№ 547
гр. Варна, 26.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марин Г. М.
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Марин Г. М. Въззивно търговско дело №
20253001000398 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. М. В. представляван от адвокат И.
З. срещу решение № 271/27.06.2025 година по търг. дело № 520/2024 година
на ВОС, с което е отхвърлен предявеният от ищеца иск срещу „Банка ДСК“
ЕАД, за установяване в отношенията между страните несъществуването на
изпълняемо право срещу ищеца за сумата от 20457,80 евро, представляваща
сбор главница по споразумение от 23.03.2011г. за обединяване на договор за
стандартен кредит №15573392/14.05.2008 година, договор за стандартен
кредит № *********/11.11.2005 година договор за кредит овърдрафт№
10953153/11.11.2005г., 2801,37 евро- договорна лихва за периода 15.05.2011г.-
03.08.2012г., 541,30 евро-наказателна лихва за просрочена главница за периода
10.07.2012г. до 03.08.2012г., за които вземания са издадени заповед за
изпълнение и изп. лист по ч.гр.д. № 11248/2012г. по описа на ВРС, по който
лист е образувано изп. делото № 224/2012г. по описа на ЧСИ Л.Т. рег. № 713
КЧСИ, поради погасяването им по давност, на осн.чл. 439, ал. 1 ГПК.
По допустимостта на обжалването:
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащи на
обжалване съдебни актове по същество. Жалбата е подадена в предвидените
срокове и е процесуално допустима.
Въззивната жалба изхожда от страни с процесуална легитимация, при
наличие на правен интерес от обжалването, поради което се преценява от
въззивния съд като допустима и редовна. Жалбата е надлежно
администрирана.
Доклад по жалбата:
Въззивната страна намира решението в обжалвания дял за
1
незаконосъобразно и необосновано, като се позовава на неправилни изводи на
първата инстанция относно дължимостта на вземането по процесния
изпълнителен лист, което сочи да е погасено по давност. Оспорва се
качеството взискател, с което се легитимира цесионера „ОТП Факторинг“
ЕАД, въз основа на сключен договор за прехвърляне на вземания между него
и първоначалния взискател „Банка ДСК“ ЕАД, заявител в производството по
издаване на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение. Намира за
нарушено правилото на разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК, изразяващо се в
липса на недвусмислено изразена воля, благодарение на която цесионерът да
встъпи в изпълнителното производство като взискател по силата на
процесуално правоприемство. Ето защо смята за невъзникнало валидно
процесуално правоприемство между цедент и цесионер по издадения
изпълнителен лист, вследствие на което всички действия по изпълнението не
са противопоставими на длъжника, съответно не могат да прекъснат
давностния срок. Отделно от това отправя възражение за неуведомяването на
длъжника за настъпилата цесия, поради което тя му е непротивопоставима.
Твърди, че поради това предприетите от цесионера действия по изпълнението
са невалидни спрямо длъжника и не влияят на давностните срокове. По
отношение конкретно на наложен запор от 15.03.2013 година, като действие
по изпълнението извършено от лице, което не е взискател -„Банка ДСК“ ЕАД,
се сочи, че същото не може да произведе действие на прекъсване на
давностни срокове. Оспорва действието на последвалото вливане между „ОТП
Факторинг“ ЕАД и „Банка ДСК“ ЕАД, което сочи, че няма обратно действие и
не може да валидира действия извършени от субект, който не е легитимиран
да претендира вземането. Твърди се, че решението страда от вътрешни
несъответствия, като е прието от една страна извършването на плащания по
изпълнителното дело, без да е установено кога са направени те и в какви
размери, дали и как тези плащания погасяват вземането, а от друга се приема
изискуемост на вземането изцяло. Сочат се твърдения, че заповедта за
незабавно изпълнение не е стабилизирана в производство по чл. 422 ГПК,
доколкото иск е заявен не от първоначалния взискател „Банка ДСК“ ЕАД, а от
нелегитимираното лице „ОТП Факторинг“ ЕАД. Отделно от изложеното
намира договора за прехвърляне на вземания за нищожен, поради нарушение
на императивни разпоредби на ЗПК. Отправя възражение по отношение на
запорираната сума, която смята за несеквестируема и същата не представлява
периодично плащане. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното
решение.
Насрещната страна, в срока за това, е представила писмен отговор, в
който оспорва жалбата като неоснователна и иска същата да се остави без
уважение. Твърди се, че кредиторът по вземането и взискател в
изпълнителното производство, е извършвал изпълнителни действия, които са
прекъсвали давността, поради което давностните срокове не са изтекли към
момента на подаване на процесната искова молба, както и че субективните
предели на изпълнителния лист са регламентирани от чл. 429 ГПК, поради
2
което смята цесионера за легитимиран субект по изпълнението. Иска
отхвърлянето на жалбата и присъждането на разноски направени от страната.
Посочените нарушения по преценка на вече събраните доказателства
следва да се разгледат в рамките на самостоятелното установяване на фактите
от въззивната инстанция в акта по същество. Страните не правят искания за
събиране на доказателства от въззивната инстанция. Страните не са възразили
надлежно по приемането на доклада на първата инстанция, като нарушения по
доклада не се установяват от въззивната инстанция. Във връзка с исканията за
присъждане на разноски за въззивното производство, следва да се укаже
необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание по делото /чл. 80 ГПК/.
За изслушване на становищата на страните по същество на спора, следва
делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съставът на ВАпС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на въззивна жалба на В. М. В.
представляван от адвокат И. З. срещу решение № 271/27.06.2025 година по
търг. дело № 520/2024 година на ВОС, с което е отхвърлен предявеният от
ищеца иск срещу „Банка ДСК“ ЕАД, за установяване в отношенията между
страните несъществуването на изпълняемо право срещу ищеца за сумата от
20457,80 евро, представляваща сбор главница по споразумение от 23.03.2011г.
за обединяване на договор за стандартен кредит №15573392/14.05.2008
година, договор за стандартен кредит № *********/11.11.2005 година договор
за кредит овърдрафт№ 10953153/11.11.2005г., 2801,37 евро- договорна лихва
за периода 15.05.2011г.-03.08.2012г., 541,30 евро-наказателна лихва за
просрочена главница за периода 10.07.2012г. до 03.08.2012г., за които вземания
са издадени заповед за изпълнение и изп. лист по ч.гр.д. № 11248/2012г. по
описа на ВРС, по който лист е образувано изп. делото № 224/2012г. по описа
на ЧСИ Л.Т. рег. № 713 КЧСИ, поради погасяването им по давност, на осн.чл.
439, ал. 1 ГПК.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
07 октомври 2025 год. от 15.00 часа, за които дата и час да се призоват
страните, с връчване на препис от настоящото определение.
ДОПЪЛНИТЕЛНО УКАЗВА на страните, на осн. чл. 7 ГПК че за да
получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция следва да
подадат нови заявления, подадени чрез портала ЕПЕП при пропускане на
крайния срок(даване ход на устните състезания в последното по делото
3
заседание) за представяне на справка за разноските пред въззивен съд по чл.
80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото им да искат
изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4