Определение по дело №612/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 798
Дата: 20 декември 2019 г.
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20193000500612
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 798

гр. Варна,  20.12.2019г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 612/19г., намира следното:

            Настоящото производство е образувано след отмяната на решение № 77/21.06.18г. по в.гр.д. № 225/18г. на ВАпС, извършена с решение № 190/03.12.19г. по гр.д. № 4386/18г. на ВКС, ІІІ г.о., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на настоящия съд.

Въззивното производство има за предмет подадената от Я.А.Ж., В.М.Ж. и М.Д.Ж. въззивна жалба против решение № 317/26.02.18г. по гр.д. № 787/17г. на ВОС, с което е бил уважен иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД като спрямо ищеца С.Я. са обявени за недействителни сключените от Я. Ат. Ж. договори, оформени с нотариален акт № 176, том III, рег. № 4710, дело 504 от 29.12.2014 г. на Варненския нотариус № 192 Диана Стоянова, а именно: за безвъзмездно учредяване право на ползване в полза на М.Д.Ж. и дарение в полза на В.М.Ж., на следните недвижими имоти: апартамент № 8 (осем), разположен на третия етаж в жилищна сграда на етап груб строеж, находяща се в гр. Варна, ул. „Гларус“ № 24, със застроена площ 95.55 кв. м, представляващ самостоятелен обект № 10135.2575.1681.1.5 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК, ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот; апартамент № 7 (седем), разположен на третия етаж в жилищна сграда на етап груб строеж, находяща се в гр. Варна, ул. „Гларус“ № 24, със застроена площ 90.95 кв. м, представляващ СОС №  10135.2575.1681.1.6 по КККР, ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот; самостоятелен обект /таван/ за склад № 12 (дванадесет), разположен на четвъртия етаж по схема, а по документи за собственост в подпокривното ниво - тавански етаж, в жилищна сграда на етап груб строеж, находяща се в гр. Варна, ул. „Гларус“ № 24, със застроена площ 51.10 кв. м, представляващ СОС № 10135.2575.1681.1.12 по КККР, ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, тъй като го увреждат като кредитор с вземания за неустойки за неизпълнение на задължения за въвеждане в експлоатация, за довършителни работи и промяна на предназначението на продавания обект по договор от 09.12.2014 г. и длъжницата е знаела за увреждането, по исковете, предявени от С.Я., против страните по посочените по-горе договори; и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 1498.37 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, тъй като по делото не са били доказани от ищеца правнорелевантните факти – че той е кредитор на прехвърлителката на имотите към момента на разпореждането; че сделките го увреждат в това му качество и знанието за увреждането. Оспорва се правния извод на съда, че моментът на възникването на вземането за неустойка, съвпада с момента на нейното уговаряне. Поддържа се, че вземането за неустойка възниква от момента на осъществяването на факта на неизпълнение на задължението, обезпечено с неустоечната клауза. Поради това и процесните по делото сделки не са сключени след възникване на вземането на ищеца. Наред с горното се поддържа, че неправилно е възприетото от съда, че всяко разпореждане с имущество на длъжника съставлява увреждане на неговите кредитори. Сочи се, че по делото не е било доказано и знанието за увреждане. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна С. Я. чрез процесуалния му представител, с който същата е оспорена като неоснователна. Изцяло се споделят правните изводи, мотивирали обжалвания съдебен акт. Претендира се неговото потвърждаване и присъждане на сторените разноски.

            В мотивите на решението на ВКС са дадени задължителни указания въззивният съд да изпълни задълженията си съгласно ТР № 1/13г. от 09.12.13г. по т.д. № 1/13г. на ОСГТК на ВКС като на свой ред даде указания на ищеца /въззиваем в настоящото производство/, че е негова доказателствената тежест за доказване на недействителността на увреждащите го сделки, оформени с нотариален акт № 176, том III, рег. № 4710, дело 504 от 29.12.2014г. на ВН № 192 - Диана Стоянова, като в хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД същият следва да докаже общото намерение на длъжника и третите лица за увреждането му, както и да му се даде възможност да предприеме съответни процесуални действия за доказване на този факт.

            При направената от настоящия съд служебна проверка за движението на гр.д. № 10660/17г. на ВРС, ХХХІІІ с-в, което има за предмет предявените от С.Я. против Я.А.Ж. искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за установяване на вземанията му за неустойка, произтичаща от договора за покупко-продажба на имота, обективиран в НА № 63, т. ІV, рег. № 7746, дело № 591/09.12.14г. на нотариус Ал. Ганчев, рег. № 194 на НК /с които същият легитимира качеството си на кредитор по предявения по настоящото дело Павлов иск/, се установи, че по същото е постановено решение № 4532/12.11.18г., което е било обжалвано пред въззивния съд, където е било образувано в.гр.д. № 179/19г. на ВОС. Постановеното по последното дело решение от 25.04.19г. е било обжалвано пред ВКС, където на 22.11.19г. е било образувано гр.д. № 4544/19г., ІІІ г.о. По делото на ВКС е насрочено закрито с.з. за 25.03.2020г.

            С оглед на горното и съобразно указанията, дадени с т. 2 от ТР № 2/17г., постановено на 09.07.19г. от ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като е налице преюдициална обусловеност на решаването на спора по настоящото дело спрямо резултата от произнасянето по гр.д. № 10660/17г. на ВРС, ХХХІІІ с-в, поради което настоящото производство следва да се спре до приключването с влязъл в сила съдебен акт на посоченото дело.      

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

СПИРА производството по в. гр. дело № 612/19г. по описа на Апелативен съд-Варна, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключването с окончателен съдебен акт на производството по гр.д. № 10660/17г. на ВРС, ХХХІІІ с-в.

ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ СЛУЖЕБНО периодични справки след 25.03.20г. относно движението по  гр.д. № 4544/19г. на ВКС, ІІІ г.о. и за резултата да се докладва на съдията-докладчик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: