Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 412
гр. ВРАЦА,30.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение, в
публичното заседание на 08.11.2019г., в състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка Т.Петроваа
Мл.с:Магдалена Младенова
в присъствието на:
прокурора секретар Г.Емилова,
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр. дело
N` 453 по
описа за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от 05.07.2019г.,подадена от „Карго Планет“ ООД гр.София,чрез
процесуален представител адв.П.Г. от САК,срещу решение на РС гр.Враца от
31.05.2019г.,постановено по гр.д.№ 728/2019г,с което е отхвърлен предявения от
въззивника установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК,
за установяване по отношение на страните,че въззиваемите дължат на
въззивника вземане по запис на заповед
от 29.03.2016г.,за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№ 4584/2018г.по описа на РС Враца. Поддържа се във въззивната жалба,че
решението е необосновано и неправилно – постановено при неправилно приложение
на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални
нарушения от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на съдебния акт ,и решаване на спора по същество от
настоящата инстанция с уважаване на предявения от въззивника иск. С въззивната
жалба се иска събиране на нови доказателства-назначаване на нова
съдебно-счетоводна експертиза с конкретно поставени задачи,което искане е
уважено от въззивния съд на основание чл.266 ал.3 ГПК.
Противните страни оспорват въззивната жалба.Молят
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.Нямат доказателствени искания.
Настоящият
състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в
процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същестно същата се явява
неоснователна.
Пред първоинстанционния съд „Карго Планет“ ООД гр. София е
предявило срещу „Вратица-Враца“ АД
гр.Враца и И.Г.К. *** иск за установяване дължимост на суми по запис на
заповед,издаден в полза на въззивника ,предмет на издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 428/2019г.по описа на РС Враца и правно основание чл.422
ал.1 ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 505 и чл. 372 ал. 1 от Търговския закон.В исковата молба се твърди, че на 29.03.2016 г. първият ответник е издал в
полза на ищцовото дружество запис на заповед, с който се е задължил безусловно
да плати без протест и разноски на поемателя „Карго Планет“ ООД на падежа – 15.05.2016 г. сумата
7 500 лв. ,а вторият ответник е авалирал задължението по записа на заповед.Поради
неизпълнението на ответниците-солидарни длъжници, на 23.10.2018 г. ищецът подал
срещу същите заявление по чл. 417 от ГПК, било образувано ч. гр. дело № 4584/2018
г. на Врачански районен съд, като с разпореждане по същото съдът уважил
заявлението и издал заповед №
2856/24.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от същата дата. В срока по чл. 414 ГПК ответниците подали възражение
срещу заповедта за изпълнение, поради което е предявен настоящия иск.
В срока по чл. 131
от ГПК от страна на ответниците „Вратица-Враца“ АД гр. Враца и И.Г.К. е
постъпил писмен отговор, с който се оспорват исковете. Твърди се, че ищецът и
първият ответник са били в трайни търговски взаимоотношения от 2011 г.,
свързани единствено и само с извършвани от ищеца превози на стоки на първия
ответник главно за Германия и много рядко – в България. Между ищеца и първия
ответник за всяка поръчка на транспорт се осъществявала кореспонденция за
уточняване на всички подробности, след което ищецът, като превозвач, изпращал
на първия ответник като товародател,
номера на съответните камиони и конкретната дата на товарене по електронната
поща, като и ищецът издавал и съответните фактури за услугата. За процесния
запис на заповед се поддържа, че е издаден от първия ответник и е авалиран от
втория единствено за обезпечаване на задължението на „Вратица-Враца“ АД гр.
Враца към „Карго Планет“ ООД гр. София по договор за превоз на товари за
превози, извършени в периода от 25.03.2016 г. до 07.04.2016 г. По същия договор
страните били постигнали съгласие плащането да се извърши 30 дни след
доставянето на стоките в крайната точка, а за гарантиране на изплащането на
задължението първият ответник, като товародател, издал процесния запис на
заповед, а вторият ответник, като представляващ товародателя, авалирал същия.
„Карго Планет“ ООД гр. София, като превозвач, издал за извършените услуги
фактура № **********/05.04.2016 г. и фактура № **********/14.04.2016 г. на обща
стойност 7 500,00 лева с ДДС, която сума била изцяло изплатена от
„Вратица-Враца“ АД гр. Враца с банков превод на 14.05.2016 г. Двамата ответници
считат претенцията за погасена чрез плащане още през 2016 г.
Установено е от приложеното заповедно производство – ч. гр. дело №
4584/2018 г.,че е издаден запис на заповед от 29.03.2016 г. с падеж на плащане
15.05.2016 г., с който ответникът „Вратица-Враца“ АД се е задължил да заплати
на ищеца „Карго Планет“ ООД сумата 7 500,00 лв., а ответникът И.К. е авалирал
задължението.С нотариална покана с рег. № 5625/31.07.2018 г. на нотариус В.В. с
рег. № 338 в Нотариалната камара, връчена редовно на „Вратица-Враца“ АД на
03.09.2018 г., е даден на издателя на записа на заповед тридневен срок за
доброволно изплащане на задължението по същия.
От кореспонденция между страните по факс и имейл /стр. 20-27 от делото/, се
установява, че страните са били в търговски взаимоотношения помежду си по повод
договор за превоз на стоки, по силата на който ищецът „Карго Планет“ ООД се
задължил да превози по направление България-Германия товари на „Вратица-Враца“
АД с два камиона с рег. № СА 3702 СХ и С 3324 ЕК (комплектен хенгер с обем около
117 куб. м. и групажен с необходим обем около 62 куб. м.) в периода
01-14.04.2016 г., а товародателят се задължил да заплати цена за услугата в
размер на 7 500 лв. с ДДС.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,от
заключението на която се установява, че ищецът е издал фактура №
**********/05.04.2016 г. на обща стойност 4 260 лева с ДДС и фактура №
**********/14.04.2016 г. на обща стойност 3 240 лева с ДДС с основание
„транспортно навло“, съдържание „комплектен товар шевни изделия“ и получател
„Вратица-Враца“ АД. С преводно нареждане от 14.06.2016 г. „Вратица-Враца“ АД е
превела сумата 7 500 лева на „Карго Планет“ ООД с основание „плащане по
фактура № **********/14.04.2016 г.“. В счетоводствата и на двете дружества този
превод е надлежно осчетоводен и с него са погасени задълженията по фактура №
**********/05.04.2016 г. и фактура № **********/14.04.2016 г. В счетоводството
на „Карго Планет“ двете фактури са осчетоводени коректно като вземане по
дебитна сметка 411 „Клиенти“ по аналитечната партида на „Вратица-Враца“ АД и
като приход по кредита по сметка 703 „Приходи от продажби на услуги“, начислено
е задължение по кредита на сметка 543/2 „Начислено ДДС за продажби“, фактурите
са описани в дневниците за продажби за месец април 2016 г. и е подадена
справка-декларация по ЗДДС. В счетоводството на „Вратица-Враца“ АД двете
фактури са осчетоводени коректно като задължение по кредита по сметка 401
„Доставчици“ по аналитичната партида на „Карго Планет“ ООД и са отчетени като
разход по сметка 602 „Разходи за външни услуги“ и начислен данъчен кредит в
размер на 20% по сметка 453/1 „Начислен ДДС за покупки“. И двете дружества са
регистрирани по ЗДДС и са описали фактурите в дневниците си за покупки,
съответно продажби.
По делото са събирани и гласни доказателства .
Свидетелката А.Б. дава показания, че процесните две фактури са издадени от
ищеца и за сумите по тях има издаден запис на заповед. „Карго Планет“ ООД
извършвал транспортите на „Вратица-Враца“ АД от 2013 г. до 217-2018 г. В началото
транспортните услуги били заплащани авансово, но считано от пролетта на 2016 г.
управителите на двете дружества се разбрали за разсрочено плащане, при условие,
че се издаде запис на заповед, който да служи като гаранция на бъдещата
съвместна работа.
Свидетелката К.А. заявява, че през месец март 2016 г. „Вратица-Враца“
поискало отложено плащане и молбата била удовлетворена срещу издаване на запис
на заповед, който бил гаранция за вземанията на „Карго Планет“ ООД и по бъдещи
транспорти, до някакъв кредитен лимит, съвпадащ със сумата по записа на
заповед.
Свидетелката П.А. заявява, че процесният запис на заповед е издаден по
повод доставка на стоки на „Вратица-Враца“ АД до Германия и подписан от И.К.
само като управител на „Вратица-Враца“, като имало 30-дневна отсрочка за
плащане, съвпадаща с падежа на записа на заповед. Задължението било платено
един ден преди падежа. И.К. искал да бъде върнат записа на заповед, но му било
отказано.
Свидетелката Е.Ц. споделя, че записът на заповед е издаден за задължението
по превоз с два камиона до Германия, за същото задължение са издадени двете
фактури, които са погасени с 30 дни отсрочка.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани
доказателства,първоинстанционният съд приел предявения иск за неоснователен и
недоказан и го отхвърлил.Въззивната инстанция възприема крайните фактически и
правни изводи на първата,и намира,че решението и е постановено при правилно
приложение на материалния закон и доказателствата по делото,като на основание
чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Предмет на делото
при предявен установителен иск по реда на чл. 422 ал. 1 от ГПК в хипотезата на
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т. 9 от ГПК е съществуване на
вземането, основано на запис на заповед. При въведени от страните твърдения или
възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното
правоотношение, като всяка от страните
доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията, и са
обуславящи за претендираното, съответно отричано право – за съществуването или
несъществуването на вземането по записа
на заповед. В това производство ищецът – кредитор доказва вземането си,
основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна
запис на заповед, подлежащ на изпълнение.При направено възражение или твърдение, основани на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,
това правоотношение подлежи на изследване от съда, доколкото относителното
възражение би имало за последица погасяване на вземането по записа на заповед.
В процесния случай
твърдение за наличие на каузално правоотношение е въведено от ответника
„Вратица-Враца“ АД още с възражението по чл. 414 от ГПК, където е посочено, че
записът на заповед е издаден по повод извършени транспортни услуги, които са
заплатени преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. С отговора по чл.
131 от ГПК също се поддържа наличие на договор за превоз на стоки между
страните.
Безспорно е между
страните,че записът на заповед и авала от външна страна са редовни и съдържат
изискуемите от ТЗ реквизити.
Установено е от писмените доказателства по делото
във връзка с водената кореспонденция между страните,предвид разп.на чл.293 ал.4 ТЗ и обстоятелството, че ищецът и
първият ответник са търговски дружества, че страните са обвързани от сключен през месец март 2016 г. договор за
превоз на стоки с товародател „Вратица-Враца“ АД и превозвач „Карго Планет“
ООД, цената по който е 6 250 лева без ДДС или 7 500 лева с ДДС.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че и двете търговски дружества са осчетоводили фактура №
**********/05.04.2016 г. и фактура № **********/14.04.2016 г., издадени именно
за тези транспортни услуги, включили са ги в дневниците си по ЗДДС, а общата
дължима по тях сума 7 500 лева с ДДС е погасена на 14.06.2016 г. С осчетоводяването на фактурите и приемането на плащането
именно с посоченото в преводното нареждане основание „Карго Планет“ ООД е
признало плащането по договора за превоз от месец март 2016 г. между страните.
Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 301 от ТЗ се налага извод, че „Карго
Планет“ ООД е потвърдил основанието за плащането, тъй като не се е
противопоставил веднага след узнаването.
Показанията на св.А.Б. и К.А. са в смисъл,че записът на заповед бил
издаден не с оглед обезпечение задълженията на ответниците по конкретен
договор,а за обезпечение на всички бъдещи задължения на първия ответник.Показанията
на св. П.А. и Е.Ц. пък са в смисъл, че процесният запис на заповед е издаден
именно по повод договора за превоз на стоки от март 2016 г. Транспортът на стойност
7 500,00 лева е реално извършен,и е именно на стойност 7 500,00 лева
с ДДС.Ищецът не е представил доказателства, че между страните е имало други
договори за превоз, по които цената да е била 7 500 лева с ДДС.
С оглед изложеното се налага извод, че задължението
по процесния запис на заповед съвпада със задължението по договора за превоз на
стоки от март 2016 г., като същото задължение е своевременно погасено още през
май 2016 г., при което предявеният иск
се явява неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.С оглед посочената дата като падеж в записа на заповед –
15.05.2016г.,пълното съвпадение на сумите по записа на заповед и задължението
по двете фактури от 2016г.,цитирани по-горе-7500лв.,заплащане на дължимите суми
по договора за превоз от м.март 2016г. един ден преди датата на падежа по
записа на заповед ,дават основание на настоящия състав да приеме,че записът на
заповед е издаден за обезпечение задълженията на първия ответник по договора за
превоз от м.март 2016г.,а не за обезпечение на всякакви бъдещи задължения на
този ответник,в който смисъл са и показанията на св.А. и Ц..Доводите на
въззивника в тази насока – че процесния запис на заповед обезпечавал всякакви
бъдещи задължения на първия ответник към ищеца са неоснователни и недоказани,още
повече,че такива доводи и твърдения не са въведени и поддържани пред първата
инстанция,а се навеждат едва с въззивната жалба.
Като е стигнал до същите правни изводи
първоинстанционния съд е постановил правилно решение,което следва да бъде потвърдено.Въззивната
жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Направеният по горе извод се подкрепя и от
доказателствата,събрани пред въззивната инстанция.От допълнителното заключение
на счетоводната експертиза,неоспорено от страните,което се възприема и от съда,
се установява,че първият ответник няма непогасени задължения към ищеца до м.май
2017г.Непогасените задължения на първия ответник към ищеца са единствено по два
бр.фактури,издадени от ищеца-въззивник,на обща стойност 8316 лв.с
ДДС,които,обаче ,предвид и изложеното по-горе по никакъв начин не могат да се
свържат с издадения запис на заповед.
При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемите
сумата 400 лева-внесен адвокатски хонорар .
Водим от горното,ВрОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението на РС Враца от 31.05.2019г.,постановено по гр.д.№ 428/2019г.
ОСЪЖДА „Карго Планет“ ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София да заплати на „Вратица-Враца“
АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул.
„Индустриална“ № 7 и И.Г.К. с ЕГН ********** *** сумата 400,представляваща
разноски по делото пред въззивна инстанция – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........