№ 22817
гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. Гражданско дело №
20241110116755 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. И. Т. срещу „ЗАД ОЗК –
З.“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
23.03.2023 г., в гр. С., по бул. „Ц. ш.“, с посока – хотел „П.“, се движил тролейбус
марка „Шкода“, модел „Соларис“, с инв. № ****, осъществяващ обществен превоз на
пътници по линия № 5, управляван от А. Д.. Излага доводи, че в участъка при спирка
бул. „П. Я.“, водачът на тролейбуса предприел маневра за рязко спиране, при която
ищцата - пътник в превозното средство, паднала в салона на тролейбуса и получила
травматични увреждания по главата и тялото. За произшествието бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-164/23.03.2023 г., като на
виновния водач било издадено влязло в сила НП № 23-4332-006823 за нарушение на
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП. След инцидента ищцата била приета по спешност в УМБАЛ
„Света Ана“ – С., като следствие от проведените медицински прегледи и изследвания,
било установено, че в резултат от падането същата получила срединна окципитална
скалпова рана, мозъчно сътресение, екстрацеребрален хематом, интерхемисферна
фисура и силни болки в областта на други части от тялото. Ищцата сочи, че за
затваряне на кървящата скалпова рана й били поставени шевове, като й било изписано
и медикаментозно лечение, с инструкции за пълен покой, предвид възможността от
появата на допълнителни усложнения. Твърди, че в резултат от инцидента страдала от
силно замайване, гадене, трудност при придвижване, болки при вдишване и
издишване, замъглено зрение и дискомфорт, които били с дълга продължителност.
Вследствие от настъпилото мозъчно сътресение изпитвала сериозни затруднения при
изпълнение на ежедневните си битови задължения, като и до настоящия момент
страдала от силно главоболие, световъртеж и загуба на равновесие. Счита, че в
резултат от настъпилото събитие изпитвала посттравматична симптоматика и стрес,
като инцидентът намерил негативно отражение и спрямо придружаващите я хронични
1
заболявания – хипертонична болест на сърцето. Твърди, че страдала от сърцебиеене,
пристъпи на пресъдно мъждене и недостиг на въздух. Излага доводи, че към датата на
процесното събитие отговорността на виновния водач била застрахована при ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, поради което предявила пред
застрахователя претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, въз основа на която била образувана преписка по щета № 0411-
195-0038-2023. Ответникът й предложил сключването на извънсъдебно споразумение
за изплащането на обезщетение в размер на 1000 лв., което ищцата счита за силно
занижено. Ето защо моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 10 000 лв.,
преставляваща дължимото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
вследствие от процесното събитие, ведно със законната лихва за забава от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на дълга. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Потвърждава, че към датата на
процесното събитие осигурявал застрахователно покритие по отношение на
отговорността на водача на тролейбус марка „Шкода“, модел „Соларис“, с инв. №
****. Твърди, че на ищцата било изплатено обезщетение в размер на 1000 лв., което
намира за съизмеримо с претърпените вреди. Сочи, че водачът на тролейбуса
предприел „спасителна маневра“, с цел избягване на ПТП, поради което вината му
била изключена. Оспорва причинно-следствената връзка между твърдените от ищцата
вреди и настъпилото събитие, като отбелязва, че част от същите са вследствие от
придружаващи заболявания. Прави възражение за съпричиняване. Твърди, че ищцата
не се е държала никъде в тролейбуса, което обуславяло настъпилия вредоносен
резултат. Счита, че претенцията на ищцата е завишена по размер. Поддържа, че не са
налице основания за ангажиране на отговорността му. Моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: От
представеното по делото Удостоверение с рег. № 433200-73347/28.01.2023 г., издадено
от СДВР – отдел „Пътна полиция“ при МВР, се установява, че по повод настъпило на
23.03.2023 г. ПТП, констатирано с Констативен протокол за ПТП № К-164/23.03.2023
г., срещу лицето А. С. Д., водач на тролейбус марка „Шкода“, модел „Соларис“ с рег.
№ ТВ****, е съставен АУАН № 901992/23.03.2023 г. за нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗДвП, въз основа на който е издадено НП № 23-4332-006823, което е влязло в законна
сила на 11.01.2023 г. От приложеното по делото НП № 23-4332-006823 се установява,
че А. С. Д. виновно е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, доколкото като участник в
движението същият създал пречки за движението, имуществени вреди и опасност за
живота и здравето на хората.
Приложена е медицинска експертиза, издадена на ищцата от Клиника по
неврохирургия при УМБАЛ „Света Ана“ – гр. С., съгласно която на 23.03.2023 г.
ищцата постъпила с диагноза: „Срединна окципитална скалпова рана. Мозъчно
сътресение“, като е отбелязано и наличието на придружаващи заболявания:
„Хипертонична сърдечна болест II стадии“, съответно извършени интервенции:
„Ревизия на раната, хемостаза, шев, превръзка“, с дата на изписване – 26.03.2023 г.
Приложен е амбулаторен лист на ищцата от 07.12.2023 г., в който са описани
оплаквания от непрекъснато главоболие, световъртеж и загуба на равновесие след
инцидента.
2
Представена е застрахователна полица № BG/23/123000031572, с период на
валидност от 14.12.2022 г. до 31.12.2023 г., съгласно която ответникът е застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на
отговорността на водача на тролейбус марка „Шкода“, модел „Соларис“ с рег. №
ТВ****.
Ответникът е представил като писмено доказателство платежно нареждане от
15.01.2024 г. за изплащане на ищцата на застрахователно обезщетение в размер на
1000 лв. по образувана преписка по щета № 04119500382023.
По реда на чл. 186 ГПК по делото са събрани писмени доказателства – справка
за отчетени към НЗОК прегледи и хоспитализации на ищцата за периода преди
23.03.2023 г., както и медицинско експертно досие, съгласно данни от Регионална
картотека на медицинската експертиза. В тази връзка, по делото е приложено
Експертно решение № 1258/23.05.2007 г., съгласно което ищцата е с трайно намалена
работоспособност в размер на 52%, с водеща диагноза – „Вестибуларни синдроми при
болести, класифицирани другаде“. Видно от описаната в решението анамнеза ищцата
страдала от високо кръвно налягане, пристъпи на главоболие, световъртеж, залитане и
шум в ушите.
Съдът е допуснал събирането на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел на ищцата – съпругът й К. Т., които съдът преценява с оглед разпоредбата на
чл. 172 ГПК. Свидетелят е посочил, че съгласно обясненията, дадени от ищцата, преди
да слезе на спирката на тролей № 5, същата се държала на вертикалната дръжка, при
което, вследствие от внезапно тежко спиране, паднала на главата си и получила
кръвоизлив, поради което била транспортира до болница „Света Анна“. Твърди, че
след като посетил ищцата в болницата, същата била в доста тежко състояние и не била
добре ориентирана. Имала сериозен кръвоизлив, а отзад дори и сега имала сериозен
цикатрикс, който бил изпъкнал и й пречил докато спи. Сочи, че основното оплакване
на ищцата било от болка, която отзвучала след два-три дни, но проблемът бил в
ходенето и движението, залитането, чувство за потъване, вертижни кризи, което й
създавало затруднения. Ищцата започнала да вдига кръвното, за което към настоящия
момент приемала три вида лекарства. Предвид залитането имала нужда да се движи с
придружител, а травмата отзад, която била зашита й причинявала силна болка, като
цикатрисът все още бил болезнен, а остатъчната болка била с продължителност поне
15-20 дни. След инцидента ищцата страдала от тревожност и изпитвала страх и ужас
когато се налагало да се качи в транспортно средство.
По делото е разпитан като свидетел на ответника А. С. Д., който е посочил, че
към 2023 година работил като тролейбусен шофьор. През месец март 2023 година, на
а. „Я.“, бил засечен от лек автомобил, управляващ се от доста възрастен шофьор, който
не се съобразил нито с бус лентата, нито с тролейбуса и за да не настъпи по-сложно
събитие се наложило да спре по-рязко. Движил се в бус лентата по „Цариградско“,
посока „П.“, с не повече от 30 км/ч. Водачът на другия автомобил не се съобразил с
предимството на тролейбуса, което наложило аварийното му спиране, за да избегне
удар. Сочи, че единствената пострадала била ищцата, като с оглед дадени от нея
обяснения, същата се приготвяла за слизане на спирката на а. „Я.“ и не се държала
абсолютно никъде. Инцидентът станал на третата врата, а тя седяла на седалките
точно срещу вратата, а след падането пострадалата се намирала точно преди вратата
на пода, но не паднала, не и по гръб. Свидетелят твърди, че когато отишъл при
пострадала тя била на самата седалка, в съзнание, като му казала следното: „Аз даже
не се държах, не очаквах“.
3
По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от страните
съдебномедицинска експертиза от вещо лице със специалност по медицина, вътрешни
болести и клинична хематология. В заключението си вещото лице е посочило, че
описаните от ищцата оплаквания – силно главоболие, световъртеж, загуба на
равновесие, замъглено зрение и болки при вдишване и издишване са израз на вече
съществуващи придружаващи заболявания, които са се задълбочили вследствие от
причиненото травматично увреждане, а именно Цервикоартроза С2-С6 с
остеохондроза; ХВБН. Комбиниран отоневрологичен синдром, субкомп; Невритис
нерви акустици бил. Тинитус; цервико-брахиален радикулерен синдром; Рецидивиращ
болков синдром; Арт. хипертония 2-3 ст. Хипертонично сърце. ИБС. Стенокардия 2
фк.; Надкамерна пароксизмална тахикардия. Пролапс на ПМП.; Дислипидемия; Дв.
нефролитиаза. Хр. калкулозен пиелонефрит. ХБНІ ст.; Мозъчно съдова болест.
Уточнено е, че към настоящия момент ищцата била напълно възстановена от травмите.
Описано е, че придружаващите заболявания на ищцата са сериозни, хронични и
дегенеративни, поради което прогресират и изискват спазването на хигиеннодиетичен
режим, спокоен живот и наблюдение от кардиолог и невролог.
В изложението си, дадено в открито съдебно заседание на 07.03.2025 г., вещото
лице е посочило, че вследствие на падането на ищцата по гръб, при рязко спрялото
превозно средство, се е получила порезна рана в тилната област, която почнала да
кърви обилно, съответно след почистване и зашиване на раната, но след зарастването
й, се получил един келоид, който й причинявал дискомфорт по време на сън. Уточнило
е, че може би цял живот ще има болка при натиск върху цикатрикса. Твърди, че
причините за влошения неврологичен статус на ищцата, поради които изпитвала
световъртежи, залитания, недостатъчност на вестибуларния апарат, не са вследствие от
травматичното увреждане, но последното задълбочило вече съществуващите
изменения в здравословното й състояние, а мозъчното сътресение утежнило и
задълбочило оплакванията й. Счита, че усложненията, които ищцата е претъпяла
вследствие от комоцио – главоболие, замъгляване на зрението и загуба на равновесие
са типични, но при ищцата са се задълбочили заради намалените регенеративни
способности. Болките в гръдния кош били обусловени от междуребрени хематоми, а
направеният на главата шев нямал отношение към неврологични проявления. Вещото
лице е посочило, че придружаващите заболявания, от които ищцата страдала имали
значение за запазването й на равновесие, но този хроничен вестибуларен проблем не би
й попречил да се държи здраво, за да избегне падане. Твърди, че в периода от 2007
година до 2023 година, ищцата преминала в трети стадий с органи увреждания, т.е.
вече е в тР. абсолютна аритмия, в резултат на дилатация и хипертр. на лявата сърдечна
камера, настъпила преди датата на инцидента. Отбелязва, че за 1-2 месеца ищцата се е
възстановила, като обострянето било веднага след травмата - болки по тялото от удара
и падането, световъртежи, изостряне на вестибуларната недостатъчност, а белегът на
главата й бил около 4-5 см.
По делото е приета като неоспорена от страните и съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещо лице със специалност: ортопед – травматолог. От
данните в заключението се установява, че вследствие от падането ищцата получила
временно разстройство за здравето, неопасно за живота, като най-интензивните болки
и страдания били непосредствено след травмата, в първите 8-10 дни, с постепенно
отзвучаване в рамките на месец. Травматичните увреждания обострили
придружаващото сърдечно заболяване – хипертонична сърдечна болест, 2-ри стадии
(предсърдно трептене и мъждене) и мозъчно съдова болест. Оплакванията на ищцата
от загуба на равновесия, болки при вдишване и издишване и замъгляване на зрението
4
можело да бъдат провокирани от травмата, но били и израз на придружаващите
заболявания.
В изложението си, дадено в открито съдебно заседание на 28.04.2025 г., вещото
лице (ортопед – травматолог) е уточнило, че след едно мозъчно сътресение, можело да
има главоболие и световъртеж, които да се развият и да са свързани с травмата за срок
не повече от два-три месеца, като в областта на раната на скалпа нямало нерви, които
биха могли да оказват негативно влияния върху описаните симптоми.
По делото е приета като неоспорена от страните и съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещо лице със специалност: невролог. От данните в
заключението се установява, че хроничната вертебро-базиларна недостатъчност като
форма на мозъчно съдова болест, регистрирана при ищцата, се проявявала чрез
вестибуларни нарушения, главоболие, гадене, обща нестабилност и намаление на
слуха, като травмата несъмнено повлияла на състоянието й. Отбелязано е, че
посттравматичните оплаквания на ищцата се развиват на фона на вече съществуващи
множество заболявания с давност, като твърденията за по-изразен интензитет на
нарушенията не кореспондират с данните от обективния неврологичен статус. Вещото
лице твърди, че предвид доброто заздравяване на кожната рана и наличието на почти
незабележим цикатрикс, без задебелявания и груби ръбци, както и с оглед лични
впечатления при допир, ищцата не изпитвала тежък дискомфорт в тази област. Налице
били клинични прояви на основните соматични и неврологични заболявания,
утежнени от повишена тревожност и страх от падане, което ограничавало свободното
придвижване на ищцата. Неврологичните й оплаквания били свързани с
дегенеративни промени на гръбнака, рискови фактори за МСБ, вертебро – базиларна
недостатъчност и лабиринтопатия, мултиинфарктна енцефалопатия с КТ данни за
корова атр.. Уточнено е, че травмата е изиграла роля на стресогенен фактор и е довела
до повишена тревожност, която от своя страна се проявявала с редица симптоми -
сърцебиене, замайване, гадене, главоболие и др. Ищцата страдала от доказани
вестибуларни нарушения с давност, които били засилени вследствие от инцидента и
преживения стрес.
В изложението си, дадено в открито съдебно заседание на 17.10.2025 г., вещото
лице (невролог) е уточнило, че травмата се е отразила на качеството на живот на
ищцата, предвид засилване на оплакванията й от световъртеж, замаяност и
нестабилност при движение. Оплакванията й след травмата се припокривали с тези, от
които е страдала и преди инцидента, но нямало данни за остро влошаване на
неврологичния й статус към настоящия момент.
По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от страните
съдебна автотехническа експертиза, съгласно която механизма на настъпилото събитие
е следния: На 23.03.2023 г., около 09:20 часа, тролейбус „Шкода 27 ТР Соларис ТР“, с
инв. №**** се движи по бул. „Ц. ш.“ в обособената бус лента с посока от пл. „Орлов
Мост“ към бул. „А. М.“. По същото време неизвестно МПС се движи по пътната връзка
от бул. „П. К. Я.“ и в района на кръстовището с бул. „Ц. ш.“, водачът пресича
траекторията на движение на тролейбус „Шкода 27 ТР Соларис ТР“, с инв. М ****,
поради което водачът на тролейбус „Шкода 2 7 ТР Соларис ТР“, с инв. М ****
предприема рязко аварийно спиране с цел избягване на удара, вследствие на което в
салона на превозното средство до трета врата, пада пътничката Г. И. Т..
Според данните в експертизата, от техническа гледна точка, приложените по
делото доказателства и изслушаните свидетелски показания, може да се направи
извод, че причината за аварийното задействане на спирачната система от страна на
5
водача на тролейбус „Шкода 27 ТР Соларис ТР“, с инв. № **** е поведението на
водача на неизвестно МПС („Фолксваген Пасат“ - съгласно свидетелските показания
на водача на тролейбус „Шкода 27 ТР Соларис ТР“, с инв. № ****), който при
навлизане на бул. „Ц. ш.“ от пътна връзка „А. Я.“ пресича траекторията на движение на
движещия се в обособената „бус лента“, тролейбус „Шкода 27 ТР Соларис ТР“, с инв.
№ ****. Вещото лице е посочило, че ако пострадалата е била седнала или се е държала
на обособените за целта места, движението на тялото в салона на автобуса би се
ограничило, в сравнение с правостоящо тяло без захват.
В изложението си, дадено в открито съдебно заседание на 17.10.2025 г., вещото
лице е уточнило, че само в свидетелските показания на шофьора се съдържат данни за
наличието на друго превозно средство, както и че когато се задействала спирачната
уредба, инерционните сили на пътуващите прави пътници в автобуса/тролейбуса, били
много големи, поради което всички политали напред.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението, пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на чл. 380.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответното дружество; 2/
всички, посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане (противоправно деяние, настъпване на конкретни вреди и наличие на
причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди). Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че с поведението ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
Не е спорно в отношенията между страните, а и се установява безспорно от
представените по делото писмени доказателства, че на 23.03.2023 г., при движение в
тролейбус „Шкода 27 ТР Соларис ТР“, с инв. № ****, управляван от А. С. Д.,
настъпило ПТП, при което при слизане от тролейбуса, в резултат на рязкото му
спиране, ищцата паднала в салона на тролейбуса и получила травматични уреждания.
Не е спорно и обстоятелството, че към датата на процесното събитие ответното
дружество е осигурявало застрахователно покритие по отношение на отговорността на
водача на тролейбус марка „Шкода“, модел „Соларис“, с инв. № ****.
Спорни в отношенията между страните са обстоятелствата дали поведението на
водача на тролейбуса представлява виновно противоправно деяние, вследствие от
което ищцата е претърпяла описаните вреди, които са в пряка и причинно-следствена
връзка с действието на делинквента, съответно наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат.
От показанията на свидетеля А. Д., в качеството му на водач на тролейбус
марка „Шкода“, модел „Соларис“, с инв. № ****, се установява, че същият е спрял
рязко, за да избегне съприкосновение с друго МПС, което му отнело предимството.
Същият е посочил, че движейки се в бус лентата за включване в посока „А. Я.“ колите
трябвало да го изчакат, но другият водач не спрял.
Видно от събраните в хода на производството писмени доказателства е, че
повод настъпило на 23.03.2023 г. ПТП, срещу А. С. Д. има издадено НП № 23-4332-
006823, което е влязло в законна сила на 11.01.2023 г., във връзка с виновно нарушение
6
на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Според чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. Според чл. 25, ал. 1 ЗДвП, водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквото и да е маневра, преди да започне маневрата, трябва да
се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
При съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства
съдът приема, че водачът на тролейбус марка „Шкода“, модел „Соларис“ с рег. №
ТВ**** не е съобразил поведението и скоростта си на движение със състоянието на
превозното средство, интензивността на движението и факта, че осъществява
обществен превоз на пътници, като спирайки рязко и аварийно е поставил в опасност
живота и здравето на превозваните пътници. По делото не са ангажирани
доказателства оборващи презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като твърденията
на водача относно отнето предимство от страна на трето лице не са подкрепени от
представени по делото доказателства. В този смисъл, съдът не кредитира
заключението на вещото лице в частта относно механизма на настъпилото ПТП,
доколкото същото се основава единствено на данните на водача на тролейбуса.
Съдът приема, че вследствие от противоправното поведение на водача на
тролейбуса е настъпил процесния инцидента, при който ищцата е паднала по гръб в
салона на тролейбуса, от което са последвали травматични увреждания, по повод които
същата е постъпила в Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Света Ана“ – гр. С. с
диагноза: „Срединна окципитална скалпова рана. Мозъчно сътресение“.
Съдът дава вяра на заключенията на вещите лица по приетите по делото
съдебномедицински експертизи като намира същите за обективни, ясни и компетентно
изготвени. Съгласно заключенията на вещите лица се установява безспорно, че
вследствие от удара ищеца е получила временно разстройство за здравето, неопасно за
живота, свързано с порезна рана в тилната област, която почнала да кърви обилно,
болки в гръдния кош от междуребрени хематоми, и мозъчно сътресение, със
съответните типични прояви - главоболие, замъгляване на зрението и загуба на
равновесие. Според данните от вещите лица, най-интензивните болки и страдания на
ищцата били непосредствено след травмата, в първите 8-10 дни, с постепенно
отзвучаване в рамките на месец – два, като последиците от мозъчното сътресение,
свързани с травмата, можело да се проявят за срок не повече от два-три месеца.
Предвид събраната в хода на делото медицинска документация, свързана със
здравния статус на ищцата, показанията на свидетеля на ищцата, както и с оглед
заключенията на вещите лица, съдът приема за безспорно установено, че ищцата
страда от придружаващите заболявания, които са сериозни, хронични и дегенеративни,
като травматичните увреждания обострили хроничното сърдечно заболяване –
хипертонична сърдечна болест, 2-ри стадии (предсърдно трептене и мъждене) и
мозъчно съдова болест, а оплакванията на ищцата от загуба на равновесие, болки при
7
вдишване и издишване и замъгляване на зрението са провокирани както от травмата,
така и от придружаващите заболявания, симптоматичните проявления на които се
задълбочили заради намалените регенеративни способности на пострадалата. С оглед
проявленията на хроничната вертебро-базиларна недостатъчност като форма на
мозъчно съдова болест, регистрирана при ищцата, изразяващи се в вестибуларни
нарушения, главоболие, гадене, обща нестабилност и намаление на слуха, следва че
посттравматичните оплаквания на ищцата се развиват на фона на вече съществуващи
множество заболявания с давност. От заключението на вещото лице – невролог се
установяват клинични прояви на основните соматични и неврологични заболявания,
утежнени от повишена тревожност и страх от падане, което ограничавало свободното
придвижване на ищцата, а оплакванията й след травмата се припокривали с тези, от
които е страдала и преди инцидента.
С оглед изложеното съдът, счита че вредите, които са непосредствена
последица от процесния инцидент обхващат период до три месеца от датата на
събитието, в рамките на който ищцата е страдала от типичните проявления на мозъчно
сътресение, с повишен интензитет, предвид придружаващите й заболявания с подобна
симптоматика. Същата изпитвала интензивни болки в резултат от удара и прорезната
рана, като според експертизата, не са налице данни за остро влошаване на
неврологичния статус на ищцата към настоящия момент, както и тежък дискомфорт в
областта на раната, предвид доброто й заздравяване. Съдът приема, че травмата е
изиграла роля на стресогенен фактор, който е довел до повишена тревожност,
влошаване на общото здравословно състояние на ищцата, както и по-интензивно
проявления на типичните за придружаващите й заболявания симптоми - вестибуларни
нарушения, главоболие, гадене, обща нестабилност и намаление на слуха. Не се
споделят доводите на ищцата, че описаните симптоми са изцяло вследствие от
настъпилото събитие, но безспорно същите са намерили по-задълбочено проявление и
възможност за изява, вследствие от травматичното увреждане. При доказване на
обективните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, на
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.
Ответникът е релевирал възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, което съдът намира за
основателно. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка и причинно-
следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се
изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в
някаква степен. – по арг. от ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на
ВКС.
Съдът счита, че поведението на ищцата е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат доколкото същата е предприела действия, свързани с
подготовката й за слизане от превозното средство преди окончателното му спиране от
движение. Според показанията на свидетеля К. Т., преди да слезе на спирката на
тролей № 5, ищцата се е държала на вертикалната дръжка, при което, вследствие от
внезапно тежко спиране, паднала на главата си, а съгласно показанията на свидетеля А.
С. Д., докато се приготвяла за слизане на спирката на а. „Я.“ ищцата не се държала
абсолютно никъде. Съдът не кредитира показанията на свидетелите в посочените
части, тъй като същите не съдържат преки и непосредствени впечатления. Според
САТЕ, ако пострадалата е била седнала или се е държала на обособените за целта
места, движението на тялото в салона на автобуса би се ограничило, в сравнение с
правостоящо тяло без захват. В тази връзка, съдът достига до извод, че с оглед
8
динамиката на падането по гръб и удара в областта на главата, ищцата не е предприела
необходимите действия за осигуряване на стабилността на тялото й при превозването
в тролейбуса. С оглед факта, че от представената медицинска документация се
установява безспорно, че същата е диагностицирана със заболявания, чиято
симптоматика се изразява в нарушения на вестибуларния апарат и нестабилност при
придвижване, както и предвид напредналата й възраст към датата на събитието (74
години), същата е следвало да вземе съответните мерки за обезопасяването си при
возене в тролейбуса, а именно – да изчака спирането на превозното средство от
движение преди предприемане на действия, свързани с напускането му. При горните
данни, причината за настъпване на вредите от инцидента се дължи на поведението и на
двете страни – противоправното поведение на делинквента, изразяващо се в рязко и
внезапно спиране на движението на автобуса, както и факта, че ищцата не е положила
дължимата грижа за себе си и не е внимавала достатъчно при предприемане на
действия по напускане на тролейбуса. Без последното, вредите нямаше да настъпят,
поради което и поведението на ищцата е в причинна връзка със самия инцидент до
степен, равна на противоправното поведение на делинквета, поради което съдът счита,
че съпричиняването на вредите е наполовина.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. В тази връзка, въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки, страдания и негативни емоционални преживявания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение, което има
компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определянеразмера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС). Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания и пр.
В настоящия случай съобразявайки обстоятелствата, при които са настъпили
уврежданията, причинили на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, порезната рана в областта на главата на пострадалата, търпените най-
интензивни болки непосредствено след травмата, с период от 10 дни, и общ
възстановителен период от около три месеца, причинените неудобства в ежедневието
и преживените психически страдания – стрес, безпокойство и страх при возене в
обществен транспорт, наличието на белег с размери от 4-5 см., възрастта на ищцата и
несъмненото обостряне на придружаващите й заболявания, вследствие от
травматичните увреждания и негативни емоционални преживявания, настоящият
съдебен състав приема, че определянето на обезщетение в размер на 3500 лв. е
справедливо предвид търпените неимуществени вреди. Така определеното
обезщетение следва да бъде намалено наполовина предвид установеното
съпричиняване на вредите, а от стойността му следва да бъде приспаднато и
изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 1000 лв.
Ето защо искът за неимуществени вреди е основателен за сумата от 750 лв.,
която ответникът следва да заплати на ищцата, като за горницата над уважения размер
до пълно предявения, същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
9
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищцата е представила по делото списък по чл. 80 ГПК, с който претендира
присъждането на следните разходи: - 400 лв. за държавна такса; 150 лв. – депозит за
САТЕ; 150 лв. – депозит за СМЕ; 5 лв. – държавна такса за съдебно удостоверение; 300
лв. – депозит за СМЕ; 484 лв. – допълнителен депозит за СМЕ; 603,20 лв. –
допълнителен депозит за СМЕ, както и 1560 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Ищцата е ангажирала доказателства за плащане на посочените разходи, с
изключение на сумата от 603,20 лв. за допълнителен депозит за СМЕ. Съдът установи,
че с Протоколно определение от 17.10.2025 г. е указал на ищцата, че в едноседмичен
срок следва да внесе депозит за възнаграждение на вещото лице по допуснатата
допълнителна съдебномедецинска експертиза, в размер на 603,20 лв. При съобразяване
на липсата на представени доказателства за заплащането от страна на ищцата на
допълнителния депозит за СМЕ, за което обстоятелство са й дадени изрични указания,
се налага извод, че същата следва да бъде осъдена да внесе по депозитна сметка на
СРС посоченото вземане, в размер, изчислен съобразно уважената част от предявения
иск, а именно сумата от 557,95 лв.
За уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да е била
осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават, както и
отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
Размерът на възнаграждението на адвоката, осъществил безплатна правна помощ, се
определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА, в рамките на
предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В настоящия случай по делото не е представен сключен между ищцата и
процесуалния й представител договор за правна защита и съдействие, в който да бъде
уговорено предоставянето на безплатна правна помощ. Въпреки посоченото, съгласно
Определение № 460 от 21.06.2023г. по ч.т.д. № 900/2023г. по описа на I т.о. на ВКС ,
не е необходимо формата на договора да е писмена, тъй като „договорът за адвокатска
услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване, поради
което липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса
постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна
власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно, а изявленията за наличие
на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, обвързват
съда. В този смисъл отсъствието на материализиран в писмен вид договор за правна
помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава, не препятства упражняване
на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът
има право на възнаграждение за своя труд“.
Следва да бъде съобразено, че в Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д.
№ 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о., е прието, че Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС,
поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.
Предвиденият в § 2а ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. начин, по който се
формира минималният размер на адвокатското възнаграждение за регистрираните по
10
ДДС адвокати, е приложим както за случаите, когато възнаграждението е предмет на
договаряне между адвоката и неговия клиент, така и за случаите на оказано от
адвоката безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в които
размерът на възнаграждението се определя от съда. При отправено до съда
основателно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗАдв., изхождащо от адвокат, регистриран по ДДС (факт, който може да бъде
установен чрез справка в публичния регистър по чл. 80, ал. 1 ДОПК), в полза на
адвоката следва да се присъди възнаграждение в приложимия за конкретното дело
минимален размер по Наредба № 1/2004 г., изчислен върху защитения материален
интерес, към който следва да се прибави 20% ДДС. – в този см. Определение № 98 от
8.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1544/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка
Йонкова
В тази връзка, с оглед обема на процесуалните действия, извършени от
процесуалния представител на ищцата, фактическата и правна сложност на спора,
материалния интерес, както и проведените открити съдебни заседания, в който адв. Б.
е взел участие, съдът счита че дължимото в негова полза възнаграждение възлиза на
1500 лв. Съдът не установи наличието на ДДС регистрация от страна на адв. А. Б.,
поради което начисляването на ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение
не му се следва.
При съобразяване на уважената част от предявения иск, ответникът следва да
заплати на адв. Б. възнаграждение в размер на 112,50 лв.
С оглед ангажираните от ищцата писмени доказателства се налага извод, че
ответникът следва да й заплати разноски в размер на 111,68 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, правно на разноски има и ответникът, който
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК претендира следните разходи – 150 лв. за
депозит за САТЕ; 150 лв. – депозит за СМЕ; 30 лв. – депозит за свидетел; 6 лв. – такса
за преписи, както и юрисконсулстско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съдът определя в размер на 200 лв. Ответникът е ангажирал доказателства,
удостоверяващи посочените разходи, поради което ищцата му дължи сумата от 490,25
лв., определена съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да внесе по депозитна сметка на СРС сумата от 45,25 лв.,
представляваща дължим депозит за СМЕ (в общ размер на 603,20 лв.), изчислен
съобразно уважената част от предявения иск.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ********, да заплати на Г. И. Т., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 750 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени болки и страдания, в резултат на нанесени травматични увреждания, както
и негативни емоционални преживявания, вследствие от настъпило пътнотранспортно
произшествие на 23.03.2023 г., реализирано по вина на водача на тролейбус марка
„Шкода“, модел „Соларис“ с рег. № ТВ****, чиято отговорност към датата на
процесното събитие е била застрахована при ответника по задължителна застраховка
11
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица №
BG/23/123000031572, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба
– 22.03.2024 г. до окончателното погасяване на дълга, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над уважения размер до пълно предявения на стойност от 10 000 лева, ведно
със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване
на дълга.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ********, да заплати на Г. И. Т., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 111,68 лева, представляваща
сторените разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ********, да заплати на адв. А. Л. Б., с
личен номер в САК: **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 112,50 лева,
представляваща дължимото адвокатско възнаграждение за оказаната в полза на
ищцата безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
ОСЪЖДА Г. И. Т., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК
********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 490,25 лева, представляваща
сторените разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА Г. И. Т., ЕГН **********, да заплати по депозитна сметка на
Софийски районен съд сумата от 557,95 лева. – допълнителен депозит за
възнаграждение на вещото лице по допуснатата до изслушване по делото
съдебномедицинска експертиза, изчислен съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ********, да заплати по депозитна сметка
на Софийски районен съд сумата от 45,25 лева. – допълнителен депозит за
възнаграждение на вещото лице по допуснатата до изслушване по делото
съдебномедицинска експертиза, изчислен съобразно уважената част от иска.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12