Определение по дело №97/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 февруари 2022 г.
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20227260700097
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №139

 

17.02.2022 г., гр.Хасково

 

Административен съд – Хасково, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева

адм. дело № 97 по описа на съда за 2022 г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 197 от АПК във връзка с чл. 202, ал.1, т. 2 от АПК.

Образувано е по жалба на Х.Ж.К. ***, срещу мълчаливи откази за произнасяне на Изпълнителния директор на ДФЗ – Разплащателна агенция по Заявление за подпомагане за кампания 2020 г. с УИН: 26/300420/96527 и по Заявление за подпомагане за кампания 2021 г. с УИН: 26/190521/12298.

 Ответникът – Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София при изпращане на преписката, чрез пълномощника си, моли за спиране на делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело № С-160/21, образувано във връзка с отправено преюдициално запитване от Административен съд – Велико Търново, като се твърди, че отговорът на поставените въпроси и по-конкретно на този под т. 4 се явява от съществено значение за правилното решаване на спора и по настоящето дело.

След преценка на представените с преписката и жалбата писмени доказателства, съдът констатира следното:

Жалбоподателката Х.Ж.К. е подала две заявления за подпомагане до ДФЗ – РА - за кампания 2020 г. с УИН: 26/300420/96527 и за кампания 2021 г. с УИН: 26/190521/12298. Към настоящия момент по така подадените заявления няма изрично произнасяне по същество.

Видно от информацията, общодостъпна от електронната страница на Съда на Европейския съюз, пред СЕС са образувани дела C-160/21 и C-217/21 по идентични преюдициални запитвания на Административен съд – Велико Търново, съответно в рамките на адм.д. № 577/2020 г. и № 204/2020 г. по описа на същия съд. Делата пред Административен съд – Велико Търново са образувани по жалби на земеделски производители срещу твърдени мълчаливи откази на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне по подадено заявление за подпомагане. Мотивите за отправяне на запитванията са наличието на спор по допустимостта на производството и конкретно наличието на спор за това дали е налице мълчалив отказ по подадено заявление за подпомагане. Поставени са следните въпроси:

„1. Използваният в чл.75, параграф 1 от Регламент № 1306 / 20131 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика термин „плащане” означава ли приключване на производството по подадена заявка за плащане?

2. Фактическото получаване на заявената сума от земеделския производител равнозначно ли е на положителен отговор от разплащателната агенция на подадената заявка за активиране на правата на плащане и съответно липсата на получени парични средства при публично заявено изплащане на суми по съответната мярка представлява ли отказ на заявените права за плащане, когато лицето не е уведомено за продължаване на производството с нови проверки?

3. Срокът по чл.75, параграф 1 от Регламент № 1306 / 2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика задължава ли държавата-членка да извърши преди изтичането му проверките на условията за допустимост, и само по изключение тези проверки могат да продължат?

4. Когато земеделският производител не е уведомен за извършване на допълнителни проверки и за такива липсва съставен писмен документ, неспазването на срока по чл.75, параграф 1 от Регламент № 1306 /2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика представлява ли мълчалив отказ за изплащане на подпомагане?“.

В тази връзка настоящият състав на Административен съд - Хасково намира, че е налице преюдициалност на произнасянето на СЕС по поставените в двете преюдициални запитвания въпроси, към конкретния правен спор. В случая жалбата, по която е образувано настоящото производство, е насочена срещу твърдени от жалбоподателката мълчаливи откази по подадени от същата заявления за подпомагане, като част от въпросите, предмет на производството пред СЕС, са свързани именно със сроковете за произнасяне по заявленията за подпомагане на земеделските производители, съответно възможността да се формира мълчалив отказ по тези заявления. В жалбата си жалбоподателката релевира възражения именно за изтичане на нормативно установените срокове за произнасяне, съответно плащане, поради което и с оглед преценка допустимостта на жалбата й, съдът намира, че на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, следва да спре съдебното производство до приключване на дела C-160/21 и C- 217/21 на СЕС.

По изложените съображения и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

СПИРА производството по адм.дело  № 97/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, до приключване на дела № С-160/21 и № С-217/21 пред Съда на Европейския съюз.

Определението може да бъде обжалвано пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

 

                                                                       СЪДИЯ: