№ 79616
гр. София, 04.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110143683 по описа за 2021 година
В срока за въззивно обжалване е била подадена жалба с вх. № 144660/30.04.2024г. от
ответника по делото „Съркълс България“ ЕООД. С нея се иска отмяна на решението в
мотивната му част, като се претендира да бъде признато за осъществено от ищцата и
дисциплинарното нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ – неявяване на работа за дните
26.04.2021г. и 27.04.2021г.
С решението по делото съдът е признал дисциплинарното уволнение на В. К. В. за
законно, като е отхвърлил искът ѝ то да бъде отменено.
При гореописаната фактическа обстановка съдът намира, че не е налице правен
интерес от обжалване на решението от страната, в чиято ползва е било постановено.
На първо място съдът не споделя изолираното становище обективирано в соченото от
страната Решение № 141/14.07.2016г. по гр.д. № 7446/2014г. на ВКС, IV г.о., ГК. –
докладчик Борислав Белазелков. Съгласно чл. 290, ал. 3 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г./
решенията по чл. 290 на ВКС не представляват задължителна съдебна практика. Ето защо
настоящият съдебен състав не е обвързан с посоченото от жалбоподателя решение. Още
повече, от мотивите на това решение се извежда, че е възможно да съществуват случаи,
пори които диспозитивът да удовлетворява като резултат страната само формално. Съдът
намира, че настоящият случай не е такъв. Признанието на дисциплинарното уволнение за
законно, независимо дали по едно от посочените или по всички дисциплинарни нарушения,
удовлетворява ответното дружество не само формално, но и реално. Също така следва да се
посочи, че настоящият случай не е сред изброените такива в горецитирания акт, при които
състава на тогавашното IV г.о. е сметнал, че формално удовлетворената страна има правен
интерес от обжалване на решението в мотивната му част.
Напротив, съдът се присъединява и поддържа задължителната за него практика,
обективирана в т. 18 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК НА ВКС.
Съгласно това тълкувателно решение страната не може да обжалва само мотивите на
решението, когато то я удовлетворява като резултат. Становището, че мотивите подлежат на
1
самостоятелно обжалване, се свързва с възможността те да бъдат източник на правни
последици наред с диспозитива на решението. Щом като по отношение на съдържащите се в
тях констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по
преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са
елемент от спорния предмет, те не могат да бъдат обект на обжалване отделно от
решението.
Съдът счита, че в настоящия случай се намираме в горепосочената хипотеза, при
която диапозитивът удовлетворява жалбоподателя. Ето защо съдът намира, че „Съркълс
България“ ЕООД няма правен интерес да обжалва посочения съдебен акт, поради което
въззивната му жалба следва да бъде върната.
Така мотивиран и на основание чл.262, Софийският районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА въззивна жалба с вх. № 144660/30.04.2024г., подадена от „Съркълс
България“ ЕООД, срещу Решение №6081/03.04.2024г. по гр.д. № 43683/2021г. по описа на
СРС, ІІ ГО, 57-ми състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 1-
седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Препис от разпореждането да се връчи на жалбоподателя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2