Решение по дело №963/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР и е образувано по повод постъпила касационна жалба от Д. Т. Л.- мл. инспектор в група „Патрулно-постова дейност“ в сектор „Охранителна полиция“ при Първо РУ на ОДМВР- Бургас, против решение № 212 от 21.03.2025 г. по АНД № 112/2025 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за непълнота на съдържащите се в заповедта фактически констатации и се сочи, че издателят на заповедта лично е установил отправените от задържаното лице закани към групата младежи пред денонощния магазин. Наред с това се сочи, че фактическите основания за издаване на оспорената заповед са подробно описани в приложената докладна записка с рег. № 431р-39943/30.12.2024 г., в която е отразено, че след разпореждането за преустановяване на всяка словесна и физическа саморазправа, Б. е продължил да отправя закани към същите лица и опитал да налита на бой, поради което е бил отведен в помещение за задържане. По същество се иска отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на заповедта за задържане.

С отговор на касационната жалба ответникът заявява становище за неоснователност на същата и моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.

В съдебното заседание касаторът не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. С писмено становище заявява, че поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, извършени от насрещната страна.

Процесуалният представител на ответника оспорва касационната жалба. Не сочи нови доказателства. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение, като счита, че същото е законосъобразно.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

С решението, предмет на касационната проверка, е отменена заповед с рег. № 431 ЗЗ-554 от 30.12.2024 г., издадена от Д. Т. Л.- мл. инспектор в Първо РУ на ОДМВР- Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържан И. В. Б. с [ЕГН] за срок от 24 часа. Прието е от съда, че оспорената заповед е издадена в предвидената от закона форма, от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност. Прието е също, че заповедта съдържа задължителните реквизити, но в нея „привидно“ са изложени фактическите основания за задържането- отправянето на заплахи и закани по отношение на лица от мъжки пол, като „фактическото описание покрива признаци на престъпление“, но, „с оглед конкретиката на случая, това фактическо описание не е достатъчно, за да бъде гарантирано правото на защита“ на задържаното лице. Според съда не става ясно за кои действия на жалбоподателя е съставена заповедта- за тези, предхождащи идването на полицейските служители, или за действия, които са осъществени след този момент. На следващо място е отбелязано в мотивите на съдебното решение, че фактите, „които се установяват в преписката, не подкрепят извода на административния орган, че задържаният е евентуален извършител или съпричастен към престъплението, описано в заповедта“, като в тази връзка се сочи, че според дадени от свидетели сведения, обиди и заплахи са били отправени само към органите на реда.

Според настоящия касационен състав решението е неправилно.

Оспорената заповед за задържане е надлежно мотивирана от административния орган. С нея е разпоредено на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР задържане за срок до 24 часа на ответника по касационната жалба И. В. Б. в помещение за временно задържане. Като фактическо основание за задържането се сочи в съобразителната й част, че на 30.12.2024 г. в 01:00 часа, в [населено място], на [улица], пред денонощен магазин „Тришър“ е отправил закани и заплахи към лица от мъжки пол. Изложените съображения по мнение на настоящия съдебен състав са достатъчни за осигуряване правото на защита на задържаното лице, доколкото задържането е осъществено по време на извършване на описаните действия и с оглед тяхното преустановяване. Наред с това, релевантните обстоятелства са подробно описани в съставената по случая докладна записка от полицейски инспектор Д. Т. Л., приложена в административната преписка. Следва да се посочи, че по своята правна същност задържането по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка, за чието прилагане не е необходимо да са установени в пълнота обстоятелствата, при които е извършено деянието. Предпоставка за задържането е наличието на данни, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. В разглеждания случай тази предпоставка е налице.

От данните по делото е видно, че на 30.12.2024 г. около 00:45 часа, минавайки покрай магазин „Тришър“ в [населено място] на [улица], И. Б. е забелязал паркиран върху тротоара мотоциклет, заобиколен от множество лица на млада възраст. По повод отправена от него забележка за неправилно паркираното превозно средство и заявен от водача С. М. отказ да го премести незабавно, между тях възникнал спор. За извършеното нарушение на ЗДвП и възникналия спор Б. подал сигнал чрез единния европейски номер за спешни повиквания- 112. М. М. заявил, че ще премести мотоциклета и запалил двигателя. За да предотврати преместването му, пред него застанала свид. Ф. Г. С.- Ц.- съпруга на Б., но последният я избутал и сам препречил пътя на мотоциклета, в резултат на което паднал на тротоара, заедно с движещото се вече превозното средство и неговия водач. С. от своя страна ударила шамар на присъстващия на място свид. Х. П.. По същото време пристигнали и служители на Първо РУ при ОДМВР- Бургас, по повод подадения от Б. сигнал. При пристигането им на място същите забелязали, че последният е хванал момче на възраст около 18-20 години и го дърпа за якето. Разпоредили на всички участници да прекратят словесния и физическия контакт. Разпореждането било изпълнено от по-младия участник в спора, който се отдръпнал настрани, заедно с останалите присъстващи на място лица, но Б. продължил да отправя закани към групата младежи, бил агресивен и „налитал на бой“, приканвал ги с думите „елате да видите какво ще ви се случи, ще ви пребия“. Проявил агресия и към полицейските служители: „какви сте вие, знаете ли кой съм аз, утре ще видите какво ще ви се случи и на двамата“. Двамата със съпругата му били във видимо нетрезво състояние. Въпреки отправените от полицейските служители многократни устни разпореждания да преустанови действията си, същият продължил да отправя закани към групата младежи, поради което бил задържан.

Горните данни сочат по недвусмислен начин съпричастност на задържаното лице И. Б. към извършване на противоправно деяние, съдържащо признаци на престъпление по чл. 144 от НК (закана към другиго с престъпление против неговата личност), и с оглед на това съдът приема, че са изпълнени установените в чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР материалноправни предпоставки за прилагане на мярката. Както се посочи, за прилагането й е достатъчно наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастно към неговото извършване. Към момента на издаване на заповедта такива данни са налице, видно от приложените в преписката докладна записка и писмени сведения, и от събраните по делото гласни доказателства, съдържащи непротиворечива информация относно извършеното деяние и участието на Б. в извършването му, поради което следва да се приеме, че правото на органа да приложи принудителната административна мярка е упражнено в рамките, установени от закона и с оглед постигане на предвидени в него цели. С оглед на това съдът в настоящия си състав счита, че не са налице приетите от районния съд пороци на заповедта за задържане. Като е стигнал до друг извод, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на жалбата.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 212 от 21.03.2025 г. по АНД № 112/2025 г. по описа на Районен съд- Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. В. Б. с [ЕГН] против заповед с рег. № 431 ЗЗ-554 от 30.12.2024 г., издадена от Д. Т. Л.- мл. инспектор в Първо РУ на ОДМВР- Бургас.

Решението е окончателно.