Решение по дело №3431/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

 

260018/13.1.2021г.

 

13.01.2021г., гр.Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

    Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на петнадесети декември  през  две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

     Районен съдия: М. Марков

    

при секретаря М.Найдева, като разгледа докладваното от съдията,

гражданско дело №3431 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по предявен иск за развод от Т.В.А., ЕГН **********, с пост. адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Р.М. против Р.Х.А. ЕГН **********, с пост. адрес ***. Иска се, след прието изменение на иска в открито съдебно заседание по отношение на навършило пълнолетие дете на страните, да бъде прекратен гражданския брак като дълбоко и непоправимо разстроен с произнасяне по вина на ответника,  както и след брака да възстанови предбрачната си фамилия - М..

В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба. След уточняване в съдебно заседание сочи, че бракът следва да бъде прекратен, като счита, че дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка е по вина на съпругата. Предявява насрещни искове, както следва: за прекратяване на брака по вина на Т.В.А.; за осъждане на Т.В.А. да заплати издръжка за общото им дете за минал период от м.юли 2019г. до датата на навършване на пълнолетие на детето 04.08.2020 г. 

Съдът е събрал като относими по делото представените писмени доказателства: ксерокопие на удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане №892/08.08.2002 г. от Община – Шумен, ксерокопие на трудов договор №3/30.09.2019 г., ксерокопие на жалба от Тюркан А. против Р.А. до ШРП пр. вх. №2035/03.09.2019 г., дубликат на удостоверение за сключен граждански брак от 15.11.2019 г., издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №0324/17.09.2000 г. от Община – Шумен;  представените с отговора писмени доказателства – ксерокопия на: удостоверение за сключен граждански брак от 17.09.2000 г., за което е съставен акт за граждански брак №324/17.09.2000 г. от Община – Шумен, жалба от Р.А. срещу Т.А. до ШРП, постановление за отказ да се образува наказателно производство от 22.11.2019 г. от ШРП вх. №1803/22.11.2019 г., удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане №892/08.08.2002 г. от Община – Шумен, договор от 26.07.2019 г. между Р.А. и Сдружение „Асоциация ЕС-О-ЕС жени и деца преживели насилие“ – гр. Нови пазар, извлечение от банкова сметка *** Т.А. – 7 стр. и оригинал на удостоверение за сключен граждански брак от 17.09.2000 г., за което е съставен акт за граждански брак №324/17.09.2000 г. от Община – Шумен представените с отговора на насрещната искова молба писмени доказателства – ксерокопия на: свидетелство за професионална квалификация, трудова книжка №38 на Т.А.; социален доклад изх. №ПР/Д-Н-НП/88-001/05.11.2020 г. от АСП ДСП – Нови пазар.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите, водени от ищцовата страна: Н.А.А., както и водените от ответната  страна: М.Ю.А. и А.Р. Х. – навършилото в хода на делото пълнолетие дете на страните.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна и правна страна, за което не се спори между страните:

Страните сключили граждански брак на 17.09.2000 г. Имат родено едно дете - А.Р. Х., р. на 04.08.2002 г. Съпрузите не оспорват, че бракът е изпразнен от своето съдържание и съществува само формално.

Между страните няма спор относно следните обстоятелства, които са от значение за делото, че: бракът е дълбоко и непоправимо разстроен; фактическата раздяла е от около 2 години; семейно жилище не притежават; фамилното име на съпругата следва да се възстанови от преди брака.

По делото има спор по въпросите относно вината.

Предвид горното, съдът намира, че по делото се установи липсата на фактическо съжителство, както и липса на контакти между съпрузите. Налице е ненормално протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Отчитайки  установеното изрично и категорично нежелание на съпрузите да възобновят съжителството си, съдът заключава, че бракът им е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение, емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и интересите, без реални перспективи за заздравяването му.

Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.

Съдът  приема, че  с  поведението  си ищцата и насрещен ответник е  допринесла за разстройството на  брачните  отношения, поради  което тя следва  да  понесе  отговорността  за  разтрогването  на  брака. Съпругата по време на брака е поддържала извънбрачни отношения с друг мъж, което по същество не се оспорва. Независимо, че се навеждат доводи да проблеми в отношенията на съпрузите, преди тези извънбрачни отношения, съдът  следва  да  обяви, че  вина  за  разстройството  на  брачните  отношения има ищцата и насрещен ответник. Посоченото се установява от разпита на свидетелите, които съдът приема и не следва да преповтаря.

По отношение на предявените искове за издръжка във връзка с чл.149 от СК, съдът приема следното:

Предявен е иск за издръжка за минало време, по смисъла на чл.149 от СК, от м.юли 2019г. до датата на завеждане на исковата молба – 15.11.2019г. по 150,00 лева месечно, както от датата на завеждане на исковата молба – 15.11.2019г. навършване на пълнолетие на детето 04.08.2020 г. по 180,00 лева месечно. Поначало издръжката се дължи само за бъдеще време. Но от това правило законодателят е допуснал едно изключение с разпоредбата на чл.149 от СК, според който издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяване на иска. По делото е установено, че страните не живеят заедно, а детето им живее при родителите на бащата от 20 юли 2019г. В хода на производството не се установиха доказателства, майката да е изпращала парични средства за издръжка на детето, с изключение на еднократна сума в размер на 140,00 лева за месец октомври 2019г. Бащата не е длъжен да доказва нуждата на детето за този период, за това съдът приема, че претенцията за издръжка за минало време е основателна за посочения период.

Съдът намира, по отношение на възможностите на задълженото лице, че по делото се установиха данни за минимални трудови доходи на майката за 2019г., като същата е в трудоспособна възраст и може да реализира доходи в размер на  минималната работна заплата. Едновременно с това не се установиха наличие на други задължения на ответника към други лица.

Предвид изложеното, както и съобразявайки нормативно установените задължения, съгласно които родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед нуждите му от издръжка, съдът намира, че за детето е необходима обща месечна издръжка в размер на 286,00 лева. Съдът приема за критерий, потребителският паричен разход необходим за издръжка, средно на един член на семейство в левове, като разходи в домакинствата в РБ, приет от НСИ през 2019г. Тази сума следва да се разпредели между родителите, съобразно с възможностите им.

В конкретният случай, съдът е на мнение, че са налице два периода, които трябва да бъдат съобразени, а именно за календарната 2019г. и 2020г., които са свързани с минималната работна заплата, предвид чл.142, ал.2 от СК. Предвид изложеното относно майката, съдът намира, че същата е следвало да участва в издръжката със сумата от 140,00 лева, са 2019г. и 152,50 за 2020г.,  който размер е съобразен с възможностите й. Посоченият размер е минимален, предвид чл.142, ал.2 от СК, но е съобразен с реализираните доходи в размер на минималната работна заплата.

Общо за процесния период от 20.07.2019г. от 04.08.2020 г. сумата е в размер на 1839,90 лева, като от 20.07.2019г. до 31.12.2019г. е в размер на 747,00 лева, а за периода от 01.01.2020г. до  04.08.2020 е в размер на 1092,92 лева. От общата сума в размер на 1839,90 лева, следва да бъде извадена сумата от 140,00 лева, платена еднократно от майката.

Крайната дължима сума за издръжка за минало време е в размер на 1699,90 лева. Исковата претенция по чл.149 от СК в останалата част до пълният й размер се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.

Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства.

Относно разноските:

Тъй като вина за развода има ответника,  то съгласно чл. 329, ал.1, изр.1 от ГПК разноските, направени от страните по делото, следва да останат  в негова тежест.

Предвид изхода на спора и представените доказателства за извършените от разноски съдът намира, че следва да присъди на насрещния ищец разноски в размер на 565,00 лв., съобразно уважената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за присъдените издръжки за минало време в размер на 66,80 лева.

По отношение на държавната такса за допускането на развода, съдът намира, че същата следва да бъде определена в размер на 50,00 лв., вносима от страна на ответника, на основание чл. 6, т.2  от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

         Водим от горното, съдът

                                              

Р     Е     Ш     И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 17.09.2000 г., с Акт за граждански брак №324/17.09.2000 г. от Община – Шумен между Т.В.А., ЕГН **********, с пост. адрес: ***     и Р.Х.А. ЕГН **********, с пост. адрес ***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има Т.В.А., ЕГН **********.

         ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си фамилно име М..

         КОНСТАТИРА, че страните са напуснали семейното жилище в гр.Шумен, ул.***.

         ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК Т.В.А., ЕГН ********** да  ЗАПЛАТИ на Р.Х.А. ЕГН **********, като баща и законен представител на А.Р. Х., роден на *** г. сумата от 1699,90 лева, представляваща дължима издръжка за периода от 20.07.2019г. от 04.08.2020 г., на основание чл.149 от СК, като  ОТХВЪРЛЯ  иска в останалата му част до пълният размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и  НЕДОКАЗАН.

КОНСТАТИРА, че Т.В.А., ЕГН ********** и Р.Х.А. ЕГН **********  не си дължат издръжка взаимно.

   ОПРЕДЕЛЯ  окончателна държавна такса по делото в размер на 50,00 /петдесет/ лв.

 ОСЪЖДА Т.В.А., ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Шумен, държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 66,80 лева, както и 5,00 лв. държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

          ОСЪЖДА Т.В.А., ЕГН ********** да заплати на Р.Х.А. ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 565,00 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му от страните пред Окръжен съд  - Шумен.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: