие показанията
на горните петима свидетели като последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
ПРС е
посочил кои от материалите по приложеното за послужване АНД № 1386/2019 по
описа на ПРС, 26 н.с. имат
доказателствена стойност в наказателния процес.
Първоинстанционният съд е дал мотивиран отговор на
възраженията на защитата защо приложената на л.5 от делото хартиена разпечатка,
заверена от адвоката на частния тъжител се приема за доказателство по делото.
Същата възпроизвежда всички посочени в тъжбата думи и фрази, които са били
публикувани в мрежата „I see you KAT на дата 19.11.2018г. от профила V. N. ПРС
е констатирал, че описаното в тази разпечатка като съдържание е абсолютно
идентично с възприетото в електронен вариант от разпитаните по делото
свидетели.
Първата инстанция е отказала да се довери на
обясненията на подсъдимия Н., в частта, в която отрича авторството на деянието,
като е приел че същите са израз на защитна позиция и същите противоречат на
всички останали събрани гласни и писмени доказателства.
Въззивната инстанция изцяло възприема анализа на
доказателствата, направен от ПРС изключително подробно и мотивирано.
Неоснователни са възраженията на защитата за недоказаност
на авторството на деянието. Действително присъдата почива на косвени
доказателства, но същите преценени в съвкупност образуват една стройна и
последователна логическа верига, която по несъмнен начин установява авторството
на престъпното деяние. Единствено подс. Н. е имал мотив да напише обидните думи
за полицейския служител Т.Х.Т., тъй като той същият ден му е съставил АУАН за
констатирано нарушение на ЗДвП. Снимката на патрулния автомобил на
Асеновградско шосе, която е качил подсъдимия в социалните мрежи е направена от
него при спирането му за съставяне на АУАН и това обстоятелство е било
възприето от полицейските служители. Съдържанието на обидните изрази в
социалните мрежи се установява както от разпита на петимата свидетели, които са
ги възприели лично, така и от заверената разпечатка на л. 5 от делото. Лицето,
написало коментара е именно с имената на подсъдимия В.Н., написани на латиница.
ПРС е направил изключително подробен анализ на всички косвени доказателства,
които са еднопосочни и сочат авторството на деянието в лицето на подс. Н.. Ето
защо и възраженията на защитата в тази насока са неоснователни. Липсва
твърдяната от защитата тенденциозност при анализа на доказателствата от първата
инстанция. Неоснователно е възражението на защитата, че авторството на деянието
се установява от писмените доказателства, събрани в производството по УБДХ по
АНД № 1386/2016г. по описа на ПРС, което е недопустимо. Както се посочи по-горе
показанията на свидетелите З.Г., А.К., Д.Р., А.С., Г.Д. и приложената
разпечатка на л. 5 са в основата на изводите на съда за доказаност на
обвинението, а не тези от УБДХ.
Анализирайки и съпоставяйки свидетелските
показания, обясненията на подсъдимия и писмените доказателства по делото,
първостепенният съд, а и настоящата инстанция,
е стигнала до единствения правилен извод, че подсъдимият В.Н. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.148, ал.2, т. 2 и 3 вр. чл. 147, ал. 1
от НК. От обективна страна подс. Н. е написал в социалната мрежа „I see you
KAT“ за полицейския служител обидните
изрази: „***“, „***“, и „ ***”. Тези изрази са били възприети както
от пострадалия Т.Т., така и от неговите колеги. Обидните изрази са били
отправени към пострадалия Т. в качеството му на полицейски служител по повод на
службата му. Същият ден той е съставил акт за установяване на административно
нарушение на подс. Н. и именно това е мотивирало подсъдимия да нанесе обида на
пострадалия. Гореописаните изрази по
своето съдържание са обидни. С тях деецът
е дал своята негативна оценка за личността на пострадалия
под формата на епитети и квалификации, които по своето съдържание засягат
честта и достойнството на пострадалия и са изказани именно с тази цел. Ето защо
изцяло се възприемат мотивите на ПРС за съставомерност на деянието.
Правилно първата инстанция е оправдала
подсъдимия Н. за деянието по чл.148, ал.2, т. 2 и 3 вр. чл. 147, ал. 1 от НК. В
тази част присъдата не е обжалвана от подсъдимия, но е правилна. Мотивите в
оправдателната част на присъдата се споделят изцяло от въззивната инстанция и
няма да бъдат преповтаряни.
При определяне на
наказанието ПРС правилно е съобразил и приложил разпоредбата на чл.78а от НК,
като е освободил подсъдимия Н. от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание „глоба” в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева.
Налице са всички предпоставки за освобождаване на подсъдимия от наказателна
отговорност. При определяне размера на административното наказание, съдът е
взел предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, като е
определил същите за невисоки. Преценил е добрите му характеристични данни – трудовата му
ангажираност, липсата на други противообществени прояви на подс. Н. и чистото
му съдебно минало. Като отегчаващо отговорността обстоятелство правилно ПРС е
отчел длъжностното
качество на пострадалия и факта, че обидните изрази са отправени по повод службата му. Така наложеното
наказание, настоящият състав намира за правилно, законосъобразно, справедливо и
съответстващо на целите на чл.36 от НК. Неоснователно е искането на защитата за
намаляване на размера на административното наказание. Определянето му в
по-нисък размер не би било справедливо с оглед коментираното по-горе отегчаващо
отговорността обстоятелство.
Присъдата е правилна и по
отношение определяне и присъждане на разноските по първоинстанционното
производство в тежест на осъдения Н..
При
извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за отмяна на
атакуваната присъда. По изложените по-горе съображения, П.ският окръжен съд в настоящия съдебен
състав счита, че присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание
чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 97 от 26.05.2020 г., постановена по НЧХД №
2918/2019 г. на Пловдивския районен съд, 26 н.с.
Решението не подлежи
на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат
уведомени за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.