Решение по дело №229/2020 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 52
Дата: 8 ноември 2021 г.
Съдия: Любка Милкова
Дело: 20204100900229
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Велико Търново, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любка Милкова
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от Любка Милкова Търговско дело №
20204100900229 по описа за 2020 година
Осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за реално изпълнение.
Ищецът „З. з.“ АД със седалище гр.Г.О. излага твърдения в ИМ, че е търговско
дружество, на което част от основния предмет на дейност е производство на етилов алкохол.
Сочи, че спиртопроизводството в дружеството се осъществява от зърнени култури, основно
царевица, като за обезпечаването на работата на спиртната инсталация дружеството сключва
договори за покупко – продажба на зърно – царевица, с производители от региона. Твърди,
че на 27.08.2020г. е сключен такъв договор с ответника, по силата на който последният се е
задължил да достави на ищцовото дружество – купувач 150 тона + /- 5% царевица с
качествени показатели, съгласно чл.1 ал.2 от д/ра, при цена 270 лв. за тон в срок до
10.10.2020г. Сочи, че до уговорената дата ответникът – продавач не изпълнил своето
задължение и не доставил уговореното количество. Твърди, че били проведени множество
телефонни обаждани, за да напомнят за съществуващото задължение и за да потвърди ищеца
– купувач готовността си да приеме доставките на зърно. Сочи, че на 23.10.2020г. ищецът
получил уведомление от ответната кооперация, че няма да изпълни договора, в отговор на
което писмо ищецът изпратил покана, получена от ответника на 04.11.2020г., с която
ищецът заявил, че договорът между страните по делото е действащ и за ищеца не е отпаднал
интереса от неговото изпълнение, но до настоящият момент изпълнение на договорните
задължения от страна на ответника не последвало. Моли съда, да постанови съдебно
решение, с което да осъди ответника да достави и предаде 150 тона царевица на ищеца,
съгласно Договор за покупко – продажба на царевица, сключен между страните на
27.08.2020г.
1
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на ИМ от ответника, чрез
пълномощника му адв.М. от САК, с който заема становище за процесуална допустимост, но
неоснователност на предявеният иск, който моли да бъде отхвърлен. Моли за отхвърляне на
иска с довод, че ответникът не дължи на ищеца доставка на посочената в ИМ стока по вид и
количество. Оспорва ищцовото твърдение, че към настоящия момент е налице валиден
договор между страните. Излага твърдения, че с изтичане на срока на доставка на
уговореното количество царевица, процесният договор е бил прекратен, поради което в
момента няма валидно сключен и действащ между двете страни договор за доставка на
царевица. Оспорва твърдението на ищеца, че същият е правил опити да получи
договореното количество царевица. Твърди, че в случая допълнително съгласуван между
страните график за уговорената доставка на зърното, предмет на договора, на отделни
партиди, съобразно капацитетните възможности за приемане на купувача, съгласно чл.4 от
сключения договор, не е бил определян, като в нито един момент от срока на действие на
процесния договор, купувачът не е заявявал желание за съставяне на график и започване
приемането на отделните партиди, като вероятно капацитетните възможности на купувача
не са му позволили да изпълни договорното си задължение да приеме зърното, съобразно
уговорените условия и срокове /чл.11 ал.1 т.1 от д/ра/. Твърди, че неосъществяването на
предмета на договора е в резултат от неизпълнението на горепосоченото задължение на
ищеца, като след изтичането на крайния срок за доставка /10.10.2020г./, е отпаднало
задължението на ответника за доставка на претендираните 150 тона царевица. Твърди, че с
представеното от ищеца писмо ответникът го е уведомил за изтеклия срок на договора,
както и възползвайки се от възможността по чл.328 ал.1 т.2 ТЗ, е известил ищеца, че ще
продаде произведената царевица по пазарни цени на това лице, което предложи най- висока
цена.
В срока по чл.372 ал.1 ГПК е постъпила допълнителна ИМ от ищеца, чрез
пълномощника му адв.К. Г. от ВТАК, с която поддържа първоначалната ИМ и оспорва като
неоснователни всички възражения на ответника, наведени с писмения отговор. Оспорва
ответното възражение, че с изтичане срока за доставка на уговореното количество царевица,
процесният договор е прекратен с довод, че същият не е срочен, а е сключен за доставка на
определено количество – 150 тона царевица и се прекратява с неговото изпълнение или
съгласно предвиденото в закона, както и че в договора не е предвиден срок на действие на
договора, а срок за доставка на количеството и настъпване на крайния срок на доставка не е
сред основанията, предвидени в договора за неговото прекратяване. Навежда, че
уговореното в процесния договор място на доставка е базата на ответника в с.К., а не базата
на купувача в гр.Г.О., за да се съобразяват капацитетните и производствени възможности на
купувача. Твърди ,че ищцовото дружество е с непрекъснат процес на работа и разполага със
силозни помещения за съхранение на зърно, което му позволява, както директно влагане в
производство, така и складиране на доставеното количество. Твърди, че всякакъв опит за
съгласуване на доставки с ответника са били осуетени от ответната страна, тъй като
ответникът е отказал да достави на договорената цена. Оспорва възражението на ответника,
че ищецът – купувач е в забава за получаване на стоката с довод, че за да изпадне в забава,
2
то следва продавачът да изпълни предвиденото в чл.320 ТЗ и да предупреди купувача най –
малко пет дни по-рано за датата на доставка.
В срока по чл.373 ал.1 от ГПК не е постъпил допълнителен отговор от ответника на
допълнителната ИМ.
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си адв.К. Г. от ВТАК, поддържа предявеният иск и
моли да бъде уважен по съображения, изложени в писмена защита. Претендира направените
по делото съдебни разноски в размер на внесена ДТ. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК
за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
В СЗ ответникът, чрез пълномощника си адв.Н. М. от САК, оспорва предявеният
осъдителен иск за реално изпълнение на договорно задължение и моли да бъде отхвърлен по
съображения, развити в представена писмена защита. Претендира съдебни разноски,
съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото е сключен писмен Договор за покупко – продажба на
царевица от 27.08.2020г., по силата на който „К. П. К. „Д. – К.“ със седалище с.К., като
продавач, се задължава достави на ищеца „З. З.“ АД със седалище гр.Г.О. – купувач и да му
прехвърли правото на собственост върху общо 150 т. +/- 5% царевица, реколта 2020г., срещу
цена, която купувачът се задължава да заплати при условията на договора, като съгласно
чл.1 ал.2 от д/ра, всяка партида зърно, доставена в изпълнение на настоящия договор, трябва
да отговаря на посочените в договора качествени показатели. Съгласно чл.3 ал.1 от
сключения между страните договор за покупко – продажба на царевица от 27.08.2020г.,
купувачът заплаща цената на всяка доставена в изпълнение на д/ра партида зърно след
доставка в срок до 15 работни дни от датата на издаване на фактурата за осъществената
доставка. Съгласно чл.4 ал.1 от процесния договор за покупко – продажба на царевица от
27.08.2020г., зърното, предмет на договора, ще се достави на отделни партиди /доставки/, по
допълнително съгласуван между страните график, съобразно капацитетните възможности за
приемане на купувача, като доставката на цялото количество зърно – предмет на договора,
трябва да се осъществи в срок не по-късно от 10.10.2020г. В случай, че крайната дата за
доставка е неработен ден, окончателното доставяне на зърното следва да се осъществи в
последния работен ден преди нея. Според чл.5 ал.1 от процесния договор за покупко –
продажба на царевица от 27.08.2020г., доставката на зърното се осъществява в складовата
база на продавача в с.К., общ.Л. Съгласно чл.11 ал.1 т.1 от сключения между страните
договор за покупко – продажба на царевица от 27.08.2020г., купувачът се задължава да
приеме доставеното зърно при условията и в сроковете, уговорени в настоящия договор,
който, съгласно чл.12 от същия влиза в сила от момента на подписването му от страните, а
основанията за прекратяването му са уредени в чл.13 ал.1 от д/ра, а именно: 1/в
предвидените по закон случаи и 2/ в предвидените в договора случаи, а според чл.13 ал.2 от
д/ра, договорът може да бъде развален от всяка една от страните при условията на ЗЗД.
3
Между страните по делото не е спорен факта, че ответникът – продавач не е
осъществил доставка на цялото количество зърно в уговорения в чл.4 от процесния договор
за покупко – продажба на царевица краен срок – не по – късно от 10.10.2020г.
Ответната кооперация – продавач с писмо изх.№ 171/23.10.2020г. до ищеца – купувач
го уведомява, че причините за неизпълнение на процесния договор за покупко – продажба
на царевица от 27.08.2020г. са: 1/ изтекъл срок на подписания договор с ищеца- 10.10.2020г.
2/ниския добив на царевица, ниската цена, която предлага „З. з.“ АД, както и че в момента
цената на царевицата е 350лв. за тон – проучена от няколко фирми. Видно от писмо изх.
№171/23.10.2020г. от продавача, няколкократно са провеждани разговори с представител на
ищеца – купувач, но тъй като купувачът не е променил цената на царевицата, УС на
ответната кооперация на свое заседание, проведено на 21.10.2020г. е приел решение за
продажба на царевицата на фирма, която предлага най – висока цена.
С покана с вх.№176/04.11.2020г. ищецът - купувач кани ответника – продавач да
изпълни поетото задължение за доставка по сключения между страните процесен договор за
покупко – продажба на царевица от 27.08.2020г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за реално
изпълнение на задължението на продавача за доставка и предаване на 150 тона +/- 5%
царевица, реколта 2020г., съгласно сключен между страните Договор за покупко – продажба
от 27.08.2020г., е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от
предявяването му.
Разгледан по същество искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Уважаването на предявеният иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за реално изпълнение на
задължението на продавача за доставка по сключения между страните договор за покупко –
продажба на царевица от 27.08.2020г. предполага установяване в процеса от ищеца, в чиято
тежест е, наличието на валидна облигационна връзка между страните, възникнала от
сключен между тях процесен договор за търговска продажба на царевица, че ищецът е
изправна по договора страна, както и че е налице неизпълнение в уговорения в договора
срок на задължението на продавача за доставка на 150т. +/- 5% царевица, реколта 2020г.,
който факт на неизпълнение на това задължение не е спорен между страните, които
предпоставки в случая са налице, поради което предявеният осъдителен иск е доказан по
основание и следва да бъде уважен.
Между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение от
сключена между тях търговска продажба по смисъла на чл.318 ал.1 ТЗ, обективирана в
подписан писмен Договор за покупко – продажба на царевица от 27.08.2020г., по който
ответникът е продавач, а ищецът – купувач. С настъпване на уговорения в чл.4 ал.1 от
процесния договор за покупко – продажба на царевица краен срок – не по -късно от
10.10.2020г., е падежирало поетото от продавача задължение за доставка на ищеца - купувач
на процесните 150т. +/- 5% царевица, реколта 2020г. Ответното възражение за липса към
4
настоящият момент на валиден договор за търговска покупко – продажба на царевица между
страните, е неоснователно. Противно на ответните твърдения, с изтичането на срока за
доставка на уговореното количество царевица, процесният договор не се прекратява.
Сключеният между страните процесен договор за търговска продажба на царевица не е с
определен срок, т.е. не е срочен, а е сключен за доставка на определено количество – 150
тона +/- 5% царевица, реколта 2020г., и се прекратява с неговото изпълнение или съгласно
предвиденото в закона или в договора. В процесният договор за покупко – продажба на
царевица не е предвиден срок на действие на договора, а срок за изпълнение на
задължението на продавача за доставка на уговореното количество царевица. Съгласно
чл.20а ал.2 ЗЗД, договорите могат да бъдат прекратени, развалени или отменени само по
взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. В процесният случай,
по делото не се твърди и не се доказва сключеният между страните договор за покупко –
продажба на царевица от 27.08.2020г. да е прекратен по взаимно съгласие на страните, нито
е настъпило предвидено в закона или в договора основание за неговото прекратяване,
съгласно уговореното в чл.13 ал.1 от д/ра. Не се твърди и не се доказва и договорът да е
развален при условията на ЗЗД, съгласно чл.13 ал.2 от д/ра и чл.87 ал.1 ЗЗД. Следователно,
към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция, е налице
валиден договор за търговска продажба на царевица между страните, сключен на
27.08.2020г.
Не е спорно между страните и че в уговорения в чл.4 ал.1 от процесния договор за
покупко – продажба на царевица краен срок за доставка /не по – късно от 10.10.2020г./
ответникът - продавач не е изпълнил задължението си по чл.10 ал.1 от д/ра да достави на
ищеца и прехвърли собствеността на уговореното количество зърно в сроковете и при
условията, уговорени между страните с договора, с което предявеният осъдителен иск по
чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да изпълни реално задължението си за
доставка на 150 тона +/- 5% царевица, реколта 2020г., на ищеца, съгласно процесния
договор за търговска продажба между страните, е доказан по основание и следва да бъде
уважен.
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника, че купувача е неизправна
по договора за търговска продажба на царевица страна, неизпълнила поетото си договорно
задължение, съгласно чл.11 ал.1 от сключения договор за покупко – продажба на царевица
от 27.08.2020г., да приеме доставеното зърно при условията и в сроковете, уговорени в
настоящия договор, в т.ч. и че капацитетните възможности на купувача не са му позволили
да изпълни това си задължение, на което неизпълнение от купувача се дължи
неосъществяването на предмета на договора, както и е неоснователно и ответното
възражение за забава на кредитора по смисъла на чл.95 пр.2 ЗЗД, тъй като не е дал
необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.
Действително съгласно уговореното между страните в чл.4 ал.1 от договора за покупко –
продажба на царевица от 28.08.2020г., зърното – предмет на договора, ще се достави на
отделни партиди /доставки/, по допълнително съгласуван между страните график, съобразно
5
капацитетните възможности за приемане на купувача. Не е спорно между страните, че
между тях не е допълнително съгласуван график, по който зърното – предмет на договора,
ще се достави на отделни партиди /доставки/, съобразно капацитетните възможности за
приемане на купувача. Недоказано е обаче, че капацитетните възможности на купувача не са
му позволили да изпълни договорното си задължение да приеме зърното, съобразно
уговорените условия и срокове в чл.11 ал.1 от договора, т.е. недоказано е ответното
възражение за неизправност на ищеца – купувач като страна по сключения между страните
договор. Съгласно уговореното в чл.5 от процесния договор за покупко – продажба на
царевица, доставката на зърното се осъществява в складовата база на продавача в с.К.,
общ.Л., като в случая страните по договора са в различни населени места. Съгласно чл.320
ТЗ, когато е уговорено стоката да се приеме в склада на продавача, какъвто е процесният
случай, с оглед уговорките в чл.5 ал.1 от процесния договор, страните определят в какви
срокове и по какъв начин продавачът ще уведоми купувача, че тя е готова за предаване.
Съгласно чл.320 изр.2 ТЗ, ако това не е определено, уведомяването се прави поне три дни
преди деня на предаването, а ако страните са в различни населени места / какъвто е
процесният случай – ищецът е със седалище гр.Г.О., а ответникът – с.К. общ.Л./ - поне пет
дни преди този ден. В настоящият случай уговореното, съгласно чл.5 ал.1 от сключения
между страните договор за покупко – продажба на царевица е, стоката да се приеме в
складовата база на продавача в с.К., общ.Л., и липсват твърдения, съответно липсват и
доказателства страните да са определили в какви срокове и по такъв начин продавачът ще
уведоми купувача, че стоката е готова за предаване, съгласно чл.320 изр.1 ТЗ, поради което
и доколкото това не е определено, съгласно чл.320 изр.2 ТЗ, и доколкото страните са в
различни населени места – уведомяването на купувача, че стоката е готова за предаване е
следвало да бъде направено от продавача поне пет дни преди деня на предаването, каквито
доказателства за изпълнение на задължението по чл.320 изр.2 ТЗ от ответника – продавач по
делото не са ангажирани, поради което и не е налице неизпълнение от ищеца – купувач на
задължението му по чл.11 ал.1 от д/ра да приеме доставеното зърно при условията и в
сроковете, уговорени в настоящия договор, следователно не е налице забава на купувача за
получаване на стоката, съответно не е налице забава на кредитора – купувач по смисъла на
чл.95 пр.2 от ЗЗД, тъй като не е налице неоказване от кредитора на необходимото
съдействие на длъжника.
Възможностите за продавача при забава на купувача за получаване на стоката са
регламентирани в разпоредбата на чл.328 ал.1 ТЗ, според която, ако купувачът е в забава за
получаване на стоката, продавачът може: 1/да я предаде за пазене, 2/да я продаде по пазарни
цени или на публичен търг, след като извести купувача за това и му съобщи времето и
мястото на продажбата или на търга и 3/при бързо развалящи се стоки да ги продаде без
предизвестие. В процесният случай, съгласно изложеното по- горе, и доколкото не е
доказано изпълнение от продавача на задължението му за уведомяване, съгласно чл.320 ТЗ,
то не е налице забава на купувача за получаване на стоката по смисъла на чл.328 ал.1 от ТЗ,
поради което и ответникът – продавач не разполага с правомощието по чл.328 ал.1 т.2 ТЗ да
продаде стоката по пазарни цени или на публичен търг, след като извести купувача за това и
6
му съобщи времето и мястото на продажбата или на търга, и с изпратеното от ответника до
ищеца писмо изх.№171/23.10.2020г. не следва да се счита, че е упражнено от продавача
правомощието по чл.328 ал.1 т.2 ТЗ, с което не разполага, доколкото не е налице забава на
купувача за получаване на стоката по смисъла на чл.328 ал.1 ТЗ, респ. известяването от
продавача на купувача не съдържа и съобщаване времето и мястото на продажбата или
търга, съгласно изискването на чл.328 ал.1 т.2 ТЗ, който и в случая е неприложим.
От изходящото от ответника писмо изх.№171/23.10.2020г., което се ползва с
материална доказателствена сила, доколкото удостоверява неизгодни за издателя му факти,
става ясно, че неизпълнението от продавача на задължението му за доставка, съгласно чл.10
ал.1 от сключения между страните договор, се дължи не на причина, която да може да се
вмени във вина на купувача, а на нежеланието на продавача да достави на уговорената в
процесния договор цена от 270лв. за тон, която е ниска, и на желанието му да продаде на
фирма, която предлага най - висока цена. Изложената причина обосновава пълно виновно
неизпълнение от ответника - продавач на договорното му задължение по чл.10 ал.1 от
сключения между страните договор за търговска продажба да достави и предаде на ищеца –
купувач 150 т. +/- 5% царевица, реколта 2020г., с което предявеният осъдителен иск по чл.79
ал.1 пр.1 от ЗЗД за реално изпълнение се явява доказан по основание и следва да бъде
уважен, като бъде осъден ответника да достави и предаде на ищеца 150 тона царевица +/-
5%, реколта 2020г., съгласно сключения между страните Договор за покупко – продажба на
царевица от 27.08.2020г., който, съгласно чл.20а ал.1 от ЗЗД има силата на закон за тези,
които са го сключили. Противно на ответните твърдения, едва след изпълнение от
продавача на задължението му за уведомяване по чл.320 ТЗ, че стоката е готова за
предаване, доказателства за изпълнение на което по делото липсват, следва да бъде
съгласуван допълнително между страните график, съобразно капацитетните възможности за
приемане на купувача, съобразно чл.4 ал.1 от д/ра. Разпоредбата на чл.4 ал.1 от договора за
търговска продажба на царевица визира допълнително съгласуван между страните график,
съобразно капацитетните възможности за приемане на купувача, а не съставен такъв по
инициатива на купувача и то преди да е уведомен от продавача, че стоката е готова за
предаване.
По разноските:
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 ГПК обуславя основателност на
претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски в размер
на внесена ДТ в доказан размер от 1620лв., които следва да бъдат възложени в тежест на
ответника.
Изходът на делото обуславя неоснователност на претенцията на ответника за
присъждане на съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, която следва да
бъде отхвърлена. С оглед отхвърляне ответната претенция за съдебни разноски, съдът не
дължи произнасяне по ищцовото възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на
заплатеното от ответника адв. възнаграждение.
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К. – П. К. „Д. – К.“ със седалище и адрес на управление общ.Л., с.К.,
ул.“В. Л.“ №.., с ЕИК .., ДА ДОСТАВИ и ПРЕДАДЕ на „З. З.“ АД със седалище и адрес на
управление гр.Г.О., ул.“Св. К.Б.“ №.., с ЕИК .., 150 тона /сто и петдесет тона/+/- 5%
царевица, реколта 2020г., съгласно сключен между страните Договор за покупко –
продажба на царевица от 27.08.2020г.
ОСЪЖДА „К. – П. К. „Д. – К.“ със седалище и адрес на управление общ.Л., с.К.,
ул.“В. Л.“ №.., с ЕИК.., ДА ЗАПЛАТИ на „З. З.“ .. със седалище и адрес на управление
гр.Г.О., ул.“Св. К. Б.“ №.., с ЕИК .., сума в размер на 1620 лв. /хиляда шестотин и двадесет
лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски /за внесена ДТ/.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от
връчването му пред ВТАС.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
8