№ 4169
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20241100110058 по описа за 2024 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] В искова молба от 02.09.2024 г. З. К. е заявил, че на 14.10.2019 г.
спрямо него е било образувано досъдебно производство за извършване на
престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 - участие в организирана престъпна група
за извършване на престъпления с користна цел по чл. 213а, 214 и 143 от НК. В
същия ден той е бил задържан под стража, което е продължило до 26.03.2020
г., когато е бил поставен под домашен арест за още година и четири месеца.
[2] На 18.10.2023 г. е влязла в сила присъда, с която З. К. е бил признат
за невиновен в извършването на престъпленията, за които му е било
повдигнато обвинение. З. К. се е притеснявал от обвиненията, повдигнати
срещу него, и тежестта на наказанията, предвидени за престъпленията. Много
от неговите приятели са се разочаровали от него и той е загубил подкрепата
им. Накърнено е било доброто му име и репутация. От стреса се е влошил
1
сънят му, загубил е апетит и е отслабнал, затворил се е в себе си и се е
чувствал потиснат. З. К. е станал некомуникативен, сприхав, раздразнителен,
депресирал се е. Така са се влошили отношенията в семейството му. Той е
загубил бизнеса си и се е влошило здравословното му съС.ие, като той е
развил рефлуксна болест и изместване на четвърти и пети междупрешлени
дискове на гръбначния стълб.
[3] З. К. оценява на 150 000,00 лева неимуществените вреди, които е
претърпял от незаконното обвинение срещу него. Ответникът Прокуратурата
на Република България (Прокуратурата) не му е заплащала обезщетение за
неимуществени вреди. Затова З. К. моли съда да осъди Прокуратурата да му
заплати 150 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди (исковата
молба, л. 2-4; молбата, л. 58; уточнението в о. с. з. на 28.03.2025 г. л. 68).
2. На ответника
[4] Прокуратурата оспорва предявения иск. Тя заявява, че:
1. срещу З. К. не е била постановена оправдателна присъда, която да е
влязла в сила;
2. той не е бил задържан под стража и не е бил поставян под домашен
арест, а дори да е бил, това време е било приспаднато при изпълнение на
наказание, наложено му с присъда по н. о. х. д. 420/2015 г. на СпНС и съдът не
следва да го отчита при определяне на обезщетението;
3. от 08.07.2021 г. до 16.08.2024 г. З. К. е изтърпявал наказание
лишаване от свобода за престъпление по друго обвинение;
3. не е претърпял твърдените вреди;
4. търсеното обезщетение е прекомерно. Затова Прокуратурата моли
съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 26-28 и л. 44).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
2
[5] Не се спори, че З. К. е бил роден на ********* г. Не се спори, че на
14.10.2019 г. той е бил привлечен като обвиняем за извършване на
престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 за участие в организирана престъпна група
за извършване на престъпления с користна цел по чл. 213а (изнудване), 214 и
143 (принуда) от НК. За тези престъпления е било образувано ДП 221/2019 г.
на ГДБОП и пр. пр. СП-1082/2019 г. на СпП (справката от Единната
информационна система за противодействие на престъпността, л. 35-36).
[6] По това наказателно производство спрямо З. К. е била взета мярка
за неотклонение задържане под стража и той е бил задържан в ареста към
Софийски централен затвор от 15.10.2019 г. до 26.03.2020 г. (справката, л. 46).
Към този момент З. К. е имал дискова болест, която не се влияела добре от
обездвижването и престоя в ареста (заключението и показанията на вещото
лице д-р П., л. 101 и л. 105). Той е имал и малко дете, за което е трябвало жена
му да се грижи сама (показанията на свидетеля Б., л. 69-70). На 14.11.2023 г. е
влязла в сила присъда, с която З. К. е бил признат за невиновен в
извършването на престъпленията, за които му е било повдигнато обвинение, и
за които е било образувано н. о. х. д. 1 644/2020 г. на СГС (закрит СпНС)
(присъдата, л. 77-84).
[7] На 04.01.2024 г. спрямо З. К. е влязла в сила присъда, с която е бил
признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 213а, ал. 2, т. 4,
връзка с чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК и чл. 128, ал. 1 от НК. За тях му е било
определено едно общо наказание от лишаване от свобода от шест години, като
е било приспаднато времето, през което той е бил задържан под стража по това
наказателно производство. Тези престъпления са били предмет на н. о. х. д.
4/2017 г. на СГС. З. К. е изтърпял присъда от две години, два месеца и един
ден лишаване от свобода, като на 16.08.2024 г. е бил предсрочно условно
освободен (справката за съдимост, л. 29-33).
[8] Наказателното производство, предмет на н. о. х. д. 1 644/2020 г. на
СГС, е било отразявано в медиите (публикациите, л. 15-20). От това
наказателното производство З. К. се е притеснявал, затворил се е в себе си,
3
изпитвал е тревожност, напрежение, повишена раздразнителност и
чувствителност (заключението на вещото лице З., л. 60-63).
[9] Не се спори, че Прокуратурата не е изплащала на З. К. обезщетение.
З. К. е заплатил: 10,00 лева държавна такса (л. 22); 400,00 лева за вещо лице
(л. 103). Той е бил представляван безплатно от адвокат (пълномощното, л. 20).
Прокуратурата не е направила разноски по делото. Съдът е изплатил от
бюджета на СГС 527,80 лева възнаграждение на вещо лице (л. 66-67).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[10] З. К. е предявил иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за обезщетение за неимуществени
вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление.
1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
[11] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и
прокуратурата, в два случая. Първо, когато лицето бъде оправдано. Второ,
когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
следните причини: 1. деянието не е извършено от лицето; 2. извършеното
деяние не е престъпление; 3. наказателното производство е образувано, след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
[12] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1. З. К. да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това
е било образувано наказателно производство срещу него;
4
2. З. К. да е бил оправдан;
3. той да е претърпял вреди от наказателното производство, образувано
срещу него;
4. Прокуратурата да не е заплатила на З. К. обезщетение за вредите.
[13] Съдът установи, че З. К. е бил обвинен в извършване на
престъпление. Съдът установи също, че З. К. е бил оправдан по повдигнатото
му обвинение. З. К. е претърпял неимуществени вреди от незаконното
обвинение. Прокуратурата не е заплатила на З. К. обезщетение за
претърпените вреди.
[14] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът
следва да определи размера на обезщетението, което се дължи на З. К..
[15] Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на
размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени
в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя
включва:
1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е
за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;
2. вида на наказателното производство - дали е приключило в
досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;
3. интензитета на извършваните спрямо ищеца процесуални действия;
4. продължителността на наказателното производство (като период от
време);
5. вида на взетата мярка за неотклонение, продължителност на
задържането, момент на задържането.
[16] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото
обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:
1. има ли разгласяване чрез медиите;
2. има ли влошаване на здравословното съС.ие на увредения;
5
3. конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху
живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо
обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат
значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване
на наказания (решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.[1]).
[17] Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи,
постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото
дело[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му
отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените
обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на
съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система.
Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на
обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва
да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение
на лице, което: а. е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо
престъпление; б. не е било задържано (с поС.на мярка) и поставено под
домашен арест; в. спрямо което наказателното производство е продължило по-
кратко[3].
[18] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за
конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към
момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на
прекратяването на накaзателното производство спрямо ищеца[4]. Такива
могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-
ранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от
населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически
показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната
.
[19] Съдът установи, че към момента на образуването на наказателното
производство срещу З. К., той е бил на почти 38 години. Спрямо него се е
водило и друго наказателно производство, по което впоследствие той е бил
6
осъден на шест години лишаване от свобода.
[20] Престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК се наказва с лишаване
от свобода от три до десет години, а наказателното производство срещу З. К.
за това престъпление е продължило четири години и един месец. З. К. е бил
задържан под стража пет месеца и 11 дни. Към този момент З. К. е имал
дискова болест, която не се е влияела добре от обездвижването и престоя в
ареста. Той е имал и малко дете, за което е трябвало жена му да се грижи сама.
От юни 2022 г. до август 2024 г. З. К. е изтърпявал наказание лишаване от
свобода по друго наказателно производство.
[21] Наказателното производство срещу З. К. по н. о. х. д. 1 644/2020 г.
на СГС е било отразявано в медиите. От това наказателното производство З.
К. се е притеснявал, затворил се е в себе си, изпитвал е тревожност,
напрежение, повишена раздразнителност и чувствителност.
[22] Съдът откри три решения на ВКС, чийто предмет е бил
обезщетяването на неимуществени вреди от незаконни обвинения по чл. 321,
ал. 3, т. 2 от НК. ВКС е определил обезщетения от по 10 000,00 лева във всяко
едно от тези три решения. Решенията са:
- 50 087-2023-III Г. О. по гр. д. 3 431/2021 г. за наказателното
производство, започнало на 02.06.2010 г. и продължило до 12.04.2019 г.[5];
- 50 209-2022-IV-то Г. О. по гр. д. 811/2022 г. за наказателно
производство, започнало на 05.12.2012 г. и продължило до 07.08.2015 г.[6];
- 30-2022-III Г. О. по гр. д. 2 300/2021 г. за наказателно производство,
започнало на 31.07.2014 г. и приключило на 20.02.2018 г. - това е процесното
наказателно производство, но срещу друг обвиняем[7].
[23] Икономическата обстановка в страната се е променила
съществено:
- от 2015 г., когато е приключило наказателното производство по
първото решение на ВКС;
- до 2018 г., когато е приключило наказателното производство по
7
третото цитирано решение на ВКС;
- до 2019 г., когато е приключило наказателното производство по
второто цитирано решение на ВКС;
- и до 2023 г., когато е приключило наказателното производство спрямо
З. К.. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която
е била:
[8]
- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.;
[9]
- 510,00 лева от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.;
- 560,00 лева от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.[10];
- 780,00 лева от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г.[11].
[24] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за
определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение.
Съдът отчита тежестта на предвижданото наказание за престъплението, за
което е било незаконното обвинение, продължителността на наказателното
производство и задържането на З. К.. Съдът отчита, че по време на протичане
на процесното наказателно производство спрямо З. К. е било разглеждано и
друго наказателно производство, което е приключило с осъдителна присъда и
З. К. е изтърпял наказание над две години лишаване от свобода. Съдът отчита
и присъжданите от ВКС обезщетения за близки случаи. Затова съдът приема,
че 7 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, които
З. К. е претърпял. Затова съдът осъжда Прокуратурата да заплати на З. К.
7 000,00 лева обезщетение, а отхвърля иска му за разликата над 7 000,00 лева
до предявения размер от 150 000,00 лева.
2. По разноските
[25] З. К. търси разноски. Той е направил такива за 410,00 лева
държавна такса. З. К. е бил представляван безплатно от адвокат.
[26] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато съдът уважи иска на
ищеца, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноските по делото,
8
както и възнаграждение за един адвокат съразмерно на уважената част от
иска. Затова съдът осъжда Прокуратурата да заплати на З. К. 410,00 лева
разноски по делото. Съдът уважава иска за 7 000,00 лева при предявен размер
от 150 000,00 лева. Затова съдът осъжда Прокуратурата да заплати на адвокат
И. Ю. 497,00 лева адвокатско възнаграждение (150 000,00-
100 000,00х0,04+8 650,00)х7 000,00/150 000,00). На основание чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ съдът осъжда Прокуратурата да заплати на СГС 527,80 лева
възнаграждение за вещо лице. Ето защо съдът
[1] За това, че интензитетът на извършваните процесуално-следствени действия следва да се отчита при
определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди вж. решение на ВКС 241-2012-III Г. О. по гр.
д. 1 618/2011 г.
[2] За това, че при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се
съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г. Без изрично да е
постановил това ВКС е възприел, че следва да се отчита съдебната практика за близки случаи и в следните
решения: 1. 410-2011-IV Г. О. по гр. д. 153/2011 г.; 2. 401-2011-IV Г. О. по гр. д. 483/2011 г. Нещо повече, в
първото решение ВКС е сравнявал фактите по разглежданото от него дело с факти по дело, разгледано от ВКС
по-рано, за да определи справедлия размер на обезщетението.
[3] Вж. пак решение на ВКС 401-2011-IV Г. О. по гр. д. 483/2011 г.
[4] За това, че икономическата обстановка и жизненият стандарт в страната следва да се отчитат при
определянето на обезщетението за неимуществени вреди вж. следните решения на ВКС: 1. 242-2010-III Г. О. по
гр. д. 19/2012 г.; 2. 410-2011-IV Г. О. по гр. д. 153/2011 г.; 3. 539-2010-III Г. О. по гр. д. 1747/2009 г. И трите
решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК, като касационното обжалване по първите две е било
допуснато относно прилагането на обществения критерий за справедливост.
[5] ВКС е установил, че на 02.06.2010 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3,
т. 1 във връзка с ал. 2, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 20 от НК за това, че е
участвал в организирана престъпна група, създадена с користна цел - да държи с цел разпространение и да
разпространява високорискови наркотични вещества. Той е бил задържан за 72 часа, след което му е била взета
мярка парична гаранция от 10 000,00 лева. С постановление от 22.06.2011 г. ищецът е бил привлечен като
обвиняем по преобразуваното дознание в следствено дело за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2, във връзка
с ал. 2, във връзка с чл. 93, т. 20 от НК. По образуваното наказателно дело са били проведени 53 открити съдебни
заседания с участие на ищеца. На 05.06.2018 г. съдът е постановил спрямо ищеца оправдателна присъда, която е
била протестирана, но потвърдена и влязла в сила на 12.04.2019 г. При ищеца не са били налице висока обща
предразположеност към изпадане в дистрес, липсвала е повишена тревожност или депресивност като личностова
предразположеност. Вследствие на воденото наказателно производство срещу ищеца, той е преживял остри и
продължителни до умерено изразени негативни емоционални съС.ия на притеснения, унижение, напрегнатост и
психически дискомфорт - смущения на съня и апетита. Към момента на изследването от вещото лице ищецът е
имал отрицателни преживявания при мислено връщане към ситуацията.
[6] ВКС е установил, че 05.12.2012 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.
321, ал. 3, т. 2 от НК за участие в престъпна група за извършване на престъпления, свързани с продажба на
оръжие. Ищецът е бил задържан за 72 часа, а след това спрямо него е била взета мярка за неотклонение
задържане под стража, която е била изменена на 25.02.2013 г. в подписка. Ищецът е бил освободен от ареста на
01.03.2013 г. Междувременно, на 10.12.2012 г. срещу ищеца е било образувано дисциплинарно производство,
прекратено със заповед от 12.04.2013 г. на директора на СДВР, поради липса на доказателства за извършено
нарушение на служебната дисциплина. От декември 2012 г. до април 2013 г. ищецът е бил отстранен от
длъжност. На 14.10.2014 г. спрямо ищеца е била постановено оправдателна присъда, която е влязла в сила на
07.08.2015 г. Не е имало към ищеца негативна обществена нагласа вследствие на воденото срещу него
наказателно производство. Не са се били влошили и отношенията му с близките му, а той не е заболял поради
9
наказателното производство. Ищецът не е бил претърпял болки и страдания над обичайните за такъв случай.
[7] ВКС е установил, че на ищеца е било повдигнато обвинение за извършено тежко престъпление, което
продължило три години и седем месеца. Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в страх,
стрес, безпокойство за бъдещето, срам и неудобство пред близки, приятели и колеги; затворил се е в себе си,
станал е лесно раздразнителен и е избягвал обичайните си контакти. Той е бил служител на МВР и незаконното
обвинение е засегнало достойнството и авторитета му както в личен, така и в професионален план. Не са били
настъпили трайни и необратими последици за здравето му. Медийната разгласа на повдигнатото обвинение не е
могла еднозначно да бъде определена като източник на неимуществени вреди с по-голям интензитет, доколкото
от една страна прокуратурата не е предоставяла неправомерно невярна информация за хода на наказателното
производство, а от друга страна служебното положение на ищеца е предполагало засилен обществен интерес във
връзка с дейността му на служител на МВР.
[8] ПМС 139/04.06.2015 г.
[9] ПМС № 316/20.12.2017 г.
[10] ПМС № 320/20.12.2018 г.
[11] ПМС № 497/29.12.2022 г.
РЕШИ:
[27] ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на:
1. З. К. К. следните суми:
- 7 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му
обвинение в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 3, т. 2 от НК по ДП
221/2019 г. на ГДБОП и пр. пр. СП-1082/2019 г. на СпП на основание чл. 2, ал.
1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)
плюс законната лихва от 14.11.2023 г. до окончателното изплащане;
- 410,00 лева разноски по делото на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ;
2. на адвокат И. Ю. 497,00 лева адвокатско възнаграждение на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ;
3. на СГС 527,80 лева възнаграждение за вещо лице на основание чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ. З. К. е с адрес в гр. Айтос, ул. „********* и съдебен адрес
– адвокат И. Ю., гр. София, ул. „*********, офис 12. Прокуратурата на
Република България е с адрес в гр. София, бул. „Витоша“ 2.
[28] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на З. К. К. срещу
Прокуратурата на Република България за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 7 000,00 лева до предявения размер от 150 000,00 лева.
[29] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
10
[30] Ако ищецът подаде въззивна жалба, с нея той следва да представи
доказателство, удостоверяващо внасянето на 5,00 лева държавна такса по
сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11