Р Е Ш Е Н И Е №
.........
гр. П., 31. 03. 2017
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговско отделение,
на първи март ДВЕ ХИЛЯДИ И СЕДЕМНАДЕСЕТА година,
в публично заседание ,в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: Д. Г.
като разгледа докладваното от съдията МЪЛЧИНИКОЛОВА
ТД № 159 по описа за 2014 година , за да се
произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание по чл. 646,ал.2,т.3 ,
евентуално - чл. 646,ал. 2, т-1 ТЗ и по чл. 34 от ЗЗД, вр. с чл. 55 ЗЗД, вр.
чл. 649 ТЗ
Пред П.ския окръжен съд е постъпила искова молба от „*****“АД, чрез клон България – гр.София, ,чрез пълномощника си – адвокат Т.Н. , против : „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД ( в несъстоятелност) и „ТРАНС ИНВЕСТ“ООД – гр.П. - ЕИК *****,
гр. П., ул.„*****“ **, **, представлявано от управителя В.В.С. и
„ИНТЕРИНВЕСТ ПРОПЪРТИС“ ООД, ЕИК ********, гр. Бургас, ул. „******“ **,ет.партер, представлявано от управителя В.Х.В..
Срещу
ответниците са предявени искове с правно основание по чл. 646,ал.2, т. 1 или т.3 от ТЗ при
условията на евентуалност и по ч 55, ал.1
и чл. 34 от ЗЗД, с цена на исковете 80 000 лева.
Твърденията на страните:
В исковата си молба, ищецът „*****“АД-Гърция,чрез клона си с наименование „*****А-КЛОН
БЪЛГАРИЯ“, гр.София, ЕИК ******, чрез пълномощника адв.Т.П.Н.
твърди, че по силата на Договор за кредитна линия № 512/ 2007г., сключен на
26.06.2007г. , сключен с кредитополучателя
„Път Инвест” ООД, Банката е предоставила дружеството кредитна линия с
максимален лимит на усвоените средства 800 000 евро. Същевременно „Път
Инвест” ООД встъпило като солидарен длъжник по договор за кредитна линия № 247/
26.05.2006г., с кредитополучател „Билд Инвест” ЕООД и договор за кредитна линия
№ 513/ 26.06.2007г с кредитополучател „Инвест Ойл” ЕООД.
Твърди се също в ИМ, че с решение от 30.08.2013г. на ПОС по т.д.№269/12г. по
описа на същия съд и на осн.чл.630,ал.2 от ТЗ е обявена неплатежоспособността
на ответника „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД/н/, гр.П., ЕИК*****, с НАЧАЛНА ДАТА -06.01.2012г., открито е производство по
несъстоятелност на дружеството със законните от това последици. Вземанията на
Банката по посочените по – горе договори за кредит в общ размер
3 068 002.77 лев са включени в одобрения от съда списък на приетите
вземания , поради което Банката – ищец има качеството на кредитор по
несъстоятелността по смисъла на чл. 649,
ал.1 от ТЗ.
С
решение от 10.06.2014г. по т.д.№269/12г. по описа на ПОС е спряно производството
по несъстоятелност на осн. чл.632,ал.5вр.ал.1 ТЗ,като се сочи, че до тази дата
синдикът не е предявил исковете за
попълване масата на несъстоятелността на длъжника,което според ищеца, представлява бездействие. Посочва се ,че молбата за откриване
производство по несъстоятелност, по която е образувано т.д. № 269/ 2012г е
подадена на 30.11.2012г.
Сочи се също в исковата
молба, че същевременно в периода след началната дата на
неплатежоспособност - 06.01.2012 г. и след подаване на молбата по
чл.625 от ТЗ-30.11.2012 г., а именно на 01.10.2012 г., длъжникът е извършил плащане чрез банков
превод от откритата в същия ден
банкова сметка *** „Креди Агрикол България” ЕАД, с което е погасил свое изискуемо парично задължение към
ответника „ИНТЕРИНВЕСТ ПРОПЪРТИС” ООД. Твърди
се от ищеца, че изпълнението е извършено след началната дата на
неплатежоспособността и в шестмесечния срок преди подаване молбата за откриване
производството по несъстоятелност, поради което е осъществен фактическия състав
по чл. 646,ал.2, т.3, от ТЗ, за обявяване действието на длъжника за
недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността.
Заявява се и алтернативна позиция,
че ако се приеме, че погасеното парично
задължение не е било изискуемо, то налице са предпоставките за уважаване на иск
по чл. 646,ал.1, т. 1 от ТЗ.
Ищецът
счита,че за него е налице правния интерес в качеството му на кредитор на „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД/н/,П.
да предяви искове с правно основание чл.646,ал.2,т.3 от ТЗ и чл.646,ал.2,т.1 от ТЗ,при условията на евентуалност с оглед на обстоятелството дали се касае за
погасяване на изискуемо или неизискуемо парично задължение към втория ответник,което
действие на длъжника е извършено след началната дата на неплатежоспособността и
се явява недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността.
Предявен
е и обусловения иск по чл.55,ал.1 ЗЗД и
чл.34 от ЗЗД за връщане на полученото
от „ИНТЕРИНВЕСТ ПРОПЪРТИ“ ЕООД гр.
Бургас, за сума в размер на 80 000 лева в масата на
несъстоятелност на първия ответник,със законните от това последици.
С допълнителна молба Вх. рег. №
102097 от 07.10.2014г. ищецът „*****“АД-Гърция,чрез клона си с
наименование „*****А-КЛОН БЪЛГАРИЯ“, гр.София,ЕИК******, е представил писмени
доказателства и поддържа направеното искане по реда на чл.190 от ГПК
ответниците и синдика-съищец да
представят като писмено доказателство.
С допълнителната молба, ищецът е направил уточнение, че поддържа
предявените искове при условията на евентуалност. Твърди, че изпълненото
задължение е било изискуемо и за това , като
основен иск поддържа този с правно основание по чл. 646,ал.2,.3 от ТЗ. В
случай че по делото се установи ,че
задължението не е било изискуемо, то моли да бъде уважен евентуалния иск
по ч. 646,ал.2,т.1 от ТЗ.
Като съищец в производството е конституиран
синдика на длъжника „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД/н/,гр.П. - В. С.С..
С
определение от 21.11.2014г. съдът е спрял производството по делото на основание
чл. 229,ал.1 ,т. 4 от ГПК.
С определение № 837 / 27.10.2016г. съдът е
възобновил спряното производство по
делото, с оглед наличието на влязло в сила решение, относно началната дата
на неплатежоспособността на „Път Инвест” ООД (в несъстоятелност) ЕИК*****,
която дата е 06.01.2012г.
По делото е
извършена размяна на книжа,като в законния срок от ответниците не са постъпили
отговори на исковата молба.
В срока по чл. 367,ал.1
от ГПК от ответниците не са постъпили отговори на исковата молба, поради което
следва да им се укаже ,че вече са загубили тази възможност ,както и относно
последиците по чл. 370 от ГПК.
За ответника „Път Инвест „ ООД гр. П., срокът за подаване на отговор по чл. 637,ал.1
от ГПК е изтекъл на 23.10.2014г. от връчването на книжата по реда на чл.
50,ал.2 от ГПК. За ответника „ИНТЕРИНВЕСТ ПРОПЪРТИС” ООД гр. Бургас, срокът по
чл. 367,ал.1 от ГПК е изтекъл на 12.11.2014г.
от връчването преписа от исковата
молба с приложенията на 29.10. 2014г, видно от върната разписка(л. 46).
С определение по реда на чл. 374 от ГПК, Окръжният съд се е произнесъл по допустимостта на предявените
искове и е приел да ги разгледа по същество. Произнесъл се е по
доказателствените искания на страните и е изготвил проект за доклад по делото,
който е съобщен на страните по делото.
В първото по делото заседание на 14. 12. 2016г., пълномощникът на ответника
„Път Инвест“ ООД / н/- адвокат К.П., е оспорил предявените искове по основание
и размер, на основание чл. 646,ал. 5 от ТЗ, с възражение , че направеното
плащане в полза на негов кредитор – втория ответни, е в кръга на обичайната му
дейност, във връзка с редовно издадени счетоводни документи.
Съдът на основание чл. 226,ал.1 от ГПК, в първото по делото заседание е
конституирал „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ „ АД , като трето лице – помагач на ищеца,
поради прехвърляне на спорното право в хода на висящото производство, което
продължава между първоначалните страни. Приел е изготвения проект за доклад
по делото за окончателен.
Окръжният съд като прецени доводите на страните и доказателствата по
делото, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА:
При липсата на писмен отговор от ответницине, както и с оглед становищата на
страните в открито съдебно заседание,
съдът намира, че следните обстоятелства от твърдяната в исковата молба
фактическа обстановка се явяват безспорни между страните и не
се нуждаят от друго доказване, както
следва:
1. На 30.11.2012г е подадена молба за
откриване производство по несъстоятелност на „Път Инвест“ ООД, по която е
образувано т.д.н. № 269/ 2012г по описа на окръжния съд – П..
2.
С Решение от 30.08.2013г по т.д.н
269/2012г на ОС-П. , вписано на същата
дата в ТР е открито е производство по
несъстоятелност на „Път Инвест „ ООД, с
начална дата на неплатежоспособността – 06.01.2012 г.
3. След
началната дата на неплатежоспособността – 06.01.2012г и в шестмесечния срок преди подаване на
молбата по чл. 625 от ТЗ, на 01.10.2012 г.
било извършено, атакуваното от
ищеца действие - ответникът „Път Инвест“
ООД /н/ е извършил плащане в размер на
80 000 лева, по сметката на ответника „Интеривест Пропъртис“ООД, открита
ва „Креди Агрикол България“ ЕАД , с което е погасил свое вземане,което се
установява и от приетото като писмено доказателство
платежно нареждане на л. 121 от делото.
От горното се установява ,че това
плащане е извършено след началната дата
на неплатежоспособността и подаването на молбата по чл. 625от ТЗ, в сроковете
по чл. 646,ал.1 т. 1 и т.3 ТЗ.
Спорни по делото са въпросите: какво задължение е погасено с извършеното плащане изискуемо или неизискуемо ; това действие недействително ли е по отношение на кредиторите на
несъстоятелността или е извършено за изпълнение, в кръга на обичайната дейност
на длъжника съобразно разпоредбата на чл.646,ал.5,т.1 и т.2 от ТЗ.
Приети са като писмени
доказателства, документите представени с исковата молба, както и представеното
от синдика, копие от платежно нареждане и документите представени от
пълномощника на първия ответник в първото по делото заседание, като е дадена
възможност на страните да се запознаят с тях и да изразят становище.
По делото е допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза със
задача,поставена от първия ответник,като е изготвено заключение от вещото лице В.В./
л. 174 – 182/.
От заключението на вещото лице – констативно съобразителна част е видно ,че на 28 март 2011г. между първия
ответник „Път Инвест“ ООД и втория – „
Интеринвест Пропъртис“ ООД е сключен Договор за заем в размер на 100 000
лева, при задължение на заемателя –„Път Инвест“ ООД да върне заетата сума в
срок до 31.12.2011г. при лихва в размер на 10%. Страните са договорили заемът
да се връща по банковата сметка на заемодателя ,посочена в договора. С Анекс от 29.12.2011г, към посочения Договор
за заем, страните се споразумели, че лихва няма да се дължи, като е
предоговорен срока за връщане на заема
до 30.09.2012г. наведнъж или на няколко вноски.
При проверката в счетоводството на първия ответник, вещото лице е
установило, че Договорът за заем е редовно осчетоводен при „Път Инвест“ ООД ,
като от предоставеното банково извлечение № 2 от 29.03.2011г. е установило ,че
по сметката на „Път Инвест“ ООД в „ Търговска банка Д “ АД е получен превод
100 000 лева от втория ответник. Тази сума е осчетоводена като получен просрочен заем по разплащателна
сметка .
Видно от заключението и от
представеното по делото копие от платежно нареждане/л.163/ , на 09.05.2011г. с
платежно нареждане на кредитен превод от банковата сметка на ответника „Път Инвест“ ООД в ТБ Д „АД е извършен превод в размер на 20 000 лева
по сметката на „Интеринвест Пропъртис“ ООД в „Интернешънъл Асет Банк“ с посочено основание „ възстановяван на сума
съгласно Договор. Тази сума е редовно осчетоводена при първия ответник , като
върнат просрочен заем от разплащателна сметка /л. 176/.
На 01.10.2012г с платежно нареждане
на кредитен превод от банковата
сметка на „Път Инвест“ ООД в „Креди Агрикол България“ АД е направен превод от
80 000 лева по банковата сметка на „Интеринвест Пропъртис“ ООД в „Креди
Агрикола България“ АД . В счетоводството на първия ответник тази сума е осчетоводена като „върнати
просрочени заеми“.
При проверката в счетоводството на „Път Инвест“ ООД /в /
вещото лице е установило ,за какви нужди е изразходената сумата от 100 000
лева, която дружеството е получило на 29.03.2011г в заем от „Интеринвест Пропъртис“ ООД , като данните е отразило в таблица
на л. 176- 180 от делото.
Видно от данните отразени в таблицата изготвена от вещото
лице, сумата от 100 000 лева, получена в заем от „Път Инвест“ ООД е
изразходвана на 29.03.2011г както следва:
-за
плащания по ф-ра № 19951/ 01.05.2009г към “Хипо Алпе- Адриа Лизинг“ ЕООД
на обща стойност 24 108.83 лв. ,за доставени му три
камиона „Форд Карго“ ; за частично плащане доставката на челен товарач
„Коматсу“ на обща стойност 6 795.65
лв.; за частично плащане по Договор за
лизинг от 2006г. сключен „Хипо Алпе Адриа Лизинг“ ЕООД за доставка на Асфалтополагаща машина „Дунапак“
Двубандажен вибрационен валяк – обща стойност на ф-ра: 11 098.01 лв; за частично плащане по ф-ра 17617/01.03.2006г по
Договор за лизинг , за оборудване бункер за топла фракция, вана капак, силоз,
Бункер студена фракция, резервоари за горещ битум – обща стойност на ф-рата
9 221.66 лв.
В периода 12.04.2011г – 30.06.2011г. видно от представената таблица,
останалата сума по заема с „Интеринвест
Пропъртис“ ООД е изразходвана също за извършване на плащания по договорите за лизинг
за доставка на строителните товарни машини и съоръжения, за изграждането на
посочените силози, бункери за студена и топла фракция, за закупуване винетки и
резервни части за товарните и транспортни машини, за закупуване на
авточасти, за ремонт на товарните камиони, за плащане на битовите сметки към
„ЧЕЗ Електро“, мобилните оператори
,плащане на услуги извършени от „Инвеста БГ Груп“ АД , за диагностика и
техническо обслужване на МПС, за закупуване на трошена фракция и др. строителни материали и консумативи.
Експертизата е установила редовно водене на
счетоводните записвания по отношение на същите в счетоводството на „ПЪГ
ИНВЕСТ“ООД . Заемът от 100 000 лева е целеви и с него са извършени
разплащания по фактури, редовно издадени и свързани с обичайната дейност на
дружеството-длъжник.
С оглед разпоредбата на чл.182 от ГПК, на основание заключението на съдебно- счетоводната експертиза, съдът
преценява ,че счетоводните книги на „Път Инвест“ ООД / н/ са редовно водени,
поради което записванията в тях, могат да послужат като доказателство на
лицата, които са ги водили. По делото са
представени част от извлечения от
счетоводните книги на първия ответник, както и годишен отчет за дейността на
първия ответник през 2011г„ 157-163“. Вещото
лице за да изготви заключението си, е проверило записите в тях, установила е
,че са редовно водени, и е основало заключението си на съдържащите се в тях
счетоводни данни. Ето защо, съдът намира
за установено по делото ,че между ответниците е сключен на 29.03.2011г договор
за целеви паричен заеми между за сумата
100 000 лева , която сума е постъпили по
сметката на първия ответник и на
29.03.2011г той е реално да се
разпоредил с нея, за да извърши текущите плащания , пряко свързани с предмета
на дейност. Съдът приема датата 29 март 2011г за дата на сключване договора за
заем, тъй като същият е реален и се счита за сключен не от постигане съгласието
мужду страните, а от реалното предоставяне на
сумата 100 000 лева по банковата сметка на първия ответник.
От заключението на вещото лице е
видно ,че „Път Инвест“ ООД/н/ на 01.10.2012г. след датата на падежа – 30.09.2012г , е
погасил изцяло ,своето изискуемо задължение за главница , в размер на
80 000 лева, произтичащо от
Договора целеви паричен заем и съгласно уговореното между страните.
Съдът приема заключението на съдебно
– счетоводната експертиза, изготвено от
в.л. В.В., тъй като е обосновано на
доказателствата по делото, извършената проверка в счетоводството на първия
ответник, като, обстойно ,обективно и компетентно.
Предвид изложеното съдът намира,че първият ответник „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД/н/, гр.П.,
ЕИК*****, с извършеното плащане в размер на 80 000 е заплатил остатъка от свое, изискуемо парично задължение към „ТРАНСИНВЕСТ ПРОПЪРТИС“ООД , произтичащо
сключения между ответниците на 28.03.2011г. Договор за краткосрочен паричен
заем в размер на 100 000 лева, който му е бил нужен за да обслужва
текущите плащания, пряко свързани с дейността му.
По възражението на ответника „Път
Инвест „ ООД / н/ за наличие хипотезата на чл. 646,ал.5 от ТЗ:
Съгласно чл. 646,ал.5 от ТЗ в редакцията след изменението в ДВ 20/2013, алинея 2, т.1 и 3 не се прилагат, ако изпълнението е в кръга на
обичайната дейност на длъжника и когато е извършено съобразно уговореното между
страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза
на длъжника или до 30 дни след падежа на
паричното задължение, или след извършване на плащането кредиторът реално е
предоставил на длъжника равностойна стока или услуга.
Съгласно параграф 14 от ПЗР на ЗИДТЗ(ДВ бр.20/
28.02.2013г.), с който е приета новата ал. 5 на чл. 646 от ТЗ, това изменение се прилага и за заварените от този
закон производства по несъстоятелност и искови производства за попълване масата
на несъстоятелността. Това изменение цели да не бъдат
прогласявани за недействителни ( непротивопоставими) на кредиторите, плащанията, извършени от несъстоятелния длъжник преди откриване
на производството по несъстоятелност, които са в кръга на обичайната му дейност
и които плащания биха били извършени, дори и да бе открито производство от
синдика по установения ред.
В тежест на ответниците е да
докажат ,че процесните плащания ,
попадат в някоя от хипотезите на чл. 646,ал.5 от ТЗ.
Съдът счита, че ответникът „ Път Инвест“ ООД/н/ е доказал възражението
си, че извършеното плащане от
несъстоятелния длъжник в размер на 80 000 лева ,попада в хипотезата на чл.646, ал.5, т.1 от ТЗ, като извършено в кръга на обичайната
му търговска дейност.
В настоящия случай, плащането е
извършено за погасяване на
изискуемо задължение по договор за паричен заем в размер на 100 000
лева от 29.03.2011г1 чрез връщане на
„Интеривест Пропъртис“ ООД дължимия остатък от главницата в размер на 80 000
лева.
Както бе посочено по-
горе, вещото лице е дала заключение
,че с получените общо 100 000 лева длъжникът „Път Инвест“ ООД /н/, е
заплащал доставените му по договори за
лизинг строителни машини, и съоръжения, товарни камиони, горива
и суровини, резервни части. Плащал е консумативите за ток и телефони, за
ремонт, и техническо обслужване на машините и съоръженията, за
застраховки, за горива и резервни части
– все обичайни и неотложни текущи
разходи, свързани с предмета му на
дейност. Тези плащания , които
действително са извършване в кръга на обичайната дейност на длъжника , но към
трети лица, не са предмет на предявения иск по чл. 646,ал.2, т.3 от ТЗ. Предмет на иска е погасяването на
изискуемо парично задължение в размер 80 000 лева към втория ответник,
представляващо дължим остатък по договора
за целеви паричен заем, които „Път Инвест“ ООД е получил на 29 март 2011г, за
погасяване на задълженията си възникнали
в кръга на обичайната му търговска дейност – строителство, реконструкция
и ремонт на пътища.
Законодателят не е уредил
възражението за изпълнение, в рамките на обичайната търговска дейност на
длъжника, тъй като липсва легална дефиниция на това понятие. В същото време, разпоредбата на чл. 646,ал.5
от ТЗ е неясна и вътрешно противоречива. Трудно да се установи, какво точно има
предвид нормативната разпоредба на чл. 646,ал.5, т.1 от ТЗ, когато се отнася до изпълнение на
изискуемо парично задължение. Не е ясно,
дали изискването едновременно с
плащането на задължението, кредиторът да
е предоставил равностойна стока или
услуга, се отнася и за изискуемото задължение и дали е кумулативно дадено ,ако
изпълнението е направено в тридесет дневния срок след падежа на паричното задължение.
В този случай изниква въпросът, за какво реално предоставяне на стока и
услуга става дума, ако длъжникът е погасил парично задължение, дължимо по вече
предоставена от кредитора стока и услуга.
При тази нормативна неяснота ,
настоящият съдебен състав, приема, че разпоредбата на чл. 646,ал.5,т.1 от ТЗ,
във вр. с ал.2 ,т.3 от ТЗ, следва да се тълкува в смисъл ,че: когато длъжникът
е погасил свое изискуемо парично задължение до 30 дни след падежа, в кръга на
обичайната си дейност, то не е необходимо едновременно с погасяването на
задължението да е получил от кредитора равностойна стока или услуга, ако вече е
получил дължимата от кредитора престация, по силата на съществуващото между тях
облигационно правоотношение. Това е
така, защото ако длъжникът погасява задължението си да заплати стойността на
вече доставените му стоки и услуги, то не може да се очаква, едновременно с
плащането, кредиторът отново да му
предоставя равностойни стоки или услуги, защото вече е изпълнил това си
задължение.
Същото важи и в случай на
погасяване на изискуемо парично задължение , произтичащо от договор за заем, който
е бил предоставен на длъжника за извършване на текущите разплащания , в кръга
на дейността му. Заемодателят вече е изпълнил облигационното си задължение да
предостави на длъжника заемната сума , поради което при връщането на заема, в
подозрителния период, той няма
задължение да му предоставя равностойни стоки или услуги.
В писмените бележки, ищецът е
навел довод, че погасяването на изискуеми задължения, произтичащи от сключени
от длъжника договори за парични целеви заеми с ЮЛ, което не е кредитна
институция, не попада в хипотезата на чл. 646,ал.2 от ТЗ.
Съдът намира доводът за
неоснователен.
Няма нормативна забрана, относно лицата, които имат право да дават парични
заеми на юридически или физически лица. Този вид договор е уреден в чл.240 и
сл. ЗЗД , той е реален, неформален и се различава от договора за банков кредит,
уреден в чл. 430 – чл. 432 от ТЗ, който е консенсуален и е задължителен
писмената форма е форма за действителност на договора.
Разпоредбата на чл. 646,ал.5 , не
поставя условия относно основанието за възникване на паричното задължение,
стига задължението да е възникнало на валидно правно основание, какъвто в
случая, безспорно е договорът за целеви парични заем, сключен между ответниците
по делото на 29.03.2011г.
В настоящия случай възниква сериозна практическо затруднение, във връзка с
приложението на л. 646,ал.5 от ТЗ и съдържанието на въведеното от тази
разпоредба понятие , изпълнението да е в кръга на обичайната
дейност на длъжника. В случая
не става ясно, дали законодателят е имал
предвид само изпълнението или обхваща
и самият дълг , който следва да е
възникнал с оглед осъществяването
дейността на търговеца.
Съдът възприема тълкуването на разпоредбата на чл. 646,ал.5 от ТЗ,
предложено от автора Стефан Стефанов, в глава ІV, стр. 334, публикувано в изданието „Актуални въпроси в производството по несъстоятелност „ Издателство
„Труд -2013г. Авторът приема ,че
изискването на чл. 646,ал.5 от ТЗ, изпълнението да е извършено „в кръга на обичайната дейност на длъжника“, следва
да бъде тълкувано корективно, като
изискването обхване не само
изпълнението, но и самият дълг. Тоест, самият паричен дълг да е възникнал за
длъжника в рамките на обичайната му търговска дейност с кредитора.
Търговската дейност на несъстоятелният длъжник, видно от регистрацията на
ответника в Търговския регистър и
предмета му на дейност е свързано с пътни строежи и ремонти и всички свързани с
това други дейности. За осъществяването на тази дейност , длъжникът
безспорно се нуждае от парични средства, необходими му за разплащане с
доставчиците на услуги горива, суровини
и резервни части , за наем или поддръжка
на строителните машини и съоръжения, при осъществяване предмета на дейност. Тези , необходими за осъществяване на
дейността му парични средства, обичайно всеки търговецът си набавя чрез
получаване на целеви парични заеми и банкови кредити. С други думи, заемането на парични средства,
необходими за извършване на текущите разплащания към доставчици на стоки и
услуги, при осъществяване предмета на дейност, както и погасяването на тези заеми също е в кръща на
обичайна търговска дейност на длъжника.
Поради това, следва да
се приеме ,че след като самият дълг -
паричното задължени е
възникнал в кръга на обичайната дейност
на търговеца и осигурява нейното осъществяване, чрез сключването на договори
за целеви парични заеми , то
изпълнението на тези изискуеми парични задължения, също е в кръга на обичайната търговска дейност на
несъстоятелния длъжник.
Видно от заключението на вещото лице, ответникът „Път Инвест“ ООД е получил целеви паричен заем от втория
ответник, именно за да е в състояние да осъществява обичайната си търговска
дейност. С тях той незабавно- в деня на привеждане сумата от 100 000 по
банковата му сметка, е извършвал
плащания към доставчиците на строителни материали, горива и транспортни услуги, резервни части , строителни машини и товарни МПС, във
връзка с дейността си. Те са подробно са
отразени в таблицата на
вещото лице на л. 9 и 10 от заключението. В заключението обстойно е посочено , по какъв начин са изразходвани предоставените в заем средства към трети лица, които са именно доставчици на строителни машини, изграждане на
съоръжения, предоставяне на лизинг на
товарни МПС, строителни материали, строителен битум, ГСМ и извършващи
транспорти услуги за доставянето им. Вещото лице е
установило, че всички плащания са извършвани по редовно издадени и осчетоводени
фактури, удостоверяващи основанието на извършените разплащания, със парични средства от получения заем.
На основание гореизложено,
съдът приема за доказано по делото че : след
като сумата от 100 000 лева, предоставена на „Път
Инвест“ ООД по сключеният между ответниците по делото договор за целеви паричен
заем на 29.03.2011г, е била предназначена и е
послужила за осъществяване обичайната дейност на длъжника ,то
извършеното на 01.10.2012г, погасяване, на изискуемо парично задължение в размер
на
80 000 лева, също е в кръга на обичайната търговска дейност на
„Път Инвест“ ООД.
С оглед изложените съображения, съдът приема, че изпълнението на изискуемото
задължение по договора за заем и
съгласно в размер на 80 000 лева, до 30
дни след падежа и в шестмесечния срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, представлява изпълнение на изискуемо
парично задължение, в кръга на
обичайната търговска дейност на длъжника.
Съдът намира ,че в случая , следва да се приложи разпоредбата на чл.
646,ал.5 т.1, във вр. с ал.2,т.3 от ТЗ, съгласно която разпоредбите на чл. 646,ал.2,т.3 от ТЗ не
намира приложение. Тоест извършеното действие за погасяване на изискуемо
парично задължение, в подозрителния период, което е в кръга на обичайната
търговска дейност на длъжника, не може да бъде обявено за недействително по
отношение кредиторите на несъстоятелността, поради което искът следва да бъде
отхвърлен.
По
евентуално съединения иск с правно основание по чл. 649,ал.1,във вр. с чл.
646,ал.2, т. 1 от ТЗ:
При този изхода на
делото по главния иск, съдът следва да се
произнесе и относно основателността и доказаността на евентуалния иск .
По изложените ,вече по- горе съображения, евентуално
съединеният иск с правно основание по чл. 646,ал.2,т.2 от ТЗ. е допустим.
Разгледан
по същество, искът е неоснователен.
Съдът е приел за доказано по делото, че сумата 80 000 лева е изплатена на втория ответник,
за погасяване на изискуемо парично
задължение на длъжника, в рамките на тридесет дни след датата на падежа -
01.10.2012г.
Ето защо, в случая не е налице
хипотезата на чл. 646,ал.2,т.1 от ТЗ, която се отнася до погасяване на
неизискуемо парично задължение. Липсва първата
задължителна предпоставка, от фактическия състав на чл. 646,ал. 2,т.1 от ТЗ,а именно: с оспореното действие длъжникът да е изплатил
свое неизискуемо парично задължение.
С оглед
на приетата от съда фактическа обстановка , по делото е
установено ,че атакуваното от ищеца
действие на длъжника е несъставомерно в
хипотезата на чл. 646,ал.2,т.1 от ТЗ, поради което предявеният евентуален иск на това
основание, се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По обусловения иск с
правно основание чл.55,ал.1 ,пр.3 от ЗЗД ,вр. чл.34 от ЗЗД,във вр. с чл.
649,ал.2 от ТЗ:
Вторият обективно съединен, с правно
основание чл. 55,ал.1, вр. с чл. 34 от ЗЗД, е предявен само срещу
ответника ИНТЕРИНВЕСТ ПРОПЪРТИС „ООД, за връщане на даденото от
първия ответник – СУМАТА 80 000 лева , е осъдителен
. Предявен е от ищеца, за попълване на масата на несъстоятелността и е обусловен от успешно проведения иск за обявяване на относителна
недействителност на атакуваните действия , на осн. чл. 646, ал.2, т.3 от ТЗ.
На основание чл. 649,ал.3, във вр. с ал.1 от ТЗ, съдът е конституирал
служебно синдика на „Път Инвест „ ООД в несъстоятелност - В. С.С. ,като ищец по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.
649,ал.2 от ТЗ, синдикът ,съответно кредиторът
могат да предявят и исковете,
обусловени от уважаването на исковете по
ал.1 на чл. 649 ТЗ , за попълване масата на несъстоятелността.
Ищецът, който е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност
е предявил чуждо право за връщане на
даденото, след обявяване на извършеното от длъжника плащане по договора за
финансов лизинг, за относително
недействително. Този осъдителен иск се
явява обусловен по смисъла на чл. 649,ал.2 от ТЗ.
С разпоредбата на чл. 649,ал.2 от ТЗ е предоставено на кредитора на
несъстоятелността правото, да упражни
имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва
удовлетворението на кредитора. В процеса
той придобива качеството на процесуален субституент като упражнява правото на
иск на длъжника в полза на длъжника. Това означава, че за да се предяви искът
следва да е налице задължителната предпоставка – законът да признава правото на
иск на процесуалния субституент, за
защитата на съответното право на длъжника по съдебен ред. С нормата на чл.649,ал.2 от ТЗ, на която
ищецът основа нарушеното си материално право, законодателят изрично е
предвидил, че синдикът, както кредиторът( на несъстоятелността) може да предяви обусловените осъдителни
искове по чл. 55 ЗЗД, във вр.с чл. 34 ЗЗД, като дори на осн. ал. на чл. 649 от ТЗ е постановил задължително другарство със синдика, в случа, че обусловените
искове са предявени от кредитор.
На основание
гореизложеното , съдът намира предявеният обусловен осъдителен иск за допустим.
При този изход на делото относно главния иск, с основание по чл. 646,ал.2, т.3 от ТЗ, който е отхвърлен на основание чл.
646,ал.5,т.1 от ТЗ, и отхвърлянето на
евентуално съединения иск по чл. 646,ал.2,т.1 от ТЗ, съдът намира ,че обусловеният осъдителен иск с правно основание
по чл. 55,ал.1 от ЗЗД ,вр. чл. 34 от ЗЗД , за връщане на даденото в масата на несъстоятелността, в размер на 80 000 лева, се явява
неоснователен и недоказан поради което следва да бъде отхвърлен.
Ищецът ,следва да бъде осъден да заплати по сметка на П.ския окръжен съд , дължимата ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 3 200 лева, върху цената на отхвърления иск по чл. 55,ал.1 от ЗЗД, ведно със
законните лихви за забава на държавни вземания, считано от датата на влизане на
решението в сила до окончателното изплащане.
Ответникът „Път Инвест“ ООД /н/ не е направил искане за присъждане на
деловодните разноски ,направени в това производство, чрез пълномощника си –
адв. К.П. и не е представен списък с разноските по чл. 80 от ГПК ,поради което
съдът не следва да се произнася по реда на чл. 78,ал.3 от ГПК.
Съдът намира, че конституирания като
съищец синдик на ответника „Път Инвест „ ООД в несъстоятелност,
не следва да бъде осъден да заплаща посочени разноски и държавна такса, тъй
като това би означавало дружеството в несъстоятелност да заплаща сумите на себе
си, за попълване масата на несъстоятелността, което пък е в противоречие със
същността и целите на предявените и основателни искове по ТЗ.
Мотивиран от горното, П.ският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 646,ал.5 от ТЗ, обективно съединени при
условията на евентуалност искове, предявени
от *****“АД-Гърция,чрез клона
й „АЛФАБАНКА-КЛОН БЪЛГАРИЯ , гр.София, ЕИК ******, в качеството й на кредитор по несъстоятелността и съищец В. С.С. – СИНДИК на „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД /н/
гр. П., СРЕЩУ ответниците: „ПЪТ ИНВЕСТ“ ООД – в
несъстоятелност, ЕИК ***** и „ИНТЕРИНВЕСТ ПРОПЪРТИС“ ООД, ЕИК ********, гр.
Бургас, ул. „******“ **,ет.партер,представлявано от управителя В.Х.В., с правно основание по чл. 649,ал.1 и ал. 3 вр чл. 646, ал.2, т.3 или т.1 от ТЗ ,ЗА ОБЯВЯВАНЕ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО ПО ОТНОШЕНИЕ КРЕДИТОРИТЕ НА
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА, извършеното на 01.10.2012 г. от длъжника ПЪТ ИНВЕСТ“ ООД – в
несъстоятелност, изпълнение на изискуемо
или неизискуемо парично задължение в размер на 80 000 лева към „ИНТЕРИНВЕСТ
ПРОПЪРТИС“ ООД, ЕИК ********, гр. Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ, предявения иск, от *****“АД-Гърция,чрез
клона й „АЛФАБАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ гр.София,ЕИК ******, „в качеството й на кредитор
несъстоятелността и съищец В. С.С. – синдик на „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД /н/ гр. П., с правно основание по чл. 55,ал.1,пр.3 ЗЗД, вр. чл.34 от ЗЗД , ЗА ОСЪЖДАНЕ
на ответника „ИНТЕРИНВЕСТ ПРОПЪРТИС“ ООД, ЕИК ********, гр.
Бургас, ул. „******“ **,ет.партер, представлявано от управителя В.Х.В., ДА ЗАПЛАТИ и върне в масата на несъстоятелност на „ПЪТ
ИНВЕСТ“ ООД в несъстоятелност, ЕИК ********, получената на 01.10.2012г. сума в
размер на 80 000 лева ,ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска
01.09.2014г до окончателното изплащане,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА *****“АД-Гърция,чрез клона й „АЛФАБАНКА-КЛОН БЪЛГАРИЯ“
,ЕИК ******, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОКРЪЖНИЯ СЪД – П.,
ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 3 200 лева, върху цената на отхвърления иск по чл. 55,ал.1 ЗЗД, вр. чл.34 ЗЗД, ведно със
законните лихви за забава на държавни вземания, считано от датата на влизане на
решението в сила до окончателното изплащане.
Решението може да се обжалва пред Апелативния съд гр. Велико Търново в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: