ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……/01.06.2021г., гр.Хасково
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание на първи юни, две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
като разгледа докладваното от съдия Байнова адм.дело № 343 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Фондация „Върховенство на
закона“ гр.С., представлявана от Председателя Ю.П.Н., с посочен съдебен адрес:г***,
подадена чрез пълномощник, против разпоредбите
на чл.5, ал.1 и ал.2 от Наредба №4 за общинската собственост на Общински съвет
Симеоновград.
При извършената служебна проверка на жалбата и изложените
факти съдът установи следното:
С Наредба №4 за общинската собственост на Общински съвет
Симеоновград, като подзаконов нормативен акт с местно значение, се уреждат
обществените отношения на територията на общината във връзка с придобиване,
управление и разпореждане с имущество, собственост на Община Симеоновград.
Оспорените разпоредби касаят приемане на Стратегия за управление на общинската
собственост, както и приемане в изпълнение на същата на годишна програма за
управление и разпореждане с имотите – общинска собственост.
Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов
нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи
или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за
които той поражда задължения. Всеки нормативен акт, както и процесният, се
отнася до широк кръг граждани. За определяне на правния интерес следва да се
има предвид, че засегнати по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК са всички граждани,
спрямо които нормативният акт се разпростира. При съобразяване на нормите на
чл.185, ал. 1 от АПК, във вр. чл. 196 от АПК и чл. 159, т. 4 от АПК, наличието
на правен интерес за жалбоподателя е абсолютна процесуална предпоставка за
образуването и развитието на съдебното производство. Правният интерес следва да
съществува както при образуване на производството, така и в хода на неговото
развитие до приключването му със съдебен акт.
В настоящия случай съдът счита, че такъв правен интерес не
е налице за жалбоподателя. Съгласно Тълкувателно решение № 2/02.12.2010 г. по
т.д. № 4/2009г. на ВАС на РБ съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел
могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен
интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени.
Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт,
тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
Съгласно мотивите на посоченото тълкувателно решение, сдруженията на юридически
или физически лица, които са организационно обособени въз основа на закон, имат
качеството на „организация“ по смисъла на § 1, т. 2
от ДР на АПК. Като организации в хипотезата на чл. 186 от АПК, които са
създадени по закон и устав да представляват и защитават общите интереси на
своите членове, съсловните (браншовите) организации и другите сдружения с нестопанска цел имат
право да участват в административното производство за издаване на подзаконовия
нормативен акт. Те могат да оспорват издадения подзаконов нормативен акт в
случаите, когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати общи права,
свободи или законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в
сдружението лица. Правният интерес на съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел е
обусловен от засягането на техни лични права или законни интереси,
непосредствено породени от предмета на дейност и целите на учредяването им. В
случая от справка в ТР и РЮЛНЦ се установяват целите на
фондацията-жалбоподател, а именно: Развитието и утвърждаването на гражданското
общество, гражданското участие и доброто управление; Развитие на правната
култура и правното съзнание като ценности на гражданското общество;
Недопускането съществуването и действието на незаконосъобразни подзаконови
нормативни актове и/или отделни техни норми и разпоредби, приемани от
общинските съвети и органи на изпълнителната власт в Република България;
Осъществяване на граждански контрол върху подзаконови нормативни актове по
отношение на тяхната законосъобразност; Отмяна на подзаконови нормативни
актове, приети от държавни органи и общински съвети когато противоречат на
законите на Република България, както и такива, които пряко, непосредствено и
лично засягат законните интереси на фондацията, породени от предмета й на
дейност и целите, за постигането на които е учредена; Защита на човешките права
на българските граждани от незаконосъобразни подзаконови нормативни актове
и/или отделни техни норми и разпоредби, приемани от общинските съвети и органи
на изпълнителната власт в Република България; Изграждане на гражданска
обществена среда, която да спомага за развитие на гражданското общество;
Повишаване нивото и качеството на гражданското образование в България;
Предоставяне на среда за граждански инициативи; Изискване, получаване и анализ
на обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Установяват се и средствата за постигане на тези цели, а именно: Осъществяване на
постоянен контрол върху законосъобразността на приетите от общинските съвети и
органи на изпълнителната власт подзаконови нормативни актове. Оспорване на
незаконосъобразните нормативни актове по законоустановения ред. Участие в
обществени обсъждания на проектите на нормативни актове и стратегически
документи. Предоставя помощ, информация и консултации на граждани във връзка с
целите на Фондацията. Организира срещи, семинари, обучения, конференции, и
други образователни дейности. Организира маркетингови и обществени кампании
насочени към разгласяване мисията и целите на Фондацията. Създава, публикува и
разпространява информационни бюлетини, статии и публикации, свързани с
гражданския и обществен живот в страната. Инициира и подкрепя граждански
инициативи и движения, свързани с осъществяването на граждански контрол върху
работата на държавните институции и общините. Участва в различни събития и
публични мероприятия, насочени към утвърждаване на обществения контрол. Набира
средства от дарения, спонсорство, членски внос, участие по програми и проекти и
други, незабранени от закона дейности. Оспорва неправомерни откази за
предоставяне на достъп до обществена информация.
В случая, за да бъде допустима настоящата жалба от Фондация
„Върховенство на закона“, то трябва да се обоснове наличието на правен, пряк и
личен интерес, които характеристики следва да съществуват кумулативно във всеки
случай на предявено оспорване.
Правният интерес е налице, когато са засегнати - нарушени
или застрашени, законни права, свободи или законни интереси на жалбоподателя
или административният акт да поражда задължения за него. Тези права, свободи,
интереси и задължения са предвидени от закона и се изразяват в правни
отношения, както и предизвикват правни последици. Засягането не се свързва
непременно с причиняване на имуществени вреди, а може да се изразява и в
причиняването на неимуществени, морални вреди. Видно от съдържанието оспорваните
разпоредби, същите по никакъв начин не засягат правата на Фондация „Върховенство
на закона“, като такова засягане не се и твърди от жалбоподателя – било по
отношение на правната сфера на сдружението, било по отношение на учредителите
ѝ.
Интересът е пряк, когато се засягат права, свободи и
законни интереси на жалбоподателя или непосредствено да се създават задължения
за него. Връзката между акта и причиненото нарушаване, застрашаване или
задължаване в административноправната сфера на лицето трябва да е пряка и
непосредствена. В хода на извършената проверка за допустимост на жалбата при
условията на чл. 159 от АПК съдът не установи подобна връзка по отношение на
фондацията – жалбоподател. Няма твърдения, че при евентуална отмяна на
оспорения акт, то ще бъде отстранена вреда или ще се предотврати настъпването
на вреда от изпълнението на акта.
Освен изложеното, интересът трябва да бъде и личен, а в
този смисъл - административният акт, който се обжалва, трябва да засяга
правната сфера на самия жалбоподател. Не може да се претендира правен интерес,
когато се касае за чужди права. Съдебният състав намира, че в случая
жалбоподателят се опитва да защитава чужд интерес, като се позовава на предмета
на дейност на сдружението и на целите на същото, поради което липсва личен
интерес.
Като се има предвид изложеното, то следва да бъде отчетено,
че при липса на правен интерес не могат да се постигнат функциите и целите на
обжалването, заложени в чл. 120 от Конституцията на Република България,
съгласно който гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички
административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. По
този начин и при описания предмет на дейност и заложени цели и средства от
Фондация „Върховенство на закона“, обжалването ще се превърне от контрол за
законосъобразност в надзор за законност – функция, която съгласно чл. 127 от Конституцията на Република България е предоставена на Прокуратурата, а не на
гражданите или сдруженията. С приемането на наличие на правен интерес, то в
случая би се разширила волята на законодателя относно кръга на правните
субекти, които могат да оспорят подзаконов нормативен акт. Регистрираните в
обществена полза сдружения следва да осъществяват целите си не като оспорват
административните актове пред съда, а посредством сигнализиране на
компетентните органи – прокуратурата по реда на чл. 16, ал. 1 от АПК, или
областния управител по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА във вр. чл. 32, ал. 2 от
Закона за администрацията. Опората единствено върху предмета на дейност на
юридическо лице с нестопанска цел, за да бъде обоснован правен интерес за
оспорването на административен акт, води до заобикаляне на конституционното
изискване за наличие на пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването.
Целите и средствата за постигането им, определящи предмета на дейност на
фондацията, сами по себе си не могат да бъдат достатъчни, за да се обоснове правен
интерес от обжалването на административния акт в настоящия случай. В настоящия
случай не се установява сферата, в която се проявяват правните последици на
оспорените разпоредби, да засяга интересите на жалбоподателя. Доколкото
нормативният административен акт регламентира правното положение на определен
кръг лица – жителите на община Симеоновград, както и регистрирани в тази община
юридически лица, то легитимирани да обжалват акта са само тези правни субекти,
чиито права са засегнати от акта или биха могли да бъдат засегнати.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита,
че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес за жалбоподателя да
оспорва Наредба №4 за общинската собственост на Общински съвет Симеоновград.
Мотивиран така и на основание чл. 186, ал. 1 от АПК, във
вр. чл. 196 и чл. 159, т. 4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Фондация „Върховенство
на закона“ гр.С., представлявана от Председателя Ю.П.Н., с посочен съдебен
адрес:г***, против разпоредбите на чл.5, ал.1 и ал.2 от Наредба №4 за
общинската собственост на Общински съвет Симеоновград.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 343/2021г. по описа на
Административен съд - Хасково.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му.
Председател: Членове: 1.
2.