Решение по дело №332/2019 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........град Шумен, 13.01.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   Шуменският административен съд в публичното заседание на шести януари две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                   Председател:  Росица Цветкова

                                                           Членове: 1. Снежина Чолакова

                                                                          2. Бистра Бойн

               

при секретаря В. Русева

и с участие на прокурор Д. Арнаудов от ШОП,

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАНД №332 по описа на 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

   Производство по чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от ТД на НАП Варна чрез ст. юрисконсулт Ц.С.срещу Решение №659 от 19.11.2019 г. постановено по ВАНД №1531/2019 г. по описа на Районен съд град Шумен.

   В жалбата се посочва, че атакуваното решение е незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон. Излагат се аргументи, че e налице извършено нарушение, което е установено по безспорен начин, но същото не покрива критериите за  маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Като е приел противното РС град Шумен е постановил решение в противоречие с материалния закон, поради което касаторът моли съда да отмени атакувания съдебен акт и да постанови решение по спора, с което да потвърди Наказателно постановление №430625 – F469549/19.04.2019 г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП град Варна.  

   Ответната страна „С.С.2.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, редовно призована, за нея се явява управителя Л.Б., която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли Решението на РС град Шумен да бъде оставено в сила.

   Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, тъй като нарушението покрива хипотезата за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.

   Настоящата съдебна инстанция, като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраният по делото съвкупен доказателствен материал и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

   Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал1 от АПК и при спазване изискванията на чл.212 от АПК.

   Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:

   С атакуваното решение Шуменският районен съд е отменил Наказателно постановление №430625 – F469549/19.04.2019 г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП град Варна, с което на основание чл.179 от ЗДДС на ответната страна е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв. за нарушение на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС, а именно за това, че на 15.01.2019 г., в качеството си на данъчнозадължено лице не е изпълнило задължението си да подаде Справка – декларация по ДДС за данъчен период месец декември 2018 г. в законоустановения срок – до 14.01.2019 г., като такава е подадена на 16.01.2019 г. по електронен път с КЕП с вх.№27001377142.   

   Спор по фактите няма между страните.

   Решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка като е приел, че безспорно е налице осъществена състав на нарушение. Установил е обаче, че данъчнозадълженото лице, независимо със закъснение – Справката - декларацията е подадена по електронен път на 16.01.2019 г., вместо в срока до 14.01.2019 г., т.е. два дни закъснение, е осъществило задължението си само, т.е. не след определени действия от данъчните органи – например по повод проверка или по установяване на нарушението или откриване на нарушителя. Установено е по делото по безспорен начин, че пропускането на срока е по технически причини, както и санкционираното лице не развива дейност и подадената справка-декларация е нулева.

   Решаващият съд, при установяване на тези факти, е достигнал до правния извод, че са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН и на това основание е отменил процесното НП.

   Настоящият съдебен състав споделя установената от съда фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Действително, по делото няма спор, че ответникът е подал Справка – декларация за данъчен период месец декември 2018 г. на 16.01.2019 г., а не в законния срок - до 14.01.2019 г., с което формално е осъществен състава на нарушението по чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС, както и в момента на подаване на декларацията е установено нарушението от данъчните органи. Това безспорно намалява обществената опасност на извършеното, тъй като сочи, че причината за неподаване на декларацията не е нежеланието да се декларират тези данни, а действително се касае за технически проблем при подаването по електронен път. Всички тези обстоятелства са били правилно посочени от районния съд, поради което направеният в обжалваното решение извод за наличие на основания, които да обосновават маловажност на случая, се явява обоснован.

   Настоящият касационен състав намира, че в конкретния случай са налице смекчаващи вината обстоятелства, които сочат на незначителна обществена опасност на извършеното и са основания за прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Инцидентността на извършеното нарушение, причините поради които е извършено, както и отстраняването на нарушението по собствени подбуди с подаването на съответната декларация са обстоятелства, които налагат извода, че санкционираната деятелност, притежава обществена опасност, значително по-ниска от тази на обичайните административни нарушения от посочения вид, и дават основание извършеното да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Освен това, от обстоятелството, че декларацията е подадена по собствени подбуди, преди нарушението да бъде констатирано от наказващия орган, следва, че целите на наказанието, посочени в чл.12 от ЗАНН, са били постигнати преди да бъде санкционирано лицето, което от своя страна обезсмисля налагането на наказанието. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случая са налице визираните в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН предпоставки, и като е приложил същата, районния съд е постановил правилно и законосъобразно решение.

   От така установеното фактическо и правно положение, съдът приема, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като постановено в съответствие на материалния закон следва да бъде оставено в сила.

   Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

   Оставя в сила Решение №659/19.11.2019 г., постановено по ВАНД №1531/2019 г. по описа на Районен съд град Шумен.

    Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                      2.

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.01.2020г.