РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Елин Пелин, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело №
20251820100768 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.
Делото е образувано по молби за защита по ЗЗДН от Н. П. Б., ЕГН **********, Ф. П. Й.,
ЕГН ********** и В. П. Й., ЕГН **********, трите с адрес: с. ****, общ. ****, ул. *****
№***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, срещу П. Т. Й., ЕГН **********, с адрес: с. ****, общ. ****,
ул. ***** №***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, в които се твърдят извършени домашни насилия на
14.07.2025 г. от ответника П. Т. Й., с когото молителката Н. П. Б. била във фактическо
съжителство на семейни начала, а Ф. П. Й. и В. П. Й. са деца на П. Т. Й.. Твърди се, че П. Т.
Й. многократно мастурбирал пред тях и ги заплашвал, като ежедневно употребявал алкохол.
Представени са декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в които молителите декларират, че са
извършени домашни насилия от ответника П. Т. Й., като последният на 14.07.2025 г. около
11.00 -12.00 часа извадил половия си орган и мастурбирал пред дъщеря си В. П. Й., а след
забележки отправил закани и заплахи, че ще убие Н. П. Б., Ф. П. Й. и В. П. Й.. Подадена е
молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН.
На 15.07.2025 г. по делото е издадена заповед за незабавна защита с определени мерки по чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, като съдът не определя срок за който се налагат мерките, тъй като
заповедта има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда (чл. 19
от ЗЗДН).
В съдебно заседание молителите чрез адв. Ш. поддържат молбата си и молят за
постановяване на заповед за защита.
1
В съдебно заседание ответникът П. Т. Й. лично и чрез адв. В. оспорва молбата, като се моли
за отхвърляна на молбата като неоснователна и недоказана.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Според служебна справки от АИС БДС молителите Н. П. Б., Ф. П. Й. и В. П. Й., както и
ответника П. Т. Й., са с постоянен и настоящ адрес: с. ****, общ. ****, ул. ***** №***, вх.
***, ет. ***, ап. ***, като ответникът П. Т. Й. е баща на Ф. П. Й. и В. П. Й., а Н. П. Б. е
майка на последните. Ответникът П. Т. Й. е семейно положение – неженен.
Представена е декларация от 15.07.2025 г. по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която молителката Н. П. Б.
декларира, че на 14.07.2025 г. П. Т. Й. мастурбирал пред дъщеря й В. Й., след отправена
забележка той отправил закани и заплахи за саморазправа, като това се случвало ежедневно
в дома им в с. **** бл. ***, вх. ***, ет. ***.
Представена е декларация от 15.07.2025 г. по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която непълнолетната
молителката В. П. Й. със съгласие на майка и Н. П. Б. декларира, че на 14.07.2025 г. около
11.00 – 12.00 ч. в с. ****, ул. ***** №***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, баща й П. Й. си извадил
половия орган и мастурбирал в нейно присъствие, като това се случвало всеки ден, а след
като извика майка й, той отправил заплахи и закани за саморазправа.
Представена е декларация от 15.07.2025 г. по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която молителката Ф. П. Й.
декларира, че на 14.07.2025 г. около 18.00 ч. се прибрала в дома им на адрес с. ****, ул.
***** №***, малко по рано на същия ден около 17.00 ч. се обадила по телефона на сестра си
В., тъй като си забравила ключа, за да види дали има някок вкъщи, когато се прибере, като В.
й споделила, че възникнал скандал, породен от действията на баща им П. Т. Й., който се
самозадоволявал пред В., а тя изтичала при майка им Н. Б. и възникнал скандал, а когато се
прибрала към 18.00 ч. се скарали, а П. заплашил Ф. „ще ме утрепе, така както ме е създал“.
Установява се от справка за съдимост от 11.08.2025 г., че ответникът П. Т. Й. не е осъждан.
Според справка от ЦПЗ София ЕООД от 23.07.2025 г. няма данни ответникът П. Т. Й. да се
води на учет и да е бил лекуван от 2013 г. до момента, като архивът преди 2013 г. е загубен
при пожар.
Представени са писмени характеристики от Л. А. А., В. Л. М., В. К. Б. и А. К. И., според
които П. Т. Й. е с добри характеристични данни и полага грижи за децата си.
По делото са изискани и приложени материалите по досъдебно производство № 127/2025 г.
на РУ Елин Пелин.
От показанията на свидетеля Г. Г. П. се установява, че същият от около една година е
приятел на молителката Ф. П. Й., но не живеят заедно. Свидетелят Г. Г. П. сочи, че по всяко
време на деня виждал, че П. Т. Й. употребява бира. Свидетелят Г. Г. П. сочи, че бил на масата
в хола, когато П. дошъл и започнал да се заяжда с дъщеря си В., като и казал да започва да
чисти или ще забие нож в главата й. След това П. Т. Й. започнал да псува В. П. Й. „Ще ти
еба майката! Започвай да чистиш“. През юни или юли свидетелят Г. Г. П. видял П. да сваля
2
гащите си пред дъщеря си В.. Свидетелят Г. Г. П. сочи, че В. често идвала и при него на
работа, защото се страхувала да стои вкъщи заедно с баща си П.. Свидетелят Г. Г. П. чул П.
да заплашва дъщерите си с думите „Ще ви еба майката“, „Ще ви заколя“, „Ще ви излежа“,
„Ще ви избия“, както и заплашвал да ги изгони от жилището. През последните месеци
молителката Ф. П. Й. 5-6 пъти се оплаквала на свидетеля Г. Г. П., че баща им П. Т. Й.
мастурбирал пред нея и сестра й В.. На 14.07.2025 г. свидетелят Г. Г. П. дошъл към 18.00
часа, като чул П. Т. Й. да заплашва Ф. в кухнята, че ще я бие. В. се обадила на полицията,
като след около половин или един час П. бил задържан. Свидетелят Г. Г. П. сочи, че П. Т. Й.
е бил касапин и винаги носил в себе си малък джобен нож. Свидетелят Г. Г. П. сочи, че
познава Н. П. Б. от около една година и два месеца. Когато Н. П. Б. била в Германия, за Ф. и
В. се грижила баба им Димитринка, която живеела на третия етаж. Съдът намира, че следва
да кредитира показанията на свидетеля Г. Г. П., тъй като са последователни, логични и
пълни, като не констатира доказателства, които да им противоречат.
Установява се от показанията на свидетелката П. Т. Б., че е дъщеря на молителката Н. П. Б.,
сестра на Ф. П. Й. и В. П. Й., като живее в същият вход на блока с два етажа над жилището
им. Свидетелката П. Т. Б. сочи, че е дъщеря на Н. П. Б., а баща й Т. П. Б. е починал.
Свидетелката П. Т. Б. сочи, че свидетелят Г. Г. П. живеел в жилището им като наемател и си
делили сметките. Свидетелката П. Т. Б. сочи, че от няколко месеца сестрите й Ф. и В. се
оплаквали, че П. Т. Й. ги заплашва с убийство, обижда ги и мастурбира пред тях.
Свидетелката П. Т. Б. сочи, че през юни била в апартамента им, когато П. извикал В. да му
донесе чаша вода, като последната започнала да вика „Ето го този, пак си бие чикии“.
Свидетелката П. Т. Б. и Н. П. Б. отишли и видели П., а той им се смеел, като за него това
било нормално. Свидетелката П. Т. Б. сочи, че П. казвал на В. „Ще стана да ти забия ножа в
очите“ и „Ще ми пиеш и ядеш от кура“. Няколко пъти забелязали П. да стои пред дупка на
вратата на банята, докато се къпели. През нощта В. викала свидетелката П. Т. Б. да влизаа с
нея в банята, за да се изкъпе. За 14 юли по обяд П. мастурбирал пред В., като Н. направила
забележка на П. и се скарали, след което В. се качила в апартамента на свидетелката П. Т. Б..
П. заплашвал, че трите ще ги убие. Свидетелката П. Т. Б. сочи, че майка й Н. П. Б. работила
в Германия преди две години, като тогава Ф. и В. се оплаквали, че П. ги заключвал отвън
като оставял ключа в брава и те не можели да влязат вкъщи. Съдът прецени показанията на
свидетелката П. Т. Б. съобразно чл. 172 ГПК с оглед родството й с молителките, като намира,
че показанията й са последователни, логични и пълни, поради което следва да се кредитират.
Според показанията на свидетелката В. Кирилова Бонева, че е леля на ответника П. Т. Й. –
сестра на негова майка. Свидетелката В. К. Б. живее в с. ******, като от петък до неделя и
ваканциите се прибирала в с. ****. Свидетелката В. К. Б. сочи, че П. Т. Й. е грижовен баща,
като се грижил за децата си, докато майка им била в Германия. П. Т. Й. помагал за животни
и вкарвал кабелна телевизия заедно с Л.. В с. **** викали П. Т. Й. да коли животни – зайци,
агнета и прасета. Свидетелката В. К. Б. сочи, че чула В. П. Й. да казва на П., че той не и е
баща, но не чувала П. да обижда дъщерите си Ф. и В.. Скоро видяла Ф. и В. при баба им Ф.
и чула да казват, че съжаляват и не искали да става така, както и пращали съобщения на баба
3
си. Свидетелката В. К. Б. сочи, че от три-четири години не е ходила в жилището на П..
Съдът прецени показанията на свидетелката В. К. Б. съобразно чл. 172 ГПК, тъй като същата
е леля на ответника П. Т. Й., като констатира, че показанията не са пряко относими към
твърдените домашни насилия, а акцентират върху ролята му на грижовен баща.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Молбата по чл. 4 ЗЗДН е допустима - подадена е в едномесечния срок от извършване на
твърдения акт на домашно насилие и срещу лица от кръга на очертаните в чл. 3 от закона.
По същество същата се явява основателна.
Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. Релевантни по молбите за защита по ЗЗДН са обстоятелствата дали е
осъществено спрямо молителя действие представляващо акт на домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН и дали този акт на домашно насилие е осъществен от ответника
по молбата. Производството по чл. 12 и сл. ЗЗДН е такова по спорна администрация на
гражданските правоотношения. Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното
положение между страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и
задължения помежду им. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за
законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки
преценка въз основа на заложените в закона критерии. Правото да се сезира съдът с искане
за администриране на гражданските правоотношения не се преклудира при произнасянето
на съда и страните могат отново да се обърнат към него с искане да определи ред и начин на
упражняване на материалните им отношения.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е частен свидетелстващ документ, издаден от молителя,
който удостоверява факти, изгодни за молителя в процеса. Действително, чл. 13, ал. 3, вр. ал.
2, т. 3 ЗЗДН овластява съда да издаде заповед за защита и единствено въз основа на
декларацията, но само при липсата на други доказателства по делото, с оглед спецификата
на характера, обичайното място, време и обстановка на извършване на актовете,
съставляващи домашно насилие, при които, в общия случай, най-често други доказателства
за това не могат да бъдат събрани. Това отклонение от общите принципи на доказването в
гражданския процес не създава законна доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН, тъй като законът не съдържа разпоредба, че фактите, посочени в декларацията, се
считат верни до доказване на противното.
От представените декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се установява извършено домашно
насилие от ответника П. Т. Й. спрямо молителите Н. П. Б., Ф. П. Й. и В. П. Й. на 14.07.2025
г. Съдът констатира, че твърденията на молителите в декларациите по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
кореспондират с показанията на разпитаните свидетели Г. Г. П. и П. Т. Б., като описаната от
тях последователност на събитията се потвърждава, както и от няколко месеца са
4
извършвани и други действия по мастурбиране на ответника и отправяне на заплахи.
Ирелевантни са и причините, довели до извършеното домашно насилие, тъй като неговата
основна цел не е налагане на наказание на извършителя, а осигуряване на защита на лицето,
спрямо което е извършено домашно насилие, съответно единственият правно-релевантен
факт в това производство е извършването на домашно насилие. Отговорността за домашно
насилие, предвидена в ЗЗДН, е отделен вид отговорност, която не изключва гражданската,
административнонаказателната и наказателната отговорност. Тъй като всеки акт на
домашно насилие като форма на насилие е с различно естество, интензивност и последици,
и законът предвижда различни мерки за защита от домашно насилие, то всяка мярка за
защита следва да е съответна на извършения акт, съобразно неговата тежест,
продължителност, последици.
При определянето на защитната мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането
на молителя по чл. 8 ЗЗДН, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки – така изрично чл. 16, ал. 1 ЗЗДН, чрез които да даде ефективна защита на
пострадалото лице. В конкретния случай, предвид данните по делото, съдът счита, че са
подходящи мерките за защита, предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН, които ще
създадат достатъчно гаранции, че в бъдеще молителите да няма да бъдат обект на домашно
насилие, а мярката за закрила по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН следва да се определят за срок от
дванадесет месеца предвид характерът на осъщественото домашно насилие, като тази мярка
следва да обезпечи, че пострадалите лица няма да бъдат притеснявани от ответника в този
период. При необходимост след срока на забраната по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН пострадалите
лица могат да поискат издаване на нова заповед за защита. Действието на постановената
мярка не може да се разпростира върху бъдещи актове на насилие. В противен случай
пострадалият остава без адекватна защита за периода, през който наложената мярка за
защита действа, а при наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН – при повторен/последващ
акт на насилие тя изобщо не може да бъде прилагана, което не би въздействало превантивно
върху извършителя, след като не е под угрозата да му бъде наложена нова санкция. Новата
молба, при продължаващо поведение на насилие, дори от същия вид, за който вече е
предоставена защита, може да е индикация, че наложената мярка не е дала резултат, и съдът
може да реши да наложи две или повече мерки за един и същи нов/последващ акт на
домашно насилие. Молба по реда на ЗЗДН за съдебна защита срещу нов акт на домашно
насилие, следващ по време издадена в полза на същото пострадало лице заповед за защита
по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, с която спрямо същия ответник/извършител е наложена мярка по чл.
5 от ЗЗДН, чийто срок не е изтекъл, е допустима - Тълкувателно решение № 2 от 25.11.2020
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2019 г., ОСГК.
Неизпълнението на заповедта за защита ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21,
ал. 3 ЗЗДН последици.
Държавната такса в производство по налагане на мерки за защита от домашното насилие
(чл. 11, ал. 2 и 3 ЗЗДН) е в размера по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС
5
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в
размер на 25 лева.
При този изход на делото и на основание пар. 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във
вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, е основателно искането на молителката Н. П. Б. за присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, платени в брой
според договор за правна помощ от 26.08.2025 г.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА заповед за защита на Н. П. Б., ЕГН **********, Ф. П. Й., ЕГН ********** и В. П.
Й., ЕГН **********, трите с адрес: с. ****, общ. ****, ул. ***** №***, вх. ***, ет. ***, ап.
***, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН П. Т. Й., ЕГН **********, с адрес: с. ****,
общ. ****, ул. ***** №***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, да се въздържа от извършване на
домашно насилие, по отношение на Н. П. Б., ЕГН **********, Ф. П. Й., ЕГН ********** и
В. П. Й., ЕГН **********, трите с адрес: с. ****, общ. ****, ул. ***** №***, вх. ***, ет. ***,
ап. ***.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН П. Т. Й., ЕГН **********, от съвместно
обитаваното жилище на адрес: с. ****, общ. ****, ул. ***** №***, вх. ***, ет. ***, ап. ***,
ЗА СРОК ОТ 12 (ДВАНАДЕСЕТ) МЕСЕЦА, КАТО на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН
ПРИСПАДА срока на действие на мерките, считано от издадена заповед за незабавна
защита на 15.07.2025 г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на П. Т. Й., ЕГН **********, да
приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалите лица Н. П. Б., ЕГН **********, Ф. П. Й., ЕГН ********** и В. П. Й., ЕГН
**********, трите с адрес: с. ****, общ. ****, ул. ***** №***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на
разстояние от 50 метра с изключение на съдебни и полицейски сгради ЗА СРОК ОТ 12
(ДВАНАДЕСЕТ) МЕСЕЦА, КАТО на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН ПРИСПАДА срока на
действие на мерките, считано от издадена заповед за незабавна защита на 15.07.2025 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА П. Т. Й., ЕГН **********, че при неизпълнение на настоящата заповед,
на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА П. Т. Й., ЕГН **********, с адрес: с. ****, общ. ****, ул. ***** №***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в размер на 25
(двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА П. Т. Й., ЕГН **********, с адрес: с. ****, общ. ****, ул. ***** №***, вх. ***, ет.
***, ап. *** ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. Б., ЕГН **********, с адрес: с. ****, общ. ****, ул.
6
***** №***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, сумата в размер от 700 лева, направени разноски за
платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок от 25.09.2025 г.,
когато съдът е посочил, че ще обяви решението на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, като
обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Препис от решението да се изпрати на РУ Елин Пелин след влизането му в сила.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
7