Решение по дело №67655/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 юни 2025 г.
Съдия: Лора Любомирова Димова Петкова
Дело: 20231110167655
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12439
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110167655 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ж. А. В., с която са предявени
обективно съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответната страна дължи на ищеца следните сумите: 1 555,61 лева -
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот с аб. No ****** за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 17.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 288,88 лева -
представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за период от
15.09.2020 г. до 15.12.2022 г., сумата 19,22 лева - представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2019 г. до 28.02.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 17.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 4,43 лева -
представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за период от
31.01.2020 г. до 15.12.2022 г. /включваща и лихва върху платена главница за дялово
разпределение за периода м.03.2020 г. - м.06.2020 г./, за които е издадена заповед за

изпълнение от 21.01.2023 г. по ч.гр.д. № 2413/2023 г. по описа на Софииски раионен съд, 88
с-в.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника по
отношение на топлоснабден имот в
************************************************************, въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
1
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че
ответницата е собственик на топлоснабдения имот, поради което е клиент на топлинна

енергия за процесния период. Сочи, че в случая деистващи между страните са Общите
условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно тези Общи
условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена, ормирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл.
33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на

периода, за които се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по
изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл.
139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на
етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва
от „Нелбо“ АД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите на дялово разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена
на услугата дялово разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба
клиентите на топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на
услугата дялово разпределение и мораторна лихва.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна Ж. А. В. чрез

назначения и от съда особен представител адв. К. Б., в които се възразява срещу редовността
на искова молба, исковете се оспорват по основание и по размер. Счита, че от съдържанието
на исковата молба не ставало ясно на какво основание ищецът претендира исковите суми от
ответницата, както и защо претендира „Нелбо“ АД да бъде привлечено като трето лице
помагач при положение, че представя документи за сключване на договор за дялово
разпределение с друго лице. Оспорва материалноправната легитимация на ответника, като
твърди, че същият няма качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот.
Счита, че претенциите на ищеца са недоказани, а приложените към исковата молба писмени
документи не се отнасят до процесния топлоснабден имот. Прави възражения за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
С определение от 11.04.2025 г. като трето лице - помагач на ищеца по делото е
конституирано „Нелбо“ АД. Мотивирано е, че с решение на ОС-Велико Търново през 2007 г.
било вписано преообразуване на ТАЕС „Нелбо Инженеринг“ ООД чрез отделяне
учредяване на „Нелбо“ АД, като дейността дялово разпределение се поема от
новоучреденото дружество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
2
ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2413/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 21.01.2023 г.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени
указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като
предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик

на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото се установява,
че именно ответницата е потребител на топлинна енергия по отношение на процесния
топлоснабден имот за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г. Видно от приетия като
доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 3 149, том XXVI,
дело № 5147 от 1995 г. М. Д. С. продава на дъщеря си ответницата Ж. А. С. процесния
недвижим имот, представляващ апартамент № 20 в
*********************************************************. Праводателката, която си
е запазила пожизнено вещното право на ползване е починала на 31.12.2017 г., видно от
приложения по делото акт за смърт. На 17.02.2022 г. ответницата Ж. А. В. /с посочено
3
идентично ЕГН, като в предходния нотариален акт, но с различна фамилия/ е отчуждила
притежавания от нея недвижим имот, като го е продала на Л. Д. Г. и Г. Ц. Ц. по силата на
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 47, том I, рег. № 593, дело №
42 от 2022 г. на 17.02.2022 г. Ето защо и съдът намира, че по делото по безспорен начин се
установява, че ответницата е била собственик на процесния имот за процесния период,
респективно била е потребител на топлинна енергия. С оглед на изложеното Ж. А. В. се
явява страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във
връзка с доставката на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на
същата, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като
сключването на изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното

предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива.
Прието като доказателство по делото е извлечение от вестник „Монитор“, видно от което
Общите условия са публикувани на 11.07.2016 г. По делото нито се твърди, нито се доказва
ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил
сключването на индивидуално споразумение, поради което и с оглед изложените по-горе
съображения, че в рамките на исковия период същата е бил собственик на процесния
недвижим имот, съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16- 334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според
чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. По делото са представени и приети като доказателства
Протокол от 28.08.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в
жилищната кооперация, където се намира процесният имот, на което е взето решение за
сключване на договор за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и за
извършване на услугата дялово разпределение с „Нелбо инженеринг“ ООД. Приети като
писмено доказателства са още Договор от 24.09.2002 г., сключен между „Нелбо инженеринг“
4
ООД и Етажната собственост на адрес в ************************************** и В въз
основа на взетото решение на Общото събрание, както и договор при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от Закона за
енергетиката, сключен между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и „Нелбо“ АД от
03.06.2020 г. От приетите писмени доказателства съдът прави извод, че сградата в режим на
ЕС, намираща се на процесния адрес е била топлоснабдена през целия исков период, което
обстоятелство не се оспорва от ответника.
Страните не спорят относно факта на предоставяне на топлинна енергия, нито относно

количеството предоставена топлинна енергия. Деистващата през процесния период
нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10
равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)

по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стоиността на деиствително
потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. Въз основа на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава обща фактура за отоплителния сезон относно
дължимите вземания. По делото е приета като доказателство Обща фактура от 31.07.2020 г.
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за сумата от 919, 74 лв., издадена на М. Д. С.. Във
фактурата е отразено, че по издадени в периода помесечни фактури е платена сумата от 62,
12 лв., сумата от 17, 36 лв. е за възстановяване чрез прихващане от бъдещи сметки във
връзка с промяна на цената на топлинната енергия, т.е. общо дължимата сума е 840, 26 лв. с
ДДС, с краен срок на плащане 14.09.2020 г. Приета като доказателство е и Обща фактура от
30.06.2021 г. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за сумата от 806, 11 лв., издадена на
М. Д. С.. Във фактурата е отразено, че по издадени в периода помесечни фактури е платена
сумата от 73, 48 лв., т.е. общо дължимата сума е 732, 63 лв. с ДДС., с краен срок за плащане
13.07.2021 г.
Третото лице-помагач, извършващо дяловото разпределение, е посочило, че в случая
при изготвяне на изравнителната сметка за съответните отчетни периоди, включени в
процесния, дяла за отопление – имот е определен съгласно изискванията на в т. 6.5.от
Приложението към чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването, а дяла за топла вода е
изчислен, спазвайки указанията в чл. 69, ал. 2 от Наредбата на база брой потребители –
един, поради липса на осигурен достъп до процесното жилище.
Видно от представените изравнителни сметки от третото лице помагач се установява,
че реалното доставено количество топлинна енергия за отопление, битова гореща вода и
сградна инсталация за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г. е на стойност 794, 28 лв. с
5
ДДС, а за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г. е на стойност 812, 42 лв. с ДДС.
Ответникът не е оспорил доставеното, респективно фактурираното количество
топлоенергия до имота, не е навел твърдения, нито е представил доказателства да е заплатил
претендираните суми. Водим от горното съдът намира, че цената на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е тази, обективирана в изравнителните
сметки, доколкото се дължи цената на реално доставената топлинна енергия. Освен това от
изчислените суми от фирмата за дялово разпределение следва да бъдат извадени сумите,
посочени в общите фактури, представляващи плащания от потребителя и прихващане по
повод намален цена /(794, 28 лв. 812, 42 лв.) – (62, 12 лв. + 17, 36 лв. + 73, 48 лв.). При това
+
положение съдът намира, че цената на действително доставената топлинна енергия е на
стойност 1453, 74 лв.
При този извод на съда следва да се даде отговор и на въпроса каква част от
начислените суми ответниците дължат да заплатят, като бъде разгледано своевременно
релевирано възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните,
разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях
се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира течението на давността,
като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 17.01.2023 г., а за времето от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на

основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и деиствията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са всички вземания,
чиято изискуемост не след и на 17.01.2020 г. г., а след и на 12.11.2019 г. - арг. чл. 114, ал. 1
ЗЗД.
От страна на ищеца се претендират вземания за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на
ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна

енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за които

се отнасят. Следователно, деиствително са погасени по давност вземанията за периода от

01.05.2019 г. до 31.08.2019 г., тъи като наи-късното месечно задължение – това за м. август
2019 г. е станало изискуемо на 15.10.2019 г., т. е. преди 12.11.2019 г., поради което то, както и
предхождащите го такива, включени в рамките на исковия период от месец май 2019 г. до
месец август 2019 г. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира
вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна

енергия, които са погасени по давност, позоваваики се на обща фактура, издадена едва на
31.07.2017 г., и чрез включването им в тази фактура е незаконосъобразно, доколкото с това

деиствие се цели избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна
енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
6
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за
тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното
правоотношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и

стоиността на деиствително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям

или по-малък размер от стоиността на деиствително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя
или в полза на топлопреносното предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче
винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за
месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна

дата. Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в които месечните вноски

стават дължими, а следователно и момента, от които започва да тече погасителната давност
за тях.
От приложените от третото лице-помагач документи се установява, че за битова
гореща вода на потребителя са начислявани суми служебно на базата на един потребител.
Видно от изравнителната сметка за периода м. 05.2020 г. до 04.2021 г. за месеците май и юни
се дължи сумата от 51, 27 лв. с ДДС, а сумата за битова гореща вода за месеците от юли 2020
г. до април 2021 г. се дължи 291, 68 лв., т.е. изчислена по реда на чл. 162 ГПК цена за
доставена битова гореща вода на база за месеците юли и август са по 29, 16 лв. на месец, т.е.
общо погасена по давност е сумата от 109, 59 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия за месеците от май 2019 г. до август 2019 г.
С оглед изложените съображения съдът намира, че общо искът за цена на доставена
топлинна енергия е основателен за месеците от м. септември 2019 г. до м. април 2021 г. и са
сумата от общо 1 344, 15 лв., а в останалата част до пълния предявен размер от 1 555, 61 лв.
следва да бъде оставен без уважение.
Задължението за заплащане на цената за дялово разпределение следва от
разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, съгласно която клиентите заплащат на
Продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за
услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като
стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето
на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя
на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от

продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Към стоиността на
задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и дължимите годишни такси

за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стоиност не се спори, че се равнява
7
на посочения от ищеца размер от общо 19, 22 лв., дължимо за периода от 01.12.2019 г. до

28.02.2021 г. Това е така, тъи като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл.
61, ал. 1 от Наредба No 16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите
условия на договорите между „Топлофикация София“ ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост, тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Във връзка с възражението за изтекла погасителна
давност следва да се отбележи, че задължението за цена на услуга за дялово разпределение
се претендира от ищеца едва от 01.12.2019 г., т. е. след 12.11.2019 г.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.01.2023 г. до окончателното
им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,

ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които се отнасят. Ето защо, за
вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 01.9.2019 г. до 30.04.2021 г., за които
съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето

на покана или предприемането на други деиствия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава. Доколкото главното вземане за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г. е
погасено по давност, то погасено по давност е и акцесорното вземане за мораторна лихва за
този период. Вземанията по обща фактура за първия отоплителен сезон /2019 г. -2020 г./ са
станали изискуеми на 14.09.2020 г. видно от издадената обща фактура, а вземанията за
втория отоплителен сезон /2020 г. – 2021 г./ са станали изискуеми на 13.07.2021 г., видно от
издадената обща фактура. При това положение мораторната лихва, изчислена от съда по
реда на чл. 162 ГПК с помощта на компютърна програма, с която разполага, възлиза на
сумата от общо 245, 12 лв., а искът следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от
288, 88 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.01.2023 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължение за цена на услуга за дялово разпределение в общ размер на 4, 43 лв., начислена
за периода от 31.01.2020 г. до 15.12.2022 г. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
8
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР No 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 2413/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, както и
в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 75, 12 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство и на 495, 04 лв. - платена държавна такса, депозит за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Съдът определи в
минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като съобрази вида и

обема на извършената деиност от процесуалния му представител, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото, приключило в рамките на едно открито съдебно
заседание.
Ответникът не претендира разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд


РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б
срещу Ж. А. В., ЕГН **********, с адрес в
********************************************** установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ж. А. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:
1 344, 15 лв. – дължима, но незаплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение от 17.01.2023 г. до окончателно изплащане, 245, 12 лв. – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.09.2022 г., 19,
22 лв. –дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за
периода от м. 12.2019 г. до м. 02.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от
17.01.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело №
2413/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
21.01.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
9
размер от 1344, 15 лв. до пълния предявен размер от 1555, 61 лв. и за периода от 01.05.2019
г. до 31.08.2019 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 245, 22 лв. до пълния предявен размер от 288, 88 лв. и
иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в
размер на 4, 24 лв. за периода от 31.01.2020 г. до 15.12.2022 г.,
ОСЪЖДА Ж. А. В., ЕГН **********, с адрес в
********************************************** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 75, 12 лв., представляваща
разноски в производството по ч. гр. дело № 2413/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, както и
сумата от 495, 07 лв., представляваща разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10