Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1834 16.07.2019
година гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски
районен съд
ХVI граждански
състав
На
двадесети май две
хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при
секретаря Марина Димова
изслуша
докладваното от съдията Петрова
гражданско
дело № 3725/2018г.
и
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ 49, бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано от С.Н.Н. и Я.Я.Ч. против Т.Ч.Н. с ЕГН **********,***, с която се претендира установяването дължимостта на част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8/02.01.2018г. по ч.гр.д. № 9599/2017г. по описа на БРС, а именно: сумата 526.16 лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит № ********** от 28.07.2016 год., както и законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2017г. до окончателното й изплащане, както и осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 166,16 лева – представляваща неплатено договорно възнаграждение и сумата от 457,53 лева – неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Основание
на исковата претенция е неизпълнение на задължения по договор за потребителски
кредит № **********/28.07.2016г., сключен между страните по делото, за сума от
700 лева, със срок на погасяване: 24 месеца. Твърди се настъпила предсрочна
изискуемост на задължението на 02.08.2017г., за която ответникът е уведомен от
ищеца. Претендират се следните
суми: сума от 526,16 лева, представляваща главница по горния договор, сума от
166,16 лева, представляваща договорно задължение за изтегления кредит и сума от
457,53 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги.
Правното основание на иска е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
С подадения в срок отговор на искова
молба от назначения особен представител искът е оспорен като неоснователен.
Изложени са подробни съображения.
Предвид доказателствата и закона,
съдът намира следното:
Между страните
е сключен договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
**********/28.07.2016г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 700 лева,
а той се е задължил да му я върне, ведно с възнаградителна лихва в размер на 41.17
% ГЛП – /по 0.11 % на ден/. Според договора, ГПР е в размер на 49.87 %. Така
дължимата сума по кредита възлиза на 1038.48 лева. Уговорено е заплащането и на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 699.84 лева, платимо
също на вноски. Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги възлиза на 1738.32 лева, като всяка вноска е в размер на 72.43 лева, с
дата на погасяване – 20-ти ден от месеца, до 20.08.2018г.
В т.12.3 от ОУ към договора
е предвидено, че в случай, че кредитополучателят просрочи една месечна вноска с
повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо
кредитодателят да изпраща на съконтрахента си уведомление, покана, предизвестие
или други.
При негова
доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплащал в
срок уговорените вноски на ищеца, поради което следва да се приеме, че действително
– към 01.08.2017г., са били налице условия за прекратяване на договора и
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, както се сочи в исковата
молба.
Ищецът
се позовава на автоматично настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията
по договора за потребителски кредит, като твърди и че е уведомил ответника за
това с нарочно уведомително писмо от 02.08.2017г. Това писмо е представено с
исковата молба, но липсват доказателства да е било получено от ответника. Това обаче в случая е без значение, тъй като към датата на
приключване на устните състезания по делото цялото задължение е станало
изискуемо поради настъпил краен падеж на 20.08.2018г.
Следва да се посочи,
че т. нар. ”допълнителни услуги“ по договора за
кредит, всъщност, са част от възнаграждението за
предоставения заем, но са обособени самостоятелно с цел заобикаляне на
ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на
разходите. ”Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични
средства“, реално, не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсва
конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно –
следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните. Останалите ”допълнителни
услуги“ са свързани с усвояване и управление на кредита – приоритетно
отпускане, възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа.
Затова възнагражденията за тях са такива – по договора за кредит, което
противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, а клаузите, с които е уговорена дължимостта
им, са нищожни, на основание чл.21 от с. з. Но не само – понеже, както се каза,
касае се за възнаграждения по усвояване и отпускане на кредита, те следва да са
включени в годишния процент на разходите – чл.19, ал.1 от ЗПК. И макар това да не
е сторено, те – по естеството си, са част от същия. Но с тях се надвишава
ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което клаузите за дължимост на
възнагражденията за допълнителни услуги са нищожни и на друго основание, чл.19,
ал.5 от ЗПК. По тези съображения вземането по договора за допълнителни
услуги, не съществува и претенцията за сумата от 457,53 лева – неизплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги следва да се отхвърли.
Тук
следва да се посочи и че нормите, уреждащи
нищожността на сделките, са от императивен характер и за приложението им съдът следи
служебно. Когато страна се позовава на договор – ищецът черпи правата си от договор
за потребителски кредит, съдът е длъжен да провери неговата действителност и
без да има съответно позоваване – в този смисъл Решение № 384 от 02.11.2011г. на ВКС по гр. дело № 1450/2010г., I г. о. и
Определение № 483 от 08.10.2015г. на ВКС по гр. дело №
3383/2015г., I г. о.
Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави.
Към датата на
сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по
отношение размера на възнаградителната лихва. При положение, обаче, че се касае
за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически и се
ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният
размер на лихвата /било възнаградителна, било за забава/ е ограничен. Обратното
би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг.
Предвид това, в
съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва /за обезпечени кредити – двукратния/. В тази насока – решение №
906/ 30.12.2004г. по гр. дело № 1106/2003г. на ВКС, 2 г. о.; решение № 378/18.05.2006г.
по гр. дело № 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; решение № 1270/09.01.2009г. по гр. дело
№ 5093/2007г. на ВКС, 2 г. о.; определение № 901/10.07.2015г. по гр. дело №
6295/2014г. на ВКС, 4 г. о.
В случая уговореният
ГЛП от 41.17 % е в четири пъти по-висок размер от този на законната лихва,
поради което съответната клауза от договора за кредит се явява нищожна – на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави.
При това положение следва да се
приеме, че за Т.Н. е възникнало валидно задължение да заплати на ”Профи Кредит
България” ЕООД единствено
главницата по процесния договор за потребителски кредит. В исковата молба се
съдържа признание, че ответника е заплатил 594.80 лева. Това признание се
подкрепя и от представеното извлечение, в което е записано, че са платени 594.80
лева към 17.05.2018г. и остатъчното задължение е в размер на 1149.85 лева.
Видно от извлечението остават неплатени 526.16 лева главница по делото.
Искът по чл.422, ал.1 от ГПК е
основателен и следва да бъде уважен. Върху главницата се дължи законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане.
Претенцията за сумата от 166,16 лева
- представляваща договорно възнаграждение следва да се отхвърли, като
неоснователна.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото
производство от 331.75 лева и разноски в заповедното дело от 34.32 лева,
съразмерно на уважената част от иска.
По изложените съображения, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Ч.Н.
с ЕГН **********,***, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ 49, бл.53Е, вх.В,
ет.7, представлявано от С.Н.Н. и Я.Я.Ч., сумата от 526.16 лева /петстотин
двадесет и шест лева и шестнадесет стотинки/, представляваща главница, дължима
по договор за потребителски кредит № ********** от 28.07.2016 год., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 28.12.2017г.
до окончателното плащане, което вземане е част от предмета на заповед № 8/02.01.2018г.
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 9599/2017г. на БсРС.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения иск на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ 49,
бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано от С.Н.Н. и Я.Я.Ч. против Т.Ч.Н. с ЕГН **********,***,
за заплащане на сумата от 166,16 лева (сто шестдесет и шест лева и шестнадесет стотинки),
представляваща неплатено договорно възнаграждение по договор за потребителски
кредит № ********** от 28.07.2016 год. и на сумата от 457,53 лева (четиристотин петдесет и седем лева и петдесет
и три стотинки) – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
ОСЪЖДА Т.Ч.Н. с ЕГН **********,***, да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“България“ 49, бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано от С.Н.Н. и Я.Я.Ч., сумата от 331.75 лева /триста тридесет и един лева и седемдесет и пет
стотинки/ разноски в исковото производство и сумата от 34.32 лева /тридесет и четири лева и тридесет и две стотинки/ разноски по заповедното
дело.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
НД