Определение по дело №360/2021 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 390
Дата: 19 юли 2022 г.
Съдия: Красимир Томов Георгиев
Дело: 20217080700360
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 390

Гр.Враца, 19.07.2022г.

 

                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Враца, ­­­­­­ІІ-ри състав, в закрито заседание на 19.07.2022г. /две хиляди, двадесет и втора година/, в състав :

 

АДМ.СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

                     Като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм.дело № 360 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпили са две писма вх.№ 2364 и вх. № 2366 от 19.07.2022г. от Председателят на НБПП /НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ/, с които уведомява съда, че с

 Решения № ВР-481- 13982/2022 от 30.06.2022г.и № ВР-511-13959/2022 от 30.06.2022г.  на особения представител на ищеца по делото К.Д.И. - * Д.К. *** е определено възнаграждение  за предоставената правна помощ по адм.д. № 360/2021г.  на АдмС-Враца в размер на 360 лв. и по КАД № 651/2021г. на АдмС-Враца също в размер на 360 лв., или общо 720 лв., за които суми се твърди, че са изплатени. Иска се сумата да бъде присъдена в полза на НБПП на основание чл.78 ал.7 от ГПК вр. чл.27а от ЗПП и да се издаде изпълнителен лист в полза на НБПП.

Съдът намира,че молбата е ДОПУСТИМА,  като е  предявена от надлежна страна, тъй като разпоредбата на чл.27а от ЗПП дава възможност на НБПП да иска

възстановяване на направените разноски от лицата, на които е предоставена правна помощ. Предявяването на същата не е ограничено със срока, предвиден в  разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК , тъй като съдът може да се произнесе по разноските за адвокатско възнаграждение, дължими от страната, получила правна помощ, едва след приключване на делото и определянето му  от НБПП.

Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена от  К.Д.И.,***, против ГД“ИН“ гр.София. С Определение № 909/26.05.2021г. по адм.д. №

255/2021г. по описа на АдмС-*** е предоставил правна помощ на К.И. по чл.21 т.3 от ЗПП - процесуално представителство, тъй като е било налице посоченото в чл.23 ал.3 от ЗПП основание – лицето няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. С Разпореждане от 27.10.2021г. АдмС-Враца на основание чл.83 ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК е освободил жалбоподателя К.И. от заплащане на държавна такса.  С Определение в открито с.з. от 26.07.2021г. * Д.К. *** е назначен за служебен адвокат - особен представител на ищеца. Претенциите на ищеца са отхвърлени  с Решение № 311/08.10.2021г., оставено с сила с Решение № 116/22.03.2022 г. по адм.д. № 651/2021г. на АдмС-Враца.

Видно от приложените 2бр. писма и 2бр. решения, на особения представител на ищеца па настоящето дело – * Д.К.В., е определено възнаграждение от общо 720 лв. по двете дела /360+360 лв./ за което се твърди, че е изплатено.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че  на НБПП не се дължи възстановяване на заплатената от него сума като адвокатско възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ. Разпоредбата на чл.27а от ЗПП предвижда, че в определени от закона случаи лицето, на което е предоставена правна помощ, следва да възстанови на НБПП направените от него разноски. Относимата норма на  ГПК е тази на чл.78 ал.7, съгласно която изплатеното от НБПП адвокатско възнаграждение  се присъжда само ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена и то съразмерно с уважената част от иска, а в случаите на осъдително решение, лицето дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая обаче  получилото правна помощ от съда лице – ищец, е освободено от заплащане на държавна такса, тъй като е прието, че няма достатъчно средства да ги заплати, на основание чл.83 ал.2 от ГПК, към която препраща разпоредбата на чл.144 от АПК. Разпоредбата на чл.83 ал.3 от ГПК предвижда, че когато по отношение на страна е признато от съда, че няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса и разноски, те се заплащат от бюджета на  съда, независимо от изхода на делото. При така установеното, ищецът не дължи заплащане на  разноски по делото, вкл. и възстановяване  на адвокатското възнаграждение, което НБПП е изплатило на адвоката, който му е оказал правна помощ.

По тези съображения съдът намира, че в случая спрямо лицето, получило правна помощ по настоящето дело, не може да се приложи разпоредбата на чл.27а от ЗПП, поради което направеното в този смисъл искане следва да се отхвърли.

Предвид на изложеното, Съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ  искането на Председателя на НБПП за присъждане на определените с Решение № ВР-481-13982/2022 от 30.06.2022г.  и Решение № ВР-511-13959/2022 от 30.06.2022г.  на особения представител на ищеца по делото К.Д.И. - * Д.К. ***, възнаграждение  за предоставената правна помощ по адм.д. № 360/2021г.  на АдмС-Враца в размер на 360 лв. и по КАД № 651/2021г. на АдмС-Враца също в размер на 360 лв., или общо 720 лв. на НБПП.

 

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО съгласно чл.285 ал.1 изр.3-то от ЗИНЗС подлежи на обжалване с ЧАСТНА ЖАЛБА пред тричленен състав АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, в 7 /седмо/ - дневен срок от уведомяването на страните – ищеца К.И. и ответника ГДИН.

 

 Да се уведоми и Председателя на НБПП, с препис от настоящето Определениеза сведение.

 

 

АДМ. СЪДИЯ :