Решение по дело №257/2023 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 92
Дата: 19 декември 2023 г.
Съдия: Десислава Константинова Николаева
Дело: 20234410200257
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. ЛЕВСКИ, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно
наказателно дело № 20234410200257 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. И. Б. от гр.Левски, чрез адв.А.А. - АК-
Разград против Наказателно постановление №23-0293-000628/08.09.2023г. на
Началник РУ - Левски към ОДМВР Плевен, с което на жалбоподателя на
основание чл.179, ал.1, т.5, пр.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Наведени са доводи, че НП е незаконосъобразно и необосновано. Твърдят се
нарушения на процесуалните правила и по-конкретно на чл.42, т.4 ЗАНН и
чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, липса на описание на необходимата фактическа
обстановка с оглед разграничаване отделните хипотези на нарушение по чл.6
ЗДвП. Твърди се неустановеност на важни фактически обстоятелства, което
довело до погрешни фактически и правни изводи. Иска се наказателното
постановление да бъде отменено. Претендирани са разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от
защитника адв.А.А., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Излага съображения за установено от събраните по делото гласни
доказателства жалбоподателят да не е извършил вмененото му нарушение.
Моли наказателното постановление да бъде отменено и да бъдат присъдени
1
разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответната страна по жалбата Началник РУ-Левски при ОД МВР
Плевен, редовно призован не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. В писмено становище към административно-наказателната
преписка навежда довод за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна , поради следните
съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 27.08.2023г., около 11,20 часа, жалбоподателят А. И. Б., управлявал
собствения си лек автомобил *** с рег.№***, в с.Д., общ.Б., обл.Плевен.
Същият се намирал на кръстовище на ул.“Неделчо Георгиев“ и ул.“Васил
Коларов“ в селото, като се опитвал да предприеме включване в движението
по второкласен път 52. Б. направил няколко опита за включване в
движението, които били неуспешни поради наноси върху пътното платно и
превъртане предните гуми на автомобила. Когато успял да направи маневра, с
която да се включи в движението по главния път, жалбоподателят отнел
предимството на друг автомобил, движещ се с предимство по ул.“Неделчо
Георгиев“. Движението на управлявания от А. Б. автомобил било
наблюдавано от служители на РУ Левски - Д. Б. Б. и А. С. К., които се
намирали на същото кръстовище за осъществяване на пътен контрол.
Полицейските служители последвали и спрели управлявания от
жалбоподателя автомобил. На А. И. Б. бил съставен АУАН
№1019715/27.08.2023г. за това, че на 27.08.2023г. в 11,20 часа в с.Д., на
кръстовище на ул.“Васил Коларов“ и ул.“Неделчо Георгиев“ управлява
собствения си лек автомобил *** с рег.№***, като на въпросното кръстовище
не съобразява поведението си с пътен знак Б2, създава опасност за
движението, отнемайки предимството на правилно движещ се на ул.“Неделчо
Георгиев“ автомобил, с което виновно нарушил чл.6, т.1 ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
2
Наказателно постановление №23-0293-000628/08.09.2023г. на Началник РУ -
Левски към ОДМВР Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.179,
ал.1, т.5, пр.3 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в
размер на 150 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. В наказателното
постановление е възприета фактическа обстановка, идентична с тази, описана
в АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетеля Д. Б. Б., и писмени доказателства - АУАН №1019715/27.08.2023г.,
Наказателно постановление №23-0293-000628/08.09.2023г. на Началник РУ -
Левски към ОДМВР Плевен, Заповед №316з-2700/28.06.2023г. на Директор
ОД МВР Плевен, Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на МВР.
Даде се вяра на свидетелските показания като подробни, логични,
вътрешно безпротиворечиви и добросъвестно дадени, тъй като изхождат от
лице, за което няма данни за възможна заинтересованост от изхода на делото,
даващо показания за непосредствено възприети факти по време на
изпълнение на служебните си задължения. Писмените доказателства съдът
възприе, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни
лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и
неоспорени от страните.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са
съставени в предписаната от закона писмена форма и от компетентни лица.
Не се установява допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е накърнило правото на защита на санкционираното лице. В
наказателното постановление и акта са описани всички съставомерни
елементи от вмененото нарушение съобразно изискванията на чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Описаната фактическа обстановка отговаря като
правна квалификация на нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП, предвиждаща
задължение за участниците в движението да се съобразяват със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. Не представлява съществено нарушение на
3
процесуалните правила непосочването в правната квалификация на деянието,
че се касае за хипотеза трета на чл.6, т.1 ЗДвП, доколкото словесно е описано,
че жалбоподателят не съобразява поведението си с пътен знак Б2. Налице е
яснота относно фактическата и правна рамка на нарушението, по които
санкционираното лице следва да се защитава.
От събраните по делото доказателства се установява обаче, че
жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение на чл.6, т.1, хипотеза
трета ЗДвП - несъобразяване с пътен знак Б2.
От показанията на свидетеля Д. Б. Б. - актосъставител, се установява, че
полицейските служители са наблюдавали движението на управлявания от
жалбоподателя автомобил при включване в кръстовището и отнемане
предимство на друг автомобил. Изяснява се, че при съставяне на акта същите
не са се уверили, че на мястото, където Б. е спрял за включване в
кръстовището, е имало поставен знак Б2. В показанията си свидетелят Б. е
категоричен, че при извършена последваща проверка след съставяне на акта
било установено, че на съответното място не е имало поставен знак Б2.
Предвид изложеното, жалбоподателят не е извършил нарушението, за
което е санкциониран на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.3 ЗДвП -
несъобразяване с пътен знак Б2. При липсата на такъв знак, действията му
биха могли да представляват нарушение на чл.50, ал.1 ЗДвП, каквото
нарушение не му е вменено. Наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора, основателно е направеното от защитника на
жалбоподателя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН. По делото е представен договор за правна
защита, в който е посочено, че се осъществява безплатна такава на основание
чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Предвид изложеното, на основание чл.38, ал.2 от ЗА,
ОДМВР - Плевен следва да бъде осъдена да заплати на адв.А.А. - АК-Разград
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, изчислено съобразно чл.18,
ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0293-000628/08.09.2023г.
на Началник РУ - Левски към ОДМВР Плевен, с което на А. И. Б.,
ЕГН:**********, адрес: гр.Левски, ул.“Христо Ботев“ №5, на основание
чл.179, ал.1, т.5, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 150 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.38, ал.2, вр.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати на
адв.А. А. – Адвокатска колегия – Разград, съдебен адрес: *** адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5