Р Е
Ш Е Н
И Е
№260031/18.3.2021г.
гр.Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в публично
съдебно заседание, проведено на 24.02.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 1504 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск от Г.Х.Г., ЕГН **********, срещу Ж.Г.Г., ЕГН **********, и С.Х.Г., ЕГН **********, с правно правно
основание чл.30, ал.3 ЗС, за заплащане в условията на солидарност на сумата 630
лв., представляваща припадаща се за ищеца част от наемна цена по сключени
договори за наем за стопанската 2015/2016г., за стопанската 2016/2017г. и за
стопанската 2017/2018г на земеделски земи в землището на гр. Суворово - нива с площ от 7 дка. в местност ***,
представляваща имот №***и нива с площ от 5 дка. в местност ***, представляваща
имот №***., сключени между ***Г.Г. и Г.И. ***, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 28.10.2019г., както и в условията на евентуалност искове срещу Ж.Г.Г.,
ЕГН **********, С.Х.Г., ЕГН **********, С.Х.К., ЕГН ********** и Г. И. ***, ЕГН **********, с правно основание
чл. 26, ал.2 ЗЗД за прогласяване
нищожност на договори за наем за стопанската 2015/2016г., за стопанската
2016/2017г. и за стопанската 2017/2018г. на земеделски земи в землището на гр.
Суворово - нива с площ от 7 дка. в
местност ***, представляваща имот №***и нива с площ от 5 дка. в местност ***,
представляваща имот №***, сключени между ***Г.Г. и Г.И. ***.
Фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба
са следните: ***Г.Г., б.ж. на гр.
Суворово, поч. на 02.08.2003г., е оставил наследници преживяла съпруга Ж. Г.Г. и три деца Г.Х.Г., С.Х.К. и С.Х.Г.. С
Решения на ОСЗГ гр. Суворово от 03.11.1998г. е възстановена земеделска земя на ***Г.Г.
в землището на гр. Суворово - нива с
площ 7.000 дка, втора категория, находяща се в м. „***”, имот №***и нива с площ 5.000 дка, трета категория,
находяща се в м. „***”, имот №***. След смъртта на ***Г.Г.Ж.
Г. без знанието и съгласието на Г.Х.Г. и С.Х.К. сключвала договори за
отдаване под наем за обработка на възстановената земеделска земя в землището на
гр. Суворово със ЗП Г. *** за стопанските 2015/2016г., 2016/2017г. и
2017/2018г., и получила цялата наемна сума. Излага се още, че ответницата Ж.Г.
и ответника С.Г. са разходвали за свои лични нужди припадащите се части на
ищеца и на неговата сестра С.Х.К. от възнаграждението за обработка за
стопанските 2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г. на наследствените земеделски
земи в гр. Суворово. Твърди се, че независимо от категорията земя за
стопанската 2015/2016г. са били изплащани по 65 лв. на дка, за стопанската
2016/2017г. са били изплащани по 70 лв на дка и за стопанската 2017/2018г. са
били зплащани по 75 лв. на дка и така от общо 12 –те дка наследствени
земеделски земи за стопанската 2015/2016г. е следвало на ищеца съобразно
наследствената квота от баща му ( ¼ ид. ч. ) да му се заплати наемна сума в размер на 195 лв, за
стопанската 2016/2017г. е следвало да му се заплати сума в размер на 210 лв и за стопанската 2017/2018г. е следвало
да му се заплати сума в размер на 225 лв или обща сума в размер на 630 лв. В
условията на евентуалност моли съдът да прогласи за нищожни договорите,
сключени с Г.И. *** за отдаване под наем за обработка на наследствената
земеделска земя в землището на гр. Суворово със ЗП Г. *** за стопанските
2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г., като твърди, че като страна наемодател
в договорите е посочен починалия ***Г.Г..
Фактите и обстоятелствата, изложени в отговорите на
исковата молба са следните: Ответницата Ж.Г.Г. признава исковата претенция по
чл.30, ал.3 ЗС до размера на сумата от 360 лв., а в останалата част твърди, че
иска е недоказан и неоснователен. Твърди, че не е ясно, по какъв начин е
определен претендирания размер. Излага, че за стопанската 2016/2017г. и за
стопанската 2017/2018г. е получила общо 720 лв за 12 дка / по 60 лв. на дка/,
от които припадащата се на ищеца част съобразно наследствената квота от баща му
(1/4
ид. ч.) е в
размер на 630 лв. Прави възражение за изтекла погасителна давност за
дължимата сума за стопанската
2015/2016г., тъй като вземането по договора за наем на земеделска земя за
стопанската 2015/2016г. е станало изискуемо на първия работен ден след изтичане
на стопанската година -03.10.2016г. и същото се погасява с изтичане на
тригодишна давност, срок който е изтекъл на 03.10.2019г. Оспорва ищецът някога
да е предявил претенции и намерения да ползва и стопанисва наследствения си
дял. Твърди, че процесните договори за наем са валидни, налице е само
техническа грешка при изписване имената на страните в текста на договора
относно наемодател. Ответникът С.Х.Г. излага, че иска против него е
неоснователен, тъй като никога не е получавал суми или други облаги от
наследствените земи, за които целия наем е бил изплащан единствено на Ж.Г.,
оспорва размера на претендираните суми, поддържа твърденията на Ж.Г. че същата
е подписала процесните договори за наем с ясното съзнание, че като съсобственик
сключва валиден договор, отразяващ действителното намерение на страните и за
допусната техническа грешка при изписване имената на наемодателя. С писмен отговор С.Х.К. заявява, че поддържа всички
твърдения на ищеца Г.Г.. Г. *** не е представил отговор на исковата молба.
Съдът приема за установено по делото следното от
фактическа и от правна страна :
Между страните няма спор, а и от ангажираните по
делото писмени доказателства – удостоверение за наследници на ***Г.Г., поч. на
02.08.2003 г. и Решения №1 от 03.11.1998г.
на ОСЗ гр. Суворово, се
установява, че ищецът Г.Х.Г., ЕГН ********** и ответниците Ж.Г.Г., ЕГН **********
и С.Х.Г., ЕГН **********, са собственици по реституция и наследство на следните
недвижими имоти в землището на гр. Суворово, а именно : нива с площ от 7 дка, 2
категория, местност “ *** “, имот №***по плана за земеразделяне, при граници и
съседи №***и нива от 5,008 дка, 3 категория, местност “*** “, имот №*** по
плана за земеразделяне, при граници и съседи №***при квоти по ¼ идеални
части за всяка от страните Г.Х.Г., ЕГН **********, Ж.Г.Г., ЕГН **********
и С.Х.Г., ЕГН **********. Ответницата Ж.Г.Г.
признава в отговора на исковата молба, че за стопанските 2015/2016г.,
2016/2017г и 2017/2018г е отдавала процесните наследствени земеделски имоти в
землището на гр. Суворово, а именно :
нива с площ от 7 дка, 2 категория , местност “ *** “, имот №***по плана
за земеразделяне, при граници и съседи №***и нива от 5,008 дка, 3 категория,
местност “*** “, имот №*** по плана за земеразделяне, при граници и съседи №***възмездно
за цена от 60 лева на декар за ползване на трето лице Г. ***, като не е
изплащала припадащата се част от възнаграждението на ищеца предвид неговите
идеални части от правото на собственост. Ищецът Г.Г. оспорва твърденията на
ответницата Ж.Г. относно разликата над
60 лв. на дка. за стопанските 2015/2016г., 2016/2017г и 2017/2018г.,
като твърди, че независимо от категорията земя за дка. в Община Суворово са
били изплащани по 65 лв на дка за стопанската 2015/2016г., по 70 лв. на дка за
стопанската 2016г./2017г. и по 75 лв. за стопанската 2017/2018г. Щом ответника - Ж.Г. като съсобственик е допуснала третото лице Г.
*** да ползва изцяло имотите възмездно, за което е получила пълния размер
възнаграждение за трите стопански 2015/2016г., 2016/2017г и 2017/2018г, съдът
намира, че правната клалификация на спора е по реда на чл.30, ал.3 ЗС. Съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Това означава, че всеки от
съсобствениците има право на част от гражданските плодове от вещта, която част
е пропорционална на неговия дял от съсобствеността. И двете
страни за установяване твърденията си относно размера на възнаграждението за
обработка на наследствените процесни имоти за процесните стопански години са
ангажирали устни доказателства чрез разпита на двама души свидетели на страната
на ищеца и един свидетел на страната на ответниците.
В своите изявления пред съда свидетелката на
страната на ищеца ***, първа братовчедка на ищеца, заявява, че техните ниви и
нивите на вуйчо й били съседни в местност “ *** “, като майка й продала техните
ниви през 2008г. Предполага, че земите на вуйчо й в землището на гр. Суворово
били обработвани от ***. Явства, че нейна позната, на която *** обработвал
ниви, й се похвалила, че е изплащал рента от 50-70 лв на декар. Свидетелката
твърди, че от 30 години е напуснала гр. Суворово и живее в гр. Варна,
В своите изявления пред съда свидетелят на страната
на ищеца ***, без родство и дела със страните заявява, че за землището на гр.
Суворово арендаторите са 5 -6 на брой, като ЗК ***определя средната годишна
рента, а останалите се съобразяват с нея. Твърди, че за 2015г. Кооперацията е
определила рента ог 50 -70 лв. на дка. Излага, че останалите арендатори не са длъжни, да дават
точно сумата, определена от кооперацията, но не са давали по – малко от 50 лв.
на дка. Явства, че Г. *** никога не е обработвал негови земи. Твърди, че е
продал земите си на Кооперацията през
2015г.
В своите изявления пред съда свидетелката ***, без
родство и дела със страните, излага, че Г. *** е неук, същия давал най- малка
рента / около 40 -60 лв на дка/ от всички арендатори в град Суворово. Излага,
че присъствала на плащане от Г. *** на Ж.Г. на сума от 20 лв. през 2015 или
2016г. Излага, че притежава земеделски земи в землището на град Суворово, които
се обработват от Кооперацията и получава рента от 70 лева на дка. Твърди, че
останалите арендатори се съобразяват с Кооперацията, но намалят сумата и така
изплащат дължимото.
По делото е назначена и съдебно-счетводна експертиза,
оспорена от ищеца. В своето заключение вещото лице Р.С. излага, че съгласно
справка от ОСЗ Суворово средното рентно плащане за трите стопански 2015/2016г.,
2016/2017г и 2017/2018г., е в размер на 40 лв/дка. и въз основа на него общо
дължимата сума за процесните имоти и
периоди е в размер на 1 440 лв.
С молба, подписана с ел. подпис от ищеца от
04.12.2020г. същият изрично заявява, че оттегля искането си за извършване на
повторна съдебно – счетоводна експертиза, поради което по делото такава не е
назначена.
Съдът намира, че ищецът не установи по безспорен и
несъмнен начин размера на претендираните от него 65 лв на дка за стопанската
2015/2016г., по 70 лв. на дка за стопанската 2016г./2017г. и по 75 лв. на дка за
стопанската 2017/2018г. Нито един от свидетелите не е предоставял за горните
стопански години земеделски земи в землището на гр. Суворово за обработка на Г. *** и същите само предполагат,
какъв може да бил размера на изплащаната
от него рента. В
гражданския процес източник на фактически положения са само личните възприятия
на свидетелите, а не техни догадки и предположения. Свидетелката *** само препредава твърдения на трето за делото лице относно
изплатени суми от Г. *** за обработка на поземлен имот, като същата не е била
очевидец на плащането, поради което показанията й не се кредитират от съда в
тази им част. От друга страна дори и да се приеме, че останалите
арендатори в землището на гр. Суворово са изплащали по–високо по размер
възнаграждение за ползване и обработка на земеделска земя от признатия в
отговора на исковата молба размер от 60 лв на дка. за процесните стопански
години, то това обстоятелство не може автоматично да се прилага по аналогия и
за отношенията на Г. *** с ответницата Ж.Г., тъй като меродавни за казуса са
именно уговорките между Г. *** и Ж.Г. за процесните земеделски земи и за
процесния период, тъй като страните са обвързани от своите уговорки и следва да
ги спазват -така чл. 20а и чл.21, ал.1 ЗЗД. Нито един от свидетелите на ищеца не е бил очевидец на постигнатите
уговорки между Г. *** и Ж.Г., нито изпълнение на задължението на Г. *** да
предаде на ответниците суми в изпълнение
на тези договорки. Единствено свидетелката ***е била очевидец на предаване на
сума от 20 лева от Г. *** на Ж.Г., но няма данни дали това плащане е било
цялото или само част от общо дължимото за съответната стопанска година.
С оглед изложеното съдът намира иска с основание
чл. 30, ал.3 ЗС предявен от Г.Х.Г.,
ЕГН **********, срещу Ж.Г.Г., ЕГН **********, за основателен и доказан до
размера от 540,36 лева, чийто размер съдът определи чрез математически операции
( 7 дка х 60 лв/дка х 3 г. /4 + 5,008 дка х 60 лв/дка х3 г. /4 ). Искът с
основание чл.30, ал.3 ЗС за осъждане на С.Х.Г.,
ЕГН **********, солидарно с Ж.Г.Г., ЕГН **********, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, тъй като не се установи С.Х.Г. да е бил страна по правоотношение с Г. *** или да е получавал суми за процесния период
за обработка на процесните наследствени земеделски земи.
Съдът
намира възражението на процесуания представител на ответната страна за
погасяване по давност на дължимата сума за възнаграждение за ползване на
процесните наследствени земеделски земи за стопанската 2015/2016г. за
неоснователно. Спрямо претенцията по чл.30, ал.3 ЗС се прилага общата 5 годишна
давност по чл.110 ЗЗД, която не е изтекла към датата на предявяване на исковата
молба -28.10.2019г. Това е така, защото вземането по чл.30 ал.3 ЗС е също вид
забрана на неоснователното обогатяване и не произтича от договора за наем,
както неправилно твърди ответната страна, а от разпоредбата на закона
Разглеждането на предявения при условията
на евентуалност иск е в зависимост от сбъдването на процесуалното условие по
отхвърляне на претенцията по главния иск. Това е така, тъй като е недопустимо
обективното съединение на иска по чл.30, ал.3 ЗЗД и иска по чл.26 ЗЗД.
Съединяването може да стане само в условията на евентуалност – ако не се уважи
иска по чл.30, ал.3 ЗС, съдът евентуално следва да се произнесе по иска по чл.26 ЗЗД. Тъй като главния иск е частично уважен за част от претендираната от ищеца
сума, съдът не следва да се произнася по заявения в условията на евентуалност
следващ иск, тъй като не се е сбъднало условието, под което е предявен. Ищецът видно от твърденията в
исковата молба се позовава на възникнало оотношение между Г. *** и Ж.Г. по
отдаване за обработка на земеделска земя срещу възнаграждение. Това
правоотношение не влиза в противоречие с претенцията му по чл.30, ал3 ЗС, а
напротив претенцията му по чл.30, ал.3 ЗС
предполага съществуването на това правоотношение. Затова и претенцията с
правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД е
предявена при условията на евентуалност, тъй като успешното провеждане на
такова оспорване по реда на чл.26 ЗЗД би оборило и претендираното от ищеца
право по чл. 30, ал.3 ЗС, като в този случай при прогласена нищожност на
договорите съгласно разпоредбата на чл.34 ЗЗД всяка една от страните по
договорите следва да върне на насрещната страна всичко, което е получила от нея
по договора и ищецът не би бил легитимиран да търси припадащата му се съобразно
наследствената квота от баща му част от получени от ответниците суми по договорите,
каквото искане e
направил в настоящия процес, а може да претендира само обещетение за лишаването
му от възможността да ползва своя дял от ¼ идеални части от
съсобствените имоти от ползващия имотите съгласно
обявени за нищожни договори Г. ***, каквото искане обаче той не е направил в
настоящия процес.
С оглед изхода на делото разноски
се дължат в полза и на двете страни. Съдът определя адвокатско възнаграждание в
размер на 300 лв, за адв. Б. Г. за оказаната от нея безплатна правна помощ на
ищеца Г.Г.. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 471,74 лева съгласно уважения иск против Ж.Г., в полза на Ж.Г. следва
да се присъди сумата от 64,02 лева съгласно отхвърлената част от иска против Ж.Г.,
в полза на С.Г. следва да се присъди сумата от 450 лева съгласно отхвърления
иск против С.Г..
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА Ж.Г.Г., ЕГН **********,***,
да заплати на Г.Х.Г., ЕГН **********,***, на основание чл.30, ал.3 ЗС, сумата
от 540, 36 лева / петстотин и четиридесет лева и 36 стотинки / , представляваща
съответна на дела на Г.Х.Г., ЕГН **********, част от получените от Ж.Г.Г., ЕГН **********, доходи от възмездно
предоставяне за ползване за обработка за
стопанските 2015/2016г., 2016/2017г и 2017/2018г., 12, 008 дка земеделски
земи в землището на гр. Суворово, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на исковата молба – 28.10.2019г., до окончателното й изплащане и
471,74 лева / четиристотин седемдесет и един лева и 74 стотинки/ разноски по
делото съразмерно с уважената част от иска, като отхвърля така предявения иск
за разликата над уважения размер от 540, 36 лева до претендирания размер от 630
лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Х.Г., ЕГН **********,***, против С.Х.Г.,
ЕГН **********,***, да заплати на Г.Х.Г., ЕГН **********,***, на
основание чл.30, ал.3 ЗС солидарно с Ж.Г.Г., ЕГН **********, сумата
от 630 лева / шестстотин и тридесет лева /, представляваща съответна на дела
на Г.Х.Г., ЕГН **********, част от
получени доходи от възмездно предоставяне за
ползване за обработка за стопанските 2015/2016г., 2016/2017г и
2017/2018г., 12, 008 дка земеделски земи в землището на гр. Суворово, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба –
28.10.2019г., до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА Г.Х.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Ж.Г.Г.,
ЕГН **********,***, сумата от 64,02 лева / шестдесет и четири лева и 02
стотинки / за разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Г.Х.Г., ЕГН **********,***, да заплати на
С.Х.Г.,
ЕГН **********,***, сумата от 450 лева / четиристотин и петдесет лева / за разноски по делото
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................