МОТИВИ по НОХД №1105/’10г.:
Обвинението
против подсъдимите М. Г.А. и Н.С.П. е за това, че на 19.12.2009г. в с. ***,
общ.НИКОПОЛ в съучастие като съизвършители се съвкупили с Д.А.Б. ***, като
използвали затова сила и заплахи – нанесли и удари и я стискали с ръце,
отправили и закани за саморазправа – престъпление по чл.152, ал.3, т.1 във вр. с
ал.1, т.2 вр. чл.20, ал.2 от НК за всеки
един от двамата подсъдими.
Съдебното производство е проведено по реда на чл.370 и
сл. НПК.
В хода на съдебното производство няма конституирани
граждански ищци или частни обвинители. По делото е бил предявен граждански иск
срещу двамата подсъдими, но не е бил приет от съда за съвместно разглеждане.
В хода на съдебните прения прокурорът е изразил
становище, че поддържа обвинението срещу подсъдимите по обвинителния акт. Сочи,
че фактическата обстановка е изяснена. Коментирал е предвиденият в НК завишен
размер на наказанията за такива деяния във връзка с проведеното производство по
реда на чл.370 и сл. от НПК. Предлага на съда на подсъдимите да се наложи
наказание лишаване от свобода, което по реда на чл.66, ал.1 от НК се отложи с
подходящ изпитателен срок. Взел е становище, че следва да се отмени МН на
двамата подсъдими.
Защитникът на частният обвинител е взел становище, че с
оглед признаването на вината от подсъдимите следва да им се наложи справедливо
наказание. Моли съда да обърне внимание, че частният обвинител е пострадал от
действията на подсъдимите, за което по делото са представени доказателства.
Обръща внимание, че все пак не е приет за разглеждане в процеса предявеният
граждански иск, като по този начин е ощетена пострадалата от деянието на
подсъдимите частна обвинителка.
Частният обвинител е заявил, че поддържа становището на
защитника си.
Защитникът на подсъдимите е заявил, че двамата изрично са
се признали за виновни по повдигнатото им обвинение. Взел е становище по
отношение предявеният, но не приет за разглеждане граждански иск и спора
относно неговият размер и представените доказателства в тази връзка. Изтъкнал
е, че подсъдимите също имат възможност да представят доказателства по отношение
на него, като споделя, че правилно съда е преценил, че размера на обезщетението
следва да се разгледа в отделно гражданско дело. Допълнително е взел становище
по фактическата обстановка, като моли съда на подсъдимите да се наложи
наказание при условията на чл.55 от НК, като се вземат предвид от съда и
представените в днешно съдебно заседание доказателства.
В съдебно заседание подсъдимите заявяват, че правят пълни
самопризнания и не оспорват фактите приети за установени по обвинителния акт,
поради което дават съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Молят
съда да им се наложи минимално наказание и се отмени МН.
Като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди становищата на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.Г.А. е роден на ***г***, живущ
***, , българин, български гражданин, с
основно образование, не женен, не работи, не осъждан /реабилитиран по право/, ЕГН**********.
Подсъдимият Н.С.П. е роден на *** ***, живущ
*** българин, български гражданин, със средно образование, не женен, не работи,
не осъждан /реабилитиран по право/, ЕГН**********.
Подсъдимите се познавали и били приятели. Подс.П. ***,
а подс.А. ***, но често пребивавал при роднините си в с. ***. Пострадалата от
престъплението и частен обвинител Д.Б. ***, но и тя често пребивавала в с. ***,
където имала роднини. От лятото на 2009г. Б. имала интимна връзка с подс. П..
Двамата се срещали често и освен приятелство поддържали и сексуални контакти.
На 29.11.2009г. Б. имала рожден ден и решила да го отпразнува в с. ***.
Поканила свои роднини, подс.П., подс.А. и братовчедка си Е.Т.Б., която тогава
имала интимни отношения с подс.А.. От рождения ден подс.П. си тръгнал около
04,00ч. сутринта. След него си тръгнали и останалите гости. Последен останал
подс. А., като Е.Б. също си тръгнала. Сутринта частния обвинител Б. и подс.А.
почистили след рождения ден и отишли в дома на баба му в с. ***, за да пият
кафе. Тогава подс.А. започнал да опипва частния обвинител, като и казал да не
се страхува от него. Тя се дърпала, но той бил последователен и упорито
преследвал намеренията си. Съблякъл я, после съблякъл и своите дрехи и я свалил
на леглото. Частният обвинител Б. го молела да престане, като питала дали
приятелят и подс. П. знае за това. А. казал, че не знае и няма откъде да
разбере, ако тя не му каже. Казал, че докато не свърши няма да я пусне да си
ходи. Тогава Б. решила да прави секс с обвиняемия А.. Тъй като тя се дърпала
той не могъл да свърши. Накарал я да
прави орален секс, като и пуснал и порно на лаптопа си за да види как се прави.
Свършил върху гърдите и. След това Б. се изтрила със салфетка, облякла се и си
тръгнала. А. я предупредил да не казва пред никой за случилото се, за да не
станело по-лошо. Б. се притеснявала и не разказала пред никой за това.
Продължила да се среща с приятеля си подс. П. и имали сексуални контакти. Малко
след това П. и казал, че знае за половия и контакт с А..
На 19.12.2009г. частния обвинител Б. *** при баба си.
Разговаряла по телефона с подс.П., който я обиждал и й отправял закани както за
саморазправа с нея и семейството й, така и че ще я прекара на няколко души. Б.
искала да му обясни как стоят нещата за случая с А.. Уговорили се да се видят
вечерта, за да си изяснят отношенията. По-късно отново по телефона подс.П.
поискал пострадалата да дойде в дома на подс. А.. Тя отказала.
Вечерта М.Б.Е. – леля на частната обвинителка и мъжа й
отишли на гости на свои роднини в с. ***. Частната обвинителка Б. останала в
дома си сама с баба си. При нея дошли двамата подсъдими П. и А.. Подс. П. се обадил
по телефона на Е., за да я попита дали може да излязат на заведение в с. *** с
Б.. Е. се съгласила. Подсъдимите П. и А. продължили да уговарят частната
обвинителка да се облече и да отидат в дома на А.. Частната обвинителка
отказала да тръгне с тях. Отишла в спалнята си и заявила, че няма да се облича
и няма да излиза. Тогава подс.А. и казал, че щом няма да се облича ще се
съблича. А. и хванал главата, като затиснал устата й, и й казал да мълчи, иначе
ще я убие. Подс.П. съблякъл горнището, а после и свалил клина и боксерите.
Докато я събличал П. и нанасял удари с ръце в областта на тялото – по раменете,
ребрата и ханша. Двамата обвиняеми я съблекли и от кръста нагоре, а те си
свалили панталоните. Накарали я да прави орален секс на подс.А., а пък подс.П.
проникнал във влагалището й. На няколко пъти двамата си разменяли местата, като
променяли и позата. Първоначално частната обвинителка била легнала по гръб, а
после била на колене, като се подпирала на ръцете си. Първо свършил в устата и
подс.П., като частната обвинителка се изплюла и се изтрила с хавлиена кърпа.
После продължила да прави орален секс с подс.А., като подс.П. седнал до тях и я
удрял с длан по гърба. А. свършил в устата на пострадалата и тя по същия начин
се изплюла и се избърсала с хавлиена кърпа.
Двамата подсъдими се облекли и хвърлили дрехите на Б.,
като и казали да се облече. Б. се облякла и оправила завивките в спалнята.
Двамата подсъдими седнали в кухнята на къщата и запалили по цигара. Б. отишла
при тях. Двамата си тръгнали, като на излизане подс. П. отново ударил шамар на
частната обвинителка без да има някаква причина.
След като си тръгнали Б. незабавно се обадила на
близките си и разказала за случилото се. Те сигнализирали за това органите на
МВР от полицейския участък в с. *** при РУП НИКОПОЛ.
Извършен бил оглед на
местопроизшествието, при който са иззети общо 5бр. дактилоскопни следи, 1бр.
олекотена завивка, бр. тънко памучно одеало и 1бр. памучна кърпа. С 3бр.
протоколи за доброволно предаване всяко от трите лица – подсъдимите А., П. и
частната обвинителка Б. предали дрехите, с които са били облечени по време на
деянието на 19.12.2009г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от направените самопризнания от подсъдимите и доказателствата
събрани на досъдебното производство по до съдебно производство №189/’09г.,
които го подкрепят, а именно: 3бр. епикризи от 27.11.2008г., 16.01.2009г. и
15.06.2009г. на СБОХ”СВ.ПАНТАЛЕЙМОН”, характеристика на подс.П., епикриза на
Д.А. К от 02.01.2006г. на УМБАЛ ПЛЕВЕН, протокол за оглед на местопроизшествие
от 20.12.2009г., албум от 21.12.2009г. с 4бр. цветни снимки, експертна справка
от 21.12.2009г. за дактилоскопни следи, 2бр. протоколи за разпити на обвиняеми
от 21.12.2009г., 2бр. определения за вземане на МН”ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на
300лв.” по отношение на подсъдимите от 23.12.2009г., протокол за разпит пред
съдия на свидетел Б. от 29.01.2010г., съдебно медицинско удостоверение от
20.12.2009г., 2бр. характеристични справки, 3бр. протоколи за доброволно
предаване от 20.12.2009г. и 19.12.2009г., справки за съдимост.
Показанията на свидетеля Е. са събрани по предвиденият от НПК
процесуален ред, непротиворечиви са, поради което следва да се кредитират.
Възприетата от съда фактическа обстановка се подкрепя
и от приетата съдебно медицинска експертиза за състоянието на Б., не оспорена
от страните и приета от съда.
От правна страна, съдът намира, че подсъдимите М. Г.А. и Н.С.П.
следва да носят наказателна отговорност по чл.152, ал.3, т.1 във вр. с ал.1, т.2 вр. чл.20, ал.2 от НК за всеки един от тях.
От обективна страна всички елементи на състава са
налице – двамата подсъдими по описания начин употребили сила и заплашване по
отношение на частната обвинителка и с тези си действия я принудили да се
съвъкупи както с всеки от тях по отделно, така и с двамата заедно.
От субективна страна всеки от
подсъдимите е съзнавал обществено опасният характер на деянието си, предвиждал
е, че го извършва съвместно с другия подсъдим, предвиждал е неговите обществено
опасни последици и е искал тяхното настъпване. Предвид това е налице както пряк
умисъл, какъвто е необходим за извършването на това престъпление, така и
общност на умисъла, за да е налице квалификацията по чл.152, ал.3, т.1 от НК
във връзка с чл.20, ал.2 от НК. Чл.152, ал.3, т.1 от НК изисква деянието да е
извършено от две лица, а чл.20, ал.2 от НК конкретизира формата на съучастието
на всяко от лицата в изпълнителното деяние на престъплението, което в настоящия
случай е налице.
Тъй като съдебното следствие е проведено по реда на
чл.370 и сл. от НПК преди изменението на тази разпоредба от 06.04.2010г., то
съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК, наказанието на подсъдимите следва да
се определи под предвидения в закона минимум при условията на чл.55, ал.1, т.1
от НК и чл.2, ал.2 от НК, а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЛА ЛОС, като на основание чл.66,
ал.1 от НК следва определеното на всеки един от подсъдимите наказание да се
отложи с ЧЕТИРИ ГОДИНИ изпитателен срок.
На основание чл.53, ал.1 от НК след влизане на присъдата в сила иззетите веществени доказателства: 1 брой
олекотена завивка в жълто-зелена окраска, 1 брой тънко памучно одеяло на сиви
тигрови шарки, 1 брой памучна кърпа на сини шарки и рисунка „СПАЙДЕРМЕН”, 1
брой тъмно кафяв клин, 1 брой черно боди, 1 брой дамски боксер оранжевошарен, 1 брой кафяв суитчър, 1 брой
светлокафяв плетен елек, 1 брой яке – сиво-черно, 1 брой сини дънки, 1 брой
колан с метална закопчалка, 1 брой блуза на кафяви райета, 1 брой чорапи,
боксерки кафяви, 2 броя черни чорапи, 1 брой зелен слип, 1 брой шушляково
долнище марка „НАЙК” – черно на цвят, 1 брой
бяла блуза с черен кант, 1 брой черно зимно яке – на съхранение в РУ на
МВР гр.Никопол следва да се върнат на собствениците им.
На основание чл.189, ал.1 от НПК следва подсъдимите със снета самоличност да бъдат осъдени да заплатят
солидарно по сметка на НРС направените по делото разноски в размер на 160,00
лева.
По изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: