Решение по дело №2652/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260233
Дата: 4 юни 2021 г. (в сила от 4 юни 2021 г.)
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20201630102652
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

№ 260233 / 4.6.2021 г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

Град Монтана

04.06.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ състав в публичното заседание на пети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                     

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

                    

При секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 2652 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „. Б. Е. със седалище и адрес на управление г. р. К. с. у. П. №., представлявано от управителя Р. Х. В., чрез пълномощника юрисконсулт И. Т. срещу Й.П.А. xxx по осъдителен иск с посочено правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът поддържа, че на 11.12.2015г. между „4. Е., опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „В. и отв. Й.П.А. е сключен договор за кредит № **********, по реда на чл.6 от ЗПФУР.

Твърди се, че ответникът е заявил да му бъде отпусната сума в размер на 150.00 лева, като кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 10.01.2016г. На 11.12.2015г., съгласно заявката, сумата е отпусната чрез паричен превод посредством И. АД.

Заявява, че със сключването на договора ответникът Й.П.А. се е задължил да заплати на кредитора сума в размер на 150.00 лева, представляваща главница по договора за кредит, като не е уговорено начисляване на лихва.

На 21.12.2015г. ответникът Й.П.А. подава заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 200 лева, сумата е отпусната с паричен превод от същата дата, падежната дата остава непроменена, като към 10.01.2016г. кредитополучателя се задължава да върне сума в общ размер от 350 лева.

Към датата на падежа, 10.01.2016г., кредитополучателят Й.П.А. се възползва от правото си съгл.Общите условия да поиска срокът за връщане на кредита да бъде удължен. Новата падежна дата е 09.02.2016г., към която кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора, кредитора начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ, към договорния лихвен процент. На длъжника са изпратени три броя напомнителни писма, съдържащи информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва, но въпреки отправените покани ответникът не погасил гореописаните вземания.

Поддържа се, че на 23.11.2018г. между „4. Е., в качеството на цедент, сключва с „. Б. Е., в качеството на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № ********** в общ размер от 878.82 лева, от които главница в размер на 350.00 лева, наказателна лихва (неустойка) от 498.82 лева, 30.00 лева такси за събиране.

Заявява, че съгласно даденото му пълномощно от цедента и в изпълнение на чл.99, ал.3 ЗЗД, е изпратил уведомление за цесията чрез писмо, което е върнато с отбелязване „неполучено”. Прилага към исковата молба уведомление за извършената цесия за връчване на ответника.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати единствено сумата от 350.00 лева, представляваща главница по Договор за кредит №********** от 11.12.2015г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

В условията на евентуалност и на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД в случай, че не се приеме за сключен договор за кредит, да бъде осъден ответника да заплати сумата от 350.00 лева, която същия е получил без правно основание, както и законна лихва от предявяване на иска и разноските в производството.

Прилага писмени доказателства към исковата молба и моли да бъдат приети.

Ответникът Й.П.А. xxx, в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не представя писмен отговор на исковата молба и не взема становище по предявените искове.

С определение, постановено в закрито заседание на 23.03.2021г., съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и е насрочил делото за открито съдебно заседание на 05.05.2021г. В първото заседание по делото ответникът не се явява, не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, при което пълномощникът на ищеца прави искане съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът е обявил делото за решаване, като приел, че са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК, след като: на ответника са указани последиците от не подаването на отговор и от неявяването му в съдебно заседание.

Ход на делото е даден при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК - страната е била редовно призована, като съобщението е връчено на посочения съдебен адрес при условията на чл.41, ал.2 ГПК.       

Съобразена е и разпоредбата на чл.131, ал. 1 от ГПК, едновременно със съобщението с указанията за последиците от неподаването на отговор, е връчен и препис от исковата молба.

Съдът, като съобрази, че страните по спора са процесуално правоспособни, наличието на формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен - с оглед приложените писмени доказателства, намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум. Налице е валидно сключен договор за кредит в електронна форма, при който е налице реално предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя, при което за последния се е породило задължение да върне заетата сума. Приложените договор за прехвърляне на вземания и приложение №1 към него обосновават правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск, т.е. установяват активната му процесуална легитимация.

При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата писмени доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована основателността на исковата претенция с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл. 240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД така, както е предявена.

При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото съдебни разноски в общ размер на 200.00 лева, включващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА Й.П.А. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес xxx ДА ЗАПЛАТИ на „. Б. Е. ЕИК:  xxxx  адрес на управление г. р. К. с. у. П. №., представлявано от Р. Х. В., управител, чрез пълномощника юрисконсулт И. Т., сумата от 350.00 лева, представляваща главница по договор за кредит № **********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба, 25.11.2020г. до окончателното й плащане, както и съдебно-деловодните разноски по делото в размер на 200.00 лева.

БАНКОВА СМЕТКА, xxxте суми: IBAN: xxx, BIC: xxx „Банка ДСК” ЕАД.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: