№ 49080
гр. София, 02.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. П.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. П. Гражданско дело №
20241110122196 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано е по искова молба на **** против ****. Преписи от исковата молба и
приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в указания срок е постъпил
писмен отговор.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1.
ГПК вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да се изготви проект за доклад на делото и да
насрочи заседание.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба, следва да бъдат приети по
делото, тъй като са относими, допустими и необходими за изясняване на спора от
фактическа страна.
Доказателствените искания на страните за допускане на гласни доказателства са
основателни.
Не е необходимо за изясняване на спора от фактическа страна уважаването на
искането по чл. 176 ГПК, с оглед становището на ответника.
Искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение на осн. чл. 186 ГПК е
основателно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ на основание чл. 146, ал. 1 ГПК вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад
на делото:
Ищецът **** твърди, че в сайт, който е регистриран и поддържан от ответника са
публикувани три статии – на 31.01.2024 г., на 03.03.2024 г. и на 15.02.2024 г., в които били
отправени множество клеветнически твърдения за ищцата. В статията от 31.01.2024 г. се
твърдяло, че тя била участвала в проекта **** и потвърждавала плащания по него, като
служител на *****, като изложеното в статията не отговаряло на обективната
действителност. Било написано и за хора, свързани със скандалното харчене на пари от ****.
Освен това в статията от 02.03.2024 г. било посочено, че освобождаването на длъжността от
ищцата било заради образуваното срещу нея дисциплинарно производство. Статията от
1
15.02.2024 г. обективирала твърдения, че ищцата не изпълнявала добросъвестно своите
задължения. В статиите били изложени голословни факти, опетняващи честта и
достойнството на ищцата, като тя била причислена към „любовните калинки на ****“,
„калинките на „Ало, ****“, жужат в *****“. Последиците от тях се състояли във влошаване
на комуникацията с нейни близки и колеги, както и внушението у последните, че тя е била
обвинена в редица престъпления. Като резултат твърди, че била изпитала дискомфорт, силно
напрежение и тревожност. Твърди, че е претърпяла неимуществени вреди в размер на 5000
лв. в периода 31.01.2024 г.-10.04.2024 г., като предявява частичен иск за 1000 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 10.04.2024 до окончателно плащане. Претендира
разноски.
Ответникът **** оспорва иска като неоснователен. Липсвали елементите от състава
на непозволеното увреждане. Навежда твърдения, че дружеството не следвало да носи
отговорност за вреди, причинени от журналистите. Процесните статии не били авторски, а
били използвани в цялост и без редакции от други сайтове, като било направено позоваване
на конкретните източници, съгласно добрата журналистическа практика. Освен това сочи, че
**** бил „регистрант на домейна“, което било различно от „собственик на сайта“ и поради
това не следвало да се ангажира отговорността за вреди на ответното дружество. Оспорва да
е налице престъплението обида или клевета, тъй като предмет на тези престъпления, могли
да бъдат само обективни факти, но не и субективните преживявания на ищеца, поради
невъзможността последните да бъдат установени чрез способите за събиране и оценка на
доказателства. Счита, че свободата на изразяване на мнение и правото на всеки да търси,
получава и разпространявана информация, били основни права – принципи, гарантирани от
Конституцията, МППГП, ЕКПЧ, и ХОПЕС. Сочи, че тези принципи могли да се ограничават
само в полза на обществен интерес от по-висш порядък, какъвто в случая не бил налице.
Навежда твърдения, че липсвали данни ищцата да се е възползвала от предоставеното
правото на отговор, за да изложи своята позиция, нито била вдигнала при позвъняване от
ответното дружество преди публикуването на статиите. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
УКАЗВА на ищцата, че в нейна тежест е да докаже 1. противоправно поведение от
журналист на ответното дружество, 2. настъпили вреди, размер и вид, 3. причинно-
следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.
УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта на доказване на всички
правоизключващи и правоунищожаващи възражения, вкл. спазването на добрата
журналистическа практика.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е
била служител на *****, чието правоотношение е прекратено на посочената в исковата
молба дата; че ответникът е регистрант на сайта; че негови служители журналисти са качили
процесните статии.
ПРИЕМА представените от ищцата писмени доказателства.
ДОПУСКА двама свидетели при режим на довеждане на ищцата.
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане на ответника.
2
ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото съдебно удостоверение на ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 176 ГПК на ищцата.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на
спора.
НАСРОЧВА делото за 05.02.2025 от 14:45 часа, за когато да се призоват страните с
препис от настоящото определение, а ищеца – с препис и от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3