Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
гр. Добрич, 09.06.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
шести май, през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при
секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия Т. МИЛЕВА
административно дело №171 по описа за 2021 г. на Добричкият административен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по жалба на А.С., с място на раждане Пакистан, настоящ адрес ***,
подадена чрез адв. Х.Е.В. - САК, против Заповед №357з-765/07.04.2021 г. на
Директора на ОД на МВР Добрич за предоставяне на еднократно самостоятелно
разрешение за продължително пребиваване на осн. чл.24, ал.7 от ЗЧРБ.
Жалбоподателят счита отказа за
незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Твърди се, че със заявление от 01.09.2020г. е поискал от Директора на
ОДМВР-Добрич, предоставяне на еднократно самостоятелно разрешение за
продължително пребиваване, на основание чл.24, ал.7 ЗЧРБ. Според жалбоподателя,
разпоредбата на чл.24, ал.7 от ЗЧРБ не предполага императивно представяне на
виза по чл.15, ал. от ЗЧРБ /виза тип Д/. Релевират се доводи, че неправилно в
заповедта се прави позоваване на разпоредби като чл.14, ал.1 от Правилника за
прилагане на ЗЧРБ, който единствено сочи, че „чужденецът представя виза по
чл.15, ал.1 от ЗЧРБ, когато такава се изисква“, а административния орган в
настоящия казус е приел, че наличието на виза Д е задължителна предпоставка за
получаване на разрешение за пребиваване по чл.24, ал.7 от ЗЧРБ. Сочи се, че
единственото условие за предоставяне на виза тип Д е предвидено в чл.24, ал.1
от ЗЧРБ, и такова изискване за ал.7 не съществува. Твърди се, че практиката на
други ОД на МВР е да удовлетворяват молбите ,подадени по чл.24, ал.1 от ЗЧРБ и
в този смисъл се счита, че е нарушен основен принцип в административния процес,
прогласен в чл.13 от АПК. Излага се и несъгласие с цитираното в заповедта
решение на ВАС по адм. д. №9011/2019 г., като се сочи, че в решението е
направен извод за предоставяне на виза Д, но само когато се кандидатства за
разрешение за пребиваване на осн. чл.24, ал.1 от ЗЧРБ. Излагат се подробни
съображения в жалбата, че епидемичната ситуация в България поради КОВИД 19 и че
тя отговаря на условията за „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл.24,
ал.7 от ЗЧРБ.
Моли се, да се отмени Заповед№357з-765/07.04.2021 г. на Директора на ОД
на МВР Добрич за предоставяне на еднократно самостоятелно разрешение за
продължително пребиваване на осн. чл.24, ал.7 от ЗЧРБ като незаконосъобразна и
се моли преписката да се върне за ново произнасяне със спазване на указанията,
дадени в решението. Моли се да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Прави се искане, съдът да се позове в своето решение на чл.14 и чл.47,
ал.1 от Конституцията на Република България и се дадат задължителни указания на
административния орган за узаконяване на престоя на оспорващия и издаване на
разрешение за пребиваване.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на
жалбата, а заповедта на директора да бъде оставена в сила като правилна и
законосъобразна. Позовава се и на влязло в сила решение по адм. д. №772/2018 г.
по описа на АдмС-Добрич. Моли, се за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
От
доказателствата по делото съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Административното
производство е инициирано от А.С., роден в Пакистан, който на 01.09.2020 г. е
подал заявление с вх. №538800-2053 за
получаване право на продължително пребиваване в Република България на
основание чл. 24, ал. 7 ЗЧРБ. Към
заявлението са приложени необходимите документи, съгл. ППЗЧРБ /лист 27-45 от
адм.д. №536/20 г./. Изрично към заявлението е подадено и придружително писмо от
С., в което същият допълнително излага съображения, че са налице извънредни
обстоятелства по смисъла на чл.24, ал.7 от ЗЧРБ, във връзка с §1, т.7 от ДР на
ЗЧРБ. Твърди се, че същият живее в Република България и поради извънредната
обстановка в страната, както и във връзка с извънредното положение в страната му
по произход – Пакистан и с факта, че българските посолства не работят с
чужденци, почти навсякъде по целия свят, то тези обстоятелства се припокриват с
извънредни обстоятелства, дадени в ДР на закона. Сочи се, че съгласно
официалните данни на МВнР е налице риск за пътуване в Пакистан – ниво 4.
Релевират се доводи, че в момента съществува голям риск от заразяване с КОВИД
19 и този риск ще бъде избегнат само ако не се налага да пътува до други
държави или в Пакистан. Поради което и към момента е невъзможно да се завърне в
родната си страна и да кандидатства за виза Д.
С
Изх. №357000-7321/15.09.2020 г., Директора на ОД на МВР Добрич е изпратил
съобщение до заявителя, че следва да представи виза по чл.15, ал.1 от ЗЧРБ.
Съобщението е получено лично от С. на същата дата.
А.С.
на 29.09.2020 г. е подал до Директора на ОД на МВР Добрич, Обяснителни бележки
във връзка с така поисканата му виза „Д“. В същите се изброява обстойно, защо
няма такава виза, както и се твърди, че за пребиваване по извънредни причини
виза „Д“ не се изисква от закона.
Отново
с писмо, с изх. №357000-7788/01.10.2020 г., изпратено от ответника до
жалбоподателя, повторно се казва от
органа, че следва да се представи виза по чл.15, ал.1 от ЗЧРБ. Писмото е
получено на същата дата, лично от С..
И
в двете съобщения е даден 14-дневен срок за изправяне на нередовностите.
На
02.10.2020 г., Началника на Група „Миграция“ е направил предложение до
Директора на ОД на МВР Добрич да бъде прекратено административното
производство, като са посочени същите доводи, които са описани и в съобщенията,
упоменати по-горе. Няма данни същото да е прекратено до приключване на
настоящото дело.
С
Жалба, вх. №2620/23.10.2020 г., подадена директно до АдмС-Добрич, А.С. обжалва
Мълчалив отказ на Директора на ОД на МВР Добрич да се произнесе по подаденото
от него Заявление №538800-2053/01.09.2020 г. за предоставяне на еднократно
самостоятелно разрешение за продължително пребиваване на осн. чл.24, ал.7 от
ЗЧРБ, по която е образувано адм. дело №536/2020 г..
С
Решение №361/10.12.2020 г., постановено по адм.дело №536/2020 г. по описа на
АдмС-Добрич, съдът е отменил по жалба на А.С., мълчаливия отказ на Директора на
ОД на МВР Добрич за издаване на разрешение за продължително пребиваване на осн.
чл.24, ал.7 от ЗЧРБ и преписката е върната на административния орган за
произнасяне. С Решение №3644/19.03.2021 г., постановено по адм. дело №1565/2021
г., ВАС е потвърдил решението на първоинстанционния съд.
След
връщане на преписката на Директора на ОД на МВР за произнасяне по същество на
спора, от Началник група Миграция при ОД на МВР Добрич е направено предложение
до директора да се откаже предоставяне право на продължително пребиваване в
Република България на А.С.. Изложеното в това предложение касае основно
непредоставянето на виза тип Д от страна на С., като има позоваване и на
Решение №10746/05.08.2020 г. на ВАС.
На
07.04.2021 г. от Директора на ОД на МВР Добрич е издадена Заповед №357-з-765, с
която е отказано предоставяне право на продължително пребиваване в Република
България на А.С.. Мотивите изложени в заповедта преповтарят изцяло изложеното в
предложението от Началника на група Миграция.
Заповедта
е получена лично на 07.04.2021 г.
При установената фактология, съдът от правна страна намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
активнопроцесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на оспорване
административен акт. Съдът
приема, че оспорването е в срок. Разгледано
по същество на основанията по чл. 168 от АПК, същото е основателно по следните
съображения:
Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗЧРБ разрешение за продължително
пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1
ЗЧРБ. Законодателят е регламентирал наличието на виза, като предпоставка за
подаване на заявление за продължаване на пребиваването. Безспорно установеният
факт - липса на виза, чието издаване е предмет на различно производство,
преклудира правото на заявителя да получи исканото разрешение за продължително
пребиваване по чл. 24, ал. 1, т. 7 и т. 18 ЗЧРБ.
Правното основание в случая е чл. 24, ал.7 „
При наличието на извънредни обстоятелства на членовете на
семейството на продължително, дългосрочно или постоянно пребиваващ чужденец и
на членовете на семейството на български гражданин по чл. 2, ал. 6, т.
1, 2 и 3 може да бъде издадено еднократно самостоятелно разрешение за
продължително пребиваване по ред, определен с правилника за прилагане на закона“ . Съгласно
чл. 29г от ППЗЧРБ - За получаване право на продължително пребиваване на
основание чл. 24, ал. 7 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и
документи относно наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 7
от допълнителните разпоредби на ЗЧРБ.
Дефиниция на понятието "извънредни
обстоятелства" се съдържа в § 1, т. 7 ДР ЗЧРБ и това са стихийни и
природни бедствия, аварии, катастрофи, грабежи и обстоятелства, довели до
прилагането на неотложна медицинска помощ, както и други събития, настъпили не
по волята на чужденеца, които той не е могъл да предвиди или предотврати.
Съгл. Чл. 14. (1)
За получаване право на продължително пребиваване чужденецът лично представя в
дирекция "Миграция" или в ОДМВР заявление по образец съгласно
приложение № 3, към което прилага:
1. копие на
редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните
данни, виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, когато такава се изисква, и печата за
последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се
представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;
2. документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от
Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на
вътрешните работи по Закона за държавните такси, с изключение на чужденците,
кандидатстващи на основание чл. 24, ал. 1, т. 5, 13 и 18, чл. 24в, чл.
24и и чл. 33г, ал. 4 от ЗЧРБ, когато плащането не е извършено по електронен
път;
3. доказателства за осигурено жилище;
4. задължителна медицинска застраховка, валидна на
територията на Република България, когато лицето не е осигурено по ЗЗО;
5. доказателства
за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се
прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от
минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната
пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република
България;
6. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто
гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при
първоначално подаване на заявлението, т.е. безспорно от законовата
разпоредба и в този случай, независимо, че искането е по чл.24, ал.7 от ЗЧРБ е
необходимо представянето на виза „Д“.
В случая хипотезата на чл. 24, ал. 7 от ЗЧРБ е различна
от чл. 24, ал. 1 от ЗЧРБ от гледна точка на предпоставките за реализиране на
правото на чужденеца - да бъде издадено еднократно самостоятелно разрешение за
продължително пребиваване. Това е така, защото по чл. 24, ал. 7 от ЗЧРБ,
правопораждащ фактическият състав е наличието на извънредни обстоятелства на
членовете на семейството на продължително, дългосрочно или постоянно пребиваващ
чужденец и на членовете на семейството на български гражданин по чл. 2, ал. 6,
т. 1, 2 и 3.
На изследване подлежи: дали са налице "извънредни обстоятелства" (см. § 1, т. 7,
относно израза "както и други събития, настъпили не по волята на
чужденеца, които той не е могъл да предвиди или предотврати"), с оглед
изложеното в допълнителното становище към заявлението, относно обявената
пандемия от КОВИД 19, затворените граници и посолства, извънредното положение в
Пакистан и други и ако това е така, с оглед
текста на чл. 24, ал. 1 ЗЧРБ, след като се касае за чужденец - съпруг на
български гражданин, необходимо ли е той да притежава виза по чл. 15, ал. 1
ЗЧРБ, за да се ползва от наличието на извънредни обстоятелства.
Настоящият
съдебен състав не е съгласен с довода, посочен и в заповедта и изложен в
съдебно заседание от процесуалния представител на ответника, че Върховния
административен съд в своето решение по адм. дело №9011/2019 г. е постановил, че
задължително следва да има виза Д чужденец, при искане за издаване на
разрешение за пребиваване в страната. Видно от мотивите на решението, съдът е
изложил единствено и само доводи на обсъжданата хипотеза по делото, а именно
чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ, която обаче е неприложима в настоящия случай, с
оглед формулировката в заявлението, подадено от С. на 01.09.2020 г., а именно
че са налице извънредни обстоятелства по чл.24, ал.7 от ЗЧРБ. /такова е и
становището на ВАС по адм. дело №1565/2021 г., с което е потвърдено решението
на първоинстанционния съд и производството е върнато на органа за произнасяне
по същество на спора/.
В
подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.14, ал.1, т.1 от ППЗЧРБ, в който
изрично е посочено, - „За получаване право на продължително
пребиваване чужденецът лично представя в дирекция "Миграция" или в
ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага: 1. копие на
редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните
данни, виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, когато такава се изисква“. Т.е. изрично
е подчертано, че виза по чл.15, ал.1 от ЗЧРБ се представя, когато такава се
изисква….А с оглед и гореизложеното, съдът намира, че в настоящият случай виза
тип Д не се изисква, а следва да бъдат изследвани единствено фактите, дали са
налице условията на „извънредни обстоятелства“.
Както
се каза и по-горе, дефиниция на понятието
"извънредни обстоятелства" се съдържа в § 1, т. 7 ДР ЗЧРБ и това са
стихийни и природни бедствия, аварии, катастрофи, грабежи и обстоятелства,
довели до прилагането на неотложна медицинска помощ, както и други събития,
настъпили не по волята на чужденеца, които той не е могъл да предвиди или
предотврати.
Дали пандемията от КОВИД 19 е такова обстоятелство? Да! Съдът намира, че обявената
в цял свят пандемия от КОВИД 19 попада в дефиницията на понятието „извънредни
обстоятелства“ и това е така, защото от март 2020 г., когато е обявена тази
пандемия, целият свят и в частност България е поставена в положение на
изолация. Пандемията КОВИД 19 продължава да представлява тежка извънредна
ситуация, свързана с общественото здраве в национален и световен мащаб. По
данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията за
последния отчетен 14-дневен период, заболяваемостта от КОВИД 19 в държавите на
Европейския съюз /ЕИП е средно 277,27 на 100 хиляди население, а в 11 държави
надхвърля средната за ЕС. Смъртността също не е намаляла. Именно поради тези
обстоятелства извънредната епидемична обстановка в Република България е удължена
до 31.07.2021 г. Все още пътуването е доста сложно и следва да се прилагат
определени здравни изисквания при влизане на териториите на държавите, все още
са налага карантина и все още има голяма опасност за здравето на гражданите /не
само за тези които пътуват, но и за семействата им/.
С
оглед на което, настоящият съдебен състав намира, че пандемията от КОВИД 19
представлява „извънредно обстоятелство“, поради което и административния орган,
в лицето на Директора на ОД на МВР е следвало на осн. чл.24, ал.7 от ЗЧРБ да
издаде на А.С. еднократно самостоятелно разрешение за продължително
пребиваване.
Тъй като продължителното пребиваване е от изключителната
компетентност на органите на МВР, съдът следва да върне преписката на органа, разгледал
заявлението, който на
осн. чл. 24, ал. 7 ЗЧРБ да издаде разрешението за продължително
пребиваване.
Жалбоподателят претендира разноски за държавна такса от 10,00 лв. и за адвокатско възнаграждение от 800 лв., за които представя към жалбата доказателства за
извършването им и които следва да му се присъдят. Няма направено възражение от
страна на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
На основание изложеното и чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2
във вр. с чл. 174 АПК, Административен
съд Добрич, ІV състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на А.С., с място на раждане Пакистан,
настоящ адрес ***, Заповед №357з-765/07.04.2021 г. на Директора на ОД на МВР
Добрич за предоставяне на еднократно самостоятелно разрешение за продължително
пребиваване на осн. чл.24, ал.7 от ЗЧРБ
ВРЪЩА административната преписка на директора на ОД на МВР
Добрич за ново произнасяне по заявление № 538800-2053/01.09.2020 г. по описа на група "Миграция" за
предоставяне право на еднократно самостоятелно разрешение за продължително
пребиваване, подадено от А.С., с място на раждане Пакистан,
настоящ адрес ***, съобразно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Добрич да заплати на А.С. с ЛНЧ
**********, пакистански гражданин, роден на *** г. с място на раждане в
Пакистан, с настоящ адрес ***, СУМАТА от 810 /Осемстотин
и десет/ лева, представляваща разноски по делото за държавна такса
и за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: