Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260221 18.05.2021г. Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд ІІ
нак. състав
На двадесет и първи
април Година 2021
В открито заседание
в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела
Благоева
като разгледа докладваното от председателя
административнонаказателно дело № 00420
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3940450 на ОД на МВР-Перник, с който на Е.П.И., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 26.08.2020 г. в 14:04 часа в гр.Перник, кв. Бела вода, на път І-6, км 76+600, срещу бензиностанция Дилас, тъй като в населено място при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е управлявал лек автомобил „Фиат Пунто” с рег. № ******* със скорост от 67 км/ч, при което превишението е със 17 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.
По изложени в жалбата доводи, чрез
процесуалния си представител адв. Л.К. от САК, Е.П.И. моли ЕФ да бъде отменен,
като издаден при неспазване на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон, като иска присъждане на направени разноски.
Жалбоподателят не участва
лично в хода на съдебното производство, в което не се явява и адв. Л.К..
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна:
На 26.08.2020 г. на път І-6, км 76+600, срещу бензиностанция Дилас
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано
техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0, с насоченост в посока към гр. София,
извършвала заснемане на движещите се с превишена скорост моторни превозни
средства при начин на задействане „приближаващ” трафик. Пътният участък попада
в района на населено място - гр. Перник, кв. Бела вода като скоростта на
движение е общо разрешена такава от 50
км/ч. В 14:04 часа през
обсега на автоматизираното средство преминал лек автомобил „Фиат Пунто” с рег.
№ *******, засечен в режим „приближаващ”, в посока към гр. Радомир.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се моторни превозни средства на посоченото място полицейският служител А.А.изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 27.08.2020 г. с рег. № 1158р-7988. В същия удостоверил използването на споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото населено място, както и че то е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
При направена
справка по регистрацията на моторни
превозни средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост
на движение е отчетена, е собственост на
Е.П.И., ЕГН **********, срещу който е
издаден процесния ЕФ. В обжалвания фиш била посочена като установена скорост на
движение на процесния автомобил 67 км/ч,
с която превишаването на максимално допустимата скорост на движение било със 17
км/ч. Издателят на фиша наложил на жалбоподателя на основание чл.189, ал.4, вр.
чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50 лв за
нарушение на чл. 21, ал.1 от същия закон. Е.И. не се възползвал от правото си
на възражения по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП, а обжалвал същия с процесната жалба
пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справката от регистрацията на моторни превозни средства доказва, че жалбоподателят е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана, което не се и оспорва от Е.П.И.. Разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство-снимка № 11743D0/0284317 установява, че на 26.08.2020 г. в 14:04 часа автомобил с рег. № ******* е заснет, но конкретна скорост на движение на моторното превозно средство не е отразена в приложения снимков материал. Към доказателствения материал са приобщени протокола за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, ведно със снимка на разположението на уреда, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяваща, че е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, протокол от проверка № 52-С-ИСИС от 30.09.2019 г. на Българския институт по метрология за съответствие с техническите изисквания, заповед № 313з-310 от 14.02.2020 г. на директора на ОД на МВР Перник и писмо изх. № 11-00-164 от 08.04.2021 г. на Областно пътно управление Перник, че мястото на заснемане на автомобила на жалбоподателя попада в рамките на населеното място гр. Перник, като въведеното в района ограничение на скоростта е общо валидното за населено място от 50 км/ч.
От правна страна:
Не е спорно, че лек автомобил „Фиат Пунто” с рег. № ******* е собственост на жалбоподателя, поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в законоустановените срокове на правата по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.
По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 11743d0. Безспорно приложеното по административнонаказателната преписка удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология установява, че тя е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., тъй като контролът освен, че е осъществен със АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към административнонаказателната преписка протокол за проверка № 52-С-ИСИС от 30.09.2019 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване” на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения” на Български институт по метрология.
Приобщеният снимков материал от записа, извършен със стационарното автоматизирано техническо средство, обаче, не удостоверява с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства съответстват на действителното положение, както и че същите са интерпретирани обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон, като съображенията са следните:
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.
В процесния случай не е спорно, че на кадъра се вижда лек автомобил с
рег. № ********, но този клип не е валиден, тъй като радарът не е отчел
установена скорост на движение, която да превишава общо валидната такава от 50
км/ч. При това положение е налице несъответствие между отразеното в
описателната част на ЕФ относно конкретната стойност на движение на моторното
превозно средство и отразеното
в приложения снимков материал, което категорично се установява при съпоставянето на данните,отразени във фиша и
в разпечатката на снимката, заснета с
АТСС. При това положение е недоказано получаването на превишението на
скоростта, отразено в ЕФ, а именно 17 км/ч,
поради което и процесния фиш е издаден в нарушение на материалния закон,
което е основание за неговата отмяна.
За пълнота на
решението съдът отбелязва, че не споделя направеното възражение в жалбата, че
ЕФ не съдържа правна квалификация на извършеното нарушение, тъй като същото не
би се направило, ако коректно е било възприето пълното съдържание на обжалвания
фиш, в който по недвусмислен начин е посочено, че извършеното деяние
представлява нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Не
съставлява отменително основание и обстоятелството,
че в процесния ЕФ не е посочен конкретен административнонаказващ орган и не е
посочена датата на съставянето му. Единствените изисквания на разпоредбата на
чл. 189, ал.4 от ЗДвП, която се явява специална по отношение на разпоредбата на
чл. 47 от ЗАНН е ЕФ да съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане, като по отнешение на него не съществува
изискване да бъде подписан от съответно длъжностно лице. И това е напълно
логично, тъй като изявлението, обективирано върху ЕФ, съставлява автоматично
възпроизвеждане на записаните върху технически носител данни, които единствено
се отпечатват така, както са запаметени от самото устройство, без възможност за
анализ и преценка, каквато се прави посредством човешки фактор в процедурата по
издаване на НП.
В тази насока настоящият състав отбелязва, че приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, поради което и спазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН касаят съставянето на акт за установяване на административно нарушение и издаването на наказателно постановление и са неприложими при санкционирането на нарушения по реда на облекчената процедура по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Възможността за упражняване на съдебен контрол за спазване на преклузивните срокове по чл. 11 от ЗАНН, препращащ към уредбата относно погасяването на наказателното производство по давност в НК не е преклудирана от липсата на дата на издаване на ЕФ, тъй като меродавна за тях е датата на извършване на деянието съобразно изготвения видеоклип, респ. предприемането на съответните действия по неговото издаване и връчване. Ето защо и не е основателно възражението, че неозначена дата на издаване на ЕФ засяга възможността за изчисляване на съответните давностни срокове. Преценката относно последвал по-благоприятен закон също не е възпрепятствана, тъй като прилагането на принципа в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН не е ограничено до датата на издаване на ЕФ, а до неговото влизане в сила.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е
направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като
последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания
ЕФ, и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения на л.6 договор
за правна защита и съдействие от 22.02.2021 г. се установява, че жалбоподателят
Е.И. е възложил на адвокат Л.К. от САК оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в обжалване на ЕФ и процесуално представителство пред
Районен съд Перник. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 500 лв
(петстотин лева) и е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът
е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело №
6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Основателно е възражението по чл. 63, ал.4 от ЗАНН на въззиваемана страна за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, тъй
като платеното такова от 500 лева не отговаря на фактическата и правна сложност
по делото и обема на извършената работа от адв. К. - изготвяне на жалбата и
реално приемане на връчването на призовките и съобщенията по делото на съдебния
му адрес, поради което и същото съдът
редуцира в минималния размер от 300 лв, който присъди като разноски в
полза на жалбоподателя, с оглед чл. 18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като искането
за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 500 лева не уважи.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 3940450 на ОД на МВР-Перник, с който на Е.П.И., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 26.08.2020 г. в 14:04 часа в гр.Перник, кв. Бела вода, на път І-6, км 76+600, срещу бензиностанция Дилас, тъй като в населено място при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е управлявал лек автомобил „Фиат Пунто” с рег. № ******* със скорост от 67 км/ч, при което превишението е със 17 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Е.П.И., ЕГН ********** сума в размер на 300 лв (триста лева), представляваща направени от лицето в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ