Решение по адм. дело №129/2023 на Административен съд - Силистра

Производството е образувано по жалба на П. А. Й. от гр. Силистра против Ревизионен акт №Р-03001922000948-091-001/03.04.2023г., потвърден с Решение №104/19.06.2023г., издадено по реда на чл.155 ал.2 ДОПК от органа по чл.152 ал.2 ДОПК, относно установените задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в общ размер от 53 140 лв. и лихва за забава от 14 499.47 лв., за финансовите години: 2017; 2018; 2019 и 2020.

Оспорващият твърди, че обжалваният РА бил необоснован, като доминират съображенията, че необяснимо (т.е. немотивирано) приходните органи били вписвали в ревизионните документи (завършващи съответните етапи на ревизията) всяка сума,която установили в негов ущърб,без значение дали имало доказателства, а „случайно“ (според жалбата),т.е. тенденциозно, пропускали да намалят разходите в негова полза, част от които, самите те приемали за доказани. Поддържа, че без основание било отказано признаването на получени от него парични заеми от „Петроком 07“ООД и „Търговска газова компания“ЕООД, чиито управител е бил към релевантните периоди.Твърди още, че следвало да му бъдат признати приходи от получени печалби от хазартни игри,заявени в абсолютни суми за всяка от ревизираните данъчни години, без посочване на вида на игрите, времето на изплащане на печалбите и начина. Оспорва и непризнаването на върнати му в брой лични парични заеми през 2019г. от И. Р. в размер на 2000 лева и от П. П. от 1500 лева, като твърди, че заеми от вида на процесните, не бил длъжен да декларира по чл.50 ЗДДФЛ,но върнатите суми представлявали действителен приход през 2019г. и следвало да се съобразят в приходната част на паричните потоци за същата година. Счита, че по грешка не били включени в таблицата за съпоставка на доходите и имуществото му с разходите за 2020г. на суми в общ размер от 81 200 (80 900 в РД) лева, внесени в банковата му сметка от Н. П. и Н. Х., които били лични негови средства. Поддържа, че необосновано не били признати в приходната част на процесните съпоставки сумите от приложени договори за продажба на лични вещи, както следва: - за периода 01.11.-31.12.2016г. в размер на 21 000 лева, която следвало да се прибави към приетото начално салдо към 01.01.2017г. от 5000 лева, което променяло паричните потоци не само за 2017г., но и за следващите; - както и доходи от продадени лични вещи през 2018г., 2019г. и 2020г., съответно в размери от 7 900 лева и 8 100 лева от придобит апартамент и гараж през 2018г. в гр.Варна; в размер на 4600 лева от придобит апартамент в гр.Варна на [улица]през 2019г., като от същия (апартамент) продължил продажбите на лични вещи през 2020г., твърдейки за получени приходи от 20 900 лева; - както и че през м.10.2020г. придобил поземлен имот, жилищна сграда, стопанск постройки, хангар, депо и гараж в гр.Дулово, от който (имот) също продал наличния инвентар и обзавеждане, придобивайки още 20 200 лева през 2020г.

Относно установяванията на приходните органи на суми в разходната част на процесните парични потоци: Оспорва констатацията,че родителите му сами са заплащали своите битови разходи, което било извлечено като извод от извършени им данъчни проверки по реда на ДОПК (по отношение на майка му Е. Д. е издаден и РА). Настоява, че приложените в настоящото производство техни декларации (л.848 и л.866) отразявали действителното фактическо положение по този въпрос и следвало да бъдат зачетени като достоверни, защото през целия [възраст] период на ревизията, сумите са му били връщани и, следователно, не бил налице разход за жалбоподателя.

Счита, че необосновано е приета за негов личен разход платена от банковата му карта застраховка на имущество на „Петроком 07“ООД към ЗК “Олимпик“ в размер на 2 344 лева на 19.04.2018г.,във връзка с отпусната на дружеството кредитна линия от „Прокредитбанк“ЕАД, за което е представена декларация от А. Й. (съдружник) на л.845 от делото. Настоява, че с цел постигане на икономия на делово време е заплащал от личната си банкова карта сумите по посочените в жалбата фактури, издавани на управлявани от него дружества от „Кауфланд България“АД; „Метро кеш енд кери България“ЕООД; „Ауто плюс България“АД и др.,които не представлявали негови лични разходи, а напротив, закупените стоки били свързани с дейността на въпросните дружества и осчетоводени при същите, като с тях са били извършени последващи облагаеми доставки.Освен това,по подробно описани в жалбата разписки, удостоверената сума по които, е заплащал с банковата си карта,твърди, че същата е била разход за дейността на дружествата, които е представлявал, поради което счита, че следва да бъде отстранена от перата по разходната част на паричните потоци за ревизираните години, съобразно датата на издаване на всяка разписка. Настоява, че разходите за ТОЛ-такси за товарен автомобил на „Петроком“ ООД през 2020г. е заплащал с банковата си карта, но същите са делови разход на дружеството, а не негов.

Ревизията е проведена и приключила по особения ред по чл.122 ДОПК (л.2004 -л.2006; л.2021), срещу което няма възражения в жалбата и, съгласно чл.124 ал.2 ДОПК, в настоящото производство фактическите констатации от Ревизионния акт,се смятат за верни до доказване на противното. В съдебното производство оспорващият се представлява първоначално от адв.Валери. от АК-Силистра,който в съдебно заседание на 12.10.2023г. (л.2100-л.2111,том 5) изрично е заявил,че не оспорва валидността на КЕП на приходните органи, издали и подписали съответните документи в хода на ревизията.Процесуален представител впоследствие му е адв.Илонка Ковачева от АК-Варна (л.2210, т. 5), която в съдебно заседание и с подробна писмена защита, поддържа искането за цялостна отмяна на оспорения РА. Счита, че незаконосъобразно бил формиран недостиг на средства, обложен с процесния пряк, подоходен данък. Твърди, че при провеждане на ревизията по аналог, ответните органи са били длъжни, независимо от спецификата на производството по чл.122-чл. 124 ДОПК, точно да установят както релевираните приходи, така и приетите за извършени разходи от оспорващия, което не било направено. Позовавайки се на ТР №3/06.06.2008г. по т.д.№2/2008г. на ВАС, поддържа, че данъчни задължения не могат да се извличат по тълкувателен път, а данъчните закони се тълкуват само стриктно (sensu stricto). В този контекст твърди, че нарушавайки базовите принципи от чл.3, чл.5 и чл.6 ДОПК,приходните органи, без да извършат дължимите насрещни проверки, нито да съберат служебно относимите доказателства, в нарушение на чл.37 ал.1, чл.45 и чл.57 ДОПК, били формирали неверни изводи на базата на неустановени действителни факти. Намира за доказан в процеса фактът, че извършените плащания от жалбоподателя през негови разплащателни сметки и кредитна карта, са разходи на други физически и юридически лица и следва да бъдат премахнати от разходната част на съпоставките в РД по данъчни години. Настоява сумите, посочени в декларациите на родителите на оспорващия и представляващи заплатени от него техни битови сметки, чиято стойност му е била възстановявана,съгласно показанията на св.Е. Д. (негова майка),също да бъдат отстранени от разходната част в съпоставките по години.

Твърди, че от събраните доказателства в съдебното производство се доказвало, че при извършване на анализ на доходите и разходите по данъчни периоди, ответният орган не е признавал доходи, както и е включвал разходи, които не са на жалбоподателя, като по този начин е стигнал до неверния извод за превишение на разходите над получените доходи, която сума била незаконосъобразно обложена. Настоява да бъдат признати като годни доказателства, в контекста на чл.180 ГПК, представените договори за продажба на лични вещи,още повече,че същите, като частни свидетелстващи документи, не били оспорени от ответния орган.Те доказвали получаването от жалбоподателя на суми, релевантни за различните данъчни години - предмет на ревизията, които следвало да се прибавят към приходите в изследваните парични потоци. Счита, че с основното и двете допълнителни заключения на приетата без възражения от страните Съдебно-счетоводна експертиза, се доказвало и обстоятелството, че по конкретно изследваните фактури и приложените 25 броя разходни касови ордери (РКО),от търговските дружества, чиито делови интереси оспорващият (като техен управител) е обслужвал, заплащайки с банковата си карта техни разходи, последните са му били възстановени, което сочело на липса на разходи по тези пера за физическото лице - жалбоподател. Вещото лице е извършило проверка и на предоставените му документи за дадени на П. Й. парични заеми от двете дружества, давайки заключение, че са налице счетоводни регистри, които показват осчетоводяването на въпросните суми като разход в касата на ТД-заемодател.Тези заеми се отразяват на паричните потоци на оспорващия за всяка относима година, като увеличават размера на приходите му.

В обобщение се твърди наличие на отменителните основания от чл.160 ал.2 пр.3-пр.4 ДОПК,във връзка с чл.146 т.3 и т.4 АПК - допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния закон.Последното е съсредоточено върху довод за незаконосъобразно определена основа за облагане с данъци по чл.122 ал. 2 от ДОПК. Главното възражение обаче, е насочено срещу фактическите установявания на приходните органи, обосновали и неверните им правни изводи - твърдяното превишение на разходите над доходите за 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г., е квалифицирано като доходи с неустановен произход по разума на чл.123 ал.1 т.1 и т.2 ДОПК. Ето защо се настоява за отмяна на оспорения Ревизионен акт и за присъждане на съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът - Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез представител по пълномощие ст.юрисконсулт П. Г. (л.2073,т.5), в съдебно заседание и в писмени молби (л.2088; л. 2180) оспорва изцяло жалбата. Излага аргументи в подкрепа на главните решаващи изводи на приходните органи,като счита,че не са налице съмнения относно приложимостта на особения ред по чл.122 ДОПК за провеждане на процесната ревизия. В хода на същата, при проявена дължима процесуална активност от ревизиращия екип и в съответствие с принципите от ДОПК, били установени действителните факти, свързани с приходите, доходите, имуществото и разходите на жалбоподателя през ревизираните години. При съпоставката им било формирано процесното превишение на разходите над доходите и за четирите години,което съответно на закона било обложено с прекия подоходен данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ при определена основа за облагане с данъци в хипотезата на чл.122 ал.2 ДОПК. С оглед на изложеното, моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени в полза на ответната администрация съдебни разноски,представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 061 лева, съгласно правилото от чл.161 ал.1 ДОПК,вр. с чл.8 ал.1 и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В условията на евентуалност, заявява възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК относно заплатените разходи от жалбоподателя за адвокатски хонорар.

Производството е по реда на чл.156-чл.161 ДОПК,във връзка с §2 ДР ДОПК и чл.145 и сл. АПК. Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи, становището на ответния орган и след преценка на доказателствата по делото, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице - адресат на оспорения РА; при спазване на срока от чл.156 ал.1 ДОПК, след изчерпване на процедурата по Глава осемнадесета, във връзка с чл.156 ал.2 ДОПК и е насочена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт. Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Ревизионен акт №Р-03001922000948-091-001/03.04.2023г.(след направено уточнение с молба вх.№875/19.07.24г. на АС-Силистра -л.2059, т.5), потвърден с Решение №104/ 19.06.23г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна, установяващ задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ в общ размер от 53 140 лева и лихва за забава от 14 499.47 лева, за данъчните години: 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г.

Ревизионното производство е образувано съгласно чл.112 ал.1 ДОПК със Заповед за възлагане на ревизия №Р-03001922000948-020-001/24.02.22г. (л.2024-гръб,т.5),връчена по електронен път на П. А. Й. на 22.05. 22г.(л.146),издадена от М. Г. А.-Д.-началник сектор „Ревизии“, включена в Заповед № Д-47/04.01.2022г. на директора на ТД НАП Варна (л.2080, т.5) за определяне на органи по приходите,които могат да възлагат ревизии,съгласно чл.112 ал. 2 т.1 ДОПК. Последната е подписана от и.д.директор М. М. и, в изпълнение на указания на съда, е представена Заповед №606/29.10.2021г. на изп.директор на НАП,с която на същия е възложено да изпълнява длъжността „директор на Териториална дирекция на НАП гр.Варна“. Обхватът на ревизията е определен до установяване на задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2020г.,а извършването ѝ е възложено на Й. Р. Н. - главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и П. П. П. - инспектор по приходите. Видно от приложената на л.2081-л.2084 Заповед №Д-50/14.01.22г. на директора на ТД НАП гр.Варна, определените по реда на чл.113 ал.1 т.2 ДОПК ревизиращи органи, са с възложени им правомощия от вида на упражнените. Заповедта за възлагане на ревизията е изменена със Заповед №Р-03001922000948-020-002/22.07.2022г., която не е засегнала времевия и предметния ѝ обхват, а е определила нов срок за нейното приключване - до 22.08.22г. С молба от 22.07.2022г., ревизираното лице е поискало спиране на производството, което при условията на чл.34 ал.1 и ал.3 ДОПК, е уважено със Заповед №Р-03001922000948-023-001/25.07.2022г. (л.2043,том 5) на ръководителя на ревизията (спряно до 25.10.2022г.).Със Заповед №Р-030019 22000948-143-001/26.10.22г. (л.2041,т.5) производството е възобновено и определен срок за приключване на ревизията - 23.11.2022г. Със ЗИЗВР №Р-03001922000948-020-003/16.11.22г.,ръководителят на ревизията е определил нов срок за нейното приключване - до 23.12.2022г., като всички горепосочени заповеди са надлежно връчвани на жалбоподателя, на електронния му адрес, видно от приложенията на л.142-л.146 от делото.

В срока от чл.117 ал.1 ДОПК е съставен Ревизионен доклад (РД) №Р-03 001922000948-092-001/19.12.2022г. (л.31-л.78), съдържащ реквизитите от чл. 117 ал.2 ДОПК и връчен по електронен път на оспорващия на 19.12.2022г. (л.136), ведно с приложенията. Било е поискано удължаване на срока за въз-ражение срещу РД, което е уважено, видно от Уведомление на л.919, като срокът е бил продължен до 02.02.2023г. В неговия периметър, на 25.01.2023г. такова е постъпило (л.907-918, т.3).Същото е подробно обсъдено в оспорения по делото Ревизионен акт №Р-03001922000948-091-001/03.04.2023г., издаден от компетентните за това органи по приходите, съгласно чл.119 ал.2 ДОПК.РА съдържа реквизитите от чл.120 ал.1 ДОПК и е връчен по електронен път на жалбоподателя на 03.04.2023г. (л.133), ведно с приложенията. Същият е обжалван изцяло в срока от чл.152 ал.1 ДОПК и с Решение №104/19.06.2023г. на решаващия орган, потвърден. При условията на чл.156 ДОПК е сезиран настоящият съд с искане за пълната му отмяна.

Следователно, оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по приходите, в изискуемата от закона форма и при спазване на данъчно-ревизионните правила.

В хода на ревизията е било установено, че жалбоподателят е местно физическо лице по смисъла на чл.4 ал.1 т.1 ЗДДФЛ, с постоянен адрес в гр. Силистра и, съответно - носител на задълженията от чл.6 ЗДДФЛ. След справка с публичния Търговски регистър се установява, че през данъчните години, за които е възложена и проведена ревизията, П. Й. е бил:

- управител и собственик на 50% от капитала на „ЛОТОСИ“ООД с ЕИК: ********* - до 06.12.2021г.;

- едноличен собственик на капитала и управител на „Търговска газова компания“ ЕООД с ЕИК:********* - до 24.11.2021г.;

- собственик на 50% от капитала на „Петроком 07“ООД, с ЕИК:********* до 06.12.2021г. (според РД), но видно от ТР е, че на 30.09.2019г. е заличен като съдружник и дружеството е станало ЕООД със собственик на капитала му - А. П. Й. (баща на оспорващия);

- управител и едноличен собственик на капитала на „Петроком 007“ ЕООД, с ЕИК:********* - до 09.05.2022г.;

- управител и собственик на 50% от капитала на „Петроком“ООД, с ЕИК: ********* - до 24.11.2021г.;

- на 21.10.2021г. П. А. Й. е регистрирал „ПМ ОЙЛ“ЕООД, с ЕИК:********* и капитал в размер на 40 000 лева, чиито собственик е той както и управител на дружеството;

- в „Роял Ентърпрайс 2019“ООД, с ЕИК:********* е бил съдружник, но на 27.02.2020г. е прехвърлил дружествения си дял на трето лице, след което няма отношение към това търговско дружество.

Към материалите на ревизионното производство,с Протокол №Р-030019 22000948-ППД-001/19.07.22г.(л.1989-л.1994,т.5) са приобщени доказателства, събрани в хода на извършена проверка за съпоставка на доходи и имущество на ФЛ с УИН ПФ-03001921000172 на П. А. Й. с [ЕГН], включително Протокол №ПФ-03001921000172-073-001/23.02.2022г.,съдържащ подробно описани и релевантни за процесната ревизия,констатации,базирани на документи от проверка за установяване на факти и обстоятелства относно наличие на съответствие между придобито имущество и получени доходи от лицето за периода:01.01.2017г.-31.12.20г. След съпоставка на декларираните доходи с Годишните данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ и събрани данни за фактически получени трудови възнаграждения; такива по договори за управление, както и изплатени дивиденти (разпределена печалба) от ТД, в чиито капитал оспорващият е имал дял и, събрана информация от трети лица - публични органи; кредитни институции; куриерски фирми; търговски вериги и други, приходните органи установили недекларирани доходи от РЛ по чл.35 ЗДДФЛ от източници в България, получени чрез пощенски оператори,в т.ч. „Изипей“АД, както и съответно превишение на разходите над доходите на лицето, за които средства същото не е представило обяснения и доказателства за произхода им. На 27.01.2022г. му е била изпратена Покана по чл.103 ДОПК (л.1565) за подаване на коригиращи декларации по чл.50 ЗДДФЛ за четирите ревизирани години,съгласно констатациите в обсъждания Протокол, връчена електронно на същата дата (л.1564). Не са били подадени коригиращи декларации от жалбоподателя, като освен това, за данъчната 2019г. той изобщо не е подавал ГДД по чл.50 ЗДДФЛ (л.173-л.180). На 14. и 15.04.22г е посещаван безрезултатно адреса му в гр.Силистра (л.1562-л.1563) за връчване на Протокола за приключване на проверката,ведно с приложени-ята, което е станало по електронен път на 28.04.2022г. (л.1567-л.1571).

След връчване на ЗВР на жалбоподателя,са били извършени описаните в РД процесуални действия. В техен резултат са установени доходите на РЛ, освен от изплатени възнаграждения за положен труд и дивиденти от „Петроком 07“ООД и „Търговска газова компания“ЕООД за 2019г и от „Лотоси“ ООД, „Петроком“ООД и „Петроком 07“ООД - за 2020г., още и от продажба на движимо имущество, съгласно справка за изплатени доходи по чл.73 ал.1 и ал.6 ЗДДФЛ и получена такава от ОД МВР гр.Силистра с вх.№27348-24/02.07. 2021г., отнасяща се за леки автомобили, две ремаркета и мотоциклет. Констатиран е недеклариран доход от 800 лева формиран като положителна разлика между разходите и прихода от придобиването и продажбата на лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№[рег. номер] през 2019г., както и такъв в размер на 14 000 лева - облагаем доход по чл.33 ал.2 ЗДДФЛ, от покупката и впоследствие продажба на лек автомобил „Ауди А8“ за 2020г. Описани са подробно (в табличен вид) приходите и разходите по банковите сметки на оспорващия. Извършени са били насрещни проверки и изпратени Искания за предоставяне на информация, не само до посочените кредитни институции, в които жалбоподателят е имал сметки и издадени банкови карти, но и на „Лотоси“ООД (л.496-л.506); „Търговска газова компания“ЕООД (л.606-л.607); „Петроком“ЕООД (л.608-л.613); „Петроком 07“ООД (л.494), вкл. представени обяснения от управителя на дружествата (към периода на извършване на ревизията и понастоящем е Д. И. К.); на „Петроком 007“ЕООД (л.804-л.805). По повод възражение на РЛ, че са заплащани от личната му банкова карта разходи на „Петроком 07“ООД, е била извършена проверка (съпоставка на данните) на представените фактури, издадени от различни доставчици, със СД и дневниците за покупки по ЗДДС, вследствие на което приходните органи са приели, че през периода: 01.01.2017г.-19.12.2019г. (след тази дата сметката е закрита) П. Й. е използвал кредитна карта, издадена по банкова сметка в „Прокредитбанк България“ЕАД, а от 02.01.2020г. (на тази дата е открита) до 31.12.2020г. - кредитна карта по сметка в „Райфайзенбанк България“ЕАД, посредством които е заплатил разходи на „Петроком 07“ООД в посочения на стр.16 от РД размер по години.

Останалите фактури от таблицата на стр.16-30 от РД, са анализирани подробно и довели до извод,че не удостоверяват заплатени с лични средства от жалбоподателя делови разходи на дружествата, на които са издадени. Изпратени са били Искания до доставчиците (по фактурите - търговски вериги и магазини), вследствие на което са приети за разходи на „Петроком 07“ООД посочените на стр.31 от РД суми, платени с кредитна карта на оспорващия, като след приспадането им са установени разходите за живот по години на РЛ. Не е било уважено искането му за признаване за негови лични средства внесените суми по банковата му сметка в „Райфайзенбанк България“ЕАД през 2020г. от Н. Х. и Н. П. в размер общо на 80 900 лева (грешно посочени в жалбата - 81 200 лева).

След извършени насрещни проверки на „Изипей“АД и „Еконт Експрес“ АД, приходните органи са установили преводи през 2017г. в общ размер на 1 185 лв. чрез „Изипей“АД от Еврофутбол, Д. Ш. Д. и Д. Н. Й., както и 1 572 лева през 2019г. от Д. Д. и Евро футбол, които са включени в приходната част на паричните потоци за съответната година. Установили са също така получени преводи и наложени платежи от пощенски оператори и, съответно разходи по изпратени и получени пратки, обобщени за ЕКОНТ в таблица по години на стр.60 от РД и за „Уестърн Юнион“ на стр.61 от РД.

Приходните органи са признали усвоен кредит в размер на 130 000 лева от „Райфайзенбанк България“ЕАД от 21.02.2020г. за закупуване на недвижим имот в гр.Варна; както и отпуснат потребителски кредит от 45 405 лева от същата банка на 28.06.2019г. Представена е и справка за усвоен на 28.04. 2017г. потребителски кредит в размер на 20 000 лв. от „Обединена Българска Банка“АД, със срок на погасяване -10.04.2021г. при месечни вноски от 565.33 лева. По представените от жалбоподателя договори за заем с „Петроком 07“ ООД и „Търговска газова компания“ЕООД, приходните органи са изискали счетоводни документи, каквито са били представени, но преценени за недостатъчни да удостоверят реалното постъпване на средствата в патримониума на заемателя по тях.

Установили са в таблиците на стр.62-стр.65 от РД платените от РЛ разходи за електроенергия, В и К услуги, местни данъци и такси, данъци към НАП и задължителни осигурителни вноски, както и нотариални разходи, разходи за медицински услуги, установими от Дневниците за продажби на регистрирани лица по ЗДДС. Описани са и установените разходи за придобиване на недвижими имоти, като в обобщение е прието, че същите възлизат на 117 458 лева за 2019г. и на 117 600 лева-за 2020г.След анализ на относимите към оспорващия обстоятелства по чл.122 ал.2 ДОПК и уважените възражения срещу РД, приходните органи са установили по данъчни години, доходи и разходи, описани в табличен вид на стр.14-стр.20 от РА.

По този начин са формирани процесните несъответствия между стой-ността на имуществото на РЛ и декларираните и/или получени от него доходи за 2017г. в размер на 39 767.04 лева, за произхода на които средства (с които е финансирано превишението) не са представени доказателства от задълженото лице. За същата данъчна година е установен недеклариран облагаем доход, с недоказан произход, представляващ постъпили суми от трети лица чрез пощенски оператори в размер на 2 810.17 лв., който обсъден ведно с установеното превишение на имущественото състояние на лицето от 39 767.04 лв., са преценени като обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 ДОПК, т.е. налице са данни за укрити приходи или доходи и не са представени документи за вида на дохода, което в съвкупност е довело до определяне на основата за облагане с годишен данък по ЗДДФЛ за периода 01.01.2017г.-31. 12.2017г., по реда на чл.122 ал.2 ДОПК, в размер на 42 577.21 лв. Прилагайки данъчната ставка от материалния закон (чл.48 ал.1 ЗДДФЛ) приходните органи са определили дължимия подоходен данък в размер на 4 257.00 лева за данъчната 2017година.

За ревизираната 2018 година е констатирано несъответствие между стойността на имуществото на задълженото лице, вкл. направените разходи и декларираните и/или получените доходи, в размер на 89 252.21 лева. За произхода на средствата, с които е финансирано несъответствието не са представени доказателства. Освен това са установени недекларирани облагаеми доходи с недоказан произход, представляващи постъпили суми от трети лица чрез пощенски оператори в размер на 1 971.00 лв. Последното, преценено ведно с превишението на имущественото състояние на лицето (средства с недоказан произход), представляват обстоятелства по смисъла на чл.122 ал.1 т.2 и т.7 ДОПК, което е наложило определянето на основата за облагане с годишен данък по ЗДДФЛ за 2018г., при условията на чл.122 ал.2 ДОПК, възлизаща на 91 223.21 лева, а данъкът, при нормативна ставка от 10 на сто - 9 122.00 лева.

За данъчната 2019 година жалбоподателят не е подал ГДД по чл.50 ЗДДФЛ и е констатирано несъответствие между стойността на имуществото му, вкл. направените разходи и получените доходи в размер на 74 296.23 лв. За произхода на средствата, с които е финансирано несъответствието,не са представени доказателства. Освен това са установени недекларирани облагаеми доходи с недоказан произход, представляващи постъпили суми от трети лица чрез пощенски оператори в размер на 1 670.80 лв. Констатирана е положителна разлика между продажната цена и цената на придобиване от продажба на лек автомобил (Мерцедес Е 320 ЦДИ“) в размер на 800 лева - недеклариран облагаем доход (чл.33 ал.2 ЗДДФЛ). Последните, преценени ведно с превишението на имущественото състояние на лицето (средства с недоказан произход), представляват обстоятелства по смисъла на чл.122 ал.1 т.1, т.2 и т.7 ДОПК, т.е. не е подадена декларация; налице са данни за укрити приходи/доходи и не са представени документи за вида на дохода, което е наложило определянето на основата за облагане с годишен данък по ЗДДФЛ за 2019г., при условията на чл.122 ал.2 ДОПК, възлизаща на 76 757.03 лева, а данъкът при нормативна ставка от 10 на сто - 7 676.70 лева.

За 2020 година е констатирано несъответствие между стойността на имуществото на задълженото лице, включително направените разходи и декларираните и/или получените доходи в размер на 306 435.08 лева. За произхода на средствата, с които е финансирано несъответствието не са представени доказателства. Освен това са установени недекларирани облагаеми доходи от източници в България: - 410 лева, получени чрез „Еконт експрес“ЕООД и положителна разлика между продажна цена и цена на придобиване от продажба на лек автомобил (Ауди А8“) в размер на 14 000 лв. Последните, преценени ведно с превишението на имущественото състояние на лицето (средства с недоказан произход), представляват обстоятелства по смисъла на чл.122 ал.1 т.2 и т.7 ДОПК, което е наложило определянето на основата за облагане с годишен данък по ЗДДФЛ за 2020г., при условията на чл.122 ал.2 ДОПК, възлизаща на 325 235.32 лева, а данъкът, при нормативна ставка от 10 на сто - 32 523.53 лева. За данъчния период е внесен данък от 438 лв., което формира фискалното задължение за 2020г. на жалбоподателя в размер на 32 085.00 лева.

Предвид горните установявания, правилно ревизиращият екип е приел, че са налице обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 ДОПК, а за 2019г. и по т.1 на чл.122 ал.1 ДОПК,визирайки: т.2 - налице са данни за укрити приходи или доходи; т.7- декларираните и/или получените приходи и доходи на РЛ не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, както и т.1 (за 2019г.) - до започване на ревизията не е подадена декларация, вкл. след нарочно изпратена покана на жалбоподателя по чл.103 ДОПК. Ето защо му е изпратено Уведомление по чл.124 ал.1 ДОПК №Р-0300 **********-113-001/23.05.2022г. (л.2006,т.5), с което са релевирани горните обстоятелства по чл.122 ал.1 ДОПК и му е предоставен 14-дневен срок за изразяване на становище и представяне на доказателства. На същата дата е изпратено на оспорващия и Уведомление по чл.17 ал.1 т.2 ДОПК. Двете уведомления са връчени електронно (видно от искане за удължаване на срок, придружено от болнични листи, първият от които е от 03.06.2022г. е, че към тази дата, Уведомлението е било получено от РЛ), въпреки положените усилия да бъде открито лицето на посочения постоянен адрес в гр.Силистра. (Вж.Протоколи на л.2002-л.2003). По здравословни причини е поискано удължаване на срока за депозиране на становище и доказателства по уведомлението по чл.124 ДОПК (л.1995-л.2001), каквито в ревизионната преписка няма представени.С Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №Р-03001922000948-040-001/23.05.2022г. са изискани декларации за имущественото състояние по чл.124 ал.3 ДОПК (по приложен образец) на П. А. Й. за процесните години. С обсъдения по-горе Протокол от 19.07.2022г. (л-1989-л.1994,т.5), на основание чл.37 ДОПК, са приобщени доказателствата, събрани в хода на извършената проверка за съпоставка на доходи и имущество на ФЛ - УИН ПФ-03001921000 172 на П. А. Й.. Впоследствие по негово искане ревизионното производство е спряно, считано от 25.07.2022г. и възобновено със Заповед от 26.10.2022г. (л.2041,том 5).

В хода му жалбоподателят не е възразил по извършването на ревизията по особения ред на чл.122-чл.124 ДОПК, каквото възражение не е повдигнато и пред съда. Следователно, твърдените нарушения на административно-производствените правила, не се установяват, като от ревизионната преписка е видно,че за всяко процесуално действие,приходните органи са уведомявали оспорващия, който няколкократно е искал удължаване на срокове за представяне на обяснения и доказателства и, всички те са били уважавани. Изложеното сочи,че в съответствие с базовия принцип от чл.6 ДОПК е извършена процесната ревизия, поради което оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърнили правото на защита на жалбоподателя, като неоснователно, следва да бъде отклонено.

Съсредоточието на спора е върху приложението на материалния закон, като носейки доказателствената тежест за твърдените от него факти, по аргумент от чл.124 ал.2 ДОПК, оспорващият възразява срещу определеното превишение на разходите над получените доходи и за четирите данъчни години, която сума била незаконосъобразно обложена.В основната им част констатациите на приходните органи не са опровергани от жалбоподателя, посредством допустимите доказателствени средства по ДОПК, въпреки даваните му конкретни указания, вкл. с Определение №523/30.10.23г. (л.2130-л.2134), с което са обсъдени исканията на страните относно задачите на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и, по който повод именно е указано повторно на жалбоподателя, че поставените въпроси по т.4.2; т.7.2; т.10.2; т.13.2 и т.14.2 от Молба с вх.№1175/19.10.23г. на АС-Силистра (л.2114-л.2119,т.5) касаят юридическата преценка на факти, които са спорни и чието установяване лежи в негова доказателствена тежест, както следва:

Относно превода към ЗК“Олимпик“, свързан със заплащане с кредитна карта от оспорващия на застраховка на имущество на „Петроком 07“ООД по повод отпусната кредитна линия от „Прокредитбанк“АД, му е указано, че не са ангажирани доказателства (напр. сключеният банков договор; застраховката по неговото обезпечаване,вкл. нейният размер и т.н.). В ревизионната преписка (л.845), се намира декларация от баща му А. П. Й., че сумата от 2 344.00 лева, на 19.04.2018г. е заплатена от П. Й. на ЗК “Олимпик“ по повод отпусната кредитна линия на „Петроком 07“ООД, за застраховане на имущество на дружеството и е възстановена в брой на жалбоподателя. ССЕ, по задача 3, т.3.12 от допълнителното заключение, прието в съдебно заседание на 12.12.2024г., счита, че съгласно представения РКО №3/19.04.18г. за възстановена сума в размер на 2 344 лева по платена застраховка от оспорващия към ЗК“Олимпик“, както и отчет по журнал на операции по счетоводна сметка 495 за направен счетоводен запис на операцията, удостоверяват вярно събитието и с процесната сума следва да бъдат намалени разходите за 2018 година.Като съответно на доказателствата по делото заключението, в тази му част, се кредитира от съда, вследствие на което твърдението на жалбоподателя подлежи на уважаване.

Относно сумите по Приходните касови ордери (със стойност на разписки), подписани от физическите лица И. Р. (л.847) и П. П. (л.902,т.3), е указано на оспорващия, че не сочи доказателства за действителното им постъпване в патримониума му, на посочените в тях дати, като основните заемни правоотношения между въпросните физически лица и жалбоподателя, подлежат на пряко и пълно доказване. Същите не са изслу-шани в съдебния процес, а И. Р. не е идентифицирана с три имена; не са посочени адреси на платците по ПКО, което препятства и служебната проверка на спорното обстоятелство. Вещото лице по задача 3, т.3.18 от допълнителната ССЕ, приета в съдебно заседание на 12.12.2024г., е възприело въпросните ПКО като първични счетоводни документи, макар и с непълни реквизити, но отразяващи връщане на посочените в тях суми на жалбоподателя, което следвало да увеличи приходната част на паричния поток за 2019г. Този извод, при условията на чл.202 ГПК,вр. §2 ДР ДОПК, настоящият състав не приема за съответен/кореспондиращ с останалата доказателствена съвкупност по делото, като по обсъждания въпрос няма ангажирани други доказателства, освен непълно и небрежно попълнените бланки на ПКО, имащи чисто декларативно значение и недоказващи реално предаване/плащане на сумите по тях. Като недоказан спорният факт следва да бъде отклонен.

Относно твърденията в жалбата за платени данъчни задължения на „Лотоси“ООД на 13.01.2020г. (същото възражение е уважено от приходните органи - стр.8, т.3.1 РА) и местен данък за придобито имущество от „Петроком 07“ЕООД на 27.08.2020г., е указано на оспорващия, че за твърдените плащания не са ангажирани доказателства. Вещото лице, при изготвяне на допълнителната ССЕ, приета в съдебно заседание на 12.12.2024г.,е поискало от жалбоподателя обсъжданите в РД документи, но липсващи по делото, относими към този въпрос, както следва: - извлечение за извършените две транзакции с кредитната му карта в „Райфайзенбанк България“ЕАД на 27.08. 2020г. за 2000лв. и за 1500лв.; Приходна квитанция № ПОС6513/27.08.2020г. за „Петроком 07“ЕООД и РКО №11/02.09.2020г. за възстановената му сума, които са приети като доказателства по делото. Според вещото лице същите удостоверяват плащане на разход на трето лице, възстановен впоследствие на платеца, поради което в таблиците за съпоставка, следва да бъдат намалени разходите му за 2020г. със сумата от 3 500 лева. Заключението на ССЕ, в тази му част, се кредитира от настоящия състав.

Относно приложения списък от разписки, сумите по които били платени от жалбоподателя, но погасявали задължения на фирмите, които същият управлявал, му е указано, че не е посочил никаква връзка между отделните разписки (които твърди, че е платил с лични средства) и съответната фирма и период, за които се отнася деловия разход. Без уточняване в горния смисъл не може да бъде извършена проверка в счетоводството на всяка отделно посочена фирма - отразен ли е разходът счетоводно; кога е погасен към съответното експлоатационно дружество и мобилен оператор и съответно, възстановени ли са сумите на платилото ги физическо лице П. Й., евентуално кога.След представени нови доказателства за 2020г., е поставена задача на допълнителната ССЕ в горния смисъл и, видно от приетото заключение в съдебно заседание на 12.12.2024г., по задача 1 е, че сумите по приетите като доказателства по делото разписки от системата еPay.bg за извършени плащания по издадени фактури на „Петроком 07“ООД, са платени от жалбоподателя с кредитна карта Mastercard Gold, с посочена сметка в „Райфайзенбанк България“ЕАД. Общият размер на извършените плащания по фактури,издадени на „Петроком 07“ООД за периода 14.04.20г.-11.12.2020г. е 11 827.95 лева, която следва да се покаже като намаление на разходите на оспорващия за 2020г. Настоящият състав кредитира заключението на ССЕ в тази му част, което налага изменение в паричните потоци за 2020г. в посока намаляване на разходите с горната сума;

Относно твърдението за платени пътни такси от оспорващия за товарен автомобил на „Петроком“ООД, са му дадени указания, че не е посочил какъв вид, марка и модел и въпросният автомобил; кога и по какви маршрути е пътувал; била ли е дължима ТОЛ-такса в посочените размери и периоди и съответно, отразена ли е в счетоводството на дружеството като разход на датите по посочените в жалбата сметки за пътни такси (6 броя) от 2020г. Идентично възражение оспорващият е поддържал при оспорване на РД и видно от т.3.1.,стр.8 от РА, е уважено, като разходите му за 2020 година са намалени със сумата от 2 300 лева.

Относно представени разписки (също от 2020г.) за изплатени суми към „Енерго про продажби“АД, за които се твърди, че били платени с лични средства на оспорващия и погасявали задължения на „Предел ойл“ЕООД, възстановени му от последното в брой: Приходните органи в РА на стр.12 са обсъдили идентично възражение срещу РД и са установили наличие само на твърдение, без да са представени сочените от оспорващия доказателства, вкл. РКО, с които сумите му били изплатени (върнати от дружеството) в брой. В съдебното производство са представени и допуснати като доказателства 7 броя РКО за възстановяване на сумите по представените 7 разписки за платени сметки към „Енерго про продажби“АД през 2020г., които документи са дали основание на вещото лице да изведе извод по задача 3, т.3.22. от допълнителната ССЕ,приета в съдебно заседание на 12.12.2024г.,че със сумата от 7 466.93 лева следва да бъдат намалени разходите на жалбоподателя за 2020г. Съдът кредитира заключението в тази му част, поради което оспорването следва да бъде уважено с посочения по-горе резултат.

Относно твърдението на жалбоподателя за заплащане на битовите сметки на родителите и сестра си, които суми му били възстановявани, по делото са представени: Декларации от Е. Д. Д. (майка на оспорващия -л.848,т.2) и от А. П. Й. (баща -л.866 т.3), а Е. Д. е изслушана и като свидетел в съдебно заседание на 10.10.2024г. Същите подкрепят тезата на оспорващия, но са недостатъчни за извеждане на категоричен извод в твърдения смисъл. Вещото лице в допълнителното заключение по ССЕ, прието в съдебно заседание на 12.12.24г., по задача 3, т.3.6, е дало отговор, че без наличието на първични документи за платени комунални и битови услуги, не е възможно извършването на справка за плащания по банков път от жалбоподателя, които да се отнесат като разходи на родителите му. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че само от банковите преводи към доставчици на комунални слуги, не може да се установи чие задължение се плаща. От представени му два документа (неприложени към експертизата), удостоверяващи плащане през каса на „Изипей“АД, се установило, че в самия документ никъде няма име и подпис на лицето, което е платило на място в брой. Настоящият състав кредитира заключението в тази му част, приемайки за неоснователно искането на жалбоподателя - посочените суми в декларациите на родителите му да бъдат премахнати от разходната част на паричните му потоци за всяка съответна година.Не само липсата на годни доказателства (първични документи, според вещото лице), но и установяванията на приходните органи при извършените проверки и ревизии на родителите на оспорващия (на Е. Д. е издаден и РА), същите разходи са били признати и е недопустимо да бъдат обсъждани отново.Тези констатации,макар и касаещи други данъчни ревизии и проверки, разколебават сериозно защитната теза на жалбоподателя. Воден от горните съображения настоящият състав отхвърля искането му за намаляване на разходите за всяка от ревизираните години с посочените суми в декларациите на родителите му,като недоказано.На същия терен се намира и искането за признаване при началното салдо за 2017г.. на сума, дарена от бащата на оспорващия на 20.03.2016г. Не са представени доказателства във връзка с това твърдение, а вещото лице по задача 3, т.3.5 от допълнителната ССЕ, приета в съдебно заседание на 12.12. 2024г., е установило че няма и следа от документ за направено дарение на 20.03.2016г. на жалбоподателя, поради което същото се отклонява.

Относно конфликтните в процеса суми, внесени по лична сметка на жалбоподателя в „Райфайзенбанк България“ЕАД от трети лица-Н. Ю. Х. и Н. Л. П., през 2020г. в общ размер от 80 900 лева: Вносителите на каса са разпитани като свидетели в съдебно заседание на 10.10.24г. Същите заявяват безпротиворечиво, че към датите на внасяне на сумите в банката (м.09.-м.12.2020г.) са били налице ограничения във връзка с пандемията от COVID-19, поради което в банката са се образували сериозни опашки от хора. Жалбоподателят е нямал време да чака и затова е молил двамата свидетели (удостоверено вносители на сумите) да внесат даваните им лични негови средства по сметката му в банката.Това те правили, тъй като първият му е приятел, а вторият- служител в негова фирма, поради което са си имали доверие и са направили реално вноските. В случая, предвид спецификата на ревизионното производството, е без значение произхода на средствата на оспорващия, като е достатъчно доказването, че са негови и внасянето им по банковата му сметка от трети лица, поради посочените причини. Допълнително в процеса са представени и допуснати като доказателства 17 броя вносни бележки (л.2643-л.2659), с посочено основание „захр./Н.П.“;„на каса/Н.Х.“;„захр.с-ка/Н.Х.“ или нищо за „основание“, но са изписвани трите имена на вносителите. В отговора си по задача 3, т.3.1. вещото лице в допълнителната ССЕ, приета в съдебно зас. на 12.12.2024г., посочва, че 11 броя от приетите 17 вносни бележки, на стойност 80 900 лева, са изследвани и показани в предходните му заключения, а останалите 6 вносни бележки удостоверяват внесени суми общо от 45 000 лева от същите лица, през същия период, по личната сметка на оспорващия, но не са взети предвид в РА.Това е направено само за сумата от 80 900 лева, която следва да се покаже като приход за 2020г. в таблиците за съпоставка. Ирелевантно при преценката за дължимост на прекия данък по ЗДДФЛ е обстоятелството, че посоченото основание за извършваните преводи по личната банкова сметка на ревизираното лице, на визираните в ССЕ суми, е „захранване на сметка“,“вноска на каса“ и др.под. Релевантен за подоходното облагане в случая е моментът на получаване на дохода от физическото лице, който е настъпил с постъпването на сумите по сметката му, по аргумент от чл.11 ал.1 ЗДДФЛ (Вж.Решение №12822/26.11. 24г.,адм.д.№7223/24г., VIIIО на ВАС). Ето защо възражението на жалбоподателя, в обсъдения по-горе смисъл, следва да бъде уважено.

Относно непризнатите за разход на трето лице („Петроком 07“ООД) с РА и допълнително представени в процеса 8 броя фактури от 2020г. издадени на „Петроком 07“ООД, които не са изследвани в основната и първата допълни-телна ССЕ: Същите са с доставчик „Ауто плюс България“АД, а една - с №5010 135971/10.10.2020г.-„Кауфланд България“ЕООД на стойност 902.33 лв.Сумите по тези фактури са заплатени от жалбоподателя с кредитна карта по сметка в „Райфайзенбанк България“ЕАД и са на обща стойност 13 774.94 лева, която според вещото лице, следвало да се покаже като намаление на разходите за 2020г.В първото допълнително заключение на експертизата,прието в съдебно заседание на 11.07.2024г.,вещото лице е категорично в изводите си,че всички процесни фактури, издадени на „Петроком 07“ООД от „Кауфланд България“ ЕООД, „Метро кеш енд кери България“ЕООД; „ЛИДЛ България“ЕООД „Техно маркет България“ЕАД;„Технополис България“ЕАД; “Темакс юг“ЕООД;“Ауто плюс България“АД; „Флуида“ООД, през четирите ревизирани години, са включени в СД и дневниците по ЗДДС на представляваните от оспорващия дружества.Доставката от „Флуида“ООД е осчетоводена като дълготраен актив при „Петроком 07“ООД (омекотителна система). Другите фактури за закупени стоки са заприходени в счетоводството, но само стойностно. В приложените счетоводни регистри - журнал на операции за сметка 702, в края на всеки месец,са налице счетоводни статии за осчетоводяване на реализиран приход от продадени стоки, с отчетени месечни разлики от касови апарати, за които няма издадени фактури и където са отчетени продадените стоки. Тази дейност е допълнителна към основната на дружеството - търговия с горива. В посочените регистри няма аналитичност, от която да е видно какви конкретно стоки са продадени. В приложените счетоводни регистри - журнал по операции за сметки 702/304, са налице счетоводни статии за изписване на хранителни стоки от типа 702-304, посочени в ССЕ в оцветени в зелено редове (Приложения 1, 2 и 3), но без възможност за установяване на вида и количеството на заприходените и впоследствие продадени хранителни стоки от дружеството. Видно от фактурите, издадени от „Кауфланд България“ЕООД (л.1927-л.1988, том 5), макар и начинът по който са копирани, ведно с касовите бележки, да скрива закупените количества от съответните артикули е, че са закупувани и единични бройки - дъвки „Орбит“, боровинки (л.1970-гръб), каквато е изцяло приложената на л.2695 фактура (същата е на л.1344 с представената ревизионна преписка), като всички стоки са закупени в единични бройки - кашкавал „Алфатар“, руска салата, крем сирене и т.н., което сочи, че са за лична употреба, а не за търговски цели.

В основното заключение по ССЕ, в отговора по задача 1, вещото лице е обсъдило подробно липсата на счетоводни регистри за сметки за материални запаси, по-точно с/ка 304-стоки, с аналитичност, от която да е видно заприхождаването и изписването на всяка една стока по фактурите. Липсват и регистри по сметки отразяващи приходи, с аналитичност, за да може да се бъде направено обвързване между купени и продадени стоки,вкл. с отделяне на стоките за лична употреба на жалбоподателя (т.е. неосчетоводени в дружеството). Същото поддържа и в съдебно заседание, като намира някаква стойностна и темпорална съпоставимост между потоците, осчетоводени като статии по сметка 304 „Закупени стоки“ и, съответното отразяване по сметка 702 “Приходи от продажби на стоки“, но тази съпоставимост е чисто стойностна. Обсъждайки представените 25 броя РКО за изплатени суми от „Петроком 07“ООД на П. А. Й. (л.1168-л.1178,том 3) вещото лице е установило, че те не кореспондират точно със сумите по процесните фактури. Посоченото основание в ордерите е „закупуване на стоки“ (без изписване на конкретни фактури, доставчици по тях и т.н.), а в някои липсва изобщо такова. С тях са изплатени в брой на жалбоподателя през 4-те ревизирани години общо 217 579.00 лева, като стойността на изследваните фактури за 4-години е общо 37 000 лева. Последното сочи, че в дружеството е имало практика да се плащат пари в брой с РКО на жалбоподателя за различни цели,като не може да се направи категоричен извод дали платените от него с кредитна карта суми по изследваните фактури, са възстановени или РКО са издавани за закупуването на други стоки, включително горива и стоки, обслужващи основната дейност в бензиностанциите (автомобилни масла, аксесоари и т.н.). При липса на пълно и пряко доказване на твърдението, че представените в ревизионното производство и допълнително в съдебното, фактури, заплащани от негова кредитна карта и, впоследствие възстановява- ни от дружеството, за закупувани стоки - предмет на допълнителна дейност на „Петроком 07“, същото следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Въпреки убедеността на вещото лице, че при липса на аналитично счетоводство не може да бъде проследено движението на стоките и разплащанията за тях, в последната допълнителна ССЕ, приета в съдебно заседание на 12.12.2024г., в отговора на задача 3, т.3.2 е приел, че сумата по допълнително приетите фактури (като счетоводството към ревизираните периоди е все същото, без аналитичност), следвало да се покаже като намаление на разходите на жалбоподателя за 2020г.,в която част,настоящият състав, не кредитира заключението.

В обобщение, неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че процесните, подробно изследвани фактури, издадени на „Петроком 07“ООД за закупени хранителни стоки и алкохолни и безалкохолни напитки, за които не се спори, че са заплатени с кредитни карти на жалбоподателя, са разходи на дружеството, а не негови. Вярно е, че той не може да носи отговорност за начина на осчетоводяването им в търговското дружество, независимо, че през целия ревизиран период е бил негов управител, но не се справи и с пълното и пряко доказване на твърдението си, оборвайки констатациите в РА, съгласно изискването от чл.124 ал.2 ДОПК, поради което същото следва да бъде отхвърлено.

Относно представени Договори за покупко-продажба на лични движими вещи (л.819-л.820; л.840-л.842; л.888-л.891), което възражение е коментирано по-горе във връзка с установяванията на приходните органи:Жалбоподателят твърди, че след придобиване на установените в ревизията недвижими имоти, в същите се намирало обзавеждане, което решил да продаде и, в резултат на което получил парични суми в брой, които следвало да бъдат отразени в приходната част на паричните потоци за съответната година. Всички тези договори, представляват бланки (еднакви), без надлежно индивидуализиране на страните по тях (с правно значение за спора е идентификацията на купувача),нито на предмета на продажбата,а още по-малко е посочен начинът и времето на предаване на вещите и съответно плащането на тяхната цена. Липсват доказателства за това - къде всъщност са се намирали вещите по всеки отделен договор; какво е било фактическото им състояние; приемо-предавателен протокол и съответно разписка за плащането. Неоснователно в писмената защита на процесуалния представител на оспорващия се твърди, че същите били годни доказателства от регистъра на частните свидетелства-щи документи, съгласно чл.180 ГПК и като неоспорени, удостоверявали действителни факти. Периметърът на тяхната доказателствена стойност се разпростира до нормираното в ГПК: „Чл.180. Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица“.Като частни документи те не се ползват с материална доказателствена сила и не доказват, че съдържанието им съответства на действителните факти,а освен това нямат и достоверна дата (арг.чл.181 ал.1 ГПК).В рамките на ревизията приходните органи изрично са обсъждали процесните Договори и поради липса на яснота кои всъщност са купувачите по тях (навсякъде са изписани само две имена) и съответно платци на твърдения от ревизираното лице доход, са ги ирелевирали, поради обективна невъзможност за насрещни проверки. При това положение и доколкото същото като съдържание оплакване се поддържа и в съдебното производство, предвид спецификата на доказването при обжалване на РА, издаден в производство по чл.122-чл.124 ДОПК, изразяваща се в презумпцията на чл.124 ал.2 ДОПК за достоверност на констатациите в оспорения акт (Вж.Решение №9274/29.07.24г.,адм.д.№ 1243/24г.,IО на ВАС), то очевидно оспорващият следваше да докаже пряко и убедително кои са страните (купувачите), съдържанието, предметът и стойността на представените договори написани на бланки. Никакви други доказателства (освен въпросните бланки) не са ангажирани в съдебното производство, поради което настоящият състав намира за недоказано твърдението на жалбоподателя за получени доходи по процесния начин (от продажба на лични вещи) и, същото подлежи на отхвърляне.

Относно следващият конфликтен момент в процеса, свързан със сключени договори за паричен заем между търговските дружества „Петроком 07“ООД на 07.07.2017г. за сумата от 9 000 лева и „Търговска газова компания“ ЕООД на 23.06.2018г. за 9 000 лева и отделно - за сключени парични заеми между „Търговска газова компания“ЕООД и жалбоподателя в периода 26.06. 2020г.-30.06.2020г. общо за сумата от 33 808.64 лева, настоящият състав кредитира заключението на вещото лице (по въпроси 3-4),което е безпротиво-речиво, както в основната експертиза, така и в допълнителните, основано изцяло на проверка на счетоводството на двете дружества - заемодатели. Изхождайки от характера на договора за заем - реален и неформален, основната му цел е предоставяне на заемни средства, в случая парични. Не се изисква същият да е сключен в писмена форма, но с цел установяване предаването на договорените суми, следва да бъдат представени доказател-ства в тази насока, за да с приеме, че реално, фактически заемодателят е предоставил на заемателя съответната сума. (Вж. Решение №9025/22.07.24г., адм.д.№3148/24г.,VIIIО на ВАС). В случая вещото лице е проверило представените още в хода на ревизията (при извършени насрещни проверки и изискана информация) счетоводни документи от двете дружества заемодатели и е категорично в заключението си, че първите две суми от по 9 000 лева, двете дружества реално са предоставили на жалбоподателя, на посочените в договорите дати и са надлежно осчетоводени като излезли суми от касите на дружествата към оспорващия. Към края на 2017г. сумата от 9000 лева е дължима от него към „Петроком 07“ООД, съгласно дебитното салдо на сметка 499-други кредитори в края на 2017г. Същото е установено и за заема от „Търговска газова компания“ЕООД. ССЕ е приела, че обсъдените и приложени по делото счетоводни регистри са достатъчни за установяване на действителните факти по спорния въпрос, както и че тези два заема следва да бъдат отразени в паричните потоци за 2017г. и за 2018г. като увеличение на размера на приходите.

Относно сключените договори за парични заеми между жалбоподателя и „Търговска газова компания“ЕООД в периода:26.06.20г.-30.06.20г., вещото лице е установило, че са взети пет счетоводни операции от касата на дружеството (колкото са и представените писмени договори за заем, описани на стр.4 от РА), в резултат на което е излязла сумата от общо 33 808.64 лева. В края на 2020г. е налице дебитно салдо в размер на 32 300 лв., като сумата от 1 508.64 лв. не е дължима от оспорващия. Ето защо като основателно искането на жалбоподателя следва да бъде уважено и сумата от 33 808.64 лева да бъде отразена в приходната част на паричния поток за 2020г. в посока на нейното увеличение.

Относно транзакции с описание Петроком/Petrocom, извършени през 2020г. на обща стойност от 91 947.30 лева, постъпили по банкова сметка на дружеството чрез ПОС терминал, обсъдени в РА на стр.10-стр.11. При извършена насрещна проверка на „Петроком 07“ЕООД са били представени извлечения от банкова сметка в „Райфайзенбанк България“ЕАД със записвания за постъпили суми в размер на 5000 лева и на 1000 лева, чрез ПОС от карта на П. Й..С тази сума (6000 лева) са намалени разходите му в РА. При съдебното оспорване обаче, се твърди, че всички транзакции представляват направени делови разходи за дейността на „Петроком 07“ ООД, насочени към негови бензиностанции в гр.Дулово, гр.Силистра и гр. Шумен, което е установимо и от описанието на транзакцията в приложените извлечения от кредитната карта Mastercard Gold,издадена от „Райфайзенбанк България“ЕАД на П. А. Й., с кредитен лимит от 40 000 лева (л.1683-л.1706,т.4). Вещото лице, преценявайки приложените по делото извлечения от банкови сметки на „Петроком 07“ООД и на „Лотоси“ООД, и Журнал за операциите на дружествата за релевантния времеви период е установило реалното постъпване на суми, кореспондиращи с направените транзакции и като дата и като размер. Същите са осчетоводени със статии 503/5-501. В резултат на тези си констатации вещото лице дава заключение, че описаните в табличен вид на стр.13 от допълнителното заключение на ССЕ (вх.№1076/03.07.24г. на АС-Силистра),прието в съдебно заседание на 11.07.2024г., и съответно осчетоводени суми в размер на 52 664.98 лева са разходи на „Петроком 07“ООД, направени от личната кредитна банкова карта на жалбоподателя, в която част, настоящият състав кредитира заключението и до горния размер искането на жалбоподателя, следва да бъде уважено посредством намаляване на разходите му за 2020 година.

Доколкото по останалите сегменти на ревизията не се спори: - за отпуснатите потребителски банкови кредити на жалбоподателя и ипотечния от „Райфайзенбанк България“ЕАД; - за придобитите имоти в гр.Варна и с Постановление за възлагане на имот от ЧСИ в гр.Дулово (л.1889-л.1891,т.5); - за получените доходи от трети лица посредством пощенски оператори, същите не следва да бъдат отделно обсъждани като правилно включени в съответните части на таблиците за съпоставка на приходите и разходите през ревизираните данъчни години. Не се поддържа в хода на съдебния процес и твърдението да получавани приходи от хазартни игри, за каквито няма и следа от доказателства, поради което същото се ирелевира.

Прилагайки процесуалното правило от чл.202 ГПК, при решаване на данъчния спор, заключението на вещото лице, в контекста на събраните по делото доказателства, в посочените по-горе части,се кредитира от настоящия състав, което се отразява в таблиците за съпоставка на имуществото и доходите на оспорващия с установените разходи по години, които се коригират в следния порядък:

За 2017г. - увеличаване на приходите с 9 000.00 лева, което променя определената основа за облагане с данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ на 33 576.91 лева, а дължимият данък на 3 357.69 лева, ведно с лихва по чл.175 ДОПК,във връзка с чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛДТДПДВ) в размер на 1689.88 лева, изчислена до издаване на РА,съгласно закрепени на последната корица на том 6 от делото, разпечатка от електронен калкулатор ([интернет адрес]).

За 2018г. - увеличаване на приходите с 9 000.00 лева и намаляване на разходите на жалбоподателя с 2 344.00 лева, което променя определената основа за облагане с прекия данък на 79 879.21 лева, а дължимият данък на 7 987.00 лв.,ведно с лихва от 3 210.78 лв.,изчислена по горепосочения начин.

За 2019г. - не са установени основания за никакви корекции на РА.

За 2020г.- увеличаване на приходите със 114 708.64 лева и намаляване на разходите на жалбоподателя със 75 459.86 лева, което променя годишната данъчна основа на 135 066.82 лева, а данъкът на 13 506.68 лева и, след съобразяване на платения данък за 2020г. от жалбоподателя в размер на 438.00 лева, фискалното задължение на 2020г. възлиза на 13 068.00 лева, ведно с лихва от 2 599.83 лева.

По аргумент от чл.160 ал.2 ДОПК,във вр. §2 ДР ДОПК и чл.168 ал.1 АПК, съдът дължи произнасяне на всички основания за оспорване на процесния акт. Спорът е повдигнат както за дължимостта, така и за размера на определените публични задължения по ЗДДФЛ. Като субсидиарно задължението за лихва следва съдбата на главното, но с жалбата не са наведени самостоятелни възражения относно нейния размер. При така очертания предмет на съдебния контрол относно установените публични задължения на жалбоподателя с оспорения РА и с оглед събраните по делото доказателства, преценени в тяхната взаимна връзка, се налага извод, че по същество, жалбата е частично основателна.

Направените с ревизионния акт установявания кореспондират с възложените предметни и времеви предели на ревизията. Същият отговаря на изискванията от чл.120 ал.1 ДОПК, определящ задължителните елементи от съдържанието му. Съгласно ал.2 на с.чл., ревизионният доклад е приложен като неразделна част от РА. Ето защо се приема, че при извършване на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Ревизията е извършена и процесният РА е издаден от лица, разполагащи с нужната материална и териториална компетентност, като е спазена и нормативно установената форма. С оглед на приетото, че оспорващият е местно физическо лице с делови отношения към 7 търговски дружества, на някои от които е бил управител, вкл. “Петроком 07“ ООД и „Търговска газова компания“ЕООД следва, че по дефиниция е данъчно задължено лице,съгласно чл.6 ЗДДФЛ.Последното корелира с нормативното му задължение от чл.50 ал.1 ЗДДФЛ - да подава коректно годишни данъчни декларации, което за 2019г. не е направил, вкл. след изпратената му покана по чл.103 ДОПК за подаване на коригиращи декларации по чл.50 ЗДДФЛ и такава за 2019г. С това си поведение е създал обективно предпоставки за прилагането на особения ред за извършване на процесната ревизия по чл. 122-чл.124 ДОПК. В съдебното производство успя да обори някои от констатациите в РА, но с друга част, не се справи, което налага частична отмяна на оспорения акт в посочените по-горе параметри.

Присъждане на съдебни разноски своевременно са поискали и двете страни, каквито с оглед на изхода на процеса и съразмерно на уважената и отхвърлената част от оспорването, на основание чл.161 ал.1 ДОПК, се присъждат както следва:

Жалбоподателят е удостоверил направени разноски по делото в размер на 7010.00 лева, видно от списъка по чл.80 ГПК (л.2760,т.6) и съпътстващите го доказателства, ведно с платежните документи за внесените депозити за ССЕ и държавна такса. Заявеното искане за пълна отмяна на процесния РА е уважено в размер на 38.06%, което сочи, че претендираната сума за разноски е основателна в размер на 2 668.01 лв. Същите следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чиято структура е органът, издал процесния по делото акт, по аргумент от §1 т.6 ДР АПК, във връзка с §2 ДР ДОПК, каквото ЮЛ е Националната агенция за приходите, съгласно чл.2 ал.2 ЗНАП.

Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 6061.00 лева, изчислено съгласно правилото от чл.161 ал.1 ДОПК,във вр. с чл.8 ал.1 и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно материалния интерес по делото, определен от публичните задължения, установени с оспорения РА, възлизащи общо на 67 639.47 лева. С тяхното изменение с настоящото решение, материалният интерес по делото възлиза на 41 894.01 лева, формиран от установените в нов размер задължения за данъка на годишна основа по чл.17 ЗДДФЛ и съответната на тях лихва. С оглед на извършеното частично изменение на горните задължения, отхвърлителната част на оспорването представлява 61.94% от целия интерес,в какъвто размер следва да бъде уважено искането за разноски на ответния орган, възлизащо на 3 754.18 лева.

Така мотивиран и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, Административният съд гр.Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на П. А. Й. от гр.Силистра, подадена срещу Ревизионен акт №Р-03001922000948-091-001/03.04.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Варна, потвърден с Решение №104/19. 06.2023г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, за периода 01.01.2017г.-31.12.2020г., за разликата от 32 088.00 лева до 53 140.00 лева, както и за лихва - за разликата от 9 806.01 лева до 14 499.47 лева.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. А. Й. от гр.Силистра срещу Ревизионен акт №Р-03001922000948-091-001/03.04.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Варна, потвърден с Решение №104/19.06.23г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр.Варна при ЦУ на НАП гр.София, в останалата ѝ част.

 

ОСЪЖДА П. А. Й. с [ЕГН] и постоянен адрес в гр.Силистра, [улица], да заплати на Националната агенция по приходите, с административен адрес: гр.София,  БУЛСТАТ:*********, сумата от 3 754.18 (Три хиляди седемстотин петдесет и четири 0.18) лева – съдебни разноски.

 

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите, с административен адрес:гр.София, БУЛСТАТ:********* да заплати на П. А. Й. с [ЕГН] и постоянен адрес в гр.Силистра, [улица], сумата от 2 668.01 (Две хиляди шестстотин шестдесет и осем 0.01) лева - съдебни разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.