№ 12861
гр. С., 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110112385 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца Топлофикация С.” ЕАД обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника Т. Д.
В. дължимост на сумата от 512,38 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 19.07.2021 г. до изплащане на вземането, лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия в размер на 67,69 лева за периода от 15.09.2019 г. до
05.07.2021 г., сумата от 27,91 лева – главница за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
19.07.2021 г. до изплащане на вземането, лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение в размер на 5,16 лева за периода от 31.07.2018 г. до 05.07.2021 г., за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 42223/2021 г. по описа на СРС, 36 състав.
Ищецът „Топлофикация С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Претендира присъждане на разноски в исковото и заповедното производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. Д. В. подава отговор, в който изцяло
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди се, че претенцията не е
доказана по основание и размер. Твърди, че не ползва топлинна енергия, тъй като
радиаторите в процесния имот са демонтирани и същата не е консумирала топлинна
енергия в процесния период. Оспорва съдържанието на приложениете в исковата
молба фактури с твърдения, че направените в тях изчисления са неправилни. Оспорва
автентичността на представения писмен документ – заявление-декларация №
63/05.01.2017 г. като твърди, че същият не е подписан от нея. Претендира вземането да
1
е погасено по давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис” ЕООД заема
становище за основателност на подадените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Съгласно
разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС,
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот.
От представените по делото писмни доказателства – Нотариален акт за
собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 г от ЗПИНМ, удостоверения за
наследници на лицата Мария Цанова Д. и Делчо Владимиров Делчев (л. 16-19 по
делото) се установява, че ответницата се явява изключителен собтвеник (по
наследство) на процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Триадица“, ул.
„ББ.“, бл.73, ет, ап.4.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема, че ответника Т.
Д. В. е собственик на процесния имот и следователно има качеството потребител на
топлинна енергия и между страните съществува договорно правоотношение със
2
съдържание задължение на „Топлофикация С.“ ЕАД да доставя в топлоснабден имот
топлинна енергия, срещу задължение на ответника да заплаща нейната цена, в
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар.1,
т.42ДР на ЗЕ. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия
/ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че
Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към
исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват
ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2,
изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата
на което за ищеца „Топлофикация С.” ЕАД е налице задължение да доставя в
топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща
нейната цена, в качествотому на потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите.
От приетите по дело Договор от 02.04.2002 г., така и от Протокола от проведено
ОС на ЕС от същата дата, се установява, че е проведено ОС на ЕС за имотите в
сградата на ЕС за извършване на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и
е сключен на договор за услугата „дялово разпределение“ с ТЛП. Не е спорно по
делото, че имотът ползван от ответника се намира в сграда етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост,
се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.
Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с
„Техем сървисис” ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението
на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода. Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото събрание
решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в
сила.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Съгласно заключението на вещото лице инж. Б. С. Валева по допуснатата
съдебно-техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно
и компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и
разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети
по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на
дружествата за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от трето за
правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните собственици. През
3
процесния период в имота не е имало монтирани отоплителни тела, съответно не са
монтирани топлоразделители. Радиаторите са демонтирани на 03.05.2005 г. Имало е
щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ отдадена от
щранга съгласно НТ. В имота не се е ползвала топла вода. За процесния период
фирмата за ДР е посетила имота през 2019 г. и по време на отчета е попълнен документ
за отчет, който е подписан от потребител. Отчетите са коректно отразени в
изравнителните сметки. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. Заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за разпределение
напълно съответства на отчетената по общия топломер. От заключението на съдебно–
техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна
енергия (ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ отдадена от щранг лирата) за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 512,38 лева. Вещото лице е
установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията,
е преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория. Следва да се
отбележи, че претендираните вземания от ищеца не се установяват единствено на база
воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни документи, а въз
основа на изводите, направени в заключението по СТЕ, което е обективно и
компетентно изготвено, поради което възраженията на ответника в тази посока се
явяват неоснователни.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22,
ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Отделно от това, по делото не се доказа ответникът да е възразил срещу
извършеното дялово разпределение в установените срокове.
На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителят дължи във всички случаи цена за
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Решение № 5 от 22.04.2010 г.
по конст.д. № 15/2009 г. на Конституционния съд определя сградната инсталация за
отопление и горещо водоснабдяване за обща етажна собственост (чл. 140, ал. 3 ЗЕ).
Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост и по смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона
за управление на етажната собственост. Съгласно тълкуването на Конституционния
съд при съсобствените вещи в сгради етажна собственост, след като всички обитатели
участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, те трябва да
участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото
количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. Ето защо
всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да
поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ, включително и
сградната инсталация.
От приетото заключението на вещото лице Ю. И. Н. по изготвената съдебно-
счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и съдът цени като обективно,
безпристрастно, съответно на събраните доказателства и компетентно дадено, се
установява, че за всеки отоплителен сезон е издавана една обща фактура за реално
потребена топлинна енергия, чиято стойност се е формирала от сумите по прогнозните
данни увеличена или намалена с изравнителната сметка. След съобразяване на
корекциите на сумите и вземайки предвид извършени прихващания, съгласно общите
условия на ищеца, както и предвид липсата на извършени плащания от ответниците,
вещото лице констатира, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за
периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., която е останала незаплатена от страна на
ответника, е в размер на 512,38 лева – топлинна енергия и 27,91 лева – дялово
разпределение. При съблюдаване на принципа за диспозитивното начало в
гражданския процес съдът следва да се произнесе в рамките на предявения от ищеца
размер, който съвпада с установения със СТЕ размер.
Съдът приема за доказани изцяло искът за главница за топлинна енергия в
4
размер на 512,38 лева и искът за главница за дялово разпределение в размер на 27,91
лева.
По наведеното възражение за давност: Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 19.07.2021 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
19.07.2018 г., са погасени по давност.
За процесния период се прилагат ОУ от 2016 г., съгласно които клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят като за процесния период м.10.2018 г. –
м.04.2020 г. не са налице суми погасени по давност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода 15.9.2019 г. до 15.07.2021г. са приложими Общите условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. С оглед основателността на иска за топлинна енергия, основателен е
и искът за лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия, размерът
на която съдът определи по чл.162 ГПК в размер на 93.93 лева като същият следва да
бъде уважен в рамките на предявения от ищеца размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. Предвид изрично
направеното искане в тази насока, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 25 лева и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 50 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ,
при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно уважената част от исковете претенцията е основателна до сумата от 74,25
лева. В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в исковото производство
разноски за държавна такса в размер на 25 лева, 250 лева – депозит за СТЕ, 250 лева –
депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на
100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата
и правна сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете претенцията е
основателна до сумата от 618,74 лева.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Т. Д. В. , ЕГН ********** с адрес гр. С., ул.
„ББ.“, бл, ет, аап, ДЪЛЖИ НА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „А.С” №, вх ет, аап5 следните суми: 512,38 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия през периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 19.07.2021 г. до изплащане на
вземането, лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 67,69
лева за периода от 15.09.2019 г. до 05.07.2021 г., сумата от 27,91 лева – главница за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 19.07.2021 г. до изплащане на вземането, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
42223/2021 г. по описа на СРС, 36 състав като ОТХВЪРЛЯ иска с пр. осн. чл. 442, вр.
чл. 86 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на
5,16 лева за периода от 31.07.2018 г. до 05.07.2021 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. Д. В., ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. „ББ.“, бл, ет, аап ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от –
разноски в заповедното производство и сумата от 618,74 лева – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Третото лице помагач на
страната на ищеца – „Топлофикация С.” ЕАД – „Техем сървисис” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6