№ 13124
гр. София, 19.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110141601 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове от „ЗАД „Армеец“ АД против Столична община.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени щети на застрахования автомобил Волво ХС 90 с рег. № НН SС 88.
Поддържа, че щетите са на стойност 2294.90 лв., като в този размер е изплатил
застрахователно обезщетение, след което в негова полза е възникнало регресно вземане
срещу прекия причинител на вредата за платеното обезщетение. Твърди, че причина за ПТП
е попадането на автомобила в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на
12.06.2017 г. в гр. София по бул. Тодор Каблешков близо до комплекс Бокар. Следователно,
виновен за настъпването на щетите бил ответникът, чието задължение било да стопанисва,
поддържа и ремонтира общинските пътища, поради което претендира изплащането на
платеното застрахователно обезщетение и 10 лв. за ликвидационни разноски в общ размер
на 2304.90 лв. Сочи, че бил отправил доброволна покана да ответника. На основание чл. 378,
ал. 5 КЗ претендира и лихва за забава в размер на 702.35 лв. за периода 29.07.2019 г. –
29.07.2022 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира законна лихва върху главницата от
подаването на исковата молба – 01.08.2022 г. Претендира разноски. Сочи банкова сметка
IBAN BG79CECB97901061905000.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
1
оспорва иска. Оспорва механизма на ПТП, счита, че липсва неизпълнение от страна на
ответника. Оспорва мястото и времето на ПТП. Твърди, че не се установява точното
местонахождение на дупката в комплекс Бокар или на бул. Тодор Каблешков. Оспорва
причинната връзка между ПТП и увреждането. Оспорва размера на претенцията. Счита, че
застрахователят неправомерно е заплатил обезщетение за подмяна на джантата, вместо
увредената да бъде ремонтирана. Прави възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
тъй като водачът на МПС е следвало да възприеме пътната обстановка и да реагира на
време. Счита, че поведението на водача на увредения автомобил - скоростта му на движение
и разположението на пътното платно е несъобразено с пътните условия. Моли за отхвърляне
на исковете, а при евентуалност за намаляване размера на обезщетението. Претендира
разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение
от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ встъпва в правата на увредения срещу възложителя за възложената от него
на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Още в т. 15 от
Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя
включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността
по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца-застраховател; 2)
за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ.
С определение от 10.09.2022 г, са отделени като ненуждаещи се от доказване и
безспорни между страните следните обстоятелствата, че: на 12.06.2017 г. л. а. Волво ХС с
2
рег. № НН SС 88 е претърпял ПТП, че застрахователят е заплатил сумата от общо 2294.90
лв. на собственика на автомобила и, че тази сума е постъпила по сметката на кредитора.
С исковата молба е представена комбинирана застрахователна полица №
0306Х0226743 от 27.07.2016 г., съдържаща подписи на страните – л. 10. Не е спорно, че
застрахователната премия по договора е заплатена, а това се установява и от доказателствата
по делото. Освен това индиция за наличие на застрахователно правоотношение е
образуваната преписка по претенцията за щета и изплатеното на застрахования съответно
застрахователно обезщетение по цитираната застраховка „Каско“. Следователно е налице
упражняване на права и изпълнение на задълженията по договора за застраховка от двете
насрещни страни.
Съдът намира, че писмената форма за сключване на застрахователния договор е
спазена, а и дори и да не беше спазена, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 293 ТЗ,
приложима за търговските сделки, каквато безспорна е тази за застраховка „Каско на МПС“,
съгласно която разпоредба страната не може да се позовава на нищожността, ако от
поведението и може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението -
решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 50 от
25.04.2012 г. по т. д. № 95/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. №
11/2009 г. на ВКС, I т. о., решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на ВКС, I т.
о.
С оглед изложеното съдът приема, че е налице валидно сключен договор за
застраховка „Каско” по отношение на лек автомобил Волво ХС 90 с рег. № НН SС 88 с
период на покритие от 27.07.2016 г. до 26.07.2017 г., включващ датата на настъпване на
застрахователното събитие.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че при
застрахователя е образувана преписка по щета № 10017030117671 за настъпило на
12.06.2017 г. застрахователно събитие. От представените като писмени доказателства
възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол за автомобил, опис на щетите и
калкулация по претенция № 10017030117671, доклад по щета и преводно нареждане от
18.08.2017 г. се установява, че след извършените оглед и оценка на щетите по застрахования
автомобил ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на 2294.90 лв., която
сума е изплатена на извършилия ремонта автосервиз.
Настоящият случай не попада в хипотезите, при които задължително се съставя
протокол за ПТП – настъпили материални щети при двама участници в ПТП или наличието
на пострадало лице. Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба № I3-41 от 12.01.2009 г.
не се посещават от органите на МВР–„Пътна полиция” и не се съставят документи за
повреди на МПС, освен когато повредите са причинени в резултат на ПТП с един участник и
МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. Настоящият случай попада в
посочената хипотеза, поради което не се налага съставянето на протокол за ПТП, който да
даде сведения за механизма на реализиране на ПТП-то.
3
Още повече, съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, застрахователят може да
откаже плащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било
предвидено в закон или в застрахователния договор, като обаче е обусловено от
установяването на причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото
застрахователно събитие. Следователно правото на застрахователя да откаже плащане на
обезщетение е обусловено от наличието на причинно-следствена връзка между
неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на застрахователното
събитие. Самото неизпълнение от страна на застрахования на установеното задължение по
т. 58.1 от общите условия да уведоми компетентните органи за пътно-транспортното
произшествие не е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание за отказ на
застрахователя да заплати обезщетение по щетата. Не се установява от ответника, който
носи доказателствената тежест, неизпълнението на това задължение на застрахования да е
значително с оглед интереса на застрахователя и да е довело до възникване на
застрахователното събитие. Не се установи и причинно-следствена връзка между това
неизпълнение на задължението на застрахования и настъпилото пътно-транспортно
произшествие. Оттук и възражението на ответника е неоснователно, а и съществувалият
между страните договор за застраховка е включвал и обезщетяване при настъпването на
щети на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие – виж т. 8. 3 от
раздел ІІI на Общите условия на ищеца за застраховка на моторни превозни средства
/Каско/.
Само по себе си неангажирането на протокол за ПТП, не представлява невъзможност
за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Дори при представен протокол и при липса оспорване на верността на протокола, ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на
установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на
свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или
комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП,
изисква специални познания, които съдът не притежава - решение № 15 от 25.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о. Т. е. механизмът на настъпилото ПТП и причинените
вреди подлежат на пълно и главно от доказване от страна на ищеца, посредством всички
допустими по реда на ГПК доказателства и доказателствени средства.
Соченият по делото механизъм се установява по безспорен начин от писмените
доказателства – уведомление за щета по застраховка Каско, декларация на водача на
застрахованото МПС, свидетелските показания на Л. К. и приетата по делото САТЕ.
Свидетелят сочи, че си спомня инцидента. Бил попаднал в дупка, след което
автомобилът е сигнализирал, че е спаднала гума и е установено, че гумата е била срязана и
ожулена джантата. Инцидентът станал, излизайки от комплекса посока бул. „Тодор
Каблешков“. За дупката нямало предупредителни табели. Щетите по колата бяха ожулена
джанта и срязана гума. На въпроси на съда свидетелят разяснява, че Комплекс „Бокар“ е
4
жилищен комплекс, находящ се перпендикулярно на бул. „България“ и бул. „Тодор
Каблешков“, зад МОЛ България. От комплекса до бул. „Тодор Каблешков“ има свързваща
улица, комплексът няма конкретни граници, не е затворен комплекс, улична мрежа и една от
улиците тогава беше единствената улица за влизане и излизане от комплекса. Твърди ПТП-
то да е настъпило на улицата, която улица е част от пътната улична мрежа на гр. София.
Показанията на свидетеля-очевидец са последователни и логични, поради което се
кредитират от съда. Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза, щетите
по отношения на процесния автомобил, отразени в опис на застрахователя, се намират в
пряка причинна връзка с настъпилото на 12.06.2017 г. произшествие в гр. София.
Механизмът, посочен в заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС,
съответства на заключението по САТЕ и показанията на свидетеля Вълков, поради което
при оценка на доказателствата по делото, съдът намира, че същият е установен и съвпада с
посочения в исковата молба от ищеца. Експертът по САТЕ заявява, че между механизма на
ПТП и вредите по автомобила е налице причинно-следствена връзка.
Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост,
като със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо лице е вменено
задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на
изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност
на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея
моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДП предвижда, че лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Като безспорно по
производството е отделено обстоятелството, че пътният участък, на който е настъпило
процесното ПТП съставлява част от общинска пътна мрежа на Столична община. От
обстоятелството, че на пътната настилка на общински път, към момента на настъпване на
застрахователното събитие (ПТП) е имало необозначена дупка, което се установява от
събраните в производството писмени доказателства и заключението на САТЕ, се налага
изводът, че общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност
общинската пътна мрежа. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни
действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените
от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая
натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната
настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са
настъпили вреди в правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради
което е породена деликтната отговорност на възложителя – Столична община за
обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от общината лица по аргумент на
чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира да е виновно.
Съдът намира, че инцидентът е настъпил при излизане от комплекс Бокар в посока
бул. Тодор Каблешков. В уведомлението за щета е посочено, че инцидентът е настъпил при
излизане от комплекс Бокар в посока бул. Тодор Каблешков, както е посочено и в
5
заключението по САТЕ. Не е спорно по делото, а и процесуалния представител на
ответника сочи в хода на устните състезания, че ул. Златни мостове, както и бул. Тодор
Каблешков са част от общинската пътна мрежа, както и, че ул. Златни мостове свързва с бул.
Тодор Каблешков. От свидетелските показания на свидетеля К. се установява, че
комплексът до бул. „Тодор Каблешков“ има свързваща улица - ул. Златни мостове, както и,
че комплексът не е затворен /т. е.няма вътрешни само за комплекса улици, а е обграден от
улици от общинската пътна мрежа/. Оттук, съдът намира, че се установява мястото на
настъпване на ПТП, а именно на 12.06.2017 г. в гр. София близо до комплекс Бокар на
общинската пътна мрежа е настъпило ПТП, при което автомобил Волво ХС 90 с рег. № НН
SС 88 е попаднал в дупка на пътното платно, пълна с вода.
Произходът на установената дупка на пътната настилка е ирелевантен за ангажиране
на деликтната отговорност, тъй като ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на
общината да поддържа общинските пътища, без значение под въздействие на какви фактори
е настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик.
Причинно-следствената връзка между установеното неизпълнение на вменено
нормативно задължение и претърпените вреди, се установява от приетото заключение на
САТЕ.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования. При
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие. В случая, съгласно кредитираното заключение на
САТЕ, стойността необходима за възстановяване на автомобил автомобил Волво ХС 90 с
рег. № НН SС 88 на база средни пазарни цени е 2276.90 лв. Стойността на уврежданията на
база цени на официалния за марката сервиз Мото Пфое ЕООД към датата на ПТП е 2294.90
лв. Установява се от САТЕ, че към дата на ПТП автомобилът е бил в експлоатация 10
месеца и 21 дни от датата на първоначалната регистрация – 22.07.2016 г. Доколкото ПТП е
настъпило в гаранционния срок, съдът следва да вземе стойността съобразно официалния за
марката сервиз – Мото Пфое ЕООД. При ремонт на нови автомобили се вземат предвид
цените в оторизиран сервиз – решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г., II т. о.,
решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., II т. о. Ако не бъде взето предвид това
обстоятелство, няма да може да се стигне до реално "възстановяване" на автомобила към
състоянието преди увреждането – същият вече няма да може да бъде ремонтиран в
гаранционен сервиз, което намалява неговата стойност и пострадалото лице би загубило
правата си по гаранцията. В този смисъл и общите условия на ищеца т. 71.1 – при частична
щета на МПС, което към дата на застраховката е на възраст до четири години, считано от
дата на първа регистрация - застрахователното обезщетение се определя по представени
оригинални фактури от оторизиран от производителя на съответната марка сервиз в
България. Следва да се отбележи, че експертизата не е оспорена. Съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК
6
оспорване на заключението може да бъде направено от страната докато трае изслушването
на експерта, т.е. в заседанието за приемане на заключението на вещото лице. Оспорването
може да бъде заявено и писмено преди провеждане на заседанието за приемане на
заключението. След изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото
лице, правото да се оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а
приетото по делото заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по
делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение
№ 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/.
Не се доказват при условията на пълно и главно доказване възраженията на
ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат. С доклада по делото е указано на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не
сочи доказателства за съпричиняване от страна на водача на автомобила, но доказателства
от ответника в тази насока не са ангажирани по делото.
Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването на
твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно)
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. Твърдението за
съпричиняване е недоказано. Няма данни по делото и водачът да се е движил с неразрешена
скорост. Още повече от изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че
увреждането може да настъпи и при движение с 5 км./ч. Следва да се отбележи, че в
дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на
неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива /а дори и знанието за това само
по себе си не е основание за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД - решение № 261485 от
01.12.2020г. на СГС по в. гр. д. № 162/2020 г., решение № 1192 от 13.02.2020г. на СГС по в.
гр. д. № 5643/2019 г./. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на
действия или бездействия, с които увреденият е допринесъл за вредоносния резултат и които
да са в причинна връзка с него, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че водачът
на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата,
като се е движел с несъобразена скорост или не е съобразил поведението си с конкретната
пътна обстановка и наличието на дупка на пътя, каквото задължение същият би имал
единствено, ако препятствието на пътя е било надлежно обозначено. Няма данни по делото
дупката да е била по някакъв начин означена или сигнализирана. Необозначената и
несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2
ЗДвП. Доколкото в настоящия случай са недоказани твърденията на ответника за
несъобразяването на водача с пътната обстановка, то при неустановяване на тези
правнорелевантни факти по несъмнен начин в процеса от ответника и при прилагане на
правилата за разпределение на доказателствената тежест - арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът
приема тези обстоятелства за неосъществени.
Не се споделят възраженията на ответника, че в случая не е било необходимо
7
увредената джанта да се подменя. В описа-заключение по щета /л. 19/ е посочено, че е
необходима подмяна на джантата. Във фактурата от 04.07.2017 г., издадена от Мото Пфое
ЕООД е посочено, че джантата е сменена с нова оригинална джанта. В с. з. вещото лице е
посочило, че ремонтът на джантата струва почти колкото нова такава, а понякога ремонтът
не е възможен. Ако е отнет метал от самата повърхност на детайла, няма как да се ремонтира
джантата. Дори и да се боядиса надиранията остават, поради което следва да се подмени с
нова. По делото не са ангажирани доказателства, че уврежданията по джантата са
позволявали същата да бъде отремонтирана без да се подменя, поради което и съдът намира
възраженията на ответника за неоснователни.
Предвид изложеното, искът се явява основателен за пълния размер на претендираната
сума от 2304.90 лв., представляваща заплатено от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение и претендираните ликвидационни разноски в размер на 10 лв. /чийто обичаен
размер се установява да е 15 лв., съобразно т. 5 на САТЕ/ . При това положение съдът
намира, че предявеният иск за сумата от 2304.90 лв. е изцяло основателен и като такъв
следва да бъде уважен в пълен размер. Като законна последица от уважаване на иска следва
да се присъди и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска
/01.08.2022 г./ до окончателното ѝ изплащане.
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава /моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето
защо за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Установява се от
доказателствата по делото, че такава регресна покана е отправена и получена от ответника
на 31.08.2017 г. – виж л. 28 от делото, в който под № 1 е процесната щета. Писмото,
съдържащо 46 бр. регресни претенции е входирано при ответника с вх. № СОА17-ТД26-
10252 от 31.08.2017 г. Със същата е предоставен 7-дневен срок за изпълнение на
задължението, поради което и ответникът е изпаднал в забава, считано от 08.09.2017 г.
Обезщетението за забава се претендира за периода 29.07.2019 г. – 29.07.2022 г. Лихвата за
забава за периода 29.07.2019 г. – 29.07.2022 г., изчислена с електронния калкулатор на НАП
по реда на чл. 162 ГПК, е в общ размер на 702.41 лв., поради което и съобразно
диспозитивното начало искът следва да се уважи за пълния размер от 702.35 лв.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски в общ размер на 572.20 лв. за държавна такса,
депозит за САТЕ, депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер /100 лв./.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес в гр. София, улица
„Московска“ № 33 да заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата в размер на 2304.90 лв., представляваща регресно вземане
за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена
застраховка „Каско” с полица № 0306Х0226743 от 27.07.2016 г. за вреди на автомобил
Волво ХС 90 с рег. № НН SС 88, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 12.06.2017 г. в гр. София близо до комплекс Бокар на общинската пътна мрежа, поради
попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно
със законната лихва от 01.08.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 702.35 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 29.07.2019 г. – 29.07.2022 г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 572.20 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9