№ 1352
гр. София, 21.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Снежина Колева
СъдебниЕмил Тр. Стоянов
заседатели:Снежанка В. Киркова
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова
и прокурора Р. Ст. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Снежина Колева Частно наказателно
дело № 20231100200370 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За СГП, се явява прокурор Р. Б..
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ М. К. П., се явява лично, воден от органите на ОЗ
ОХРАНА, от СЦЗ.
Определеният от САК служебен защитник на осъденото лице, адвокат
С.М., не се явява.
Явява се адвокат П. П., която представя пълномощно от адвокат М.,
видно от което същата, упълномощава адвокат П., да осъществява
процесуално представителство и правна помощ на осъденото лице, до
приключване на делото.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Съгласен съм да ме представлява адвокат П..
АДВОКАТ П.: Запозната съм с материалите по делото и съм готова да
поема защитата на осъденото лице.
СЪДЪТ с оглед представеното пълномощно в днешното съдебно
заседание и като взе предвид заявеното от страната,
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на осъдения М. К. П., адвокат П.
П..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ след проведено тайно съвещание НАМИРА, че са налице
процесуалните предпоставки
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи на съдебния
състав, секретаря и прокурора.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на осъденото лице, по
представена справка БДС от органите на ОЗ ОХРАНА:
М. К. П., 42 год., неженен, работил преди задържането като заварчик,
във фирма Р., кв. БОЖУРИЩЕ, осъждан.
СЪДЪТ разяснява правата на осъденото лице в настоящото
производство.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Разбрах правата си.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба, от адвокат П., за групиране
наказанията по отношение на М. К. П..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА изискана справка съдимост на М. П., както и
справка от ГДИН, за изтърпени наказания, по отношение на същия.
АДВОКАТ П.: Поддържам изложеното в молбата. Нямам искания по
доказателствата.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата. Няма да правя доказателствени
искания.
СЪДЪТ докладва и материалите по НОХД № 809/16г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА и още едно обстоятелство, а именно, че освен по
искането за определяне на едно общо наказание, ще се произнесе и по
разноските, които са били направени по НОХД № 809/16г., и по повод които,
съдът е пропуснал да се произнесе.
СЪДЪТ по доказателствата, се оттегли на съвещание.
След проведено тайно съвещание и като намери, че докладваните по
делото доказателства, са относими за изясняване фактите по делото,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и приема писмените доказателства.
2
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Като представител на СГП, намирам депозирана до
вас молба от осъденото лице М. П., за неоснователна.
Искането, което е депозирано пред вас, касае извършване на
кумулация, по следните две, влезли в сила присъди: по НОХД № 809/16г., по
описа на СГС, която е изменена, увеличена с Решение № 29/10.02.2022г., по
ВНОХД № 396/2021г., на САС и потвърдено това решение, с Решение №
156/01.12.2022г., по касационно наказателно дело № 791/22г., на ВКС. Това
наказание, което е наложено с тази влязла в сила присъда, осъденият желае да
бъде кумулирано с наказанието, наложено му по НОХД № 2358/13г., по описа
на СРС. Същата присъда, е потвърдена от СГС.
Намирам това искане за неоснователно, тъй като на първо място, е
извършено последно кумулиране на наказанията с НЧД № 9294/15г., по описа
на СРС, което кумулиране касае НОХД № 2358/13г., на СРС и НОХД №
7970/11г., на СРС. По тези две наказания, след кумулация, е опредено за
изтърпяване едно общо наказание ЛОС, в размер на най-тежкото измежду
двете, което е ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛОС, като с това НЧД,
което е потвърдено от СГС, е увеличено на основание чл. 24 от НК с ЕДНА
ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, до общ размер за изтърпяване от ШЕСТ
ГОДИНИ ЛОС, като е определен първоначален СТРОГ режим на
изтърпяване. Това последно осъждане, по НОХД № 809/16г., на СГС,
потвърдено от ВКС, се намира в условията на рецидив, с осъждането му по
НОХД № 7970/11г. на СРС. Налице са условия за кумулация с НОХД №
2358/13г., на СРС, но това ще доведе до прегрупиране, което според мен, се
явява неблагоприятно за осъденото лице.
На следващо място намирам, че ако такова групиране, все пак се
допусне от съда, по последните две влезли в сила присъди, прокуратурата ще
поиска отново увеличаване на наказанието с ½, тъй като лишеният от
свобода извършва грабежи. По НОХД № 2358/13г., е грабеж, като е
потвърдено това наказание, а последното, е в условията на опасен рецидив.
Наложените на осъдения наказания, са за тежки престъпления и са ЛОС, за
еднакъв вид наказания, т.е. изпълнени са предпоставките за увеличаване на
общото му наказание с ½. В този смисъл прокуратурата взима становище, че
групиране на исканите от защитата наказания, наложени на осъденото лице,
няма да доведат до по-благоприятен вариант за осъдения, а напротив, ще
влошат положението му, тъй като моето становище при такава кумулация, ще
е за увеличаване на наказанието с ½ и прилагане института на чл. 24, ал.1 от
НК. Моля, за произнасянето ви в този смисъл.
АДВОКАТ П.: Считам, че е налице основанието по чл. 25, вр. чл. 23,
ал.1, предл. 2 от НК, за определяне на едно общо наказание, измежду
наложените на подзащитния ми такива по НОХД № 809/16г., по описа на СГС
и НОХД № 2358/13г., по описа на СРС.
3
Деянието, по влязлата в сила на 29.10.2020г. присъда по НОХД №
809/16г., е извършено, преди влизането в сила на постановената присъда по
НОХД № 2358/13г., по описа на СРС.
Моля, в случай че уважите молбата ни, да не уважавате искането на
прокуратурата, за увеличение на опреденото общо наказание, по реда на чл.
24 от НК, с ½, като считам, че въпреки многократните осъждания на
подзащитния ми, от изтърпяване на наказанието по НОХД № 2358/13г., до
момента на задържането му по НОХД № 809/16г., което се случи през 2021г.,
- 22-ра година, подзащитният ми не е регистриран за извършени деяния, по
смисъла на НК и не осъждан с друга присъда. Считам, че е налице поправяне
на същия, поради което моля, да не прилагате чл. 24 от НК.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ /в своя защита/: Поддържам заявеното от моя
защитник и нямам какво да кажа допълнително. Понастоящем, съм в СЦЗ, на
„строг“ режим. Работя там в механичен цех, заварчик железар съм. Имам по
делото справка от НОИ, че от 2017г., до задържането ми, съм работил на
трудов договор, пак като заварчик.
СЪДЪТ предостави последна дума на осъденото лице:
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ М. П.: Моля, да ми се направи
кумулацията и да не ми се увеличава, защото когато прокуратурата ми
предложи да направя споразумение, да се призная за виновен, ми обещаха, че
ще ми направят пълна кумулация. Сега, се оказва нещо друго.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ след проведено тайно съвещание, обяви публично, в
присъствието на страните, своя съдебен акт.
Настоящото производство, е образувано по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от
НПК, въз основа на искане, на защитника на осъденото лице М. К. П., адвокат
П. П.. Искането на страната, касае определяне на едно общо наказание на
осъдения М. П., по осъжданията по НОХОД 809/16г., на СГС и НОХД №
2358/13г. на СРС. В съдебно заседание, същото се поддържа, а представител
на СГП, оспорва основателността на искането, като твърди, че в случая е
извършено групиране на наказания по НЧД 9242/15г. на СРС, като посочения
вариант, се приема като такъв, който следва да бъде запазен, а се предлага
отделно изтърпяване на наказанието по НОХД №809/16г., на СГС. Настоява
се, че в случай, че съдът ревизира въпросното общо наказание по частното
дело на СРС, да се извръши увеличаване на наказанието, по определената
нова съвкуност.
Въз основа на събраните по делото доказателства, СЪДЪТ
КОНСТАТИРА от фактическа страна, следното:
М. К. П., е осъждан няколко пъти, като релевантни за настоящото
4
произнасяне, са осъжданията по НОХД № 7970/2011г., на СРС, за
престъпление по чл. 196, вр. чл. 194 от НК, за деяние, извършено на
23.12.2009г. до 05.01.2010г., с влязла в сила присъда на 01.07.2014г., за което
е наложено наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛОС; по НОХД
№ 2358/13г. , на СРС, за престъпление по чл. 198 от НК, извършено на
10.01.2012г., с влязла в сила присъда на 13.05.2015г., на лицето е наложено
наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛОС, при „строг“ режим на изтърпяване и по
НОХД № 809/16г., на СГС, за престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198,
ал.1, предл. 1 и 2, вр чл. 20 от НК, на лицето, е наложено наказание ШЕСТ
ГОДИНИ ЛОС, като присъдата, е влязла в сила на 01.12.2022г.
С акт на СРС, влязъл в сила, е извършено групиране на наказанията по
НОХД 7970/11г. и НОХД 2358/13г., като е определено едно общо тежко
наказание, в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛОС. На
основание чл. 24 от НК, е постановено увеличаване на определеното
наказание с ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, като е определено общо
наказание от ШЕСТ ГОДИНИ ЛОС, като актът е от 12.10.2015, е влязъл в
сила на 05.01.2017г.
Данните по делото, от справката на ГДИН, сочат изтърпяване на
наказанията по първите две дела, а именно НОХД № 7970/11г. и НОХД №
2358/13г., което е реализирано към 10.11.2017г.
От материалите по делото са констатира, че по НОХД № 809/16г., на
СГС, по отношение на лицето за първи път, е била приложена мярка за
процесуална принуда ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, с акт на САС, като
лицето е било задържано на 30.12.2021г.
При така направените констатации, СЪДЪТ ПРИЕМА следното:
Осъждането по НОХД № 809/16г., действително се явява след това, по
НОХД № 7970/11г., присъдата по което, е влязла в сила на 01.07.2014г. и
съвкуност между двете, не може да се реализира. Съвкупност, е възможно да
се осъществи, между осъждането по НОХД № 2358/13г., вялзло в сила на
13.05.2015г. с това, по НОХД № 809/16г., влязло в сила 01.12.2022г.
Наличието на постановено последващо осъждане, след определянето
на едно общо наказание с определението на СРС, обуславя отново
преразглеждане на въпроса за възможната най-благоприятна преценка за
постановяване на съвкупности и отделно изтърпяване на наказания от лицето,
доколкото всеки последващ акт, налага преразглеждане на посочения по-горе
въпрос, за осъденото лице. Има се предвид, на най-благоприятно определяне
на общите наказания и изтърпяване на същите, респективно преценка за
наличие на условия на рецидив. Прегледът на наложените наказания,
довежда съда до извод, че твърдяното от страна на СГП предложение за
запазване на съвкупността, определена от СРС и постановяване на отделно
изтърпяване на наказанието по НОХД № 809/16г., води до резултат от
определяне на две наказания, които са в размер на по ШЕСТ ГОДИНИ ЛОС –
5
това, по НЧД № 9242/15г. на СРС и НОХД № 809/16г. на СГС.
Настоящият съдебен състав приема, че по-благоприятно за лицето, се
явява вторият вариант, а той е за определяне на едно общо наказание, по
осъжданията на лицето по НОХД № 2358/13г. и НОХД № 809/16г., чрез
налагане на най-тежкото наказание, в размер на ШЕСТ ГОДИНИ ЛОС, като
наказанието по НОХД № 7970/11г., в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛОС, остава за отделно и самостоятелно изтърпяване, доколкото
безспорно и несъмнено, в рамките на справката за съдимост, посоченото
НОХД № 7970/11г., спрямо него, осъждането по НОХД № 809/16г., е за
деяние, което е извършено преди изтърпяване на наказанието по НОХД №
7970/11г.
При този втори вариант за лицето, са налице за изтърпяване две
наказания – веднъж наказанието от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛОС и втори път това, от ШЕСТ ГОДИНИ ЛОС, което е видимо, че се явява
по-благоприятно за страната.
По изтъкнатата необходимост от представителя на СГП, за
увеличаване на така определеното наказание от ШЕСТ ГОДИНИ ЛОС,
съставът на съда не възприема доводите на прокуратурата. Несъмнено, лицето
е било осъждано за престъпления, които са тежки, умишлени престъпления и
касаят засягане на собствеността, а още повече и на личността, на отделни
граждани - две отделни лица.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че с налагането на едно общо, тежко наказание от
ШЕСТ ГОДИНИ ЛОС, биха могли да се постигнат целите, които са заложени
при определяне на наказанието, а те са същите, които са визирани в нормата
на чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита осъденото лице; да му се
въздейства предупредително; да му се отнеме възможността да върши други
престъпления и да се въздейства предупредително и възпитателно върху
другите членове на обществото.
В рамките на тези цели, СЪДЪТ СЧИТА, че ШЕСТ ГОДИНИ ЛОС, е
достатъчен размер на наказанието, който да окаже възможното поправително
и превъзпитателно въздействие върху осъдения М. К. П..
На първо място, налагането на наказания, вкл. и в настоящата
процедура означава, че функциите, които се осъществяват, а именно
неотвратимостта за налагане наказания за извършено престъпление, вкл. и на
общо такова, се реализират в пълен обем.
На второ място и като се има предвид тежестта на извършените
престъпления, не може да се пренебрегне обстоятелството, че тези
престъпления, в съвкупността, са осъществени, първото на 10.01.2012г., а
това по НОХД № 809/16г., на 03.10.2014г., т.е. имаме предвид, че деянията
6
стоят в период от време, който е в рамките на 8-10 години и повече, спрямо
днешното произнасяне. Посоченото обстоятелство, разгледано в съвкупност и
с данните за изтърпяване на наказания, а именно, последно такова изтърпяно
наказание, с оглед посочената справка на ГДИН и освобождаване на лицето
от местата за лишаване от свобода на 10.11.2017г. сочи, че от тогава и до
настоящия момент, липсват данни за извършени други престъпни прояви от
г-н П.. Този факт, е със съществено значение и не може да бъде пренебрегнат,
доколкото увеличаването на наказателната репресия, във всички случаи не
може да се възприеме като единствен и достатъчен способ,за постигане на
целения резултат, а именно, въздържане на лицето от противоправни прояви.
Изискванията на принципа за хуманизъм, справедливост и
пропорционалност на наказанията, СЪДЪТ НАМИРА за приложими и в
настоящия случай, при което и като счита,че наказание ШЕСТ ГОДИНИ ЛОС
е достатъчно и не налага увеличаването му, по реда на чл. 24 от НК.
При изтърпяване на наказанията, следва да бъдат приспаднати
времето, през което лицето е било задържано с мярка по ЗМВР; с мярка за
неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА и с оглед данните по делото,
следва да се приспадне и времето, през което М. П., е търпял мярка за
неотклонение ДОМАШЕН АРСЕТ, като по отношение на домашния арест,
следва да се постанови приспадане в съотношението, визирано в чл. 59 от НК
- два дни домашен арест, да се зачитат за един ден лишаване от свобода.
Отделно, доколкото съдът докладва, че е налице необходимост за
произнасяне в частта на разноските, които касаят производството по НОХД
№ 809/16г., съдът констатира, че в досъдебната фаза на наказателното
производство, са сторени разноски, в общ размер 127.40 лева, като ½ от тях,
е била поета от другия подсъдим, С., осъден по споразумение –като
разноските в размер на 63.70 лева, следва да се възложат на М. К. П.,
респективно и тези, сторени в съдебната фаза на производството, което е
движено единствено и само по отношение на него, а това са 45.00 лева за СОЕ
и 50.00 лева за СМЕ, или общ размер от 95.00 лева. Същите произтичат от
правилото на чл. 189, ал. 3, от НПК, а именно, когато подсъдимият бъде
признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, вкл. и
за служебен защитник, ако има такъв.
Така, по изложените по-горе съображения,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК определя общо, най-тежко
наказание, по осъжданията на М. К. П., ЕГН **********, по НОХД №
7
2358/13г., по описа на СРС и НОХД №809/16г., по описа на СГС, в размер на
ШЕСТ ГОДИНИ ЛОС, което е търпимо при първоначален СТРОГ
затворнически режим.
ПОСТАНОВЯВА наказанието по осъждането по НОХД № 7970/11г.,
на СРС, да се търпи отделно, в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛОС, при първоначален СТРОГ затворнически режим.
ПРИСПАДА изцяло времето, през което М. К. П., ЕГН **********, е
бил задържан с мярка за задържане по ЗМВР; мярка за неотклонение
ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по посочените дела, както и е търпял наказание
ЛОС по същите, като приспада и търпяната от него мярка за неотклонение
ДОМАШЕН АРЕСТ по посочените дела, в съотношение: 2 дни домашен
арест, да се зачетат за 1 ден ЛОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на прокуратурата, за
увеличаване на така определеното общо наказание, по реда на чл. 24 от НК.
ОСЪЖДА М. К. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на СДВР,
сумата от 63.70 лева, представляваща сторените във фазата на ДП разноски
по НОХД № 809/16г., по описа на СГС, а по сметка на СГС, по повод същото
НОХД № 809/16г., да заплати сумата от 95.00 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на състава, подлежи на обжалване и протест, пред
Апелативен съд – гр. СОФИЯ, в 15 дневен срок, от днес.
ПРЕПИСИ от протокола, след изготвянето му, да се предоставят на
представителя на СГП, прокурор Р. Б. и на служебния защитник на осъденото
лице, адвокат П. П..
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
11.55 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8