РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер    1208/             24.03.2014   Година                        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На    двадесет и четвърти март    две хиляди и четиринадесета  Година

В публично заседание на осемнадесети март   две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

 

           Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  19674                                                 по описа за   2013 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК.

 

Производството е образувано по искова молба на И.А.А. ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Е.М.С. ЕГН ********** против А.И.А. ЕГН **********. Ищецът твърди, че ответника е негов баща, като с Решение, постановено по гр. д. № 18104/2010г. по описа на ПРС бащата бил осъден да му заплаща издръжка от 80лв. месечно. Твърди се, че понастоящем разходите за ищеца са нараснали и той има нужда от по-висок размер на издръжката, заплащана от бащата, тъй като вече е ученик. Твърди се още, че майката на ищеца работи и получава възнаграждение от 355лв., а детето е записано и посещава занимания и по ***. От своя страна ответникът нямал задължение да издържа друг свой низходящ, работи като *** и притежава самостоятелно жилище. Поради това се прави искане да бъде изменен размера на дължимата от ответника издръжка от 80лв. месечно на 150лева месечно, считано преди датата на подаване на исковата молба – от 01.09.2013г..

Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени  искания.

В определения срок не е постъпил писмен отговор от ответника А.И.А. ЕГН **********. В съдебно заседание пълномощника на същия изразява становище за неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен.

 

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, и от представените по делото препис от Решение и Удостоверение за раждане се установява, че И.А.А. ЕГН ********** е син на Е.М.С. ЕГН ********** и А.И.А. ЕГН **********. Безспорни между страните са и обстоятелствата, че с Решение, постановено по гр. д. № 18104/2010г. по описа на ПРС бащата бил осъден да му заплаща издръжка от 80лв. месечно.

 

Страните не спорят, а и от показанията на свидетел по делото – Н. К. П. се установява, че детето се отглежда от своята майка, в училищна възраст е, посещава занимания по *** с месечна такса от 90лв. Свидетелката твърди, че освен това детето започнало занимания по ***, както и ******, които също се заплащат съответно по 20лв. на месец и по 80лв. месечно. Заявява, че училището, в които учи И. се изисква униформа, закупена от майката, а освен това били необходими разходи за обувки, спортна екипировка, дневни пари, помагала.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като обективни, логични, последователни и непротиворечиви, доколкото в тях същия споделя собствените си впечатления относно доходите и семейното положение на страните.

Между страните по делото са безспорни още и обстоятелствата, че от присъждане на издръжката на детето И. са изминали вече от три години и той има нужда от по-високи средства за отглеждането си.

По делото са събрани доказателства за доходите както на родителя, който фактически отглежда детето – неговата майка, така и за тези на бащата-ответник по делото. От представените писмени доказателства – справки от ТД на НАП, както и то отговорите на ответника по реда на чл.176 от ГПК,  е видно, че ответникът не получават доходи от трудово възнаграждение, като работи *****, притежава един недвижим имот и лек автомобил, а майката на ищеца получава месечно трудово възнаграждение от около 400лв.

 

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство съдът намира от една страна, че действително е налице сериозна промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето И., като същата е присъдена преди повече от *** години. За изминалия период от време е налице съществена и трайна промяна преди всичко на икономическата обстановка в страната, при която обективно е напълно невъзможно едно дете да бъде издържано със средства от общо 150лева на месец. Особено същественото в случая е това, че при определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка детето е имало нужда от по-малко средства за посрещане на ежемесечните му нужди. Това се дължи на факта, че за разлика от тогава, понастоящем то е пораснало, в училищна възраст е, а това неизбежно е свързано с допълнителни разходи за облекло, учебни помагала, храна и други.

 

Предвид гореизложеното съдът е на становище, че понастоящем нуждите на детето И. от издръжка действително са нараснали и е необходимо увеличение размера на дължимата от ответника издръжка.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 220,00 лева, от които минимум 100лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката и същата полага ежедневни грижи за него.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 130,00 лева месечна издръжка на детето И., а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото му отглеждане.

Съдът счита, че не са налице основания да се приеме, че ответникът би бил особено затруднен да заплаща издръжка в размер на така посочения. Действително по делото се ангажираха доказателства за конкретните доходи на същия, като се доказа, че не получава понастоящем такива по трудово правоотношение, но от друга страна той няма задължение да издържа друго свое малолетно дете, а и реализира доходи въз основа на ******. Така изложение обстоятелства не променят по никакъв начин задължението на бащата да издържа сина си И., още повече, че непосредствените грижи по отглеждането му, които са и задължение на всеки родител, се полагат единствено от майката. В случая съдът намира, че ответникът е в трудоспособна възраст и е изцяло в състояние да реализира доходи от трудова дейност в размер, позволяващ му да задоволи собствените си нужди, както и тези на детето си, като това да бъде в горепосочения размер на месечната издръжка относно И. Освен това горепосочената издръжка, която бащата трябва да осигури на детето си, не надвишава необходимия размер, предвид възрастта му и неговите специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът, при подходяща трудова заетост, би могъл да осигурява същата без особени затруднения.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 130 лева месечно за детето И., считано от датата на подаване на исковата молба – 04.12.2013г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

 

За разликата над сумата от 130 лева на месец до пълния предявен размер от 150лв. месечно, искът следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като, от една страна, не се установи детето да има толкова завишени нужди от издръжка по здравословни или други обективни причини, а от друга не се установи бащата да получава доходи в размер, който да му позволи да покрива такова задължение. Също така не е допустимо целия размер от необходимата на детето издръжка да бъде възложен в тежест само на единия родител, след като и другият такъв е в трудоспособна възраст и има възможност да реализира доходи, с които да го издържа.

 

Неоснователен се явява иска и за периода 01.09.2013г.-04.12.2013г., тъй като е недопустимо да бъде търсена в увеличен размер издръжка за минало време, въпреки процесуалната възможност за присъждане по принцип на издръжка за период една година преди датата на подаване на исковата молба. Това  е така предвид обстоятелството, че в случая не се касае за присъждане на първоначална издръжка, когато би било допустимо приложението на чл.149 от СК, а за изменение размера на вече присъдената издръжка, считано от датата на самата претенция за това.

 

С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с отхвърлената им част.

Касае се за иск за издръжка, от една страна, а от друга от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът да е направил разходи по делото в общ размер от 250лв. за адвокатско възнаграждение. Поради това и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 230лв. с оглед частичното уважаване на иска.

Ответникът също претендира разноски, като на основание чл.78 ал.3 от ГПК такива му се дължат съразмерно отхвърлената част от иска. Поради това и ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 27лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса съразмерно с уважения размер от иска, която възлиза на 50 лева. Последният дължи и държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер от 72лв. за периода на три годишните платежи върху увеличения размер на издръжката.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената с Решение, постановено по гр. д. № 18104/2010г. по описа на ПРС. месечна издръжка, дължимата от А.И.А. ЕГН ********** на И.А.А. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е.М.С. ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА същата от 80лв. на 130 лева (сто и тридесет лева) месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.12.2013г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 130 лева месечно до пълния предявен размер от 150 лева (сто и петдесет лева) месечно, както и за периода 01.09.2013г.-04.12.2013г.

ОСЪЖДА А.И.А. ЕГН ********** да заплати по сметка на ВСС сумата от 122.00лева (сто двадесет и два лева) – държавни такси в настоящото производство.

ОСЪЖДА А.И.А. ЕГН ********** да заплати на И.А.А. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е.М.С. ЕГН ********** сумата от 230лева /двеста и тридесет лева/, представляваща направените от последната разноски по делото.

ОСЪЖДА И.А.А. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е.М.С. ЕГН ********** да заплати на А.И.А. ЕГН ********** сумата от 27лв. /двадесет и седем лева/, представляваща направените от последния разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : п/ Т. Спасова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.