Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                                  13.4.2020 г.                            гр. Велико Търново

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      VI-ти граждански състав

на девети март                                                                 две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                         Районен съдия: Георги Георгиев

 

при участието на секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 3551 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Р. (Б.)” ЕАД срещу Х.А.Х. и ЕТ „А.–66–Х.Х.”, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания спрямо ответника за сумата от 6 370.00 лева – редовно падежирала главница, за сумата от 5 430.00 лева – предсрочно изискуема главница, за сумата от 344.35 лева – редовна лихва, както и за сумата от 761.23 лева – наказателна лихва – всички произтичащи от договор за срочен банков кредит № 116973/10.2.2017 г., ведно със законната лихва от 11.9.2019 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 2786/2019 г. на Великотърновския районен съд, като в условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за сумата от 5 430.00 лева – предсрочно изискуема главница, за сумата от 344.35 лева – редовна лихва, както и за сумата от 761.23 лева – наказателна лихва - всички произтичащи от договор за срочен банков кредит № 116973/10.2.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

Ищецът твърди, че между него, от една страна, и „Х. 2000” ЕООД - кредитополучател, Д. Г.Х., ЕТ „А.–66–Х.Х.” и Х.А.Х. – солидарни длъжници, от друга, е сключен договор за срочен банков кредит № 116973/10.2.2017 г., по силата на който на кредитополучателя е предоставена сумата от 30 000.00 лева срещу задължение за нейното връщане в срок до 15.1.2020 г. Заявява, че предвид неизпълнение на задължението на кредитополучателя и солидарните длъжници за заплащане на месечните анюитетни вноски за периода от 15.1.2019 г. до 15.7.2019 г. на основание чл. 7, ал. 1 от договора е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Ответникът оспорва исковата молба, като заявява, че исковете са недопустими по отношение на физическото лице, доколкото титуляр на търговските и гражданските права и задължения е едно и също физическо лице, респ. придобиването на търговско качество от последното не води до възникване на нов правен субект. Твърди, че в исковата молба липсват данни кога е настъпила предсрочната изискуемост по отношение на него и на какво основание, респ. че не са били налице предпоставките за обявяването на тази изискуемост. Прави възражение за неравноправност на договорните клаузи, уреждащи предсрочната изискуемост, цената на кредита, таксата на управление и комисионната за ангажираност, като сочи, че в договора не са включени лихвообразуващите компоненти на определения лихвен процент, нито е разписана методология, определяща вида, тежестта и количествените измерения на всеки един от ценообразуващите компоненти, които да са публични, изрично посочени и имащи обективен характер. Заявява, че в хипотезата на чл. 8.4 от договора предсрочната изискуемост е предвидена за неизпълнение на основното задължение - заплащане на анюитетните вноски по него, но в случая незначителността на изпълнението става очевидна, имайки в предвид и че неизпълнението на задължението на кредитополучателя е през ограничен период от време спрямо целия срок на договора.

С писмена молба, постъпила преди проведеното открито съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване.

Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване на исковете, като заявява, че изложените в отговора на исковата молба съображения не са разколебани в хода на производството.  

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

На 10.2.2017 г. между „Р. (Б.)” ЕАД, от една страна, и „Х. 2000” ЕООД - кредитополучател, Д. Г.Х., ЕТ „А.–66–Х.Х.” и Х.А.Х. – солидарни длъжници, от друга, е сключен договор за банков кредит № 116973/10.2.2017 г., по силата на който на 14.2.2017 г. ищецът превежда по сметка на „Х. 2000” ЕООД сумата от 30 000.00 лева. Съгласно уговорките между страните, главницата по кредита, заедно с възнаградителната лихва, е следвало да бъде върната в срок до 15.1.2020 г. чрез заплащането на месечни погасителни вноски. Съгласно чл. 3.1 от договора, възнаградителната лихва се формира от едномесечния SOFIBOR + 6.5 пункта надбавка годишно, но не по-малко от 6.5 % годишно, а наказателната лихва за забава – от SOFIBOR + 24 пункта надбавка годишно. Според чл. 8.2.1 от договора, в случай на забава в плащането на вноска/част от вноска по главницата или в плащането едновременно на вноска/част от вноска по главницата и на лихва/комисионна банката има право да начисли наказателна лихва върху забавена вноска/част от вноска по главницата за времето на забавата и без да обявява предсрочна изискуемост. В случаите на забава в плащането само на лихви/комисионни банката има право да начисли лихва, увеличена с два пункта надбавка, върху непадежиралата част от главницата за времето на забавата до изплащане на забавените суми, а в случаите на неизпълнение по чл. 7.2 – чл. 7.7 – да увеличи едностранно договорената в чл. 3.1 надбавка или договорена в чл. 3.1.4. лихва с два пункта надбавка и без да обявява предсрочна изискуемост. Във всеки един случай на неизпълнение банката има право да обяви за предсрочно изискуеми всички суми по договора, в това число начислената възнаградителна или наказателна лихва.  

По делото са ангажирани писмени доказателства, според които преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ЧГД № 2786/2019 г. на Районен съд – Велико Търново ищецът е изпратил уведомления до ответника на посочения в договора адрес за кореспонденция, че прави кредита предсрочно изискуем. Според представените пощенски пликове и известия за доставяне така изпратените уведомленията не са потърсени от адресата. 

Съгласно заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, на 14.2.2017 г. по сметка на кредитополучателя „Христранс 200” ЕООД е преведена сумата от 30 000.00 лева. Вещото лице е установило, че в периода от 15.2.2017 г. до 14.2.2019 г. по договора са извършени плащания в общ размер от 21 841.00 лева, както и че същите са отнесени в погашение на 18 200.00 лева от главницата, на 2 702.65 лева от възнаградителната лихва, на 918.35 лева от начислената наказателна лихва и на 20.00 лева от комисионната за ангажимент. Посочено е, че общият размер на непогасената главница възлиза на 11 800.00 лева, от която 6 370.00 лева е редовно падежиралата към 12.9.2019 г. (датата на подаване на заявлението) главница, че размерът на редовно падежиралата към 12.9.2019 г. възнаградителна лихва за периода от 17.12.2018 г. до 15.7.2019 г. възлиза на 327.63 лева, че размерът на редовно падежиралата към 12.9.2019 г. възнаградителна лихва за периода от 15.7.2019 г. до 31.7.2019 г. възлиза на 16.72 лева, както и че размерът на наказателните лихви към 12.9.2019 г. за периода от 15.1.2019 г. до 10.9.2019 г. е равен на 612.69 лева, а размерът на наказателните лихви за периода от 1.8.2019 г. до 10.9.2019 г. е равен на 148.54 лева. В заключението е посочено, че наказателната лихва от 24.020 % е начислена за периода от 15.1.2019 г. до 10.9.2019 г. върху вноските за главница в размер от по 910.00 лева.  

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, като в условията на евентуалност са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ.

Въз основа на представените писмени доказателства съдът приема за установено съществуването на валидно правоотношение по банков кредит № 116973/10.2.2017 г., по силата на което на 14.2.2017 г. ищецът е превел по сметка на „Х. 2000” ЕООД сумата от 30 000.00 лева. С получаване на сумата по кредита е завършен фактическият състав на договора, което е породило задължение за кредитополучателя и за солидарните длъжници да върнат главницата и уговорената възнаградителна лихва в срок до 15.1.2020 г.  

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за нищожност на клаузите, уреждащи договорените възнаградителна и наказателна лихва, като приема, че ответникът няма качеството на потребител по § 13 от ЗЗП, респ. че не може да се ползва от защитата, установената в глава шеста от ЗЗП. За да достигне до този извод, съдът приема, че ответникът Х.Х. е сключил договора в качеството си на едноличен търговец с фирма „А.-66-Х.Х.” и отделното посочване на физическото лице, наред с търговското му качество, е лишено от правен смисъл, а оттам - и от правни последици. Междувпрочем, по същество това очевидно е и становището на самия ответник, който сам посочва, че исковите претенции срещу физическото лице Х.Х. са недопустими. В случая едноличният търговец Х.Х. се е задължил да отговаря за задълженията на кредитолучателя „Х. 2000” ЕООД, чиито управител и едноличен собственик на капитала към датата на сключването на договора е била съпругата му Даниела Х.. Предвид на това, че ответникът няма качеството потребител самият договор по отношение на него не се явява потребителски и възраженията в тази връзка не следва да бъдат обсъждани. 

Основателно се явява възражението на ответника, че от ангажираните писмени доказателства не може да се направи извод, че преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение ищецът е отправил волеизявление, че прави кредита предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до ответника. Това обстоятелство обаче, не променя факта, че задълженията на ответника като съдлъжник по договора са станали изискуеми с настъпване на падежа на всяка от погасителните вноски. Т.е. въпреки, че ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост в заявлението си е допустимо предявените искове за установяване дължимостта на вземанията по договора да бъдат уважени за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо. Към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция е настъпил окончателният падеж на вземанията по кредита, като на основание чл. 235, ал. 3 ГПК този факт следва да бъде съобразен от съда. В тази връзка, съобразявайки представените писмени доказателства и заключението по счетоводната експертиза, съдът приема, че задълженията на ответника по договора към приключване на съдебно дирене са в размер на 11 800.00 лева - главница, в размер на 344.35 лева - възнаградителна лихва и в размер на 761.23 лева – наказателна лихва, като доказателства за тяхното погасяване не са ангажирани.

Неоснователно се явява възражението на ответника, че липсват доказателства за това да е уведомен от банката, че кредитът не се обслужва от кредитополучателя, доколкото процесният случай касае парични задължения с конкретни падежни дати, респ. същите са носими, а не търсими и ищецът не е имал задължение да уведомява солидарните длъжници за нередовното обслужване на кредита.

С оглед гореизложеното, предявените установителни искове се явяват основателни за пълните предявени размери.

По разноските:

Предвид изхода на делото, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на направените в заповедното производство разноски в общ размер от 308.11 лева. В настоящото производство ищецът претендира разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, като съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 150.00 лева. По този начин към реално направените от ищеца разноски следва да се прибави определеното юрисконсултско възнаграждение, които събрани се равняват на 658.11 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                         Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.А.Х., действащ като едноличен търговец с фирма „А.–66–Х.Х.”, ЕИК ***, дължи на „Р. (Б.)” ЕАД, ЕИК *** сумата от 11 800.00 лева – главница по договор за срочен банков кредит № 116973/10.2.2017 г., ведно със законната лихва от 11.9.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от 344.35 лева – възнаградителна лихва по договор за срочен банков кредит № 116973/10.2.2017 г., както и сумата от 761.23 лева – наказателна лихва по договор за срочен банков кредит № 116973/10.2.2017 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 2786/2019 г. на Районен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА Х.А.Х., действащ като едноличен търговец с фирма „А.–66–Х.Х.”, ЕИК ***, да заплати на „Р. (Б.)” ЕАД, ЕИК *** сумата от 658.11 лева, представляваща направените в настоящото производство разноски, както и сумата от 308.11 лева, представляваща разноските в производството по ЧГД № 2786/2019 г. на Районен съд – Велико Търново.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: