№ 15
гр. Ловеч, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310101686 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземания.
Постъпила е искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД – гр. София, чрез пълномощник адв.
В.Г., против ЯН. В. ХР. /допусната поправка на фамилното й име в съдебно заседание от
„П.“ на „Х.“/, с адрес: ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване
на вземания в общ размер на сумата 441.63 лева, от която:
- 214.83 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за електронни
съобщителни услуги с клиентски номер *** от 13.06.2016 г. с допълнително споразумение
от 11.11.2016 г., както и договор със същия клиентски номер *** от 11.11.2016 г. с
допълнително споразумение от 15.09.2017 г., сключени между ответницата и мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за което е издадена фактура №
**********/22.09.2018 г., за периода от 22.08.2018 г. до 21.09.2018 г.;
- 226.80 лева – 12 броя незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
15.09.2017 г., за предоставено за ползване устройство GSM LENOVO K6 NOTE, за периода
от месеца на издаване на крайната фактура – месец 9/2018 г. до края на срока по лизинговия
договор – месец 9/2019 г.
Посочва се, че с Договор за цесия от 16.10.2018 г. и Приложение № 1 към него,
вземането спрямо длъжника е прехвърлено от страна на „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД, а
то от своя страна е прехвърлило така придобитото вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с
Договор за цесия от 01.10.2019 г. и Приложение № 1. Изтъква се, че към исковата молба е
1
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп“
ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от
16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Ищецът излага
съображения и цитира съдебна практика на ВКС, че длъжникът следва да се счита за
надлежно уведомен за двете цесии с факта на връчването му на исковата молба, към която са
приложени документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера.
Ищецът твърди, че ответницата не е изпълнила задълженията си до датата на
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, като е образувано ч.гр.дело № 1066/2021 г. по
описа на РС-Ловеч, както и към момента на подаване на настоящия иск.
С оглед на това и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, ищецът предявява
настоящия установителен иск, за установяване съществуването на горепосочените вземания.
Претендира присъждане и на направените разноски в заповедното и в настоящото
исково производство, както и адвокатско възнаграждение в настоящото производство в
размер на 180.00 лева.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответницата,
чрез пълномощник адв. Ц.Ж., с който е изразено становище за неоснователност на
предявения иск, тъй като още в заповедното производство са представени доказателства, че
процесната сума е заплатена. Посочва, че на 16.03.2021 г., преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /11.06.2021 г./, е преведена сумата от 439.00 лева, а след
това, поради установена разлика, на 29.07.2021 г. е довнесена сумата от 2.63 лева.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана молба-становище от
пълномощника му адв. В.Г., се признава направеното плащане от страна на ответницата на
главницата, но с оглед вносната бележка от 29.07.2021 г., моли същото да се вземе предвид,
на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК, като факт настъпил в хода на процеса. В тази връзка
счита, че ответницата е дала повод за образуване на настоящото производство, поради което
моли да им бъдат присъдени разноските както в заповедното, така и в настоящото исково
производство, съгласно представен списък.
Ответницата ЯН. В. ХР. се явява лично и с адв. Ж., която поддържа становището по
отговора и моли за отхвърляне на иска, тъй като плащането на дължимата сума е извършено
преди образуване на заповедното производство /ч.гр.дело № 1066/2021 г. на ЛРС/. С оглед
на това, моли за отхвърляне и на искането на ищеца за присъждане на направените от него
разноски в двете производства. От своя страна, ответницата претендира присъждане на
направените от нея разноски, съгласно представен списък.
От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Приложено е ч.гр.дело № 1066/2021 г. на РС-Ловеч, образувано по повод заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№ 3595 от 14.06.2021 г.,
подадено от „ЮБЦ“ ЕООД против Я.В. П. /Х./ за същите вземания, произтичащи от същите
2
обстоятелства. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 580/15.06.2021 г., с която заявлението е уважено изцяло за претендираната сума в общ
размер от 441.63 лева, като в полза на заявителя са присъдени и направените разноски по
делото: внесена държавна такса в размер на 25.00 лева и 180.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, длъжникът ЯН. В. ХР. е подала писмено възражение
срещу горната заповед, че не дължи изпълнение на вземането по нея, с твърдения, че на
16.03.2021 г. е внесла дължимата сума от 439.00 лева, като разликата от 2.63 лева е довнесла,
тъй като тогава разбрала, че търсената сума е в общ размер на 441.63 лева.
Подадено е в срок възражение от длъжника и по чл. 414а от ГПК със същите
твърдения за плащане.
След дадени указания от заповедния съд във връзка с възраженията, заявителят е
депозирал молба вх.№ 5432/16.08.2021 г. по повод възражението по чл. 414а от ГПК, с която
е заявил, че няма постъпили плащания от страна на длъжника по издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1066/2021 г. по описа на РС-Ловеч, като е
изложил твърдения за задължения на длъжника по друго предходно развило се заповедно
производство между същите страни - ч.гр.дело № 90/2021 г. на РС-Ловеч.
Заявителят е предявил в едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК и иск за
установяване на вземанията си, предмет на издадената заповед по ч.гр.дело № 1066/2021 г.
по описа на РС-Ловеч, поради което се развива настоящото производство.
С доклада по делото е обявен за безспорен факта на извършеното плащане от страна на
ответницата на претендираните вземания в настоящето производство.
От представената още с възражението вносна бележка от 16.03.2021 г. е видно, че
ответницата е заплатила в полза на заявителя - ищец по посочената в заявлението банкова
сметка при „Юробанк България“ АД сумата в общ размер от 439.00 лева по договор с № ***,
т.е. по посочения в заявлението и исковата молба клиентски номер. Установи се, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по повод на което е образувано ч.гр.дело
№ 1066/2021 г. по описа на РС-Ловеч, с предмет процесните вземания в общ размер от
441.63 лева, е подадено на 14.06.2021 г. Следователно, след като плащането на сумата от
439.00 лева е извършено на 16.03.2021 г., същото предхожда датата на подаване на
заявлението, като към този момент дължима е останала една минимална сума от 2.63 лева,
която също впоследствие е заплатена на кредитора с вносна бележка от 29.07.2021 г., т.е.
само тази сума е заплатена след издаване на заповедта за изпълнение, който факт следва да
бъде съобразен като настъпил в хода на процеса по смисъла на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Предвид тези факти, съдът счита, че предявеният иск се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен изцяло, като погасен чрез плащане.
По разноските:
3
От изложеното по-горе съдът намира, че ответницата с поведението си не е дала повод за
завеждане на заповедното производство за цялата дължима сума от 441.63 лева, тъй като се
установи, че още преди образуването му на 14.06.2021 г., ответницата на 16.03.2021 г. е
заплатила значителната част от дължимата сума, а именно сумата 439.00 лева, като
неизплатена е останала минимална сума от 2.63 лева, която е заплатила след завеждане на
заявлението. Следователно, по аргумент от разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК, в частта за
заплатената преди подаване на заявлението сума от 439.00 лева, следва да се приеме, че
ответницата не е дала повод за завеждане на заповедното производство, а такъв повод е
съществувал само за дължимия остатък от 2.63 лева, заплатен след завеждането на
заповедното производство.
Доколкото, кредиторът - ищец е изразил становище във връзка с възражението на длъжника
по чл. 414а от ГПК, което не е съобразено с приложените доказателства за извършеното
плащане по ч.гр.дело № 1066/2021 г. /двете вносни бележки от 16.03.2021 г. и 29.07.2021 г./,
а в молбата му е взето становище по друго предходно образувано заповедно производство
по чл. 410 от ГПК, съдът намира, че по аргумент от чл. 414а, ал. 4 от ГПК, не следва да се
присъждат разноски на ищеца за заповедното производство /ч.гр.дело № 1066/2021 г. на РС-
Ловеч/ по съразмерност.
По същите съображения съдът приема, че ответницата с поведението си не е дала повод за
завеждане на настоящото исково производство, поради което по аргумент от разпоредбата
на чл. 78 ал. 2 от ГПК, направените от ищеца разноски в това производство следва да
останат в негова тежест. При този извод, след като ответницата не е дала повод за завеждане
на исковото производство, ищецът следва да й заплати направените от нея разноски в това
производство, съгласно представения списък, а именно: сумата 305.00 лева, от която: 5.00
лева за издаване на съдебно удостоверение и 300.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.11.2021 г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, поради погасяване чрез плащане, предявения от „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
81, вх. „В“, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, против ЯН. В. ХР. /предишно
фамилно име „П.“/, ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 във връзка
с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземания в общ размер на сумата 441.63 лв.
/четиристотин четиридесет и един лева и шестдесет и три стотинки/, от която: 214.83 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги с
клиентски номер *** от 13.06.2016 г. с допълнително споразумение от 11.11.2016 г., както и
договор със същия клиентски номер *** от 11.11.2016 г. с допълнително споразумение от
15.09.2017 г., сключени между ответницата и мобилния оператор „Българска
4
телекомуникационна компания“ ЕАД, за което е издадена фактура № **********/22.09.2018
г., за периода от 22.08.2018 г. до 21.09.2018 г.; 226.80 лева – 12 броя незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 15.09.2017 г., за предоставено за ползване устройство GSM
LENOVO K6 NOTE, за периода от месеца на издаване на крайната фактура – месец 9/2018 г.
до края на срока по лизинговия договор – месец 9/2019 г., за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 580/15.06.2021 г. по
ч.гр.дело № 1066/2021 г. по описа на Районен съд-Ловеч.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ЮБЦ“ ЕООД, с горните данни, за присъждане на разноските по
делото в заповедното производство /ч.гр.д.№ 1066/2021 г. на РС-Ловеч/ и в настоящото
исково производство.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ ЕООД, с горните данни, да заплати на ЯН. В. ХР., с горните
данни, сумата 305.00 лв. /триста и пет лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
1066/2021 г. по описа на Районен съд-Ловеч, за съобразяване.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5