РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Сливен, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
в присъствието на прокурора Р. Н. Р.
като разгледа докладваното от Мария Кр. Донева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20252200600437 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК, т.е. за
проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба от адв. Д. Д. от АК - С., като защитник
на подсъдимия П. Т. Д., против присъда № 111/07.07.2025г., постановена по
НОХД № 759/2025г. по описа на Районен съд - С.
С атакуваната присъда подсъдимият П. Т. Д. е признат за виновен в това,
че на 24.12.2024г. в с. Г., общ. С. управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № *******, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,51 на хиляда, установено по надлежен
ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARPM 0801,
след като е осъден с влязло в сила на 08.10.2020 г. споразумение от
08.10.2020г. по НОХД № 1289/2020г. на Районен съд С., имащо последиците
на влязла в сила присъда, за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 343б, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 54 от НК му е наложено
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА година, което на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалено с 1/3, като така определеното
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ е за срок от ОСЕМ месеца, което
подсъдимият Д. следва да изтърпи при първоначален ОБЩ режим и му е
наложено наказание „ГЛОБА” в размер на 500,00 лева, в полза на бюджета на
1
съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.
На основание чл. 343г от НК подсъдимия П. Т. Д. е лишен от право да
управлява МПС за срок от ЕДНА година, а на основание чл. 343б, ал.5 НК е
отнет в полза на държавата МПС-лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. №
*******, собственост на подсъдимия.
Подсъдимият е осъден да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 310.00 лева в полза на бюджета на
държавата по сметка на ОДМВР С..
С въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото
производство, присъдата на СлРС се атакува в частта й, с която на подсъдимия
е наложено ефективно наказание лишаване от свобода като същото се
определя като явно несправедливо предвид степента на обществена опасност
на деянието и на дееца. Изложени са доводи за наличие на предпоставките по
чл. 66 НК за определяне на наказание лишаване от свобода, чието изпълнение
да бъде отложено с изпитателен срок. Сочи се в жалбата, че съдът не е отчел
възрастта на подсъдимия, сравнително добрата му личностна характеристика,
критичното отношение към деянието, трудовата му активност, предвид което
да направи извод за прилагане на условно осъждане. Поддържа се, че при
определяне на изпитателен срок ще се разгърне напълно предупредителния
потенциал на условното осъждане, тъй като през цялото му времетраене ще
бъде реална възможността подсъдимият да изтърпи отложена санкцията
лишаване от свобода. Моли съдът да измени присъда № 111/07.07.2025г.
постановена по НОХД № 759/2025г. по описа на Районен съд – С. в частта, в
която подсъдимият е осъден на лишаване от свобода от осем месеца, което да
се изтърпи при първоначален „общ“ режим и вместо това да постанови на
основание чл. 66, ал.1 НК отлагане изпълнението на наказанието с
изпитателен срок.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа, че е уместно
прилагането на чл. 66 НК, тъй като към момента на извършване на деянието
вече е изтекъл изпитателния срок на предходно осъждане. Моли за изменение
на наложеното наказание.
Представителят на обвинението в съдебно заседание изразява
становище, че въззивната жалба е неоснователна. Поддържа, че присъдата на
РС-Сливен е правилна и законосъобразна, като наложеното наказание с
справедливо. Сочи, че правилно не е приложена разпоредбата на чл. 66 НК,
доколкото срещу подсъдимия е водено дело за причиняване смърт по
непредпазливост при управление на МПС. Моли за потвърджаване на
присъдата.
В даденото му право на лична защита и последна дума подс. Д. моли за
условно наказание.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивнaта
жалба, като взе предвид наведените съображения и изявленията на страните,
2
направени в с.з., като прецени наличния по делото доказателствен материал и
като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намери че първоинстанционният
съдебен акт е правилен и законосъобразен.
От фактическа страна:
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по
обвинителен акт срещу подс. Д. за престъпления по чл. 343б, ал. 2 НК, като
същото е протекло по реда на Глава Двадесет и седма – Съкратено съдебно
следствие.
На 24.12.2024г., около 09.30 ч., полицейските служители при ОД на
МВР- Сливен, сектор „Пътна полиция“ свидетелите С. Г. С., Й. К. К. и И. Н. Н.
били на работа като автопатрулен екип № 614 като следели за спазване на
обществения ред в с. Г., общ. С.. Те се придвижвали по ул. „Г. К.“, когато
забелязали пред тях да се движи лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. №
*******, който бил управляван от подс. П. Д., негова собственост, закупен на
09.12.2024г. В един момент подс. Д. продължил движението си с лекия
автомобил по ул. „О.“. Пред дом № * полицаите спрели водача на лек
автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ******* за проверка. Свидетелите С. С., Й.
К. и И. Н. установили самоличността на водача, а именно подс. Д..
Подсъдимият говорел завалено, лъхал на алкохол, при което полицейските
служители му казали, че ще му бъде направена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство. Подсъдимият се съгласил да бъде изпробван.
Св. Й. К. направил проверка на подс. Д. за употреба на алкохол с техническо
средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARPM 0801, като в 09.43 ч.
уредът отчел 1,51 промила алкохол в кръвта му. На подс. Д. бил съставен
талон за изследване, в който били записани резултатите от пробата с
техническото средство. Талонът за изследване му бил връчен в 10.20 ч., като
му било указано, че следва да се яви до 120 минути във ЦСМП „Д-р Иван
Селимински“ АД, гр. С., за да даде кръв за медицинско изследване за
установяване алкохола в кръвта му. Междувременно на място пристигнали
полицейските служители свидетелите И. Б. и П. П., които били повикани, за
да окажат съдействие. Те отвели подс. Д. в 11.00 ч. в ЦСМП „Д-р Иван
Селимински“ АД, гр. С., където пред св. д-р А. А. А. в 11.10 ч. подсъдимият
отказал да даде кръв за изследване, за което бил съставен протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В протокола било
записано казаното от обвиняемия, а именно че е употребил алкохол - бяло
вино. Междувременно на мястото на престъплението в с. Г., общ. С. била
извикана следствено-оперативна група начело с разследващ полицай, който
извършил оглед на местопроизшествие, обективиран в протокол от
24.12.2024г., с който бил иззет лекият автомобил „Фиат Пунто“ с рег. №
*******, с номер на рама *******************. С приемателно-предавателен
протокол № 762/24.12.2024г. автомобилът бил предаден на съхранение в склад
МПС при ОД на МВР-Сливен. На подс. Д. бил съставен АУАН серия GA № 2
3
1399955/24.12.2024г. за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП като с акта било
иззето и СУМПС № ***************. Административно наказателното
производство по съставения АУАН в частта относно нарушение на чл. 5, ал.3,
т.1 ЗДвП било прекратено с мотивирана резолюция № 24-0804
М000285/24.12.2024г., тъй като деянието съставлявало престъпление по
чл.343б, ал. 1 НК, за което било образувано настоящото дело.
От заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна
експертиза е видно, че стойността на лекия автомобил „Фиат Пунто“ с рег. №
******* е 850 лева.
Тази фактическа обстановка се възприема и от двете инстанции. В нейна
подкрепа са показанията на разпитаните по делото свидетели, експертно
заключение и приобщените по съответния процесуален ред писмени
доказателства, както и самопризнанията на подсъдимия. Установената
фактическа обстановка и преценката на доказателствения материал не се
оспорват от подсъдимия и защитата му, още повече, че производството е
протекло по реда на 27 от НПК – „Съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция“, както бе вече посочено, като
подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
От правна страна:
При така установеното законосъобразен е изводът на
първоинстанционния съд за осъществяване от обективна и субективна страна
от подс. Д. състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2 НК.
Първоинстанционната присъда се обжалва в частта за наложеното
наказание, което се определя като явно несправедливо.
На основание чл. 314 НПК въззивната инстанция проверява изцяло
правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните.
Въз основа на така извършената служебна проверка, ОС-С. констатира,
че диференцираната процедура по реда на Глава 27 е проведена
законосъобразно и при спазване на всички процесуални изисквания за
нейното приложение. Самопризнанията на подсъдимия са валидно дадени и
законосъобразно използвани от районния съд при постановяване на
присъдата. Същите се потвърждават от приобщените по делото събрани в хода
на досъдебното производство свидетелски показания, писмени доказателства
и заключение на вещо лице.
Въз основа на така прието за установено от фактическа страна и
съответно изложено в мотивите към присъдата, първоинстанционният съд е
направил законосъобразния извод, че с извършеното от подсъдимият Д. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.343б ал.2 от НК, тъй като на 24.12.2024г. в с. Г., общ. С.
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.
№ *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно
4
1,51 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“ с фабричен № ARPM 0801, след като е осъден с влязло в сила
на 08.10.2020г. споразумение от 08.10.2020г. по НОХД № 1289/2020г. на
Районен съд С., имащо последиците на влязла в сила присъда, за деяние по чл.
343б, ал. 1 от НК.
Настоящата инстанция споделя констатациите на районния съд, че
безспорно е установено както авторството на деянието, така и виновното
поведение на подс. Д..
Действително от събраните по делото доказателства по несъмнен начин
се установи, че подсъдимият Д. на 24.12.2024г. е употребил алкохол, както и че
около 09:30 часа на същата дата той се е движел по ул. „Г. К.“, а след това по
ул. „О.“ в с. Г., управлявайки лек автомобил марка „Фиат Пунто“ с peг. №
*******. По несъмнен начин е установено и това, че при проверката на подс.
Д., извършена от служителите на реда с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“ концентрацията на алкохол е била в размер на 1,51 промила,
като подсъдимият е отказал кръвна проба, за което бил съставен протокол. По
този начин концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена
по надлежния ред, съгласно Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, а именно чрез техническо средство, по арг. от чл. 6, ал.10
от Наредбата, както правилно е отбелязал районният съд.
Няма спор и по отношение на съставомерността на деянието на
подсъдимия Д. и от субективна страна. Той го е извършил с пряк умисъл, тъй
като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел много добре,
че е употребил алкохол, но е решил да управлява по улиците на с. Г. лекия
автомобил „Фиат Пунто“ с peг. № *******. Управлявайки автомобила си е бил
спрян за проверка от служители на ОД на МВР - С. на ул. „О.“ в селото и се е
установило, че е употребил алкохол.
Подсъдимият и защитата му не оспорват факта на извършване на
описаното по-горе деяние, неговата съставомерност и правната му
квалификация. Във въззивната жалба липсва оплакване за нарушаване на
материалния закон при постановяване и обосноваване на присъдата, такива
възражения не се навеждат и в хода на производството пред настоящата
инстанция.
Оплакванията в жалбата касаят индивидуализацията на наказанието и
по-конкретно налагането на ефективна присъда, като искането е наказанието
лишаване от свобода да бъде отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен
срок.
По отношение на наложеното наказание РС-Сливен е наложил
минималното такова от една година лишаване от свобода, като правилно е
приложил разпоредбата на чл. 58а НК и е намалил така постановеното
наказание с 1/3 или подсъдимият е осъден на осем месеца лишаване от
5
свобода, които да изтърпи при първоначален общ режим. Наред с лишаването
от свобода е наложено кумулативно наказание глоба също в минимален
размер от 500 лева, а на основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от право
да управлява МПС за срок от една година. На основание чл. 343б, ал.5 в полза
на държавата е отнето МПС, което подсъдимият е управлявал с концентрация
на алкохол в кръвта над допустимите от закона норми.
Съдът намира така определеното наказание за справедливо и напълно
съответстващо на обществената опасност на деянието и на дееца при преценка
на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства поотделно и в
тяхната съвкупност. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да
се отчете съдебното минало на подсъдимия, а като смекчаващо - оказаното
съдействие в хода на досъдебното производство, както е отбелязала първата
инстанция. Правилно районният съд не е отчел самопризнанието като
самостоятелно смекчаващо отговорността обстоятелство в унисон с
постановките на ТР № 1 от 06.04.2009г. на ОСНК на ВКС. Въззивната
инстанция споделя извода на районния съд за налагане на санкция в
минимален размер, като намира за справедлив и наложеният минимален
размер на кумулативното наказание глоба.
Във връзка с разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НПК, не са налице условията
за приложение на чл. 55 НК. В принципен план приложението на чл. 55 от
НК зависи от две предпоставки - наличие на изключителни и/или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, както и на факта, че и
най-лекото, предвидено в закона наказание, се оказва несъразмерно тежко
спрямо вменената престъпна дейност и личността на дееца. Съдът приема, че
не следва да се прилага нормата на чл. 55 НК, доколкото не са налице
изключителни и/или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства в
конкретния случай, като оказаното съдействие съдът не отчита като
изключително такова.
Що се отнася до налагането на ефективно наказание и неприлагането на
чл. 66 НК, районният съд не е допуснал нарушение на закона. В мотивите на
първоинстанционния акт изчерпателно и подробно са развити доводи за
липсата на основание за отлагане изпълнението на лишаването от свобода с
изпитателен срок. На първо място това е преценено като нецелесъобразно с
оглед предишното осъждане за престъпление по чл. 343б, ал.1 НК с влязло в
сила на 08.10.2020г. споразумение от 08.10.2020г. по НОХД № 1289/2020г. на
Районен съд Сливен и липсата на поправяне и превъзпитание у подсъдимия,
извод, с който и настоящата инстанция се солидаризира.
На следващо място от страна на районния съд са изложени аргументи и
за липсата на формалните предпоставки за приложението на института на
условното осъждане, които са в пълно съответствие със закона по следните
съображения:
Една от формалните предпоставки за приложението на чл. 66 НК наред с
изискването наложеното от съда наказание да е до три години лишаване от
6
свобода, е лицeтo да нe e ocъждaнo нa лишaвaнe oт cвoбoдa зa пpecтъплeниe
oт oбщ xapaĸтep преди настоящото осъждане или макар и осъждан на
лишаване от свобода за такова престъпление, да е бил реабилитиран. Именно
на второто условие подсъдимият не отговаря, както правилно е заключил
районният съд.
Видно от приложената по делото справка за съдимост с влязла в сила на
06.07.2016г. присъда от 20.06.2016г., постановена по НОХД № 803/2016г. по
описа на Районен съд – С., подсъдимият е бил осъден за деяние по чл. 330, ал.
1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, извършено на 03.10.2015г., за което му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири
месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК, било отложено
за изпитателен срок от четири години. За това осъждане подсъдимият е
реабилитиран по право по реда на чл. 86, ал.1. т.1 НК, като реабилитацията е
настъпила на 06.07.2020г., тъй като в изпитателния срок не е извършил друго
престъпление.
Със споразумение от 08.10.2020г. по НОХД № 1289/2020г. на Районен
съд-С., в сила от същата дата /08.10.2020г./, имащо последиците на влязла в
сила присъда, подс. Д. е бил осъден за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК,
извършено на 22.09.2020г., за което му било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от четири месеца, изпълнението на което, на основание чл.
66, ал.1 НК, било отложено за изпитателен срок от три години, както и
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от една година. Наказанието лишаване от правоуправление било изтърпяно на
22.09.2021г.
Съгласно чл. 86, ал.2 НК реабилитация по право не настъпва за
престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж
реабилитирано. Това важи и в хипотеза, в която престъплението е извършено,
след като лицето е било веднъж реабилитирано, независимо, че по втората
присъда е било осъдено условно и изпитателният срок е изтекъл. Нова
реабилитация няма да настъпи по право, на основание чл. 86, ал.1, т.1 НК с
изтичане на изпитателния срок по втората присъда /Решение № 955 от
21.09.1976г. по н.д. № 816/1976г., III НО, ВКС/. Такава може да бъде
постановена от съда или да настъпи след изтичане на по-дългите срокове за
пълна реабилитация по чл. 88а НК.
Ето защо, за извършеното на 22.09.2020г. деяние реабилитация по право
на основание чл. 86, ал.1, т.1 НК с изтичане на изпитателния срок не може да
настъпи. Доколкото няма данни за постановена реабилитация от съда /чл. 87,
ал.1 НК/, за да настъпи такава следва да изтекат по-дългите срокове по чл. 88а
НК. Съгласно чл. 88а, ал.3 НК срокът на реабилитация за горепосоченото
деяние започва да тече от изтичането на изпитателния срок или от 08.10.2023г.
Този срок на основание чл. 88а, ал.1, вр. чл. 82, ал.1, т.4 НК е пет години или
същият изтича на 08.10.2028г. От това следва, че до тази дата реабилитация за
престъплението по НОХД № 1289/2020г. на Районен съд-Сливен не е
7
настъпила. Деянието по настоящото производство е извършено на
24.12.2024г., т.е. преди изтичането на по-дългия срок за реабилитация по чл.
88а, ал.1, вр. чл. 82, ал.1, т.4 НК. Предвид това, налице е пречка за
приложението на института на чл. 66 НК, доколкото не е изпълнено
условието за липса на ocъждaне нa лишaвaнe oт cвoбoдa зa пpecтъплeниe oт
oбщ xapaĸтep преди настоящото осъждане. Като е достигнал до същите изводи
районният съд е постановил законосъобразен акт.
Освен това, дори и да не беше налице липсата на една от формалните
предпоставки за приложението на чл. 66 НК, настоящият състав споделя
извода на районния съд за необходимостта от ефективно изтърпяване на
наказанието с оглед постигане целите на същото. Подсъдимият е осъждан
веднъж за престъпление по чл. 343б, ал.1 НК, като изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода е било отложено с изпитателен
срок. Това наказание обаче не е подействало възпиращо и превъзпитателно,
като подсъдимият отново управлява МПС с алкохол в кръвта, предвид което за
постигане целите на наказанието е необходимо ефективно наказание.
В съответствие с тежестта на извършеното и обществената опасност на
дееца е и наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година. Въззивната инстанция намира срока за
справедлив, имайки предвид, че това е второ извършено от подсъдимия
престъпление против транспорта и в частност управление на МПС след
употреба на алкохол. За предходното деяние също му е наложено такова
наказание, което очевидно не е повлияло за поправянето на Д.. Следва да се
отбележи, че срокът от една година е съобразен и с ограничението по чл. 49,
ал.2 НК и не надвишава извън законоустановените граници наказанието
лишаване от свобода.
В съответствие с разпоредбите на чл. 343б, ал.5 НК е и отнемането в
полза на държавата на лек автомобил марка „Фиат Пунто“ с peг. № *******.
Въззивният съд, след цялостна служебна проверка на постановения
съдебен акт, по отношение законосъобразността, съобразно изискванията на
чл. 313 и чл. 314 от НПК, не намери основания за изменяне или отмяна на
обжалвания акт. Предвид изложеното, присъдата следва да бъде потвърдена
изцяло.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 111/07.07.2025 г., постановена по
НОХД № 759/2025 г. по описа на Районен съд - С..
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9