Номер 31205.10.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Русе
На 25.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Галина Магардичиян
Антоанета Атанасова
Секретар:Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20204500500450 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. Н. Н. от гр. Русе чрез адв. Л. П. АК Русе против
решение № 386/05.03.2020 г., постановено по гр. д. № 6651/2019 г. на Русенския районен
съд. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че е неправилен изводът на
първостепенния съд, че наложената на жалбоподателя глоба не е във връзка с изпълнение на
служебните му задължения. Излагат се доводи, че не е налице умишлена вина у работника
при извършеното от него нарушение. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да
бъде постановено друго, с което да се отхвърли предявеният срещу него иск. Претендират се
разноски пред двете инстанции.
Ответникът по жалбата „Европа - Транс 2001“ ЕАД е депозирал отговор по реда и в
срока по чл. 263 ГПК, в който взема становище за нейната основателност и прави искане тя
да не се уважава. Претендира разноски.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице - ответник, имащ процесуално
право на жалба, в законоустановения в чл. 259, ал.1 ГПК срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че решение
№ 386/05.03.2020 г., постановено по гр. д. № 6651/2019 г. на Русенския районен съд е
1
валидно, допустимо и правилно.
Съдът възприема изцяло установената от районния съд фактическа обстановка по
делото, както и направените въз основа на нея правни изводи. Изводите за допустимост и
основателност на предявения иск кореспондират с доказателствата по делото и правилно е
приложен материалния закон.
По делото не е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
което е прекратено. По време на изпълнение на трудовите задължения от страна на
ответника А. Н. същият е бил в командировка в чужбина като е извършвал международен
курс с повереното му превозно средство. От представеното в първата инстанция Решение на
Териториална митническа дирекция гр. Осиек, Хърватия от 23.03.2019 г. е видно, че на
ответника е наложена глоба от 40 500 куни за извършено от него нарушение, а именно:
управляваното от него МПС е било с повредена митническа пломба и в товарния му
автомобил са открити четири лица, граждани на Афганистан, които по незаконен начин се
опитали да влязат на тероторията на ЕС. В акта е посочено още, че ако глобата бъде платена
незабавно размерът й се намалява на 27 000 куни. Глобата е наложена лично на ответника, а
не на работодателя му, т. е. заплащането й се дължи от работника, а не от ищцовото
дружество. По делото не е спорно, че работодателят е предоставил на Н. сумата за глобата,
превеждайки я по негова банкова сметка.
При така изложеното, от анализа на събраните по делото доказателства в първата
инстанция се установява, че претендираната от ищеца сума от ответника не е във връзка с
изпълнение на трудовите му задължения, а за негови лични нужди - за изплащане на глобата,
която му е наложена. Поради това първоинстанционният съд правилно е квалифицирал
предявения от ищеца иск по чл. 59 ЗЗД, доколкото същият претендира връщане на сума, с
които Н. се е обогатил за сметка на обедняването на работодателя му. Правилен е изводът на
районния съд, че в случая се касае до отношения, излизащи извън рамките на
съществуващото между страните трудово правоотношение, тъй като липсва уговорка между
тях работодателят да е този, който ще заплаща глобите, наложени на работниците за
неизпълнение на техни законови задължения, независимо, че деянието за което ответникът е
глобен да е извършено при и по повод възложената работа. Поради това, въведените с
отговора на исковата молба възражения срещу иска, както и доводите във въззивната жалба,
касаещи липсата на умисъл у Н. при извършване на нарушението, както и обстоятелствата,
че същото е извършено при и при повод на възложената му работа са неотносими и не
следва да бъдат обсъждани. Налице е разместване на имуществени блага чрез даване на
сумата от 7350 лв. от ищеца на ответника, предназначени за заплащане на наложена му
лична глоба, за което липсва основание. Доказателствата по делото сочат, че глобата е
негово лично задължение, а не е задължение на работодателя му.
Обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба да
2
се остави без уважение.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество 432 лв. разноски
за платено от него адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 386/05.03.2020 г., постановено по гр. д. № 6651/2019 г.
на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА А. Н. Н. от ******* да заплати на „Европа - Транс 2001“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Мария Габровска“
№ 4, вх. Г, ет. 2, ап. 14, представлявано от Е. И. - *** сумата 432 лева –разноски за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3