РЕШЕНИЕ
№ 260016 22.02.2022г. гр.Н.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.ски районен съд граждански
състав
на петнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в
състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар: Атанаска Ганева
като разгледа
докладваното от съдия Моллова- Белчева
гр.д.
№ 289 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „В.и к.” ЕАД- ***, против А.В. Й., ЕГН **********,
и Д.К.Д., ЕГН **********. Твърди се, че ответниците,
като собственици на обект, оставен им в наследство от Р.П.Б., ЕГН **********, били абонати на ищцовото дружество и в качеството си на потребители
използвали услугата, предоставяна от ищеца, а именно доставка, отвеждане и
пречистване на вода за обект- гр. Н., КК „С.б.“, бл. П. *, СТАЯ ***. Съгласно
публично известни общи условия на оператора, за надлежно водене и
остойностяване на потреблението, била открита партида с абонатен номер 715878,
която се отчитала електронно. Като абонати на дружеството ответниците следвало
да заплащат потребените услуги в 30-дневен срок от
датата на издаването на съответната фактура съгласно чл.33, ал.2 от общите
условия на ВиК оператора /ОУ/. В случая била издадена
фактура № **********/26.06.2017 г. за сумата от общо 108.06 лв. за потребени услуги през отчетния период 08.07.2014 г. до
08.06.2017 г., която се претендира, ведно със законната лихва върху нея,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед, както и сумата от
24.13 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от
27.07.2017 г. до 25.11.2019 г. За тези суми била издадена заповед по ч.гр.д. №
1164/2018 г. по описа на РС- Н., поради което се моли да бъде прието за установено
съществуването на вземанията.
В месечният
срок по чл.131 от ГПК, чрез назначения особен представител на ответницата Й.,
постъпи писмен отговор, с който считат обективно кумулативно предявените искове
за неоснователни. Заявява се, че издадената фактура била неточна, тъй като за
два периода отчитала едно и също количество вода. Прави се възражение за
изтекла погасителна давност на претенциите.
В съдебно заседание бе конкретизирано, че не се оспорва факта, че
ответницата е потребител, като съсобственик на имота по силата на наследствено правоприемство.
Постъпи
писмен отговор и от назначения на ответника Д. особен представител, с който се
сочи, че не се оспорва задължението, но се считат претенциите за погасени по
давност.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните, приложения доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството
е с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79 и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпределението на доказателствената
тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, по
така предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, качеството потребител на ответника,
в т.ч., че последният е бил абонат за посочения адрес през заявения в исковата
молба период, че в същия период е доставил описаните по вид услуги, в
посоченото количество и на посочената стойност, съответно вида на услугите за
всеки отделен отчетен период; периода и размера на обезщетението за забава.
Безспорен е по делото факта, че между страните е
налице валидна облигационна връзка, възникнала и регламентирана от относимите законови и подзаконови нормативни актове,
определяща ответниците, като "ползуватели на ВиК услуги". По делото няма спор между страните, че
ответниците са наследници на Р.П.Б., ЕГН **********, която, съгласно н.а. от
25.10.2002 г., вписан в Служба Вписвания при Районен съд- Н. под вх. рег. №
2244, дв. вх. рег. 2070, акт том 7, акт № 107 от
25.10.2002 г., е била собственик на водоснабдения обект, находящ
се в гр. Н., КК „С.б.“, бл. П. *, СТАЯ ***. Не се спори и относно обстоятелството, че наследодателя на
ответниците, впоследствие и те, са потребители. С разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР, Законът за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ се определя кръга лица /юридически и
физически/- потребители на ВиК услуги. Същите са
собствениците или ползвателите на съответните имоти, за които се предоставят тези
услуги. В този смисъл е и нормата на чл.2 от Общите условия, с които се уреждат
отношенията между ищецът от една страна и потребителите на предоставяните
водоснабдителни и канализационни услуги на територията, обслужвана от ВиК оператора, от друга страна.
От приложената по делото фактура №
**********/26.06.2017 г. е видно, че са направени две отчитания на потребената вода, а именно за периода от 08.07.2014 г. до
31.05.2016 г. и за периода от 01.06.2016 г. до 08.06.2017 г. Като показания на
водомера е посочено и за двата периода „старо“- 661 куб.м., „ново“- 710 куб.ч.
Разликата от 49 куб.м. обаче е разделена по неизвестен критерий за двата
периода, както следва: от 08.07.2014 г. до 31.05.2016 г.- 32 куб.м., от
01.06.2016 г. до 08.06.2017 г.- 17 куб.м. Тази неяснота се задълбочава от представената
справка- извлечение, в която е посочено, че е извършено само едно отчитане със
статус „видян“, което според ищеца е от 08.06.2017 г. В този смисъл остава
неясен въпроса по какви критерий установеното количество вода е било
разпределено за двата периода. От дружеството се сочи, че това било сторено
съобразно обстоятелството, че за двата периода цената на услугата е била
различна и количеството било разпределено пропорционално на времето. По делото
няма данни, нито се твърди, че от страна на ищеца е отчитано служебно
количество при всяко отчитане. Нещо повече, сочи се, че обекта бил сезонен, бил
посещаван „спорадично“ и тъй като бил необитаем, инкасатора нямал основание за
извършване на някакви междинни служебни отчети. По делото, обаче, не са
ангажирани доказателства, че е било извършвано посещение на обекта регулярно,
най- малко два пъти годишно съобразно вида на обекта. Поради липса на оспорване
следва да се приеме, че въпросното отчетено количество от 49 куб.м. е потребено в периода от 3 години- от 2014 г. до 2017 г.,
поради което претенцията се явява доказана по основание. Не се ангажираха,
обаче, доказателства, установяващи кога, какво точно количество е било консумирано,
с оглед разликата в цената. Съдът счита, че разпределение на потреблението пропорционално
на отчетния период не почива на нормативната уредба. Напълно възможно и
вероятно е цялото количество да е било потребено в
началото на периода, когато са действали по- ниските цени. Количеството
консумирана вода не е толкова голямо, че да не може да се изразходи за първия
посочен във фактурата период от 08.07.2014 г. до 31.05.2016 г. Ето защо
претенцията се явява недоказана по размер, поради което следва да бъде
отхвърлена.
Мотивиран
от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „В.и к.” ЕАД- ***, за
приемане за установено по отношение на А.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
общежитие „Парк“ № 1, ап. 211, и Д.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, съществуване
на вземане в размер на общо 108,06 лв.-
главница, представляваща неплатени задължения за доставена, отведена и
пречистена вода в периода от 08.07.2014 г. до 08.06.2017 г., за абонатен номер
715878, както и за сумата от 24,13 лв.- обезщетение за забава за периода
от 27.07.2017 г. до 25.11.2019 г., всички суми дължими поравно от ответниците, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2019 г. до изплащане на
задължението, за които вземания е била издадена заповед по чл.
410 от ГПК № 535/29.11.2019 г. по ч.гр.д. № 1164/2019 г. по описа на РС- Н..
На адвокат Ж.М.
да се заплати сумата от 150 лв., представляваща възнаграждение за положения
труд.
На адвокат Г.Я.
да се заплати сумата от 150 лв., представляваща възнаграждение за положения
труд.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: