№ 440
гр. Враца, 29.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Веселка Ц. И.а
Борис К. Динев
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
в присъствието на прокурора Т. В. Н.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. И.а Въззивно частно наказателно
дело № 20251400600617 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.65, ал.8 и следващи от НПК и е образувано
по частна жалба на адвокат В. Н. от АК-Враца, упълномощен защитник на обвиняемия
М. М. В., срещу определение № 391/21.10.2025 г., постановено по ЧНД № 1015/2025 г.
по описа на РС-Враца, с което по реда на чл.65 от НПК е оставено без уважение
искането за изменение на мярка за неотклонение на обвиняемия от „задържане под
стража” в по-лека.
С частната жалба се моли цитираното определение да бъде отменено като
незаконосъобразно и мярката за неотклонение на обвиняемия В. да бъде изменена в
по-лека. Изтъква се, че атакуваното определение почива на погрешни изводи за това,
че не е намалял интензитета на опасността от извършване на престъпление В този
аспект се сочи, че обвиняемият е с чисто съдебно минало, липсват данни за извършени
от него други криминални прояви, както и че е извършил деянията в моментен афект и
със съзнанието да изрази своя протест и силно несъгласие със събаряне на семейния
му дом от страна на Община-Враца, т.е. не се касае до някакъв вид трайна и
повторяема склонност към извършване на престъпления, а за моментна грешка от
несправедливо отношение на институции към него, за която дълбоко съжалява. Освен
това В. е с доказана степен на инвалидност и с тежък семеен статус, като от
първоначалното му задържане е изтекъл срок от около един месец, който е изпълнил
своето предназначение. С оглед всичко изложено се твърди, че понастоящем е
неоправдано да продължава да се изпълнява спрямо него най-тежката мярка за
неотклонение.
В съдебно заседание защитата на обвиняемия в лицето на адв.Н. поддържа
1
релевираните в жалбата оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
атакувания съдебен акт и моли за изменение на мярката за неотклонение в по-лека.
Допълнително поставя акцент на влошеното здравословно състояние на обвиняемия в
условията на ареста и ограничените възможности за оказване на адекватна медицинска
помощ.
Обвиняемият В. се солидаризира с казаното от защитата, изразява съжаление
за извършеното и моли за изменение на мярката за неотклонение в по-лека, която да
му осигури възможност да се лекува.
Участващият в делото прокурор от ОП-Враца е на становище, че
определението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата
да остане без уважение.
Врачанският окръжен съд, след като обсъди доводите, залегнали в жалбата,
аргументите на страните в съдебно заседание и доказателствените материали, приема
следното:
В производството по чл.65 от НПК съдът е длъжен да прецени законността на
задържането към момента, в който е сезиран с искането. За да обоснове решаващия си
извод, че по отношение на обвиняемия М. В. следва да бъде продължено прилагането
на мярката за неотклонение „задържане под стража”, първостепенният съд е приел, че
и към момента на извършване на проверката са налице изискуемите предпоставки на
чл.63, ал.1 от НПК, а именно, че не е оборено и продължава да съществува обосновано
предположение обвиняемия да е причастен към инкриминираната му престъпна
дейност и че е наличен рискът от извършване на престъпление, като същевременно не
са налице нови обстоятелства, налагащи смекчаване на мярката му за неотклонение.
При собствен прочит на доказателствата по делото въззивният съд на свой ред
се съгласява, че обоснованото подозрение все още продължава да е налице,
включително и обсъдено през призмата на стандарта, приложим в процедурата по
чл.65 от НПК, който е завишен в сравнение с този, прилаган в процедурата по чл.64 от
НПК. В частност, обоснованото подозрение и на този етап от разследването успешно
може да се извлече от самопризнанията на обвиняемия М. В., които не са изолирани, а
са в кореспонденция с показанията на свидетелите Д.П., К.С., Г.Р., Р.К., И.М., К.Й. и
Е.В.. В подкрепа на посочените гласни доказателствени източници, индикиращи
съпричастност на обвиняемия към вменената му престъпна дейност, са данните от
протокола за доброволно предаване и приложените длъжностни характеристики и
справки. И след предходното произнасяне на съда в производството по чл.64 от НПК
не са събрани доказателства, които да налагат изменение в интензитета на
обоснованост на предположението за съпричастност на обвиняемия към
инкриминираното престъпление. Без да навлиза в подробности при анализиране на
събраните до момента доказателствени материали, с оглед вида на производството по
чл.65 от НПК, въззивният съд отбелязва, че първата предпоставка - обоснованото
2
подозрение за съпричастност на обвиняемия към извършване на престъпленията, за
които му е предявено обвинение, все така продължава да е налице и не е разколебано.
Преценявайки законността на задържането, въззивният съд не споделя обаче
решаващия извод на първоинстанционния съд, че все още продължава да е налице
реална опасност от извършване на престъпление в интензитет, който предполага да
продължи прилагането на най-тежката мярка за неотклонение. За да достигне до този
извод решаващият съд се е позовал на високата лична обществена опасност на
обвиняемия, както и на завишената степен на обществена опасност на конкретните
деяния. В този аспект е посочил, че се касае до деяния, осъществени на публично
място, на което са присъствали множество граждани и че въпреки отправените
предупреждения от страна на полицейските служители, пренебрегвайки разпореждане
на орган на власт, деецът е продължил да размахва летвата, заплашвайки органите на
реда и явно демонстрирайки неспазване и неуважение на установения правов ред и
законови норми на поведение. Следва да се подчертае, че в производството по чл.65 от
НПК за последващ съдебен контрол върху задържането под стража тежестта на
обвинението никога не може да бъде единствено и самостоятелно основание за
продължаване на задържането. В този смисъл е ориентирана и практиката на ЕСПЧ
(Л. срещу Италия, Р. Т. срещу България, М. С. срещу България и др.), според която
след изтичане на определен период от време обществената опасност на деянието
престава да бъде достатъчно условие за задържане. В случая аргументите на
първостепения съд в подкрепа на коментираната опасност на практика съставляват
елементи от престъпните състави по чл.325, ал.2, алт.2 и чл.144, ал.3, т.1 от НК, за
които обвиняемият е привлечен да отговаря, и не разкриват степен на обществена
опасност, която да е дотолкова по-висока в сравнение с останалите случаи на
престъпления от същия вид, че единствено обществената опасност на конкретно
осъществените деяния да обуслови продължаване на задържането.
Въззивният съд съобрази и, че от първоначалното задържане на обвиняемия В.
до момента е изтекъл период от един месец, като в хода на досъдебното производство
са извършени почти всички възможни процесуално-следствени действия и е събрана
по-голямата част от необходимите доказателства. Имайки предвид изложеното и
съобразявайки заетата от обвиняемия позиция да се признае за виновен и направи
пълни самопризнания, както и активно да съдейства на разследващите органи, то няма
опасност същият да повлияе негативно на свидетели или по друг начин да препятства
нормалното протичане на разследването. Освен това той с чисто съдебно минало, без
други криминални прояви и е с тежък семеен статус-има болна майка, с която живее в
едно домакинство и за която се грижи. Същевременно не съществува опасност лицето
да се укрие, тъй като са с установена самоличност и и адрес в гр.Враца.
На следващо място, от приложената пред РС-Враца медицинска документация
и експертно решение на ТЕЛК, се установява, че заболяването, от което доказано
3
страда обвиняемия В., в резултат на претърпяна трудова злополука през м.юли 2023 г.
– открита фрактура на гръбначен прешлен (12 торакален прешлен), обусловила 50 %
трайно намалена работоспособност с пожизнен срок, в условията на ареста се е
влошило, което е наложило на два пъти, през кратки времеви периоди - на 07.10.2025
г. и 10.10.2025 г., да му бъде оказана медицинска помощ и приложена медикаментозна
и инжекционна терапия, вкл. е бил извикан екип на спешна помощ. Въззивният съд е в
невъзможност да прецени степента и тежестта на това обостряне на заболяването, но
отчита, че наличните медицински документи безспорно сочат на влошаване на
здравословното състояние на обвиняемия, какъвто извод дават и личните впечатления
на съда и също са основание мярката му за неотклонение да се смекчи до степен, която
да му позволи да предприеме последващи адекватни мерки за своето лечение.
При горните съображения ОС-Враца намира, че изпълняваната мярка за
неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия В. към настоящия момент
се явява неразумно тежко и непропорционално ограничение, поради което са налице
основания за замяната й с друга такава, но с по-нисък интензитет от ограничаване на
правото му на свободно придвижване.
Въззивният съд приема, че адекватната мярка спрямо обвиняемия следва да
бъде "парична гаранция" в размер на 2000 лева, която мярка е съобразена с
изискванията на чл.56, ал.3 от НПК и според съда ще изпълни целите по чл.57 от НПК,
както и ще осигури участието му във воденото срещу него наказателно производство.
В обобщение, като приема, че реалната опасност от извършване на
престъпление е с намален интензитет след изтеклия срок на изпълнение на мярката за
неотклонение „задържане под стража“, както и че последната не следва да се
превръща в предварително изтърпяване на наказание и като отчита тежкия семеен
статус и влошеното здравословно състояние на обвиняемия, въззивният съд намира, че
следва да ревизира първоинстанционния съдебен акт в посочения по-горе смисъл.
Водим от горното и на основание чл.65, ал.9 от НПК, Врачанският окръжен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 391/21.10.2025 г., постановено по ЧНД № 1015/2025
г. по описа на РС-Враца, с което е оставено без уважение искането на М. М. В. -
обвиняем по ДП № 6499/2025 г. по описа на РП-Враца, за изменение на мярката му за
неотклонение от "задържане под стража” в по-лека.
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение по отношение на обвиняемия М. М. В. от
"задържане под стража" в "парична гаранция" в размер на 2000 (две хиляда) лева.
Обвиняемият М. М. В. да се освободи незабавно след внасяне на гаранцията,
ако не се задържа на друго основание.
4
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5