№ 18009
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Я.Е.В.П.
при участието на секретаря Р.Г.Н.
като разгледа докладваното от Я.Е.В.П. Гражданско дело № 20221110168666
по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХII от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по искова молба на /ФИРМА/ срещу /ФИРМА/ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3360,00 лв. с ДДС,
представляваща парично вземане на ищеца от ответника, възникнало на
основание договор за заявка за превоз на товари № ***** от 22.08.2022 г. и
издадена фактура № ********** от 29.08.2022 г., ведно със законната лихва
за забава върху сумата от 3 360.00 лева считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 22.08.2022 г. между страните бил сключен
договор за превоз (търговска сделка), който бил неформален, доколкото
изпратена заявка била приета от превозвача, като ответника бил възложител
по сделката и съответно получател на товара, а ищецът бил правният субект,
явяващ се превозвач. За доказване на изпълнение на поетите задължение по
възникналия договор за превоз е представен заверен препис на международна
товарителница ЧМР с № *****. Представя писмени доказателства, от които
сочи, че се установява, че на 29.08.2022 г. между 9:00 ч. и 10:00 ч. е била
доставена стоката от ищеца на ответника. Ето защо на 29.08.2022 г. била
издадена фактура № ********** от /ФИРМА/ - доставчик и с получател
/ФИРМА/ с наименование на стоката/услугата ''''транспортна услуга *******
съгласно заявка *****/22.08.2022 г./Словения-България”, с цена от 2 800.00
без ДДС и ДДС в размер на 560.00 лева или общо дължимата сума по
процесната фактура била 3 360.00 лева с ДДС. В изпълнение на задължението
на превозвача по чл. 2, ал. 3 от заявката на 31.08.2022 г. от /ФИРМА/ била
изпратена чрез дружеството, осъществяващо куриерски услуга – ****, пратка
с номер ********. На 1.09.2022 г. пратката била получена от Г., което лице е
Л. Г. – лицето за контакт с ответника по делото. В пратката са се съдържали
1
издадената фактура, както и 2 броя товарителници. Твърди се, че по този
начин на 1.09.2022 г. ищецът по делото надлежно изпълнил всички поети от
него задължения по договора за превоз на стоки. Сочи се, че съгласно чл. 2,
ал. 3 от заявката, то паричното задължение е станало изискуемо 45 дни от
получаването на фактурата и товарителниците, а именно 45 дни от 1.09.2022
г., като падежът бил настъпил най-късно на 16.10.2022 г., а срокът бил
започнал да тече от деня следващ този от получаване на документите
(документите били получени на 1.09.2022 г.). До 16.10.2022 г.
ищецът не бил получил парично плащане от ответника за дължимото му
възнаграждение, поради което от 17.10.2022 г. ответникът бил изпаднал в
забава за изпълнение на валидно поетото от негова страна парично
задължение. Прави се искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца
посочената сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното погасяване на задължението. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Твърди, че е платил изцяло задължението си на 23.12.2022 г. и
представя платежно нареждане като доказателство за плащането. Прави
искане да бъде отхвърлен предявеният иск, поради извършеното плащане.
Сочи, че не е дал повод за завеждане на делото. Претендира разноски.
В свое становище от 9.03.2023 г. ищецът признава, че ответникът е
платил задължението си в размер от 3360,00 лв., но това се случило след
депозиране на исковата молба. Сочи, че ищецът не е удовлетворен по
претенцията си за присъждане на законна лихва в размер от 7,47 лв., дължима
за периода от 16.12.2022 г. до 23.12.2022 г. Твърди, че ответникът е дал повод
за завеждане на делото, тъй като не изпълнил своевременно задължението си.
Претендира разноските за производството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните
доводи, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
във вр. с чл. 1 от Конвенция CMR, във вр. с чл. 372 ТЗ.
По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1)
възникването на облигационно правоотношение с ответника по силата на
посочения договор с твърдяното съдържание; 2) изпълнението на
задълженията си по договора, както и размерът на вземането, представляващо
цената на извършената услуга 3) че ответникът е приел работата и в негова
тежест е възникнало задължение в размер на претендираната сума 4) че
ответникът е изпаднал в забава.
Предвид направеното от ответника възражение за плащане на
задължението, в негова доказателствена тежест е да установи при условията
на пълно и главно доказване плащането.
По делото с доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на
22.08.2022 г. между страните бил сключен договор за превоз, за който е
съставена международна товарителница ЧМР с № *****; че по договора за
2
превоз ищецът е изпълнил задълженията си точно и в срок; че размерът на
възнаграждението на ищеца е 3360,00 лв.; че ответникът е приел работата; че
ответникът е заплатил на ищеца сумата от 3360,00 лв. по фактура №
********** от 29.08.2022 г. с платежно нареждане от 23.12.2022 г.
Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото
доказателства: договор-заявка за превоз на товари от 22.08.2022 г.,
международна товарителница CMR № *****, проформа фактура от
22.08.2022 г. и фактурата от 29.08.2022 г., платежно нареждане от 23.12.2022
г.
Между страните липсва спор относно дължимостта на сумата.
Установява се, че след подаване на исковата молба ответникът е изпълнил
задължението си, като с платежното нареждане от 23.12.2022 г.
претендираното от ищеца вземане в размер от 3360 лв. е погасено.
При това положение предявеният иск се явява неоснователен за
претендираната главница и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Ищецът претендира и законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Исковата
молба е подадена на 16.12.2022 г. Ответникът е изплатил задължението на
23.12.2022 г. Размерът на законната лихва за периода от 16.12.2022 г. до
23.12.2022 г., изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК, е 7,47 лв., като до този
размер претенцията е основателна.
По разноските:
При този изход на спора, макар искът да се явява неоснователен, поради
извършеното в хода на делото плащане, право на разноски има ищецът.
Ответникът твърди, че не е дал повод за завеждане на делото. Установява се
обаче, че фактурата, по която се претендират вземанията, е била получена от
него преди датата на подаване на исковата молба, видно от представената по
делото електронна кореспонденция, а освен това направеното плащане също е
след подаване на исковата молба. Ето защо не може да се приеме, че с
поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
Направените от ищеца разноски съгласно представения списък по чл.
80 ГПК са в размер от 134,40 лв. – държавна такса и 636,00 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от /ФИРМА/, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: /АДРЕС/, срещу /ФИРМА/, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: /АДРЕС/, иск с правна квалификация по чл.
79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 1 от Конвенция CMR, във вр. с чл. 372 ТЗ, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3360,00 лв. с ДДС,
представляваща парично вземане на ищеца от ответника, възникнало на
основание договор за заявка за превоз на товари № ***** от 22.08.2022 г. и
издадена фактура № ********** от 29.08.2022 г., поради плащане на
задължението в хода на процеса.
3
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: /АДРЕС/, да заплати на /ФИРМА/, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: /АДРЕС/, сумата от 7,47 лева (седем лева и четиридесет
и седем стотинки), представляващи законна лихва за забава, начислена върху
главницата от 3600 лв. по фактура № ********** от 29.08.2022 г., за периода
от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2022 г. до датата на
изплащане на задължението – 23.12.2023 г.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: /АДРЕС/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на /ФИРМА/,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/, сумата от 770,40
лв. (седемстотин и седемдесет лева и четиридесет стотинки), представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда
на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4