№ 34481
гр. София, 19.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110174240 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. И. И., чрез адв. М.,
срещу ........, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителен
иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, под
евентуалност – иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, под евентуалност – иск по чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на клаузата по чл. 11, ал. 1 от сключения
между страните договор за потребителски кредит № .... г., поради противоречието й
със закона, евентуално поради заобикаляне на закона, евентуално поради накърняване
на добрите нрави, както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 10
лв. – частична претенция от общо дължимото вземане в размер на 150 лв.,
представляващо получено без основание от ответника плащане по договор за
потребителски кредит № .... г., ведно със законната лихва за забава от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 19.01.2022 г. сключил с ответника договор за потребителски
кредит № ...., по силата на който му била предоставена в заем сумата от 1100 лв., която
следвало да възстанови чрез изплащането на 12 на брой погасителни вноски. В чл. 5 от
договора било предвидено задължение за предоставяне на обезпечение по кредита.
Според чл. 11, ал. 1, в случай на непредоставяне на обезпечение, кредитополучателят
следвало да заплати неустойка в размер на 300 лв. Ищецът твърди, че със сключването
на договора му била начислена уговорената неустойка, като сочи че е изплатил изцяло
задълженията си по кредита. Счита, че процесният договор е недействителен. Сочи, че
същият не отговаря на законовите изисквания по отношение на минималния шрифт,
както и че в съдържанието му липсва яснота относно механизма на формиране на ГПР
по кредита. Твърди, че посоченият в договора ГПР не отразява действително
приложимия. Излага доводи, че уговорената неустойка поради непредоставяне на
обезпечение е неравноправна, накърнява добрите нрави и има за цел заобикаляне на
изискванията по чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че същата следва да бъде
съобразена при изчисляване на ГПР по кредита. Твърди, че недействителността на
процесния договор обуславя връщането на получените плащания над чистата стойност
на кредита. С оглед изложеното, моли съда да прогласи нищожността на неустоечната
клауза по чл. 11, ал. 1 от договора, както и да осъди ответника да му заплати сумата от
10 лв. – частична претенция от общо дължимото вземане в размер на 150 лв.,
представляващо получено без основание от ответника плащане по договора, ведно със
законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на
1
дълга. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
взема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва
правния интерес на ищеца относно предявяване на установителен иск. Сочи, че
задълженията по договора са предсрочно погасени на 24.03.2022 г. Излага
съображения във връзка със злоупотреба с право. Твърди, че ищецът е прехвърлил
вземанията си по процесния договор в полза на В. А. Х., поради което оспорва
процесуалната му легитимация. Оспорва твърденията на ищеца относно нищожността
на договора и предвидената неустойка. Счита, че дължимата неустойка не следва да
бъде съобразена при изчисляване на ГПР по кредита. Моли съда да остави без
разглеждане предявените искове като недопустими, евентуално да ги отхвърли като
неоснователни. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
обстоятелствата, обуславящи недействителност на клаузата по чл. 11, ал. 1 от
процесния договор за потребителски кредит.
По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е сключил с ответника
процесния договор за потребителски кредит, при посочените параметри в исковата
молба, че е заплатил твърдяната сума по договора, която е постъпила в патримониума
на ответника, както и че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в
имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен
юридически факт.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е да
докаже валидно основание за получаване на процесното вземане.
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че помежду им е сключен договор за потребителски кредит № .... г., по
силата на който ищецът е усвоил предоставената в заем сума от 1100 лв.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени документи,
които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по
делото. Искането на ищеца за събиране на писмени доказателства по чл. 190 ГПК е
основателно. Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца по чл. 186 ГПК,
тъй като има за цел установяването на неотносими към настоящия правен спор факти.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза по делото.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 10.11.2025 г. от 10.10 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че на основание чл.146,
ал.3 ГПК им предоставя едноседмичен срок от уведомяването да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните
2
процесуални действия в тази връзка, като в случай, че не направят доказателствени
искания, ще загубят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по
чл.147 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищеца –
и препис от отговора на ответника.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ........ в едноседмичен срок от получаване
на настоящото определение да представи по делото заверен препис от договор за
потребителски кредит № .... г., ведно с приложимите към договора погасителен план и
СЕФ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че непредставянето на посочените документи ще
бъде преценявано от съда съгласно чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за събиране на писмени
доказателства по реда на чл. 186 ГПК.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която
да отговори въпросите, формулирани в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв., платим от ищцата в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д., която да се призове след представяне на
доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на ответника, че в срок до първото по делото открито съдебно заседание
следва да заяви изрично дали оспорва факта, че от страна на ищеца е постъпило
плащане на главницата по договора, както и на сумата от 150 лв. за погасяване на
задълженията по кредита.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК следва да внесе по
сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 1,60 лв. за изготвянето на
препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него, за връчване на
ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
3
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4